№. 80 / 21.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
21.02.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 06.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2823 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „А. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М. у. ,. И. №. 1. ап. 2, представлявано от управителя А. К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, е предявило иск срещу ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и цена на иска: 9 129.60 лева
В исковата си молба твърди, че на 12.03.2019 година „А. К.“ ЕООД продава на ответника 5 литра тор YАRА VЕRА ТЕРRРЅYN на обща стойност 240 лева. Стоката е доставена на ответника на 12.03.2019 година, за което е съставен приемо-предавателен протокол №. 696-К-А/12.03.2019 година. Издадена е фактура №. ********** от 12.03.2019 година с падеж 15.03.2019 г. По тази фактура няма плащане.
На 15.03.2019 година между „А. К.“ ЕООД и ЗП Г. Б. есключен договор за продажба на следните стоки:
1.Слънчоглед ЕЅ ЈАNІЅ ЅТАNDАRD - 12 пакета с единична цена от 293 лв. без ДДС.
2. Слънчоглед ЕЅ ТЕRАМІЅ СІL ЅТАNDARD - 11 пакета с единична цена от 278 лева без ДДС.
Общата стойност на стоките е 7 888,80 лева. Съгласно договора „А. К.” ЕООД като продавач е следвало да достави стоките в срок до 20.03.2019 година, а ответникът се задължил да заплати дължимата цена в срок до 05.10.2019 г. Стоката е доставена на земеделския производител на 19.03.2019 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол №. 17ЅА2019/19.03.2019 г. Издадена е фактура №. ********** от 19.03.2019 г. на стойност 7 888,80 лева. По тази фактура няма плащане.
На 10.05.2019 година между „А. К.“ ЕООД и ЗП Г. Б. е сключен договор за продажба на Слънчоглед ЕЅ ТЕRАМІЅ СL ЅТАNDARD - 3 пакета с единична цена от 278 лева без ДДС.
Общата стойност на стоките е 1 000,80 лева. Съгласно трите пакета слънчоглед следва да бъдат доставени до 30.05.2019 година, а ответникът се е задължил да заплати дължимата сума в срок до 05.10.2019 г.
Стоката е доставена на земеделския производител на 23.05.2019 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол №. 863 К-А от 23.05.2019 г. Издадени с фактура №. ********** от 23.05.2019 г. на стойност 1 000,80 лева. По тази фактура няма плащане.
Общо задължението на ЗП Г. М. Б. по посочените по- горе фактури е в размер на 9 129, 60 лева.
Въпреки многократно проведените разговори, до настоящия момент земеделския производител не е заплатил дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплати на „А. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М. у. „Граф И. №. 1. ап. 2, представлявано от управителя А. К. А., следните суми: 9 129,60 лева, дължими по фактура №. ********** от 12.03.2019 г., №. ********** от 19.03.2019 г. и №. ********** от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира и направените разноски в производството.
Посочва банкова сметка, xxxте суми „А. К.“ ЕООД:
ІВАN ВG xxxx
ВІС: RZBBBGSF, открита в Райфайзенбанк България АД.
По направеното особено искане за допускане обезпечение на предявените искове, с Определение №. 1467 от 18.11.2019 година, по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.397 ал.1 т.2 ГПК такова е допуснато, като е наложен запор върху банковите сметки на ответника, до размера на 9 129.60 лв.
Ответникът ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор по чл.131 ГПК, не взема становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК и чл.234 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Между страните са осъществявани сделки, с оглед предмета на дейност на дружеството ищец, което обуславя извода за редовността и допустимостта на претенцията.
Съобразно представените към исковата молба писмени доказателства, се касае за спор, относно неизплатени суми по реализирани сделки, по силата на които на ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, са доставени от страна на „А. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М. у. ,. И. №. 1. ап. 2, представлявано от управителя А. К. А. различни артикули стоки, като ищецът е продавачът – доставчик на стоката, а ответникът – негов клиент – получател на същата.
На 21.01.2020 година страните са подписали споразумение, с което ЗП Г. М. Б. е признал към датата на подписване на спогодбата, че дължи на “А. К.“ЕООД сума в размер на
на 9129,60 лева (девет хиляди сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) дължими по фактури: №. ********** от 12.03.2019 г., №. ********** от 19.03.2019 г. и №. ********** от 23.05.2019 г.
След образуване на делото на 19.11.2019 година ответникът е заплатил сумата от 2000 лева и на 29.11.2019 година сумата от 5888,80 лева, с което напълно е изплатено задължението по фактура №. ********** от 19.03.2019 г. За втората сума е приложено и платежно нареждане от 29.11.2019 г.
ЗП Г. М. Б. е признал към датата на подписване на спогодбата, че дължи на “А. К.“ЕООД сума в размер на 1 605,99 лева (хиляда шестстотин и пет лева и деветдесет и девет стотинки ), от които 1 240,80 лева (хиляда двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки) дължими по фактури №. ********** от 12.03.2019 г. и №. ********** от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 година до окончателното плащане, както и сумата 365,19 лева (триста шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) -разноски по делото.
Вписано е изрично, че страните по настоящата спогодба се съгласяват сумата от 1 605.99 лв. и 365.19 лв. за направените в хода на производството разноски ще бъде заплатена от Длъжника на Кредитора в срок до 10.05.2020 година.
За ден на извършване на плащането се приема датата, на която конкретната сума ще постъпи по сметката на Кредитора „А. К.“ ЕООД в „Райфайзенбанк България” ЕАД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по т. 8 на ППВС 7/1973 г. съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото производство представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. В случая съдът постановява решение, с което утвърждава постигнатото между страните споразумение. В решение №. 303 от 31.03.2010 г. по г. д. №. 587/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК, се приема, че доколкото разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК приравнява правните последици на съдебната спогодба на последиците на влязлото в сила решение, съдебната спогодба има сила на пресъдено нещо. Тъй като основният елемент на съдебната спогодба е договор, тя може да бъде атакувана по исков ред, когато този договор е нищожен, унищожаем или се иска развалянето му. Същото е и разрешението, дадено в решение №. 447 от 25.06.2010 г. по г. д. №. 4618/2008 г. на ВКС, III г. о., в което се изтъква, че ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето й. Когато съдът одобрява спогодбата, той проверява единствено противоречието й на закона и добрите нрави, но по този въпрос той се произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, така че при последващо оспорване на спогодбата (или на отделни нейни части) са допустими всякакви искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и съобразно постигнатото споразумение и изплащане на по-голямата част от задължението от ответника, намира, че са налице условията на закона относно утвърждаване постигнатото между страните споразумение. Същото не противоречи на закона, на морала и добрите нрави, като по този начин се урежда окончателно възникналия спор. Ето защо съдът намира, че следва да бъде утвърдено постигнатото между тях споразумение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между „А. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М. у. ,. И. №. 1. ап. 2, представлявано от управителя А. К. А. и ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, по силата на което:
ЗП Г. М. Б., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ПРИЕМА И СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ИЗПЛАТИ на “А. К.“ ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление г. М. у. ,. И. №. 1. ап. 2, представлявано от управителя А. К. А., сума в размер на 1 605,99 лева (хиляда шестстотин и пет лева и деветдесет и девет стотинки ), от които 1 240,80 лева (хиляда двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки) дължими по фактури №. ********** от 12.03.2019 г. и №. ********** от 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 година до окончателното плащане, както и сумата 365,19 лева (триста шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) -разноски по делото, в срок до 10.05.2020 година по банкова сметка: xxx; ВІС: RZBBBGSF, открита в Райфайзенбанк България АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: