№ 100
гр. Ловеч, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200067 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от Й. И. Г., с която моли да бъде условно предсрочно
освободен. Излага, че спазва дисциплината и участва активно във всички
групови дейности. Изтъква, че е работил на два неохраняеми обекта. Посочва,
че на 31.12.2024 година му се е родило момченце и досега не го е виждал.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Г.Д. счита, че
подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на
Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Д. Д. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което моли молбата на Г. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Й. И. Г. – адв.
М.И. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на
чл. 70 от НК. Акцентира на малкия остатък от наказанието и приема, че са
налице предпоставките за УПО. Позовава се на това, че неговият подзащитен
не е наказван, риска от вреди е среден и не е променян в по висок, както и
1
заявява, че подзащитният му участва в различни мероприятия и изпълнява
плана на присъдата.
Лишеният от свобода Й. И. Г. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че
се е променил особено след като му се е родило дете и изразява нетърпение да
го види прегърне.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Определение № 97/26.06.2024 г. по НОХД № 515/2024 год. по
описа на РС-Търговище в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, от
което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 4 /четири/ месеца и 8
/осем/ дни, от работа 10 /десет/ дни, или ВСИЧКО 4 /четири/ месеца и 18
/осемнадесет/ дни и има ОСТАТЪК от 1 /един/ месец и 12 / дванадесет/ дни.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишеният
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода.
От приложеното към делото становище от Началника на Затвора-Ловеч
е видно, че лишеният от свобода Й. И. Г. частично изпълнява поставените
цели в първоначалния план на присъдата. Не показва трайни нагласи за
положителна промяна. Няма затвърдена позитивна линия на поведение и към
момента плана на присъдата не е изпълнен.
Становището на Началника на Затвора - Ловеч е, че не е налице първата
предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70 от ПК и няма достатъчно
доказателства за поправянето и доброто поведение на осъдения, поради което
становището е да не бъде уважена молбата на л.св. Г. и да не бъде условно
предсрочно освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.
В доклада на инспектор ИСДВР М. М. л.св. Й. И. Г. е постъпил в затвора
на 08.07.24г. за изтърпяване на две последователни присъди от 5м.+6м. на осн.
чл. 3436, ал.З, чл. 343г; чл. 354а, ал.3, т.1 и чл. 68 от НК.
В момента изтърпява втората си присъда в размер на 6 м. с начало на
2
наказанието - 13.11.24 г. Зачетен му е предварителен арест в размер на 23 дни.
Придобил е право за условно предсрочно освобождаване на 20.01.2025 г. От
04.11.24 г. се намира в ЗО „Велико Търново“, където е разпределен по район на
местоизтърпяване. Преди това е изтърпял част от наказанието си в Затвора
Плевен и 30 „Полигона“ към Затвора Ловеч.
Предпочита да води живот без особени отговорности. Разчита основно
на финансови средства от майка си и по-малкия му брат. Й. има и по-малка
сестра която е омъжена. Наркотични вещества опитва за първи път преди две
години с приятели. Не споделя за зависимост, а на поддръжателен принцип
употребява марихуана с приятели.
За краткия си престой от около два месеца в ЗО „В.Търново“ контактува
в рамките на нормалното общуване с другите лишени от свобода, като не е
проявявал някакви особености в поведението. Няма лидерски амбиции, по-
скоро е податлив на външно негативно влияние, но до момента не е извършвал
нарушения. Не е конфликтен и агресивен. Не са постъпвали оплаквания от
останалите лишени от свобода настанени в спалното помещение.
За времето на престоя си в открит тип няма данни за участие в
субкултурни и други нерегламентирани дейности.
Личностно незрял, с ниско интелектуално ниво и слаба ситуативна
преценка. Поведението му е изцяло зависимо от външни фактори. В условия
на открит тип са отчетени известни опасения от уязвимост и такива във връзка
с контрола и нарушение на задълженията, които до момента не са се
оправдали. Л. св. е лекомислен, манипулируем, със занижени социални
умения. Има нужда от протекции, наблюдение и контрол. С криминални
нагласи, формално критичен към себе си и противозаконните прояви. Ресурсът
за осмисляне на престоя е силно ограничен.
Л. св. е индиферентен към предлаганите дейности и като цяло му липсва
ресурс и мотивация да бъде включен в такива. Срокът на изтърпяното до
момента наказание е твърде кратък, за да покаже активност и инициативност в
дейности по осмисляне на свободното време, но до момента не е показвал
особено желание за включване в тях.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода – от 08.07.24 г.
досега, л.св. Г. не е наказван или награждаван.
3
За периода на двумесечното си пребиваване в ЗО „В. Търново“, л.св. не е
постигнал нито една от заложените цели от плана на присъдата. Мотивацията
за промяна в начина на живот и законосъобразно поведение е предимно
декларативна. Има много какво да се желае по отношение на зоните с
дефицит като отношение към правонарушението и умения за мислене, като и
двете са непроменени от началото на наказанието. Склонен да неглижира
негативните последствия от престъпното си поведение. Липсва му
самоконтрол и сериозно отношение към правила и норми.
Поради сравнително краткия престой в МЛС и наличието на дефицити в
сферите на нагласите и уменията за мислене, потенциалните възможности за
позитивна промяна в личностно-поведенчески план са силно редуцирани.
Лесно може да бъде въвлечен в дейности, нарушавайки
институционалните изисквания. Вероятно ще последват и бъдещи рецидиви,
продиктувани от социалната ситуация навън – липса на работа, доходи и нова
непозната за него семейна ситуация в ролята му на баща.
По време на краткия си престой в Затворническото общежитие, л.св. не
е участвал в специализирани групови програми. Участва активно в
индивидуалните консултации, предимно за да търси начини за облекчаване на
присъдата. За двата месеца откакто е тук, депозира първо заявление за
прекъсване и след това за условно предсрочно освобождаване. Не се
наблюдава интерес за следване на целите от плана на присъдата.
От постъпването си е работил, но с множество прекъсвания на външен
работен обект – фирма „К.“ ООД, където все още няма достатъчно данни за
справянето със задачите и трудовата му дисциплина. За месеците ноември и
декември 2024 г. има по 9 работни дни. За м. януари 2025г. няма нито един
работен ден. Не участва особено активно в организирани дейности на групата
като културно-информационни и спортни. Не посещава сбирките на
евангелската църква и курса по зависимости.
Рискът от рецидив е със средна стойност 51 т. при постъпването. Рискът
от сериозни вреди за обществото е среден като характерът му е от шофиране
след употреба на наркотични вещества, както и от притежание и
разпространение на наркотични вещества. По време на изтърпяване на
наказанието не са настъпили никакви позитивни или негативни промени в
личността на лишения от свобода. Рискът от рецидив запазва средната си
4
стойност – 51 т., както и в началото на наказанието. Рискът от сериозни вреди
за обществото също остава среден, като характерът му е от причиняване на
пътнотранспортни произшествия след употреба на наркотични вещества. Не
се наблюдава интерес за следване на целите от плана на присъдата.
Поведението му в условията на затвора до момента е индиферентно и
пасивно. Няма дисциплинарни нарушения и не е наказван. Не е и
награждаван. Формално спазва ПВР и режимните изисквания, но периодът на
наблюдение над поведението, необходим за формиране на съответните изводи
е твърде кратък, за да се даде категорично становище. Мотивацията за
промяна в мисленето и нагласите за законосъобразен начин на живот е в
застой и има все още какво да се желае по отношение на ресурсите. Като зони
с дефицит, по които да се работи си остават отношение към
правонарушението и умения за мислене. Индивидуалните корекционни
дейности ще продължат по график до края на изтърпяване на наказанието.
Във съдебното производство ИСДВР М. М. е потвърдил становището си
в изготвения текущ доклад, като сочи, че за двумесечния престой, който имал
възможност да наблюдава жалбоподателят, като е констатирал, че лишеният
от свобода не е дал основание за промяна на оценката към по ниски
стойности, както и рискът от вреди, който е останал в средна стойност.
Категоричен, е че по негова преценка към настоящия момент рискът от вреди
е непроменен и запазва средната стойност от 51 точки. Също така М. е
посочил, че курсът по зависимости се е провеждал два пъти месечно и
жалбоподателят не е участвал в него, както и не е полагал доброволен труд / л.
36 и 37 от ЧНД/.
От правна страна:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като Й. И. Г. е изтърпял всичко 4 месеца и
18 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 1 месец и
12 дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от Началника на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на Й. И. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без
5
уважение.
От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение
на Г. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал.
1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй
като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единственият и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на Г., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
6
70, ал. 1 от НК.
Колкото до аргументите на служебният защитник адв. И., че
подзащитният му не е наказван и е спазвал правилата на вътрешния ред в
МЛС, безспорно не се съдържат данни в затворническото досие осъденият Г.
да е наказван, но от това обстоятелство настоящата инстанция приема, че не
следва да се приема същото като основание за УПО, тъй като категорично
задължение на лишените от свобода е да спазват утвърдените правила в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС при пребиваването си в МЛС. Категоричен е ИСДВР М.,
че осъденият Г. и към настоящия момент е склонен да неглижира негативните
последствия от престъпното си поведение. Също така М. сочи, че и към
настоящия момент е налице риск при наличието на асоциални фактори и
криминално обкръжение Г. отново да извърши престъпление. И към
настоящия момент са налични зони с дефицит по отношение към
правонарушението и умението за мислене /л. 10 от делото/. Нещо повече,
категоричен е свидетелят М., че рискът от сериозни вреди за обществото е
среден, като характерът му е в шофиране след употребата на наркотични
вещества, както и притежанието и разпространението на такива. Също така
свидетелят М. сочи, че след освобождаването на Г. има значими фактори,
които могат да повишат този риск, а именно ниската мотивация за промяна на
осъдения, лесното подаване под влиянието на негативна среда, както и
контактите му с лица употребяващи наркотични вещества, както и ниското му
ниво на правно съзнание /л.11 /. В тази връзка свидетелят М. сочи, че и към
момента Г. е личностно незрял, с ниско интелектуално ниво и слаба
ситуативна преценка. Нещо повече, има формирано пренебрежително
отношение към законови норми и ограничения, както и ниско ниво на правно
и морално съзнание /л. 9 от ЧНД/.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода Й. И. Г. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 месец и 12 дни от наложеното
му наказание с Определение № 97/26.06.2024 г. по НОХД № 515/2024 год. по
7
описа на РС-Търговище в размер на 6 месеца лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й. И. Г. – роден на
***** г. в гр. Ш. постоянен адрес и настоящ адрес гр. Ш. ул. „Б.Л. № ****
***, български гражданин, със средно образование, неженен, в момента
изтърпява наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 1
месец и 12 дни от наложеното му наказание с Определение № 97/26.06.2024 г.
по НОХД № 515/2024 год. по описа на РС-Търговище в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8