№ 245
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Г.а Въззивно гражданско дело №
20231000501365 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от повереник на ответничката по гр.д. 3499/22 г. по описа
на СГС (особен представител, поради призоваване по реда на чл. 47 ГПК). С решение по делото №
1520/24.03.23 г. съдът е уважил частично искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и 86
ЗЗД, предявени от Юробанк България АД, като кредитодател, срещу кредитополучателката Е.
П. П..
С въззивната жалба особената представителка на ответничката утвърждава, че не е
доказано връчването от кредитодателя на уведомление до кредитополучателката за упражняването
от него на потестативното право да трансформира задължението на ответничката от такова,
изпълнимо в режим на периодични плащания според договорен погасителен план, в изцяло
предсрочно изискуемо. Счита също, че уговорената по-висока лихва е „неправомерна“ и като
такава е „противопоставима на банката“. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.
Въззиваемата банка оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановеното
решение.
При служебна проверка САС установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението, с оглед доводите за неправилност,
съдържащи се във въззивната жалба.
В производството пред въззивния съд не са представяни доказателства.
Въз основа твърденията на страните и на база наличните по делото доказателства,
събрани в първоинстанционното производство, в рамките на посочената по-горе проверка,
САС приема следното:
Източник на правоотношението между страните е договор за потребителски кредит №
FL884508 с допълнителни анекси. Според чл. 14 при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Видно от приетата (неоспорена от страните като компетентна) счетоводна експертиза,
осъществена от в.л. С. М. (л. 149) последното постъпление по сметката е от 20.03.19 г. и е в размер
139.10. лв. На л. 57 от делото е класирано пълномощно, по чиято сила кредитодателят учредява
1
представителна власт в полза на адвокатско дружество Ч., П., И. да изготвя, подписва и изпраща
до длъжници на Юробанк Бюлгария АД …уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост…
Видно от адресирано до кредитополучателката Е. П. писмо, изхождащо от АД Ч., П., И. (л. 19)
поради неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимата по кредита (посочен
е номерът на договора) вноска с падеж 20.04.19 г. , на основание чл. 14 от договора …Юробанк
България АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява
действието на договора. Писмото е адресирано до ответничката, на адрес гр. ***, ул. *** № ***.
Чл. 19 от договора за кредит свидетелства за постигнато между страните по кредитното
правоотношение съгласие „всички уведомления и изявления във връзка с договора да се
извършват в писмен вид и да се считат получени при…изпращане по пощата с обратна разписка…
до всеки адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него документ“. В анекс от 26.09.18
г. (л.12) като адрес на Е. П. е посочен гр. ***, ул. *** № ***. На л. 20 и 21 са приложени известие
за доставяне (писмо с обратна разписка), отправено до кредитополучателката от упълномощеното
адвокатско дружество, върнато като неполучено. Според чл. 19 от договора за кредит (л. 8 гръб)
всички уведомления, достигнали до адрес, визиран от чл. 19 от договора, се считат получени.
Изложеното обосновава правилния извод, направен от първоинстанционния съд за това, че
кредитодателят чрез надлежно упълномощено адвокатско дружество, е упражнил потестативното
си право за преобразуване на вземането в изцяло предсрочно изискуемо и уведомлението за това е
отправено до адрес на кредитополучателя, заявен в подписан от него договор. Поради това
първият довод за неправилност на решението, сдържащ се във въззивната жалба, е неоснователен.
Второто възражение за неправилност на решението (написано неясно, с множество
технически грешки и юридически непрецизно) е за неправомерно увеличена лихва. Установява се,
че договорните промени са правени по взаимно съгласие на страните, като начинът на формиране
на лихвата е ясно описан. Поради това няма основание да се приеме, че съгласието за промяна на
лихвата в анекс към договора е неравноправна клауза в потребителски договор. Няма и такова
същностно твърдение в набързо и формално написаната въззивна жалба. Договорните отношения
между страните са постигнати в условия на договорна свобода и няма законова разпоредба, на
която да противоречат (неправомерност).
Тъй като САС достига до извод за неоснователност на въззивната жалба, постановеното
решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора не се дължи адвокатски хонорар за
процесуалния представител на ответничката. Чл. 78 ГПК има санкционно-превантивен характер и
е средство за защита от злоупотреба с право. В конкретния случай, не само че чрез въззивната
жалба не се защитава интересът на представляваната, но допълнително разгърнатото производство
крие риск да я натовари с нови разноски. В конкретния случай няма доказателства за заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемата банка пред САС и поради
това в нейна полза не следва да се присъдят разноски.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 1520/24.03.23 г., постановено по
гр.д. 3499/22 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3