Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 128/17.1.2012г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 5669 по
описа за 2011год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на **** ЕООД ЕИК ****, подадена чрез пълномощника адв. К.М. от САК против НП № *** от 22.12.2009 год. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.В., с което на въззивното дружество е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв. за административно
нарушение наказуемо по чл.414, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено е
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон и моли съда да го отмени.
В с.з. за въззивното дружество,
редовно призовано, представител не се явява. С молба от 19.12.2011год. процес.
представител на въззивното дружество е посочил, че поддържа жалбата и е поискал
отмяна на НП като е изложил подробни аргументи за незаконосъобразност на
същото.
В с.з. представителят на
въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено. Изразява становище, че нарушението е безспорно
доказано.
За ВРП, редовна призована,
представител не се явява.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване (доколкото липсват данни изобщо НП да е било връчено на въззивното
дружество) от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 27.11. 2009год. св.П. (
инспектор в инспекция по труда гр.В.) извършила документална проверка на
въззивното дружество с оглед спазване разпоредбите на трудовото
законодателство. При проверка на представените й документи св.П. установила, че
въззивното дружество като работодател не е изплатило трудовото възнаграждение
на П.Х. А. (камериерка) за месец август 2009год.
За констатираното нарушение на
14.12.2009год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № ***7, в който е
посочено, че същото е нарушило разпоредбата на 128, т.2 от КТ. На същата дата
акта бил вписан и в ревизионната книга.
На 22.12.2009год., въз основа на
акта, директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. издал НП № **** като е
приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта, приел е, че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ
и на основание чл.414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция
в размер на 15 000лв.
НП не било връчено на въззивното
дружество.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност
не е водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към
преписката АУАН и НП съдът констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно:
На първо място съдът констатира,
че НП е било издадено от лице, което не разполага с адм. наказателна
компетентност.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА
„Главна инспекция по труда” или ОПРАВОМОЩЕНО от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от
директора на дирекция „ИТ” В. като по делото не са налице доказателства
установяващи, че същият е бил оправомощен към датата на издаване на НП от ИД на
ИА „ГИТ”.
Доказателства в подкрепа на горното
въззиваемата стана е била задължена да представи още с разпореждането на
съдията докладчик от 31.10.2011год., но такива не са ангажирани от нейна
страна. Нещо повече в съдебно заседание процес. представител на въззиваемата
страна е заявил, че доказателства в горната насока не може да представи.
В тази връзка според настоящия съд
разпоредбата на чл.15, ал.3, т.2 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ” не може да намери приложение.
Действително в разпоредбата на
чл.15, ал.3, т.2 от УП е посочено, че директорите на дирекции „ИТ” осъществяват
правомощия на адм. наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Посочената разпоредба обаче е в противоречие с нормата на чл. 416, ал.5 от КТ.
Същата разширява кръга на лицата разполагащи с адм.наказателна компетентност
определени в КТ и доколкото Кодекса е
нормативен акт от по-висока степен, по силата на чл. 15, ал.3 от ЗНА именно той
следва да бъде прилаган. За да разполага с адм. наказателна компетентност по КТ
директора на дирекция „ИТ” следва да бъде надлежно ОПРАВОМОЩЕН от ИД на „ГИТ”.
Впрочем в този смисъл е и нормата на чл.47, ал.2 от ЗАНН /ръководителите на
ведомства могат да възлагат правата
си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица/ посочена в УП като
основание за осъществяване на адм.наказателни правомощия.
На следващо място съдът констатира,
че както в АУАН така и в НП липсва описание на извършеното от страна на въззивното
дружество нарушение и посочване на обстоятелствата при които същото е
извършено.
С АУАН на въззивното дружество е
повдигнато обвинение за нарушаване нормата на чл. 128, т.2 от КТ. От обективна
страна състава на нарушението изисква работодателят да не изплатил на работника
трудовото възнаграждение в уговорените срокове. В конкретния случай в обстоятелствената
част както на АУАН така и НП е посочено, че въззивното дружество не е изплатило
заплатата за месец август 2009год. на П. А., но факти свързани с това кога е
следвало да се плати не са изложени.
На следващо място АУАН не е бил
връчен на въззивното дружество при липса на законовите предпоставки за
приложението на чл. 416, ал.2 от КТ приложен от актосъставителя.
Съгласно цитираната норма когато контролен орган е съставил
акт за административно нарушение по
време на проверката, но актът не може да бъде връчен веднага, той вписва
съдържанието на акта в ревизионната книга като в тези случаи съгласно ал.4 на
същия член акта се счита за връчен за връчен след изтичане на тридневен срок от
датата на вписването.
В конкретния случай по безспорен и
категоричен начин от приложения към преписката протокол № 2106/11.12.2009год.
се установява, че св. П. (актосъставителката) е извършила проверката на
27.11.2009год. Видно от приложения към преписката АУАН същият не е бил съставен
на посочената дата (по време на проверката), а значително след това на
14.12.2009год. И след като акта не е бил съставен по време на проверката, то
нормата на чл. 416, ал.2 от КТ не може да намери приложение. Актосъставителят е
бил длъжен да изпълни процедурата по ЗАНН, в частност да покани нарушителя за
съставяне на акт и едва след това при надлежно връчена покана съответно
неявяване да състави акта в негово отсъствие и да го изпрати за връчване по
правилата на чл. 416, ал.3 от КТ.
Съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на въззивното дружество. От една страна същото е
било лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение
е било обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение, а от друга страна е било санкционирано
от лице, което не разполага с адм. наказателна компетентност.
Няма как да не бъде отбелязано, че
видно от материалите по делото въззивното дружество в нито един момент не е
било уведомено за започнало срещу него адм. наказателно производство. Нито
акта, нито НП са му били връчени от една страна, а от друга сама в показанията
си свидетелката П. заявява, че е говорила по телефона с някакво лице от което
поискала и й били представени необходимите за извършване на проверката
документи. Кое е това лице, разполагало ли е с представителни правомощия по
отношение на въззивното дружество не е ясно.
Абсолютно недопустимо е едно лице да
разбира за образувано срещу него адм. наказателно производство едва след
получаване на ПДИ от съдия-изпълнител, и то при липса на влязло в сила НП.
От друга страна доколкото с НП на
въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл. 414, ал.1 вр. чл.
128, т.2 от КТ осъществено на 26.09.2009год. съдът след преценка на събраните по делото доказателства прецени,
че безспорни и категорично доказателства в подкрепа на това адм. наказателно
обвинение не са налице.
Безспорно бе установено, че
въззивното дружество е било работодател на св. А., която работела като камериерка.
Безспорно бе установено и това, че А. не
е получавала редовно цялата си заплата, а това е ставало на части като всичко
което и се е дължало от работодателя в това число и заплата за месец август
2009год. й е било е изплатено през месец декември 2009год. след като било
подала жалба в ИТ. Кога обаче е следвало да се изплати заплатата за август не
бе установено по категоричен начин. В показанията си пред съда самата А.
твърди, че фиксирана дата за изплащане на заплатата е имало посочена в ТД, но
не сочи коя е датата. В показанията си пред съда св.П. сочи, във вътрешните
правила за изплащане на заплатите на дружеството била посочена дата 25-то число
и за това е приела, че нарушението било извършено на 26.09.2009год. Подобни
документи обаче към делото не са приложени. При това положение няма как да се
приеме по категоричен начин, че заплата е следвало да се изплати на
25.09.2009год., съответно че въззивното дружество е осъществило нарушението на
26.09.2011год. както е прието в АУАН и НП.
Предвид на всичко изложеното
съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в
противоречие с материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 22.12.2009 год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.В., с което на „****” ЕООД”, на
основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 10000 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: