Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/08.03.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова с участието на прокурора
при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1575/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е след разделяне на
обективно съединени искове на И. И.В. с
ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу областна дирекция на МВР гр.
Варна за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162/.
Предмет на настоящото дело е
предявеният иск от И.И.В. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000
лв. /л.
161 от делото/. Фактическото основание на исковата претенция е формулирано
в т. 3.9 на уточняваща молба на ищеца / л. 158/. Видно от цитирания писмен
документ И.В. претендира обезвреда на
неимуществени вреди от незаконно бездействие на полицейските органи на V РУ при ОД на МВР – Варна по осигуряване
на „адекватна“ медицинска помощ на ищеца по време на неговото полицейско
задържане . При престоя в полицейския арест В. е получил задух и болки в
кръста вследствие негово притискане от полицай с крак при поставянето на
белезници при задържането в дома му , а ищецът е имал стара травма в областта
на гърба - счупен на 09.12.2015 г. 12 торекален прешлен . Екип на ЦСМП-Варна го
е прегледал в ареста , както и личния лекар на ищеца , като последният е дал
препоръка за хоспитализация, която не е била изпълнена от служителите на V
РУ-Варна .
Настъпилите неимуществени вреди
се индивидуализират като изживени страх, стрес, обида , унижение, страдание,
влошено здраве /л.7 от делото/ . Ищецът
се е почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брани закона, го е
погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като
престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на
блудство“. При задържането органите на
реда са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ .
Ищецът претендира обезвреда на
вреди за периода от 16 ч. на 18.06.2016
г. до 12.15 ч. на 19.06.2016 г. / л. 159 /.
В съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло
предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза
подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки . Отправя се искане за
присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна ,
чрез процесуален представител , изразява
становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Тази правна теза
с липсата на доказателства за дадена медицинска препоръка за настаняване на
задържания в лечебно заведение. Претендира се присъждане на юриск.
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност на същата.
Събраните данни не доказват настъпване на претендираните неимуществени вреди .
Няма и доказателства в насока твърдяното от ищеца незаконно бездействие на
полицейските органи .
Съдът, съобразявайки се със
събраните доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е баща на Д И В , родена на *** г., а майка на детето е Р. К Б
В / л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно
дело между двамата родители № 56969/2015г.
по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били
постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Б е следвало да води
дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на
бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на
постановените привременни мерки , за
които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.
17.
На
03.06.2016 г. Р.Б. е подала жалба до V
РУ на МВР- Варна заради неизпълнение на
привременните мерки на СРС , тъй като бащата не е върнал детето на майката. По
повод на тази жалба служител на полицейското управление е провел телефонен
разговор и след това е имал среща с В. и
детето , като последното е изглеждало в добро физическо състояние /л.
17/.
На
12.06.2016 г. Р.Б. отново е подала
жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна
с идентично искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от
полицейски служител , който е направил сходни
констатации, както при предходната проверка / л. 18/.
С
решение № 1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от
ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В.
е бил признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл.
26, ал.1 НК за това, че периода от
29.05.2016 г. до 18.06.2016 г. е осуетил
изпълнение на привременните мерки на СРС
/ л. 56-67/ . В цитираните
съдебни актове е посочено, че бащата не е имал задължение по
определението на СРС да връща детето на
майката, а последната , на която са били възложени грижите за детето , е
следвало да го взема от дома на бащата.
На
17.06.2016 г. Р.Б. е подала молба до
Варненския районен съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В.
е упражнявал физическо и
психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от
мъжки пол . Изложила е своите съмнения
за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен разговор
с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря заради
обличан бански костюм“.
Със
заповед № 69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В.
да се въздържа от домашно насилие
спрямо детето; забранил е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и
нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при
майката . Било е разпоредено незабавно
изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да
следи за нейното изпълнение / л.
168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм.
съд -Варна/.
Проведено съдебно производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение
по издаване заповед за защита срещу И.В. с постановена мярка на закрила по
чл. 5, ал.1 т.1 от цитирания закон , а именно
същият е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своята
дъщеря / л. 171-184 от адм. дело № 816/20 г. на АС-Варна/.
По изпълнение на
издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. служители на ОД на
МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. Предприели
са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед, за който той
не е знаел. В. е отказал връчване на
тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се е
съгласил да предаде детето единствено на майката. След като е узнал за
съдържанието на заповедта за незабавна
защита на РС-Варна , в която са вписани твърденията на Р.Б. за сексуално и
психическо насилие върху дъщеря им , той е поставил като условие за връщане на
детето гинекологичен преглед на същото.
Следобедът майката на
детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със
съдебния лекар Б и полицай М.П..
Впоследствие В. е заключил входната
врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители .
Последвало е издаване на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски
орган при ОД на МВР- Варна за задържане на И.В.
за 24 часа , като той е бил освободен на
следващия ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил
вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е
била обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.
Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма
на акта /липса на мотиви/ . Това решение
е било оставено в сила по реда на
инстанционния съдебен контрол с решение
№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.
При полицейското задържане на В.
са били използвани белезници. Той е бил отведен в V РУ-Варна за 24 часа.
В книгата на задържани лица на V
РУ-Варна е документиран медицински преглед на И.В. към 18 ч. от дежурен екип на
ЦСМП-Врана и от личния лекар на ищеца- доктор Н Ц Събран по делото като писмено доказателство фиш за спешна
медицинска помощ на ЦСМП-
Варна от 18.06.2016 г., сочи за
оказана мед. помощ на ищеца при престоя
му в V РУ на ОД на МВР-Варна от 18.05 ч.
до 18.20 ч. поради оплаквания на В. за болки в гърба и чувство на задух.
Направената кардиограма е констатирала синусова
тахикардия. Установен е рефлекс на Б , даден е „Аналгин“ / л. 32/.
Личният лекар на В.
също е бил допуснат в ареста да го прегледа , като е изразил мнение за необходимост от
хоспитализация с цел образни изследвания
и лечение / л. 34/.
Представени от ищеца
медицински документи сочат за счупване
на негов гръбначен прешлен през м.
декември 2015 г. / л. 35-42/.
Ответникът представя по
делото удостоверение на началника на сектор „ Човешки ресурси“ при ОД
на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувани дисциплинарни производства срещу
служители на ОД на МВР-Варна по
повод твърденията за бездействие по
предоставяне на „ адекватна“ медицинска помощ на И.В. /л.200/.
Ищецът е лекар по
дентална медицина и има регистрирана лаборатория за групова
първична медицинска помощ по
дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. / л. 149-151/.
Към м. юни 2016 г. И.В. е
бил заместник- председател на сдружение
с нестопанска цел „ Конфедерация за
защита правата на децата“ . Контролният съвет на това сдружение е взел решение
на 22.06.2016 г. временно да
преустанови служебните задължения на В.
и да се проведе „вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел
да се установи има ли наличие на
рецидивно поведение“. Тази вътрешна проверка
е приключила с мнение за липса на рецидив, поради което са били
възстановени правомощията на В. като заместник- председател / л. 112-116/. Според публикуваната в интернет информация за това
сдружение негови цели са защита правата на децата, и най-вече
на правото им да живеят в своите биологични семейства, при своите родители,
роднини и близки; да отстоява и защитава правата на децата и основните им
свободи;
да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното
развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския
обществен живот.
От разпита на свид. Х Л Щ , който поддържа
приятелски отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014
година , когато Щ е станал член на СНЦ
„Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. . Определя
ищеца като скромен, търпелив, всеотдаен.
След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държанието на В. , който се е
затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявания ,
отказвал е покани за излизания на обществени места . Преди случката двамата
веднъж седмично са се чували по телефона
и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това – при посещения в
лекарския му кабинет или в дома му . В.
е споделил на Щ своите опасения, че
всички го мислят за педофил.
На 18.06.2016 г.
двамата не са се виждали , но на
следващия ден свидетелят е закарал ищеца за освидетелстване след
освобождаването му от V РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя
бабата на Д. какво направи?“/ Бабата на Д. е майката на Р.Б./.
Свидетелят твърди, че на
18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за
следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Д.
явно добре си върши работата“.
Свидетелят дава сведение
, че след случилото се на 18.06.2016 г. И.В. по собствена инициатива не е продължил да работи с деца в
Конфедерацията заради това, че „ е обявен по медиите, че е изнасилил
собственото си дете“.
За поведението на В. свидетелят твърди следното:
„…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.
От разпита на
свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди
18.06.2016 г., понеже е станала
доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е
заявление за членство през 2013-2014 г.
, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.
Преди случая от м. юни
2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но
бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.
На 18.06.2016 г. към
09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е
помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към
09.50 ч. , видяла е около 20 -30 полицаи , В. е бил в дома си , после е
влязла дъщерята на неговата адвокатка ,
за да „забавлява“ дъщерата на ищеца .
Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа, когато адв. Г. ***,
където е бил задържан В..
Ч. твърди, че ищецът е
бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00
ч. той й е споделил ,че се страхува да не „ подхвърлят наркотици“ в
дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00 ч. , докато е водил
телефонен разговор с адвокат Б. , който го е посъветвал да предаде детето.
Свидетелката дава
сведение, че сутринта са се „завъртяли“ журналисти- О.Ф. и такива от „Петел“ .
Първият е останал до вечерта , а другите като са „видели каква е ситуацията“,
си заминали .
Ч. посочва, че ищецът е
обществена личност , добър професионалист и
„човек с добро сърце, който помага на болни „. Към 15:20 ч. – 15:30 ч.
на 18.06.2016 г. В. е бил изведен от дома си с белезници . Тя е видяла ищеца
към обяд на следващия ден , когато В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“.
Разплакал се е . Споделил е ,че го боли
гърба и че е повръщал предната нощ . Килията е била мръсна и не са му дали
храна и завивка. . Казал е, че при
задържането полицаите са го натиснали в гърба ,почувствал болка в кръста, както
и през цялото време, докато е бил в ареста .
След 19.06.2016 г.
свидетелката започнала да се чува по-рядко с В. – по празници, за рождени дни.
От м. юли 2016 г. до м. декември.2016 г. са се чували веднъж седмично , а за
този период са се виждали около три пъти
и то по повод нейно явяване като свидетел по негови наказателни дела за „ педофилия“. В. е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен,
омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си
дъщеря“.
Ч. посочва ,че В. след случая не участва в
никакви обществени инициативи, „прекратил сам всякаква обществена дейност,
докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Според
свидетелката „ той живее с мисълта, че е педофил“.
Дори и след отмяна от
съда на заповедта за задържане В. не се е „успокоил“.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи :
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е претендираното от В. субективно
право на обезщетение , отричано от
ищеца. Страна по материалното
правоотношение в случая е ОД на МВР-Варна , респективно тя има правното
качество на носител на задължението по
удовлетворяване на претендираното вземане, понеже заявеното основание на
исковата претенция е отменен незаконосъобразен адм. акт на полицейски орган,
част от структурата на посочената териториална
дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на
юридическо лице. Съгласно правилото на чл. 205 от АПК , приложимо на основание
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице
, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт , действие или
бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за
обезщетение. Съгласно решение №
11892/07.11.2016 г. на ВАС този сложен фактически
състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за
това доказателства. Това доказване е
главно доказване , което означава пълно доказване. Пълното доказване предполага
създаване на сигурно убеждение в съда за съществуването на заявените фактически
твърдения, а не само съмнение за тяхното съществуване . В тази връзка
съдът даде конкретни указания на
ищеца /л. 163/. При цялостен анализ на
събраните доказателствени източници по делото съдът прецени следното:
На 18.06.2016 г. при
престой на В. в помещение за задържани
лица на V РУ-Варна по изпълнение на заповед за полицейското му задържане му е
била оказана медицинска помощ от дежурен екип на ЦСМП гр. Варна за времето от
18.05 ч. до 18.20 ч. поради негови оплаквания за задух и болки в гърба с
анамнеза за предходна фактура на 12 торекален прешлен. След проведения преглед
, направена електрокардиограма са били констатирани синусова тахикардия и
рефлекс на Б Вписано е лечение с „Аналгин“.
Личният лекар на
ищеца- доктор Н Ц , също е извършил
медицински преглед и изразил мнение за необходимост от хоспитализация на В. с
цел образни изследвания и въз основа на данните от тях- лечение.
При тези фактически
сведения се налага фактически извод, че полицейските органи на V РУ-Варна по
време на полицейско задържане за 24 часа
на В. са предприели действия по допускане при задържаното лице на
дежурен екип на ЦСМП-Варна и на личния му лекар за оказване на медицинска помощ .
Ищецът релевира
незаконно бездействие на служителите на ответната страна по спора по
предоставяне на „адекватна медицинска
помощ в ареста“ . Правната теза на ищеца за незаконно
бездействие на полицейските органи се обосновава с регламентацията на чл. 152 ЗМВР, чл. 45 ЗЗД , чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ, чл. 21, ал. 4 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. / т. 4.9 от уточняващата молба на ищеца- л.159/.
Цитираната разпоредба на чл.152 ЗМВР гласи, че държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие
на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на
правонарушения. Ако оплакванията на И.В.
за задух и болки в гърба , вписани във фиша за спешна медицинска помощ, се
възприемат като опасност за неговия
живот, то служителите на V РУ-Варна не
са бездействали , а са му осигурили медицинска помощ както чрез допускане на
преглед от екип на ЦСМП-Варна, така и от личния лекар на задържаното лице .
Подобно поведение не може да се разглежда като противоправно бездействие по
гарантиране медицинско обслужване на задържано лице по чл. 72 ЗМВР.
Съгласно посочената от ищеца
разпоредба на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази правна норма регламентира института на непозволеното увреждане и има касателство към упражняване
на материалното право на обезщетение. Тя не предписва задължение за
полицейските органи по предоставяне на
медицинска помощ на задържани лица и поради тази причина не може да
послужи като аргумент за съществуване на такова правно задължение .
В. съотнася изложените по-горе фактически данни към разпоредбата на чл. 57,
ал.2 от Конституцията на РБ , като твърди неспазване на посочената правна норма
. Според тази разпоредба не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Субективното
право на медицинска помощ на В. по време на полицейското му задържане не е било
„накърнено, защото е било упражнено от В. ,след като полицейските органи са
изпълнили насрещното си задължение по време на полицейското му задържане да му
осигурят медицинско обслужване.
На следващо
място, ищцовата страна твърди
неспазване от служителите на ответника
на чл. 21, ал. 1 и 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.
Според алинея първа
на посочената разпоредба на задържаното
лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното
му състояние налага това. Съгласно алинея четвърта на същата правна норма при наличие на декларирано желание
на задържаното лице му се предоставя възможност за медицински преглед от лекар
по негов избор и за негова сметка.
За всеки медицински преглед се
издава документ от лекаря, който го е извършил. Копие от медицинския документ
се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник.
Резултатите от извършения преглед и медицинските предписания се вписват от
полицейския служител в книгата за задържани лица, като изрично в графа 13 се
посочва номерът на съответния медицински документ/ чл. 21, ал.3 от
Инструкцията/.
Събраните по делото като писмени
доказателства –книга на задържаните лица
, медицинско направление и фиш за спешна медицинска помощ , чиято истинност не
беше оспорена в хода на съдебния процес, убедително сочат на заключение за
спазване на предписанието на чл. 21, ал.1 и 4 от Инструкцията, защото е бил
извършен медицински преглед на
задържания както от дежурен екип на ЦСМП-Варна, така и от личния лекар
на В. .
Ищецът счита, че е следвало да бъде изведен от помещението за настаняване на задържани лица и спешно
откаран в лечебно заведение по изпълнение на препоръката на личния му лекар ,
но в медицинското направление, в което доктор Н Ц писмено е обективирал своето
медицинско становище , няма препоръка за незабавна хоспитализация, няма мнение
за спешна нужда от провеждането на образните изследвания , няма обективирано
становище за констатирано влошено здравословно състояние на задържания , което
да е опасно за неговия живот и да налага спешното му настаняване в болница.
Именно поради отсъствие на
непосредствена опасност за живота и здравето на В. не само личният лекар на ищеца , но и дежурният екип
на ЦСМП-Варна , който го е прегледал, не е преценил нужда от незабавното му
отвеждане в болница , което е видно от вписаната информация в изготвения фиш за
спешна медицинска помощ .
При отсъствието на дадено
медицинско предписание за спешна необходимост от настаняване в лечебно
заведение на И.В., докато е задържан за 24 часа , е недоказано твърдението на
ищеца за незаконно бездействие на полицейските органи по осигуряване на негово
извеждане от помещението за задържани лица и привеждане в лечебно заведение.
Ако здравословното състояние на В.
е било толкова сериозно, че е изисквало неговото спешно настаняване в болница,
дори в периода на полицейското му задържане за 24 часа , както твърди ищеца, е
логично след неговото освобождаване от ареста на следващия ден той да
предприеме действия по постъпване в болница, за да изпълни препоръката на
личния си лекар, но В. нито твърди, че е проявил подобна активност , нито
представя доказателства в тази насока, което представлява поредно доказателство
за отсъствие на възникнало задължение за
полицейските органи да осигурят негово извеждане от помещението за задържани
лица заради спешна необходимост от настаняване в лечебно заведение.
И.В. твърди , че е изживял за
периода на 16 ч. на 18.06.2016 г. до 12.15 ч. на 19.06.2016 г. страх, стрес,
обида , унижение, страдание / л. 7 от делото/.
Законодателят допуска
обезщетяване само на тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ/.
Под „ пряка и непосредствена“ се
разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния адм. акт,
действие или бездействие на компетентен
адм. орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях.
В. ангажира
свидетелски показания по доказване на претендираните неимуществени вреди , като от разпита на свид. З. Ч. се установи , че ищецът е
изпитвал страх преди неговото задържане, а не след това . Освен това
свидетелката сочи, че причина за страха на В.
е била да не би полицаите „ да подхвърлят наркотици в дома му“ т.е. няма
пряка причинно-следствена връзка между предоставянето на медицинска помощ по време на задържането и
това емоционално изживяване на ищеца.
Периодът,
за който В. претендира обезвреда по настоящото дело, съвпада с времето на
неговото полицейско задържане и стресът, който той е изживял през този период има за пряка и непосредствена причина
изпълнението на издадената заповед за полицейското му задържане за 24 часа, а
не бездействие по осигуряване на негова
„ адекватна „ медицинска помощ в ареста . За вредите от незаконното му полицейско
задържане той е възмезден , като частично е удовлетворен неговия иск за
обезщетение с решение по адм. дело № 1224/2021 г. по описа на Варненския адм. съд.
В. твърди, че
се е почувствал унижен , обиден , защото е бил третиран от полицаите като
престъпник , „ посочен като сексуален
насилник- изнасилвач / извършител на
блудство спрямо 4 -годишното си
дете/“. „Посочването „ на В. по конкретизирания начин има за своя пряка и непосредствена
причина твърденията на бившата му съпруга в молбата за защита от
домашно насилие, подадена до Варненския
районен съд – за оказано психическо и сексуална насилие над детето им , но не и
поведението на полицейските служители на ОД на МВР- Варна във връзка с
медицинското му обслужване в ареста. В потвърждение на този извод на съда е дадената информация по делото от
свид. Ч., като лице от приятелския кръг на В., която
твърди, че ищецът е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен, омаскарен в интернет
и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си дъщеря“. В този
контекст пряката и непосредствена причина за засегнатия обществен авторитет на В. не е
полицейско бездействие по предоставяне
на медицинска помощ на ищеца като задържано лице , а изходяща информация от
бившата му съпруга , че е оказвал
психическо и сексуално насилие над своята дъщеря .
Подателят на
исковата молба релевира изживяно физическо страдание . От проведения му
медицински преглед при престоя в полицейския арест са установени негови
оплаквания за задух и болки в областта
на гърба , за които в исковата молба се посочва, че е дължат заради употребата
на сила от полицаите при поставяне на
белезници на В. при задържане в дома му на 18.06.2016 г. , а това е признание ,
че неговото страдание няма за пряка и непосредствена причина бездействие на
полицейски служители по осигуряване на „адекватна „ медицинска помощ, а
действията на полицейските органи по употреба на сила и помощни средства при
задържането , чиято законност е предмет на друго съдебно производство – адм.
дело № 1568/2021 г. по описа на Варненския адм. съд .
Задухът и
болките в гърба предхождат ,а не следват действията на полицейските служители
на V РУ-Варна по осигуряването на двата медицински прегледа в ареста на В., а
освен това екипът на ЦСМП-Варна е осигурил на ищеца „Аналгин“- медикамент с
обезболяващо действие.
В обобщение не се доказа съществуване на елементите от
фактическия състав на материалното право на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ
, поради което исковата претенция на И.В. следва да се остави без
уважение.
При този изход на
делото съдът на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да удовлетвори
своевременно направеното искане на ответната страна по спора като присъди
юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно чл. 47 от ЗПП във вр. 25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв. на
И.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Варна заради незаконно бездействие на полицейски
служители на V РУ-Варна по осигуряване
на „адекватна“ медицинска помощ по време
на полицейско задържане.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. /// , ул.
///“ // сумата от 200 /двеста/ лв. , представляваща дължимо юриск.
възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия :