РЕШЕНИЕ
№ 1315
град Пловдив, 22.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1381 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на
„Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ЕАД срещу Решение № 11 от 30.01.2020г.,
постановено по АНД № 574 от 2019 г. на Районен съд Асеновград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-48
от 17.10.2018г., издадено от
Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, /понастоящем „Медицински надзор“/,
с което на дружеството-касатор, на основание чл. 221,
ал.2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр. с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето.
В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при
постановяване на първоинстанционното решение, като се установявали съществени процесуални нарушения, в това число и
на правилата на чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание - касаторът
чрез адв. И.С. поддържа жалбата, излага съображения, че от страна на „Специализирани
болници за рехабилитация-национален комплекс“ЕАД не е извършено твърдяното
нарушение, а от друга страна намира, че е опорочена нормата на чл.34 от ЗАНН,
което в неговата съвкупност води до отмяна на решението и на НП.
Ответникът по касационната жалба - ИА“Медицински
надзор“ не се представлява. С писмена молба по делото юрк.
Т.П. заявява, че оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое
заключение счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд като провери
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка
с направените от касатора оплаквания, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакува-ното НП, състав на Районния Съд е приел,
че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на „Специализирани болници за рехабилитация-национален
комплекс“ЕАД на нарушение на Закона за
здравето /ЗЗ/, а от друга, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно -
наказателното производство.
Тези решаващи
изводи настоящият състав намира за неправилни.
Съставен е АУАН
от 09.05.2018 г., с който било
констатирано, че пациентката Р.Д. е била таксувана за избор на допълнителна
услуга предвидена в чл. 24а ал.1 т.1 от НОПДМП – самостоятелна стая без писмен
документ удостоверяващ факта, че пациентката предварително е направила своя
избор след представяне на ценоразписа на услугите.
Не се спори, че Р.Д. е провела лечение и е пролежала
в „Специализирани болници за
рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД – филиал „Нареченски бани“ по клинична
пътека през периода 19.08.2017 г. до 26.08.2017 г. – общо 7 легло дни, като при
приемането й са издадени общо две фактури, едната от които №
**********/19.08.2017 г. на стойност общо 15 лева, от които за такса
индивидуално бельо – 1 лв. и такса избор на стая - 14 лева.
Съдът е приел за нарушена правната норма, по която е
квалифицирано нарушението – чл.24б от НОПДМП въвеждаща правилото, че
допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 се заявяват
писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне
на ценоразписа на услугите.
Нормата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата,
за която се отнася препратката предвижда, че по време на своя престой в лечебно
заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, включващи: 1. подобрени
битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички
допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с
престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи
грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за
хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим.
Съдът е приел, че здравноосигурените лица в случаите,
когато имат право да получат допълнителни услуги срещу заплащане, могат да
реализират това свое право само след като го заявят писмено и то след като
пациентът декларира, че е направил избора си след предоставянето на ценоразписа
на услугите, а в конкретния случай липсвало изрично писмено заявление на
пациента за избор на допълнителна услуга, а още по–малко е конкретизирано за
коя от изброените услуги се отнася информираното заявление. Съдът е приел, че
заявлението трябва да е в писмена форма, като то се явява форма за
действителност и след като липсва такова, е извел извод, че не е направен
надлежен избор от пациента Д..
По делото е представена Декларация за информирано съгласие подписана
от Р.Д. на 19.08.2017 г. В тази
декларация фигурира текст, че лицето е запознато с предлаганите във филиала
платени медицински услуги и други услуги. Очевидно е и при липса на
доказателства за осъществен натиск и принуда, Р.Д. се е възползвала и е направила избор на стая,
както и да и се предостави индивидуално
бельо, за което е платила 15 лв. по фактура № ********** от 19.08.2017 г.
В административната структура на касационния
жалбоподател е разработен образец на Декларация по чл. 24а, ал.1,т. 2 от НОПДМП.
С цел внасяне на яснота в отношенията между „Специализирани
болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД – филиал „Нареченски бани“ и пациентите, следва същата декларация да
съдържа предложение и за допълнително предлаганите /поискани/ услуги по чл. 24а,
ал. 1, т. 1 от Наредбата.
В тази насока административнонаказващият
орган не е направил точен анализ на проверяваните отношения и като е издал НП,
а не е приложил чл.28 от ЗАНН предупреждавайки нарушителя, е нарушил закона.
Настоящият
съдебен състав не счита, че поради специфичния публичноправен характер на
регулираните в подзаконовия нормативен акт - Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр.
с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето, обществени отношения, изначално и
принципно се изключва квалификацията на конкретното деяние като маловажен
случай. Казано по друг начин, не може да се приеме, че след като нарушението
засяга обществени отношения в сферата на предоставяне на здравни услуги по
рехабилитация и възстановяване на здравноосигурени лица, то изначално
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Както
бе упоменато и по-горе, по отношение на всяко конкретно административно нарушение
преценката за степента на обществената му опасност следва да се извършва с
оглед конкретните фактически обстоятелства, свързани с извършването му и само
съвкупната преценка и правилният и обективен анализ на фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване, биха могли да обосноват и
законосъобразни изводи, досежно конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и на неговия извършител.
Съдът
намира, че обществена опасност на деянието, осъществяващо формално състава на
нарушение по чл.24б от НОПДМП не е съществена и
от извършеното нарушение не са настъпили вредоносни последици за
държавата, а нарушението е за първи път.
В
съдебната практика е дискусионен въпросът, възможно ли е неизпълнението на
задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата, респ. и
към общините, при осъществяване на дейносттта им по смисъла на чл. 83 от ЗАНН,
да представлява маловажен случай, респ. да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в практиката се аргументират две становища. Според настоящия съдъбен
състав, отговорът на този въпрос би трябвало да е положителен, т.к. от една
страна, разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН предвижда отклонение от общия ред за
реализация на отговорността на нарушителя по отношение на кръга административно-наказателно
отговорни лица, а от друга - всяко неизпълнение на задължение към държавата или
общините, което съставлява нарушение и е основание за санкциониране на
юридически лица или еднолични търговци, също разкрива различна степен на обществена
опасност и това безспорно рефлектира върху процеса на индивидуализация на
следващата се за субекта имуществена санкция, особено когато размерът й е
относително определен. От това следва, че е напълно възможно, конкретно
проявената степен на обществена опасност на нарушението, субект на което е
юридическо лице или едноличен търговец, да обуслови както определянето на
санкцията в минималния, предвиден в закона размер, така да обуслови и
прекомерността дори и на този минимален размер, спрямо спецификата на
конкретния случай, от което следва извода, че по отношение и на този кръг
административнонаказателно отговорни лица - юридически лица и еднолични
търговци, може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид
всички изложени по-горе доводи и аргументи и предвид безспорния факт, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
настоящият съдебен състав намира, че е неправилен извода на въззивния съд, че в случая не се касае
за административно нарушение, което представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, поради което обжалваното пред настоящата инстанция съдебно
решение, еследва да се отмени и да се отмени процесното наказателно
постановление.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД за основателна, като намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение и на Наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 11 от 30.01.2020г., постановено по АНД № 574 от 2019 г. на Районен съд
Асеновград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27-48 от 17.10.2018г.,
издадено от Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, /понастоящем
„Медицински надзор“/, с което на „Специализирани болници за
рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД, на основание чл. 221, ал.2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр. с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: