Р Е Ш Е Н И Е
№1736
гр. П., 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07427 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на В.Р.Д., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 515,69 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. “***.”, бл*вх*ап**за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
както и сумата от 97,64 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се
твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Назначеният особен
представител на ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции. Счита, че страните по делото не се намират в
облигационни отношения. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия.
Прави се възражение за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Р.Д. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 02668 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление (в заповедта съществува противоречие относно
периода на доставка на топлинна енергия, но с оглед съдържанието в заявлението,
то следва да се приеме, че е 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.). Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото е приложен договор от 16.07.1990 г., от който се установява, че ответната страна е придобила правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. “***.”, бл*вх*ап. 51. Този извод се подкрепя и от декларираното в представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана лично от ответната страна.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през
процесния период не е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, тъй като
топлата вода се водила „запечатана“. В стаите на жилището не са монтирани
радиатори. В банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е
определят по изчислителен път. Начисляван е разход за топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и
за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната
енергия е в размер на 515,69 лева за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава
правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това води до извод, че между
страните по делото е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че
стойността на потребената топлинна енергия е 515,69 лева за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки
заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите
на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 97,64 лева, считано от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г.
Наличието
на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото
дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл.
111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните
вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за
топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия
на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец
февруари 2015 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане
на падежа, т. е. на 31.03.2015 г., а тригодишният давностен срок изтича на
31.03.2018 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 24.04.2018 г., т. е. след изтичане на давностния срок
за месец февруари 2015 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е.
за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г. вземанията за стойност на
тополоенергия са в размер на 162,74 лева, което е погасено по давност. По същите съображения обезщетението
за забава за периода от 08.07.2014 г. до 31.03.2015 г. е погасено по давност,
което е в размер на 46,46 лева.
Горното
води до извод, че исковите претенции са основателни и следва да се уважат до
размера на 352,92 лева - главница и 51,18 лева – лихва, като исковете за
разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 25 лева – такса за съдебни удостоверения, 140 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 290 лева, при което ответната страна следва да заплати 191,07 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, при което ответника следва да плати 49,41 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на
352,92 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “***.”, бл*вх*ап**за периода от 01.04.2015
г. до 30.04.2017г., както и сумата от 51,18 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2015 г. до 15.12.2017
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02668 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата от 352,92 лева до
предявения размер от 515,69 лева – главница за периода от 01.05.2014 г. до
31.03.2015 г. и разликата от 51,18 лева – лихва, считано от 08.07.2014 г. до
01.04.2015 г.
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 191,07 лева - направени разноски в
настоящото производство и сумата от 49,41 лева - разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 02668 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02668 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.