Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и втори март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №312 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/. Образувано е по жалба от О.Т.А. от ***, чрез пълномощник, против Решение №2153-08-264/26.10.2021
г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон. Намира за неправилен извода на административния
орган, че потвърдените с оспореното решение задължителни предписания са законосъобразни.
В тази връзка излага съображения за нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съставляващо
основание за отмяната на акта, тъй като същите не са надлежно мотивирани. Сочи,
че липсата на фактически основания препятства извършването на контрол за законосъобразност
на задължителните предписания, в т.ч. и от съда. Иска отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба,
по изложените в нея съображения. Допълнително излага съображения, че справката на
ОД на МВР-Кърджали, въз основа на която административния орган е приел за установено
отсъствието на работника, е непълна и не съдържа всички данни за придвижването на
лицето извън страната. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите
си за законосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни
предписания на контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със Заповед от 27.07.2021 г. /л. 21 от делото/, на основание чл.107 от КСО,
ръководителят на ТП на НОИ – Кърджали е възложил проверка по разходите на ДОО, по
отношение на О.Т.А.
Видно от приложеното по делото писмо с изх. №РД-12-02-625-1/29.07.2021 г. на
директора на ОД „Земеделие“, гр. Кърджали, на 24.10.2002 г. жалбоподателят А. е
регистриран като земеделски стопанин, по реда на Наредба №3/1999 г., с валидна регистрация
за 2004 г. и пререгистрации от 2005 г. до 2021 г. вкл.
От представената по делото справка от информационната система на НОИ, се установява,
че считано от 01.03.2007 г. жалбоподателят е регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като земеделски
стопанин.
Според
приложените по делото справки „Регистър на трудовите договори“ и „Регистър на осигурените
лица“, считано от 20.03.2019 г. лицето М. Ш. И. е в трудови правоотношения с О.Т.А.,
в качеството му на регистриран земеделски стопанин, за което от посочената дата
до 31.07.2021 г. за лицето са били подавани основни данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Видно от т.5 на приложената справка рег. №*** / *** г., издадена от директора
на ОД на МВР-Кърджали, за периода от 01.01.2019 г. до
09.08.2021 г., по отношение на М. Ш. И. са били регистрирани следните презгранични пътувания:
-
Влизане в Република България, през ГКПП „***“ на
20.01.2019 г. и излизане през същия ГКПП
- на 01.02.2019 г.;
-
Влизане в Република България, през ГКПП „***“ на
31.05.2019 г. и излизане през същия ГКПП
- на 09.06.2019 г.;
-
Влизане в Република България, през ГКПП „***“ на
11.07.2019 г. и излизане през същия ГКПП
- на 22.07.2019 г.;
-
Влизане в Република България, през ГКПП „***“ на
03.08.2019 г. и излизане през същия ГКПП
- на 10.08.2019 г.;
-
Влизане в Република България, през ГКПП „***“ на
20.01.2020 г. и излизане през същия ГКПП
- на 22.01.2020 г.;
-
Влизане в Република България на 26.01.2021 г. и излизане
на 01.02.2021 г. през същия ГКПП;
Последно
влизане в страната е регистрирано на 09.07.2021 г. през ГКПП „***“.
От представения по делото задграничен паспорт
на М. Ш. И., издаден на 26.01.2021 г., се установява, че лицето е влезнало в ***
на 01.02.2021 г. и е напуснало страната на 09.07.2021 г. Нови влизания и излизания
в и от *** са регистрирани на 20.08.2021 г. и на 14.11.2021 г., като последното
регистрирано влизане на територията на *** е на 19.11.2021 г.
В Констативен
протокол №КП-5-08-01005482/21.09.2021 г., въз основа на справките от информационната
система на НОИ и писмото от ОД на МВР-Кърджали, съдържащо информация за презграничните пътувания на М. Ш. И. за периода 2019 – 2021
г., *** при ТП на НОИ – Кърджали е приел,
че за периода 20.03.2019 г. – 31.07.2021 г., горепосоченото лице не е упражнявало
трудова дейност по сключения с О.Т.А. трудов договор, тъй като не е било на територията
на страната, респ. не са налице предпоставките на чл.10, ал. 1 от КСО и по отношение
на лицето не е възникнало осигуряване. Екземпляр от изготвения КП е бил връчен на
жалбоподателя, видно от положения подпис.
Със задължителни предписания №ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали, във връзка с извършена проверка вх. №КП-5-08-01005482/21.09.2021 г. и на основание
чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя О.Т.А. е предписано да заличи основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето М. Ш. И., за периода
от 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г., поради това, че лицето не е упражнявало трудова
дейност, което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО.
С Решение
№2153-08-264/26.10.2021 г., предмет на настоящия спор,
е отхвърлена жалбата на О.Т.А. срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали. За да постанови този резултат,
административният орган е възприел липсата на упражнявана от М. И. дейност по
сключения трудов договор със земеделския стопанин О.Т.А., с оглед представената
от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща
задграничните пътувания на лицето. По горните съображения е прието, че лицето не
е осигурено, по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР КСО, поради което подадените от осигурителя
основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето
М. И., подлежат на заличаване. Въз връзка с доводите на жалбоподателя за липсата
на мотиви в оспорените задължителния предписания, в решението е посочено, че последните
препращат към съставения Констативен протокол №КП-5-08-01005482/21.09.2021 г., съдържащ
фактическите и правни основания, поради което
не било необходимо констатациите, обективирани в констативния
протокол да бъдат преповтаряни и в издадените въз основа на него задължителни предписания.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като съдържа
и необходимите фактически и правни основания.
Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, допуснати в хода на административното производство, като е спазен и материалния
закон.
Не се спори по делото, че между лицето М. Ш. И. и осигурителя-земеделски стопанин О.Т.А.
е сключен трудов договор от 20.03.2019 г., както и че
осигурителят е подал за горното лице, основни данни с декларация обр.№1
„Данни за осигурено лице“, за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г. Тези факти
се установяват от приложените по делото справки на л.42-44 от делото. Според административния
орган обаче, лицето не е упражнявало трудова дейност по посочения ТД, поради
което не се счита за осигурено такова, по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, а подадените от осигурителя основни
данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“, подлежат на коригиране.
Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената
по делото справка за презграничните пътувания на М. И.,
че в периода от сключване на трудовия й договор на 20.03.2019 г. до 31.07.2021 г.,
лицето е пребивавало извън страната повече от 2 години, както следва: от
20.03.2019 г. до 31.05.2019 г. (2м. и 11д.); от 09.06.2019 г. до 11.07.2019 г.
(1м. и 2д.); от 22.07.2019 г. до 03.08.2019 г. (11д.); от 10.08.2019 г. до 20.01.2020 г. (5м.
и 10д.); от 22.01.2020 г. до 26.01.2021 г. (1г. и 4д.) и от 01.02.2021 г. до
09.07.2021 г. (5м. и 8д.). Така отразените в справката данни не се опровергават
от другите доказателства, събрани по делото, в т.ч. и от информацията в представения
задграничен паспорт, и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от
длъжностното лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. Следва да се отбележи
също, че според забележката към справката, данните са непълни само по отношение
пътуванията на български граждани до държави членки на ЕС, тъй като тогава те се
проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска”. Последното обаче не се отнася
до регистрираните преминавания на границата с ***. В тази връзка, посочените в справката данни, касателно пътуванията
на лицето до *** не е непълна.
Неоснователни са възраженията, че задължителните предписания не отговарят на
изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, поради липса на фактически основания за
тяхното издаване. Задължителните предписания действително не съдържат конкретни
фактически основания, но препращат към друг документ, на който се основават, а именно
Констативен протокол №КП-5-08-01005482/21.09.2021 г. Когато
изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част
от административната преписка, те се явяват и мотиви за самия акт (Т.Р. №
16/1975г/ на ОСГК на ВС), поради което в случая не е налице и нарушение на процесуалните
правила.
При така установеното, правилно е прието, че М. И. не е упражнявала трудова
дейност по сключения ТД и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по
чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Сключването на трудов договор и внасянето
на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение,
предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, ал.1, т.3
от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор.
От своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране
на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното
положение.
По изложените съображения, оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Т.А.
против Решение №2153-08-264/26.10.2021 г., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О.А. срещу
Задължителни предписания №ЗД-1-08-01005504/21.09.2021 г. на контролен орган при
ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ – дневен срок
от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :