Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич, 12.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №4903 по описа за 2018г. и за да се произнесе
съобрази следното :
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
С.Р.С. с ЕГН **********,***, с която срещу "***, със седалище и адрес на управление в ***, е предявен иск
Съдът да признае незаконността на наложеното със Заповед №
ЛС-05-173Б/16.11.2018г. на управителя на ответното дружество дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” като отмени самата заповед.
В
исковата молба се излагат следните фактически твърдения:
Ищецът работи в ответното дружество по безсрочен
трудов договор като ***-услуги.
На
16.11.2018г. му е връчена Заповед № ЛС-05-173Б/16.11.2018г., с която ищецът е
наказан с дисциплинарно наказине «предупреждение за уволнение».
Според ищеца, Заповедта следва да
се отмени по следните съображения:
-Заповедта няма формално
изискуемото от закона съдържание, тъй като не посочва какво е нарушението на С.
и кога е извършено. В заповедта единствено е цитирана докладна записка№ ***-5080/19.10.2018г.,
която не е връчена за запознаване на ищеца;
-За
нарушението, за което е издадена заповедта, не са искани обяснения от ищеца.
Обяснения са му поискани по въпроса какво е правил С. на 19.10.2018г. Не са му
искани такива за това, какво е правил в ***. На 19.10.2018г. ищецът изпълнявал
трудовите си задължения в с.*** по засичане на водомери съгласно заповед на Р.Г.Г.;
-Ищецът
е дългогодишен работник на ответното дружество
и спазва трудовата дисциплина;
-Ищецът
не е извършил нарушение на трудовата дисциплина;
В срока по чл.131 от ГПК ответното
дружество депозира отговор на исковата молба. Предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Работодателя изпълнил законовите си задължения при издаване на
процесната заповед. Искани са обяснения от работника по повод решаване на
въпроса за дисциплинарното наказание. От докладната записка на Р.Г., *** на
отдел „***”, С. в нарушение на дадените му нареждания и без да уведоми прекия
си *** отива в с.***. С това свое действие виновно е нарушил вменените му
задължения.
В открито съдебно заседание подпомагани от надлежно упълномощен адвокат
за ищеца и юрисконсулт за ответника, поддържат претенциите си, респективно
възраженията си.
По реда на чл.143 от ГПК ищцовата
страна уточнява, че г-н С. работи като „*** услуги“ в ответното дружество, това
са т.нар. ***и, които установяват кражбите. Тяхната трудова характеристика
изисква да посещават абонатите и да правят планови проверки на място. Отделно
от това, ако някой гражданин съобщи, че се съмнява в извършване на кражба от
някой друг абонат на *** те са длъжни да реагират веднага на сигнала. Във
връзка с изпълняване на служебните си задължение през процесния ден г-н С.
посетил с.***, след като се отзовал на сигнал за кражба в с.***, получен по
телефона от друг жител ***, че ***на с.*** краде вода. По принцип ***ите получавали устни нареждания за местоназначението
си в съответния ден. На практика до момента от инспеторите не се е изисквало предварително
съгласие на прекия им *** за да извършат инцидентна проверка по сигнал. В
обясненията си С. сочи, че с колегата си веднага са отишли в с.***, след
приключване на инцидентната проверка.
По реда
на чл.143 от ГПК ответната страна сочи, че ищеца действително е отишъл в с.***,
но след като е бил в с.***. Не станало ясно какво са правили в с.***, тъй като
не посочили лицето, което е подало сигнала и видно от обясненията на ищеца се
оказвало, че когато са отишли да правят проверка в тази къща, за която са
получили сигнал, тя е била заключена и са взели решение да дойдат друг ден,
т.е. липсвал ефект от ходенето в с.***, не била констатирана кражба през този
ден в с.***.
Практиката в дружеството била във
всеки един момент да се знае къде са екипите, прекият *** следвало да е осведомен. Дружеството
поставило GPS-и на автомобилите, които се
ползват от ***ите с цел да проследяват и да контролират автомобилите и тяхното
движение като цяло. Сам ищецът потвърждавал в обясненията си, че отчита като
грешка от негова страна, че не се е обадил на прекия си ***. Същността на
грешката на ищеца била, че не уведомил
прекия си *** къде се намира и затова е наложено и наказанието.
На въпрос на съда, ответната
страна сочи, че няма информация да са предприети действия от работодателя
относно изследване въпроса дали действително е получен сигнал, изискан ли е
телефон, извършено ли е обратно по***ване.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Безспорно е за
страните, че ищецът *** Р.С. с ЕГН ********** е бил в трудови правоотношения с ответното юридическо лице по силата на безсрочен
трудов договор, назначен на длъжност „*** услуги” /така обяснения на ответника
по реда на чл.143 от ГПК/.
С докладна
записка от 19.10.2018г., Р.Г.- *** на отдел „***” предлага на изълнителния
директор на „***, да изиска обяснения от С.С. относно обстоятелството къде е
бил на 19.10.2018г. освен в с.***, като докладва, че на служителя е разпоредено
да извършва в този ден проверка в с.***.
С писмо
изх.№ 5080#1/24.10.2018г. до С.С. са
поставени за обяснения два въпроса, на които да отговори в тридневен срок:
1.Защо на 19.10.2018г. не е бил на проверка в с.***,
общ.Ген.Тошево, какво разпореждане е получил от прекия си *** Р.Г.?
2.Разпореждано ли му е на 19.10.2018г. да извършва друга
работа освен в с.*** и от кого?
С
обяснения от 02.11.2018г. до
работодателя, С.С. сочи, че на 19.10.2018г. получил разпореждане да проверяват
водомери в с.***, заедно с колегата му И.Н.. На излизане от града колегата му получил
обаждане по телефона за подаден сигнал за кражба на вода в с.***. Човекът подал
сигнала ги очаквал в с.***. С колегата му решили да отидат и да проверят.
Оказало се, че сигнала е за кмета на с.***. На място къщата била заключена и решили
да дойдат друг път. Веднага след това се отправили към с.Прецеселенци. С.С.
сочи в обяснението си, че грешката му се състои само в това, че не уведомил
прекия си ***, но пропуснали, тъй като следвало да се реагира незабавно.
Със Заповед №
ЛС-05-173Б/16.11.2018г. на управителя на ответното дружество на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, затова, че на
19.10.2018г. между 10.17ч и 10.57ч. не е бил на проверка на засечените водомери
в с.***, а без знанието на прекия си *** е отишъл в с ***.
По
делото е представена длъжностна характеристика на длъжността заемана от ищеца.
От вписаните основни длъжностни задължения следва да се посочат, че ***ите имат
контролни функции относно достоверността на карнетите, на засечените и
вписаните в тях количества вода чрез насрещни проверки, състоянието и
експлоатацията на водомерните инсталации, участва в проверки по подадени жалби
и сигнали за дейността по засичане на водни количества от абонатите. В
дължностната характеристика е посочено, че длъжността е пряко подчинена на ***».
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: По делото са
допуснати и събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Р.Г. и И.Н..
Свидетелят И.А.Н. изпълнявал също длъжността „***“ в ответното
дружество от 2012година, работил съвместно с ищеца. Споделя, че работата му се
състои в проверка на неправомерно свързване на абонатите, за манипулация на
водомерите, инкасаторите дали правилно са отчели количеството изразходена вода,
отзовават се на подадени сигнали от граждани. Участва също така и в планови
проверки.
Подаването на сигнали от граждани
ставало по различен начин- едни се
обаждат във ***, други чрез интернет, трети имат телефони на ***ите и се
обаждат лично на тях. ***ите имали служебно раздадени телефони, които обявявали
на гражданите при направените проверки в случай, че имат интерес и нещо не им е
ясно. Много пъти се случвало граждани
да звънят на телефоните на ***ите. След подаването на сигнал отивали и
проверявали на мястото, за което е подаден сигнала. Изрично разпореждане относно процедура за
съобщаване на сигнала на прекия *** или друго лице липсвало. Много често се
случвало ***а да посети сигнала първо и след това да съобщи на прекия *** за
проверката. Това ставало вечерта когато се приберат в дружеството или и ако преценят и на момента се обаждали, за
да известят къде се намират и да се предприемат нужните действия. Свидетелят не
си спомня случай, когато първоначално е извършена инцидентната проверка и след
това съобщена на прекия *** да са получаали като екип укори и забележки по
повод тази практика.
Р.Г. е пряк *** на ***ите и нито
веднъж след като последните били на сигнал без да го уведомят, ***ът им не правил
забележка за това, че трябва първо да му сигнализират, да му поискат разрешение
и тогава да тръгнат.
През есента на 2018г., в екип с ищеца следвало да извършват планова проверка
в с.***. След тръгването от гр.Добрич, на телефона на свидетеля се обадил
гражданин, представил се и посочил съмненията си за кражба на вода. Екипът
веднага реагирал и отишъл в с.***. Такава била обичайната практика, веднага да
се отзоват на такъв тип сигнал. Така било разпоредено, че трябва да имат бърза
реакция в тези случаи. Имало често такива сигнали, „..кражбите са много,
десетки, а и стотици”.
Първо отишли в дома на абоната, който им се
обадил, а след това до дома на лицето, за което имал съмнение абоната. Къщата,
обаче била заключена, след което екипа се върнал в с.*** и продължил работата
си по възложената планова проверка.
Когато на ***ите се възложи
планова проверка им се предоставял списък с абонати и от тях се очаква веднага
да се заемат в изпълнение на поставените задачи. Когато приключат със зададената
задача, извършвали отчет.
Свидетелят Н. сочи, че по повод
проверката по случая никой не му проверил телефона. Самия той за случая получил
наказания „забележка” и „предупреждение
за уволнение”. Колите, които ползват ***ите имали джипиес устройство и винаги
можело да се разбере къде се намира, отчита се гориво, пишат се пътни листи.
Свидтелят Р.Г.Г. изпълнява длъжността „*** ***“ в ответното
дружество и упражнява контрол върху работата на ***ите. Всеки ден им възлага
определени адреси, понякога в града, понякога в селата за извършване на
проверки за кражба на вода, за проверка правилното инкасиране на съответните абонати,
за участие в групи за съдействие на колегите за прекъсване на нередовни платци.
Понякога ги пращал на сигнали от жалби на клиенти. На 19.10.2018г. Г. възложил
на екипа на ищеца проверки с.***, общ. ***.
По принцип когато ***ите работят на терен, се налагало да комуникират
с ***я си по няколко пъти на ден. Едва в късния слетобяд на деня Г. получил
сигнал, че ищеца и колегата му били в с.***? Обадил им се, а те обяснили, че са
имали сигнал за кражба на вода. Г. ги упрекнал, че следвало да му съобщят.
Винаги когато имало такива сигнали, ***ите първо го уведомявали и после отиват
да извършват проверката на сигнала. На практика всички ***и като получат
обаждане, първо звънели на прекия си *** и той ги изпращал да отидат да
проверят сигнала. В пракитката на свидетеля Г. като *** на ***ите много рядко
се случвало първо да се отиде на проверката и после той да бъде уведомен. В
тези случаи това ставало в самото
населено място, където е ***а.
На въпрос на съда разяснено ли е
на ***ите и по какъв начин им е вменено задължението предварително да го
уведомяват за сигналите, свидетелят Г. сочи, че устно им разпореждал да го
уведомяват за всичко и да го държат в течение. Писмена заповед нямало издадена. С изключение на случая от 19.10.2018г., ищеца
и колегата му Н. го уведомявали за всичко, постоянно му звънят. Случаят от
19.10.2018г. бил особен, тъй като ***ите посетили друго населено място без да
знае прекия им ***. Ако станело нещо с тях отговаряло дружеството, случвали се всякакви инциденти, налагало се да се ***а
полиция тъй като има конфликтни клиенти. При проверката на случая действително
се установило, че е получен сигнал от с.***. По повод сигнала в с.*** ищецът
отсътвал от с.*** около три часа.
Проверката в с.*** приключила
този ден. Други задачи за деня не били разпределени на ищеца. По принцип за ***и
се поставяли дългогодишни служители с опит, за да могат да преценяват
нередностите при извършване на проверките. Не било изискуемо специално
образование, а добър опит и нюх. С. по принцип повечето пъти изпълнявал
задълженията си добре.
При така установените фактически обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/,
в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на възникване на
трудово правоотношение с ответника, наложеното дисциплинарно наказиние,
твърденията си относно ненадлежно оформяне на процесната заповед. Работодателя
следва да установи нарушение на трудовата дисциплина, т.е конкретните си
твърдения за момента на извършването, конкретните твърдения, че на работника са
възложени други задачи, че той е бил в друго населено място и не е изпълнявал други свои трудови
задължения, че прекия или друг *** не е
възлагал конкретни други действия на работника.
Ищецът проведе доказване
на вменените му за доказване обстоятелства, а именно, че страните са били в
трудовоправна връзка и че със Заповед № ЛС-05-173Б/16.11.2018г. на управителя на
ответното дружество му е наложено дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение».
В процесната заповед като правно
основание за налагане на дисциплинарно наказание е посочено чл. 188, т. 2 вр.
чл. 187, т. 3 от КТ. Цитираната заповед,
като фактическо основание сочи «че на
19.10.2018г. между 10.17ч и 10.57ч. не е бил на проверка на засечените водомери
в с.***, а без знанието на прекия си *** е отишъл в с ***».
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за
дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за
нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага,
описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание, нарушението трябва
да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен наказания служител. В
случа заповедта съдържа изискуемите от закона реквизити, в достатъчна степен
посочва деня, в какво се изразява нарушението, а именно в отклонение от
разпореждането на прекия *** да извършва проверки в с.*** и че без знание и
разрешение на прекия си *** посетил с.***. Налице е законосъобразна във
формално отношение заповед, при което на преценка подлежи следващото възражение
на ищеца за нарушения на уредената в закона процедура по чл.193 от КТ. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на
дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението
на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство
и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато
работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава
възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и
възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение
на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за
отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо
съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
В случая работодателят е изпълнил
и това свое задължение, като преди налагане на дисциплинарното наказание е
поскал писмени обяснения от ищеца за отсъствието му на 19.10.2018г. от с.***,
за което в последствие е наказан. Доказа се, че от ищеца, на 24.10.2018г., били изискани
обяснения за отсъствието му от с.*** на 19.10.2018г. по реда на чл. 193 от КТ и
такива били депозирани от същия на 02.11.2018г.
С оглед на този извод, на
преценка подлежи въпроса извършил ли е действително нарушение на трудовата
дисциплина С.С.. От събраните по делото гласни доказателства, следва да се
приеме за безспорно, че на 19.10.2018г. прекия *** на ищеца възложил на екипа
на ищеца, включващ свидтеля Н. да извършват планови проверки в с.***. Не се
спори от прекия ***, видно от показанията му, че действително на телефона на
свидетеля Н. постъпил сигнал от с.***. Ищецът С. и Н. се отправили до там без
да звъннат преди това на ***а си Г., посетили подателя на сигнала и къщата, за
която е подаден. Тъй като била заключена се отправили към с.*** за изпълнение
на плановата си проверка.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика и показанията на свидетелите, инкасаторите извършват
планови и по сигнал проверки за кражба на вода. В длъжностната характеристика
липсва разписан регламент за
разпределение на проверките, за възлагането им с нарочен акт или по
предварително разрешение от прекия ***. Липсва и нарочна заповед за реда за
възлагането им на конкретни ***и. Представените по делото свидетелски показания
относно наличие на устно разпореждане на прекия *** Г. за предварително
одобрение на предстояща инцидентна проверка са диаметрално противоположни.
Свидетелят на ищеца сочи, че многократно и без предварително съгласие се
извършвали инцидентни проверки, които се отчитали след това, а свидетелят на
ответника сочи, че изрично уведомил ***ите предварително да го уведомяват за
това къде ще бъдат и за посещение по инцидентни сигнали. Свидетелят Г.
признава, че имало случаи на проверки без предварително обаждане, но ставало
дума за същото населено място. Като прецени евентуалната заинтересованост на
свидетелите по реда на чл.172 от ГПК съдът не може да достигне до категоричен
извод, че на ***ите е вменено като служебно задължение от прекия им *** изрично
да го уведомят преди извършване на инцидентна проверка. Щом за такива проверки
в същото населено място служителите не са санкционирани, случват се, е възможно
да е налице неяснота у слижителя, че ще бъде санкциониран, ако проверката
следва да се осъществи в друго населено място. В случая ищецът и колегата му не
са били все още в разпореденото им за планова дейност населено място, а са
потегляли от изходната си месторабота. Те са взели оперативно решение първо да
посетят сигнала, който безспорно е с приоритет пред плановата дейност. В случая
не става дума за самоволно отлъчване от преките работни задължения, тъй като
ищецът по време на отсъствието си от с.*** също е изпълнявал задължения вменени
му от длъжностната характеристика. Веднага след приключване на проверката
ищецът продължил с работата си в с.***, като от показанията на прекия *** става
ясно, че задачата в селото е приключена в същия ден и липсвали други задачи,
които да се разпределят на ищеца. Тук следва да се спомене и обстятелството, че
автомобилите на ***ите, включително и на ищеца е снабден с проследяващо устройство,
при отчетен режим за гориво и местоназначение, при което е изключено свободно
движение на автомобила. Липсва Правилник за вътрешния трудов ред, който по ясен
за служителите начин да определя поредността на задълженията им. Не се доказа по категоричен
начин предварителното уведомяване да е възприето като задължителна практика и
норма на очаквано поведение, при чието неизпълнение ще последва санкция от
работодателя.
При горният анализ, щом
работодателят не проведе пълно и главно доказване на разрешителен регламент на
възлагане на инцидентните проверки на инсперторите, следва да се приеме, че
ищецът С. не е ивършил твърдяното нарушение на служебни задължения. Липсва
виновно неизпълнение на задължения. Без значение за този извод е резултата от
инцидентната проверка и обстоятелството, че не довела до разкриване кражба на
вода. С оглед на това, заповедта за налагане на наказание на ищеца подлежи на
отмяна.
В допълнение, дории да се приеме,
че ищеца е нарушил някакви свои задължения, следва да се посочи, че в случая
наложеното наказание не съответства на нарушението на евентуално негово
задължение да получи разрешение за инцидентната проверка. Преценката на
тежестта на нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При
спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши
съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение.
В случая работодателят не твърди
на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания. Напротив свидетелят на
работодателя и пряк *** на С. сочи, че за ***и се назначават лица с
дългогодишен опит и нюх. С. в повечето случаи изпълнявал добре възложената му
работа. Процесния случай е инцидентен и от дружеството работодател не са
претърпени вреди освен разходите за гориво до с.***. В известен смисъл с
извършеното действие ***а е защитавал интересите на дружеството от кражби и
загуби. Неуведомяването на прекия *** на ищеца за инцидентната проверка не е
променило нормалното провеждане на плановата проверка. При това това
неизпълнение не съответства на наложеното му тежко дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, поради което заповедта, с която й е наложено
това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
ОТНОСНО
ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, в тежест
на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600лева.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК и на основание
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на съда сумата от 80лв. държавна такса.
При
горните констатации и мотиви, Районния съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО наложеното на С.Р.С. с ЕГН **********,***,
дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение», като ОТМЕНЯ Заповед №
ЛС-05-173Б/16.11.2018г. на управителя на "***, със седалище и адрес на управление в *** КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА "***,
със седалище и адрес на управление в *** да заплати на С.Р.С. с ЕГН **********,***,
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
ОСЪЖДА "***,
със седалище и адрес на управление в ***да заплати по бюджетната сметка
на РС Добрич държавна такса в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ....................