№ 52
гр. Русе , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М.А. А., депозирана чрез адв. М. П. против
Наказателно постановление /НП/ № 38-0000078 от 13.01.2021 г., издадено от директора
на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на
жалбоподателя основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административни
наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца и за нарушение на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение
5, част I, т. 3.3, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИС.
В жалбата се ангажират подробни съображения касателно
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление по отношение на
констатираното нарушение по т. 1, а именно на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП. В тази
насока моли постановлението да се отмени в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
1
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 13.01.2021
г., а жалбата е подадена на 15.01.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 14.09.2020 г. свидетелят Д.Д. и А.К. – служители на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, планова проверка за нарушения на ЗДвП в
района на ГКПП Дунав мост, изход Република България.
Около 02:20 часа на главен път Е85, в района на ГКПП Дунав мост, на изхода на
Република България свидетелите Д. и К. установили товарен автомобил марка
Мерцедес от категория N3, с рег. номер 31АРР34, с прикачено към товарния автомобил
полуремарке марка Fruehauf, от категория О4, с рег. номер 31APP35, извършващ
международен обществен превоз на товар с маршрут на движение Република Турция
за Румъния, управляван от водача М.А. А.. Свидетелят Д.Д. подал сигнал със стоп
палка по образец и фенер, като А. не спрял на посоченото му място за спиране, а
продължил през зоната на ГКПП - Дунав мост. Използвайки специален режим на
управляваното от тях МПС, свидетелите успели да настигнат А., докато същият правил
опит да премине кантарна проверка. Свидетелят А.К. му разяснил на турски език,
доколкото жалбоподателят е гражданин на РТурция, че следва да се върне на указаното
му място, за да му се извърши проверка. Въпреки това водачът А. привел в движение
процесното МПС и направил повторен опит да напусне територията на РБългария, при
който окончателно бил спрян с помощта на служителите на Агенция „Митници“. При
извършената му проверка свидетелите установили, че управляваното от А. МПС е със
значителна техническа неизправност – огледало за обратно виждане, което е
повредено, недобре закрепено към кабината на влекача, както и има пукнатини върху
огледалната му част от лява страна на влекача.
2
За така констатираните нарушения на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП и на чл. 139, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение 5, част I, т. 3.3, б. „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИС свидетелят Д.Д. съставил АУАН серия А-
2020 № 285625, като същият бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без
да сочи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
възражения.
Въз основа на съставения АУАН АНО издадал оспореното наказателното
постановление с фактическо описание и правна квалификация на деянията, идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП му били наложени наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП „Глоба“ в размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН серия А-2020 № 285625 от 13.01.2021 г., който по силата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, НП № 38-0000078 от 13.01.2021 г.,
CMR от 09.01.2021 г., акт за назначаване на преводач, , както и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Д. и А.К., които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. НП е издадено от компететентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с която са делегирани права
на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, и в съответствие с процесуалните правила. Както
в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението, вменено във вина на въззивника. Посочени са мястото и датата
на нарушението. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно наказателната производство.
3
По отношение на нарушението, отбелязано под т. 1 в обжалваното
постановление.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от от обективна и субективна
страна състава на нарушението на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на
ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. В хода
на настоящото производство по безспорен начин се установи, че жалбоподателят М.А.
А., в качествто си на водач на ППС, не е спрял на указаното му място при подаден му
сигнал със стоп палка по образец и светлинен сигнал с фенер. Вместо това А. направил
опит да се качи на кантар, където свидетелят А.К. му разяснил на турски, че следва да
се върне на първоначално указаното му място, за да му се извърши проверка. Макар
жалбоподателят да отговорил утвърдително на дадените му устно разпореждане,
същият отново направил опит отново да се качи на друг кантар и да напусне
територията на Р България, като само намесата на свидетелите и на служителите на
Агенция „Митници“ осуетили тези му действия. С това си поведение жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 103, предл. 2 от ЗДвП, а именно след
подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган, предназначен за конкретен водач и
възприет от същия, водачът не е спрял на указаното му място и не изпълнил дадените
му впоследствие устни разпореждания – да се върне на указаното му място, за да му се
извърши проверка.
По делото не е налице спор, а и видно от разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ЗДвП
свидетелите Д. и К. по силата на заеманата от тях длъжност осъществяват функции по
контрол по спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз на
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, във връзка с което по силата на чл. 166, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
разполагат с възможност да спират движещите се МПС-та и да проверяват документите
за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство, както и техническата изправност, обезопасяването на превозваните
товари и транспортната годност на пътните превозни средства.
Съдът счита за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, че
същият е бил в колона от товарни автомобили, поради което не са били налице
предпоставките за подаване на сигнал за спиране. Посоченото не намира опора в
наличната по делото доказателствена съвкупност, доколкото видно от АУАН-а и от
показанията на свидетелите жалбоподателят не е спрял на подадения му сигнал,
подминал е свидетелите и е направил два опита да се качи на кантар. В тази насока
4
съдът счита, че така изложената защитна теза от жалбоподателя е и житейски
нелогична, доколкото наличието на придвижващи се в колона товарни автомобили не
изключва възможността на водача да отбие на указаното му място за извършване на
съответната проверка.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение
всички обективни елементи от състава на това нарушение.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, прилжим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства въз
основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Напротив конкретното деяние с оглед
упоритостта на умисъла, изключва възможността да се касае за маловажен случай на
административно нарушение.
Правилно административнонаказващият орган е издирил относимата
санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда при доказана
съставомерност наказанията „Глоба“ в размер от 50 до 200 лева и „Лишаване от право
на управление на превозно средство“ за срок от един до шест месеца. Съдът счита, че
АНО правилно е индивидуализирал наказанията, отчитайки наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно направените два пъти опита да се осуети
извършването на проверка от контролните органи.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000078 от 13.01.2021 г.,
издадено от директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД
„АА“/ - Русе, с което на М.А. А. основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6