Решение по дело №1381/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1315
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180701381
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1315

град Пловдив, 22.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на четиринадесети юли  през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1381 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ЕАД срещу  Решение № 11 от 30.01.2020г., постановено по АНД № 574 от 2019 г. на Районен съд Асеновград, с което  е потвърдено Наказателно постановление № 27-48 от  17.10.2018г., издадено от Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, /понастоящем „Медицински надзор“/, с което на дружеството-касатор, на основание чл. 221, ал.2  от Закона за здравето е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр. с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на закона при постановяване на първоинстанционното решение, като се установявали съществени процесуални нарушения, в това число и на правилата на чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на  НП.  

В съдебно заседание  - касаторът чрез адв. И.С. поддържа жалбата, излага съображения, че от страна на „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ЕАД не е извършено твърдяното нарушение, а от друга страна намира, че е опорочена нормата на чл.34 от ЗАНН, което в неговата съвкупност води до отмяна на решението и на НП.

Ответникът по касационната жалба - ИА“Медицински надзор“ не се представлява. С писмена молба по делото юрк. Т.П. заявява, че оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в свое заключение счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският административен съд като провери законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение във връзка с направените от касатора оплаквания, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува-ното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ЕАД на  нарушение на Закона за здравето /ЗЗ/, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно - наказателното производство.

 Тези решаващи изводи настоящият състав намира за неправилни.

 Съставен е АУАН от 09.05.2018 г., с който  било констатирано, че пациентката Р.Д. е била таксувана за избор на допълнителна услуга предвидена в чл. 24а ал.1 т.1 от НОПДМП – самостоятелна стая без писмен документ удостоверяващ факта, че пациентката предварително е направила своя избор след представяне на ценоразписа на услугите.

Не се спори, че Р.Д. е провела лечение и е пролежала в  „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД – филиал „Нареченски бани“ по клинична пътека през периода 19.08.2017 г. до 26.08.2017 г. – общо 7 легло дни, като при приемането й са издадени общо две фактури, едната от които № **********/19.08.2017 г. на стойност общо 15 лева, от които за такса индивидуално бельо – 1 лв. и такса избор на стая - 14 лева.

Съдът е приел за нарушена правната норма, по която е квалифицирано нарушението – чл.24б от НОПДМП въвеждаща правилото, че допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите.

Нормата на чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, за която се отнася препратката предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:  1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента;   2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим.

Съдът е приел, че здравноосигурените лица в случаите, когато имат право да получат допълнителни услуги срещу заплащане, могат да реализират това свое право само след като го заявят писмено и то след като пациентът декларира, че е направил избора си след предоставянето на ценоразписа на услугите, а в конкретния случай липсвало изрично писмено заявление на пациента за избор на допълнителна услуга, а още по–малко е конкретизирано за коя от изброените услуги се отнася информираното заявление. Съдът е приел, че заявлението трябва да е в писмена форма, като то се явява форма за действителност и след като липсва такова, е извел извод, че не е направен надлежен избор от пациента Д..

По делото е представена  Декларация за информирано съгласие подписана от Р.Д.  на 19.08.2017 г. В тази декларация фигурира текст, че лицето е запознато с предлаганите във филиала платени медицински услуги и други услуги. Очевидно е и при липса на доказателства за осъществен натиск и принуда, Р.Д.  се е възползвала и е направила избор на стая, както и да и се предостави  индивидуално бельо, за което е платила 15 лв. по фактура  № ********** от 19.08.2017 г.

В административната структура на касационния жалбоподател е разработен образец на Декларация по чл. 24а, ал.1,т. 2 от НОПДМП.

С цел внасяне на яснота в отношенията между „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД – филиал „Нареченски бани“  и пациентите, следва същата декларация да съдържа предложение и за допълнително предлаганите /поискани/ услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

В тази насока административнонаказващият орган не е направил точен анализ на проверяваните отношения и като е издал НП, а не е приложил чл.28 от ЗАНН предупреждавайки нарушителя, е нарушил закона.

Настоящият съдебен състав не счита, че поради специфичния публичноправен характер на регулираните в подзаконовия нормативен акт - Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр. с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето, обществени отношения, изначално и принципно се изключва квалификацията на конкретното деяние като маловажен случай. Казано по друг начин, не може да се приеме, че след като нарушението засяга обществени отношения в сферата на предоставяне на здравни услуги по рехабилитация и възстановяване на здравноосигурени лица, то изначално нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Както бе упоменато и по-горе, по отношение на всяко конкретно административно нарушение преценката за степента на обществената му опасност следва да се извършва с оглед конкретните фактически обстоятелства, свързани с извършването му и само съвкупната преценка и правилният и обективен анализ на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, биха могли да обосноват и законосъобразни изводи, досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.       

Съдът намира, че обществена опасност на деянието, осъществяващо формално състава на нарушение по чл.24б от НОПДМП не е съществена и  от извършеното нарушение не са настъпили вредоносни последици за държавата, а нарушението е за първи път.

В съдебната практика е дискусионен въпросът, възможно ли е неизпълнението на задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата, респ. и към общините, при осъществяване на дейносттта им по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, да представлява маловажен случай, респ. да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в практиката се аргументират две становища. Според настоящия съдъбен състав, отговорът на този въпрос би трябвало да е положителен, т.к. от една страна, разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН предвижда отклонение от общия ред за реализация на отговорността на нарушителя по отношение на кръга административно-наказателно отговорни лица, а от друга - всяко неизпълнение на задължение към държавата или общините, което съставлява нарушение и е основание за санкциониране на юридически лица или еднолични търговци, също разкрива различна степен на обществена опасност и това безспорно рефлектира върху процеса на индивидуализация на следващата се за субекта имуществена санкция, особено когато размерът й е относително определен. От това следва, че е напълно възможно, конкретно проявената степен на обществена опасност на нарушението, субект на което е юридическо лице или едноличен търговец, да обуслови както определянето на санкцията в минималния, предвиден в закона размер, така да обуслови и прекомерността дори и на този минимален размер, спрямо спецификата на конкретния случай, от което следва извода, че по отношение и на този кръг административнонаказателно отговорни лица - юридически лица и еднолични търговци, може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.    

Предвид всички изложени по-горе доводи и аргументи и предвид безспорния факт, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, настоящият съдебен състав намира, че е неправилен  извода на въззивния съд, че в случая не се касае за административно нарушение, което представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, еследва да се отмени и да се отмени процесното наказателно постановление.    

Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД   за основателна, като намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение и на Наказателното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 11 от 30.01.2020г., постановено по АНД № 574 от 2019 г. на Районен съд Асеновград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27-48 от 17.10.2018г., издадено от Изпълнителен Директор на ИА“Медицински одит“, /понастоящем „Медицински надзор“/, с което на „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД, на основание чл. 221, ал.2  от Закона за здравето е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 година, във вр. с чл. 81, ал.3 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.                 

 

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ: