Решение по дело №969/2016 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    / 16.01.2017 г., гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                      II състав                 

На четвърти януари                                   две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

        Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н.С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 969 по описа за 2016 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

  Постъпила е молба от Г.Х.А., ЕГН ********** *** за постановяване на мерки за защита срещу Х.С.И., ЕГН ********** с адрес *** – лице, с което молителката е била в съпружеско съжителство.

В молбата се излага, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство до м.10.2015г.. От съжителството си имали 2 деца. Причината за раздялата им бил побой, който И. нанесъл над А.. Тя напуснала семейното жилище и това била причината да остави децата си при И.. А. работела и живеела в ****. И. препятствал А. да осъществява лични контакти с децата им, поради това тя подала искова молба с правно основание чл.127 от СК, по която било образувано гр.д.718/2016 по описа на РС Провадия. По делото било постановено Определение за привременни мерки относно режима на лични отношения между А. и двете й деца, според който тя имала право да ги вижда всяка трета събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа. Поради това на 15.10.2016г. А. дошла от ****, за да види децата си. Твърди, че И. отказал да й даде децата за осъществяване на личен контакт, казал й че няма да и ги дава и я обиждал. Обидите били изречени в присъствието на децата. За  случая А. била подала жалба до Началника на РУП Провадия.

Молителката иска спрямо И. да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие на основание чл. 5 ал.1,т.1, т.3 и по т.5.

Моли за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

В проведените по делото открити съдебни заседания, молителката се е явявала лично и с процесуален представител, като заявява, че поддържа молбата за защита и моли да се издаде заповед за защита. Ответникът, редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представите като моли за отхвърляне на молбата.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени и гласни доказателства по делото, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 т.1, по т.3 и т.5 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се спори, че страните са живели на съпружески начала, като дата на процесния акт на извършено домашно насилие е посочен 15.10.2016г., а молбата е депозирана на 19.10.2016г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Видно от Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката А. е декларирала, че на 15.10.2016г. в гр.*************** спрямо нея било упражнено домашно насилие от ответника И., изразяващо се в принудително ограничаване на личните й права, като й попречил да осъществи определен режим на лични контакти с децата й.

Видно от Заверено копие на удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане № 0282/11.03.2005г., издаден от общ.Шумен и No 295/06.12.2010 г., изд. от Община Провадия се установява, че страните имат общи деца С. Х. С. родена на ***г. и А. Х. С., роден на ***г.

Видно от Протокол No 759/04.10.2016г. по гр.д.718/2016 на ПРС са постановени на основание чл.323 от ГПК привременни мерки по молба на А., като й е определен режим на лични отношения с децата й С. С. и А. С. всяка трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа, който режим да бъде в сила до постановяване на решението по делото. Определението е влязло в сила на 04.10.2016г..

Видно от преписка No 1294/2016г. на РП Провадия на 15.10.2016г. А. *** с оплакване, че И. й пречил да осъществи режим на лични контакти с децата й С.С. и А.С., като не й разрешавал да ги вземе. Ответникът И. е подал жалба срещу А. *** с оплакване, че А. нарушавала определения режим на лични контакти с децата. А. и И. са предупредени с протокол по чл.65 ЗМВР. Прокурор от РП Провадия е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката с мотива, че липсват данни за извършено престъпление.

Видно от безсрочен трудов договор молителката е сключила такъв, на 11.04.2016г. като работник с работодател „Фуудс Флекс Тайм“ ООД със седалище на адрес Схойтлаан 141, Андерлехт на длъжност „опаковчик“.

Видно от показанията на св.Обретенов, св. М,, св.И, и от обясненията на детето С.С. се установява, че страните не живеели заедно от пролетта на 2016г. имали две деца, които живеели с бащата. На 15.10.2016г. св.Обретенов и св.М, отишли заедно с молителката в дома на С. за осъществяване на режим на лични контакти между А. и децата. Пред къщата излезли С. двете деца и св.И,. А. поискала да вземе децата, С. казал че денят, в който са дошли не е третата събота от месеца. Св. М, му обяснила, че това била третата събота от месеца и той трябвало да даде децата на майка им за осъществяване на режим на лични отношения. С. попитал децата дали искат да отидат при майка си, но те отказали, след което А. си отишла. По време на тази среща С. не е обиждал А.. Предният ден на 14.10.2016г. А. отишла в училището на дъщеря си С.С., тъй като се интересувала от нейното образование, като същевременно поискала да се види и с дъщеря си и я снимала с телефона си, против нейното желание. Съдът не кредитира показанията на св.О, и св.М,, че С. е отказал да предаде на А. децата за осъществяване на лични контакти, както и че е обиждал А., тъй като тези твърдения противоречат на останалите събрани по делото доказателства и на обясненията на детето С., което лично заявява, че не желае да се вижда с майка си.

 От правна страна съда намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящият случай като акт на домашно насилие молителката е посочила, че на 15.10.2016г. в гр.Провадия И. е упражнил над А. домашно насилие, изразяващо се в принудително ограничаване на личните й права, като й попречил да осъществи определен режим на лични контакти с децата й и че я обиждал. От събраните по делото доказателства не се установи, И. да е ограничил правото на А. да се вижда с децата си, а причината за неосъществяване на личен контакт с тях е нежеланието на децата за такъв. Детето С.С. изрично заявява, че баща й е попречил  на осъществяване на личен контакт с майка й, а тя е нямала желание за такъв. Молителката не доказа И. на 15.10.2016г. да е осъществил и какъвто и да е било друг акт на домашно насилие спрямо нея.  

Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, подадена от молителката се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно твърдения акт на домашно насилие, но само доколкото по делото не се установява противното, какъвто е и процесният случай.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че спрямо молителката не са извършени твърдените актове на домашно насилие и исканите мерки за защита от домашно насилие не следва да се налагат.

Съобразно разпоредбата на чл. 11 ал. 3 ЗЗДН и изхода на спора А. следва да заплати държавната такса за воденото производство в размер на 25 лева.

Молителката е направила искане за присъждане на разноски, но такива не следва да й бъдат присъждани с оглед развитието на делото. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като съобразно изхода на делото има право на такива. Сторените от ответника разноски са 400 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Х.А., ЕГН ********** *** срещу Х.С.И., ЕГН ********** с адрес *** за налагане на мерки за защита от извършени спрямо нея на 15.10.2016г. актове на домашно насилие от Х.С.И..

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита.

ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Провадийският Районен Съд дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лева, на основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на  Х.С.И., ЕГН ********** с адрес ***  сума в размер на 400 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Х.А., ЕГН ********** *** за присъждане на разноски по делото.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                            

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................