Р Е Ш Е Н И Е
№ 233/17.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При
секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 97,
по описа на съда за 2021 г. За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на МБАЛ
„Хигия“ АД, ЕИК *********, чрез адвокат К., против Решение № 260153/14.12.2020
г. постановено по АНД № 1160/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
13-676-1/08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 229, ал. 3 от Закона
за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/22.05.2006г.
Представят
се съображения за несправедливост на наложеното наказание. В касационната жалба
се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно в частта досежно
наложения размер на наказанието. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и да се намали размера на административната санкция до предвидения в закона
минимум.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, представляван от юрк. Търнева, ангажира писмено становище, с което
моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба, съответно да
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира се възнаграждения за юрисконсултска защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
счита, жалбата за основателна и моли
същата да бъде уважена на посочените в нея основания, като се намали наложената
санкция по предвидения в закона минимум.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и
допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С
решението си Районен съд Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13-676-1/08.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на
основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно изпълнителният директор на
ИАМН е издал заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г„ изменена с негова заповед №
ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г., за извършване на проверка на лечебното заведение
- касатор в настоящото производство. В хода на проверката било установено, че
лицето В. С. Б.-К. била хоспитализирана на 01.06.2019 г., видно
от История на заболяването /ИЗ/ № 3412/488 по Клинична пътека № 5
„Раждане“ и изписана на 05.06.2019 г. На 01.06.2019 г. пациентката
подписала „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“, с
което заявила, че предпочита „Раждане“ чрез „Цезарово сечение“ да бъде
осъществена от д-р П. В. С.. В История на бременността на пациента,
направлението за хоспитализация и епикризата д-р С. е посочен като лекуващ
лекар на този пациент и в това си качество подписал епикризата. Оперативният
протокол към ИЗ сочи като „оператор-ръководител на екипа“ също доктор С..
За избора на лекар пациентът е заплатил на лечебното заведение сумата от 490
лв., за което е съставен Приходен касов ордер, като сумата е била
осчетоводена. За непредоставяне на фискален бон от лечебното заведение бил
изготвен „Протокол за установени липси при извършена проверка“ от дата
21.11.2019 г„ подписан от Изпълнителния директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик
и членовете на проверяващия екип. Горните медицински и счетоводни документи
сочат, че избраният от пациента лекар за извършване на операцията - д-р С. е и
негов лекуващ лекар, т.е. той е наблюдавал пациента за цялото време на престоя
му в лечебното заведение. Лечебното заведение е разрешило този избор и е приело
плащането за него, въпреки забраната, регламентирана с чл. 29, т. 1 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП).
Приемайки
тези факти и изводи, актосъставителят съставил на лечебното
заведение процесния АУАН за нарушение на посочената норма на НОПДМП. Актът е
надлежно предявен на пълномощник и е връчен препис, а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 29, т.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от Закона
за здравето. Законосъобразна е и преценката на контролираната инстанция досежно
правилното приложение на санкционната норма - в случая чл. 229, ал.3 от ЗЗ.
Мотивите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция и няма смисъл
да бъдат повтаряни.
Фактите по делото не са спорни. Спорен е единствено въпросът,
свързан с индивидуализацията на размера на наложеното административно наказание
при приложението на чл.27 от ЗАНН. Районният съд е намерил, че същото следва да
бъде в определения среден размер, като се е обосновал със засегнатото право на
пациента за достъпност при получаването на необходимите грижи, свързани с
неговото здраве и живот. Съображенията на районния съд в определянето на този
размер на имуществена санкция не се споделят от касационната инстанция.
От една страна няма спор по делото, че процесното нарушение
е извършено за първи път, което е посочено и в самото НП. Но от друга страна се
твърди в НП, че са констатирани още 39 броя извършени нарушения от лечебното
заведение, което изключвало възможността да се касае за инцидентен случай в
действията на лечебното заведение. По делото не са ангажирани категорични
доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, за
така твърдените общо 39 нарушения на касатора. НП не се ползва с
доказателствена сила, поради което всяко едно изложено там твърдение на общо
основание подлежи на доказване в хода на съдебното следствие от страна на АНО.
Подобни безспорни доказателства в кориците на делото не се намират. Дори и да
се приеме, че все пак такива нарушения са налице, то отново няма безспорни
данни по делото, че касаят подобно на процесното такова по чл.29, т.1 от
Наредбата, за да се твърди евентуално наличие на системност. До влизането в
сила на всяко едно отделно НП, които са издадени евентуално за всяко едно от
нарушение, няма как да се приеме с категоричност, че деянията, за които е
наказано лечебното заведение, действително са извършени, за да бъдат те (или
броя им) основа, върху която да се градят изводи за системност и оттам и такива
за размера на санкцията. Безспорно е, че обществените отношения, които се
охраняват от ЗЗ, се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до
качествена, своевременна и достъпна
медицинска помощ. В случая обаче не се касае за деяние, заради което пациент е
бил лишен въобще от тази медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на
което пациентът не е лекуван своевременно или качествено. Нарушението може и да
води до получаване на плащане, което не се следва, но категорично не води до
предоставяне на некачествено или неадекватно лечение.
Ето
защо настоящият състав на съда намира за основателно възражението във
касационната жалба за несправедливост на наказанието, което е наложено в
завишен размер и се явява несъответно на нарушението. По делото не се
ангажираха доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената
тежест, защо счита, че в случая следва да наложи имуществена санкция, различна
от минималния размер, посочен в закона.
С
оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че потвърждавайки НП,
въззивният съд е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като в резултат бъде изменено атакуваното наказателно постановление по
отношение размера на наложената санкция, като се намали от 1250 лв. на
минималния размер от 500 лв., който размер съдът смята за съответен както на
целите на административното наказване, заложени в чл.12 от ЗАНН, така и съобразен с правилата, определени в чл.27 от ЗАНН.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на касатора.
С
оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски в полза на АНО,
поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.2 от АПК и чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 260153/14.12.2020 г., постановено по АНД № 1160/2020 г. по
описа на Районен съд Пазарджик и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 13-676-1/08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като
НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 1250 (хиляда двеста и петдесет)
лева на 500 (петстотин) лева.
Оставя
без уважение искането на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за
присъждане на разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/