№ 2211
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100507361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3/02.01.2024г. по гр.д. № 54047 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 61-ви състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 208074/05.10.2022г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Д. С., ЕГН
********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено,
че М. Д. С., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумата от 955,52лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи
стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от
потребена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за
периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г.; сумата от 190,43лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 955,52лв. за периода от
31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от 20,08лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи
стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от
извършено дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 4,62лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до
19.07.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 41301/2022г. на Софийски районен съд.
1
С Определение № 5955/07.02.2024г. по гр.д. № 54047 по описа за 2022г.
на Софийски районен съд, 61-ви състав е отхвърлена молба на особения
представител на ответника по исковете – адвокат Р. В. Т. за увеличаване на
определеното й възнаграждение от 300лв. на 417лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
4708/08.01.2024г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлен.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че небитовите клиенти били длъжни да сключат писмен договор за
доставката на топлинна енергия в имота, такъв не бил сключен от ответника, а
той бил собственик на имота. Фактическото ползване на имота от трето лице
било без значение, релевантно било кое лице е било длъжно да сключи
договор с ищеца. Третото лице „Пирелли-5“ и Сосиете Женерал
Експресбанк”АД не били сключили договор с ищеца, а само в такава хипотеза
отговорността на ответника пред ищеца било възможно да отпадне.
Наемателят не бил предприел действия по откриване на партида на негово име
за имота, споразумението между ответника и третите лица не обвързвало
ищеца. . Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – М. Д. С., ЕГН ********** в срока
за отговор чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в
обжалваната част било правилно. Не било установено да е ползвала имота
през процесния период , а това било от съществено значение по делото.
Справката от АВписвания установявала че за имота имало вписан договор за
наем, обхващащ процесния период, не било установено този договор за наем
да е прекратен. Не било категорично установено и че е собственик на имота,
ищецът твърдял че го била придобила по договор за дарение, но представения
нотариален акт не сочел такова основание за придобиване на собствеността.
Този нотариален акт сочел, че имотът е бил построен от ЖСК, но не бил
представен протокол от ОС за разпределянето на имотите. Претендирал е
разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх.
№ 58916/22.02.2024г. по регистъра на СРС от особения представител на
ответника по исковете – адвокат Р. В. Т.. Посочила е , че същото е неправилно.
Минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. с оглед цената на
исковете било 417лв., положените усилия, сложността на делото не
позволявали извод, че следва да се определи по-малко.
Ответникът по частната жалба - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната”ООД , ЕИК
********* не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
208074/05.10.2022г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Д. С., ЕГН ********** , с която е
поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че М. Д. С., ЕГН ********** дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
955,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г.,
до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин
№ 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г.;
сумата от 190,43лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 955,52лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от
20,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г.,
до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца от извършено дялово разпределение на
енергията в имота за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от
4,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 41301/2022г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ищецът
е ответникът била собственик на имота и като такова потребител на топлинна
енергия в имота, той се ползвал за стопански нужди, потребил такава в
количества и на стойност, за които е предявен иска , направено било и дялово
разпределение на енергията, така ответникът се обогатил да сметка на
обедняването на ищеца, ответникът изпаднал в забава на плащането на
сумата.
Ответникът М. Д. С., ЕГН ********** в срока за отговор чрез назначения
особен представител е оспорило исковете. Посочило е, че не била ползвала
имота през процесния период , нямало категорични доказателства и че е
собственик на същия. Ищецът твърдял, че го била придобила по договор за
дарение, но представения нотариален акт не сочел такова основание за
придобиване на собствеността. Този нотариален акт сочел, че имотът е бил
построен от ЖСК, но не бил представен протокол от ОС за разпределянето на
имотите. Справката от АВписвания установявала, че за имот е вписан договор
за наем с трети лица, нямало данни той да е прекратен, а срокът му обхващал
процесния период. Заявление за откриване на партида за имота било подадено
от Банка Пиреос България”АД Адресът и бил на друг имот Не била изпаднала
в забава на плащания. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната”ООД , ЕИК
*********
По делото е приложено заповедно дело № 41301/2022г. по описа на СРС,
от което се установява, че по заявление вх.№ 158863/29.07.2022г. е издадена
3
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М. Д. С., ЕГН
********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 955,52лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на
обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена
топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за периода от
01.06.2019г. до 31.12.2020г.; сумата от 190,43лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 955,52лв. за периода от
31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от 20,08лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи
стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от
извършено дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 4,62лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до
19.07.2022г., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на
уведомление, на 03.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 05.10.2022г.
По делото е приет нотариален акт № 63/11.02.2006г. съставен от нотариус
В.Г., рег. № 340 на Нот.К., носещ подписи за нотариус и за страните, съгласно
който М. Д. С. е собственик на магазин № 1, на партер на сграда на ЖСК
„******* в ж.к. Люлин-6, гр. София със застроена площ по разделителен
протокол от 259,75 кв.м., заедно ссъ склад № 1 с площ по разпределителен
протокол от 86,28 кв.м., мазе в сутерена на сградата. В нотариалния акт като
документи, представени на нотариуса е описан окончателен разпределитилен
протокол на ЖСК „Троя” от 28.09.2005г.
Прието е заявление от 01.12.2017г. от Банка Пиреос България”АД до
топлофикация София”ЕАД, с което банката е поискала от ищеца да закрие
партида за имота.магазин № 1 в бл. *******” гр. София , открита на името на
банката считано от 31.08.2017г. поради прекратяване на договора за наем.
Приета е неоспорена от страните справка от Агенция по вписвания,
съгласно която на 29.01.2018г. в АВписвания е вписан договор за наем с
наемодател М. Л. С. и наемател Пирелли-5” за магазин № 1 в гр. София, бл.
*******, партер в ж.к. Люлин” за срок от 15 години, а на 09.02.2018г. е
вписан договор за наем за същия имот с наемодатели М. Д. С. и Пирелли 5, а
наемател е Сосиете Женерал Експресбанк” за срок от 10 години.
Приета е изравнителна сметка за топлинна енергия, потребена в имота
сочеща като потребител Пирелли 5”ООД за периода от май 2019г. до април
2020.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
третото лице помагач е посочило, че потребената в имота топлинна енергия за
4
периода е на стойност от 773,73лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, чл. 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване
на вземане за заплащане на сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за
периода и дяловото й разпределение, както и за обезщетение за забава, за
които е издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
При така предявените искове и наведените твърдения от ищеца в тежест на
ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е потребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че той притежава собствеността върху имота, че не е
имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия,
стойността и количеството на потребената енергия и на възнаграждението за
дялово разпределение на същата, че е поканил ответника да плати сумите.
При така депозирания отговор и наведени с него твърдения ответникът
следва да докаже, че трето лице ползва имота, за което имало сключен
договор за наем.
При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-
следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те
двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете факти, без да е
нужно да произтичат едно от друго. Размер на обедняването и обогатяването
се определя с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност
това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът
се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този
смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в
който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече
погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е
скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане. (В
този смисъл Решение № 4/23.01.2009г. по гр.д.№ 5382/2007г. на ВКС, ІІ-ро
Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС; ТР №
5
82/28.02.1975г. по гр.д.№ 74/1974г. на ОСГК на ВС; Решение №
131/18.02.2009г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
По делото се установи, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и
същото е уважено за процесните суми и периоди, че заявителят е предявил
установителния иск в срока по чл. 415 от ГПК.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото от приетия по делото нотариален
акт, че ответникът е придобил собствеността върху имота на посоченото
основание – членство в ЖСК за изграждането на сградата и разпределяне на
имота в собственост на ответника с разпределителен протокол от ОС на ЖСК.
Действително протоколът не е представен по делото, но той е описан от
нотариуса като документ, послужил за изготвянето на нотариалния акт, не са
ангажирани доказателства по делото, които да опровергаят извода на
нотариуса.
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен
по делото за процесния период, поради което и съдът приема, че за потребена
от ответника в процесния имот топлинна енергия доставена от ищеца не могат
да намерят приложение разпоредбите на договора за доставка на топлинна
енергия за небитови нужди на ЗЕ, включително и в частта за определението
на „потребител на топлинна енергия“. Това е така, защото за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е случая с оглед обекта -
магазин, форма за валидност на договора за доставка на топлинна енергия
съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е писмен
договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния
период не е сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за
продажба на топлинна енергия на основание на договор са неприложими.
Релевантно за делото с оглед правната характер на предявените искове е
дали ответникът е ползвал имота през процесния период. Това така, защото
само ползвайки го би могъл да се обогати със стойността на топлинната
енергия потребена в него, съответно със стойността на възнаграждението за
дяловото й разпределение.
По делото не е установено през процесния период ответникът да е
ползвал имота. В случая събраните по делото доказателства не позволяват
такъв извод, а напротив – същите са в подкрепа на твърденията на ответника,
че не е ползвал имота. Това е така, защото от приетата по делото справка от
АВписнаия по делото се установява, че за процесния договор е имало вписани
договори за наеми съгласно които ответникът е предоставил имотите по
6
договор за наем на трети лица. Приетата по делото изравнителна сметка,
изготвена от третото лице помагач, сочат че партида за имота е открита на
един от наемателите. Така установените обстоятелства са в подкрепа на
твърденията на ответника, че не е ползвал имота през процесния период.
Доказателства за обратното ищецът не е ангажирал по делото.
Исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на енергия са обусловени от изхода на делото по исковете за
обогатяване в размер на стойността на потребена топлинна енергия, поради
което и доколкото последните съдът прие за неоснователни, то неоснователни
са и исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
дяловото разпределение на енергия
С оглед изхода на делото по исковете за главниците неоснователни са
акцесорните искове за лихва за забава.
При така възприето решението на районния съд в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Съдът приема че жалбата е допустима, но неоснователна. В случая
определеното от СРС възнаграждение за особения представител съответства
на сложността на делото и на положените от процесуалния представител на
ответника усилия. Делото е с ниска фактическа и правна сложност,
проведено е само едно съдебно заседание, събраните по делото доказателства
са документи и заключение по техническа експертиза. Разпоредбата на чл. 47 ,
ал. 6 от ГПК допуска определяне на възнаграждение на особен представител в
размери по-ниски от обичайното за съответния вид дела, Наредба № 1/2004г.
не е задължителна за съда.
По отговорността за разноски
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника , въззиваемият не е доказал, че е направил разноски и такива не му
се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/02.01.2024г. по гр.д. № 54047 по описа
за 2022г. на Софийски районен съд, 61-ви състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 58916/22.02.2024г. по
регистъра на СРС.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Бруната”ООД , ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8