№ 11698
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110140953 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от В. А.
В.,ЕГН **********,от С,против „С Е“ЕООД,ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от П Т,Д Б и Ф Б,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 13125,87 лева ( тринадесет хиляди сто
двадесет и пет лева осемдесет и седем стотинки ) – след допуснато изменение
на иска по чл.214 от ГПК,ведно със законната лихва,считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 08.06.2021 г. ищцата В. и ответното
дружество са сключили договор за покупко-продажба на електрическа
енергия и членство в балансираща група като съгласно сключения договор
ответникът закупува електрическа енергия,която продава на ищцата за два
обекта в с.С с кл.№ **********. Ищцата сочи,че страните са постигнали
съгласие цената на мегаватчас електрическа енергия да възлиза на 160 лева. В
исковата молба се поддържа,че при извършена проверка на мегаватчасовете
електрическа енергия и начислената по фактурата цена се установява,че
ищцата заплащала по-висока цена спрямо посочената в договора. Твърди
се,че за периода м.02.2022 г. до м.06.2023 г. ищцата В. е надплатила сума в
размер от 10863,71 лева. Предявява частичен иск за сумата от 5000 лева.
Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата
претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за допустимост,но неоснователност на исковата претенция –
ответникът не оспорва,че между страните е сключен договор на 08.06.2021
г.,но ответникът изразява становище,че паричната сума е получена на
основание сключения между страните договор и приетите общи условия.
Твърди се,че ищцата В. е запозната с общите условия и не е изразила
1
становище,че ги отхвърля,а според общите условия чл.10,ал.1 цената се
определя по посочения в тази клауза начин като се прилага не само цената за
мегаватчас,но и надбавка. Ответникът моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и членство в балансираща група,сключен между „С
Е“ЕООД и В. А. В.,съгласно който продавачът приема да продава
електрическа енергия за обект в с.С,община Б,а клиентът се съгласява да
заплаща цената,която съгласно чл.1,ал.1 от договора възлиза на 160 лева.
Приети са фактури,издадени от „С Е“ЕООД с получател В. А. В..
С писмения отговор са представени общи условия на „С Е“ЕООД за
продажба на електрическа енергия балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Установява се,че чл.10 от общите
условия уреждат цената и начина на определяне на същата като съгласно ал.7
търговецът е длъжен в срок,не по-малко от 15 дни,считано от датата,от която
промяна в цената следва да се прилага да уведоми купувача,който може да
изрази в писмено съгласие,че приема цената или да отправи предложение за
прекратяване на договора,а ако купувачът не предприеме действия се счита,че
е приложима новата цена. Общите условия са приети на 09.01.2019 г. и са
изменени на 12.07.2021 г. като влизат в сила,считано от първо число на
месеца,в който са потвърдени от съответните клиенти.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че ако бъде възприета фиксирана цена от 160
лева,то размерът на дължимата цена възлиза на 8090,88 лева,докато реално
заплатената цена по издадените фактури възлиза на 21216,75 лева,т.е.
разликата възлиза на 13125,87 лева. Според заключението размерът на
прилаганата надбавка варира между 19,80 лева и 29,80 лева.
От заключението по изслушаната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че при прилагане на надбавка,която е фиксирана и е
в размер от 12,80 лева стойността би възлизала на 20446,13 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,но няма основание за
нейното плащане. С този иск страната,която е реализирала плащането може
да получи заплатената от нея без основание парична сума. Съобразявайки
правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК в тежест на ищцовата страна е възложено доказването,че е заплатила
паричната сума,а в тежест на ответника е да докаже,че има основание да
получи плащането. Не може да бъде споделен доводът на ответника,че в
хипотезата на възникнало договорно правоотношение между
страните,парични суми не биха могли да бъдат претендирани чрез иск по
чл.55,ал.1 от ЗЗД. Не е основателно твърдението на ответника,че искова
2
претенция за неоснователно обогатяване може да бъде предявена само ако
между страните липсва договорно правоотношение – по реда на
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД могат да бъдат претендирани парични суми,ако
договорът,сключен между страните е недействителен или ако отделни
договорни клаузи са недействителни,ако задължение по договора е заплатено
повторно,при което второто плащане се явява без основание,ако е заплатена
парична сума,която не произтича от постигнатите между страните уговорки
относно правата и задълженията на всяка от страните. В настоящия случай
ищцата В. не отрича,че между страните е сключен договор за продажба на
електрическа енергия,а твърди,че заплатената от нея цена надвишава
уговорената по договора цена,респективно разликата,формирана между
уговорената по договора цена и действително заплатената цена е платена без
основание. Страните не спорят,а и от заключението по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установява,че ищцата В. е заплатила цената на
електрическа енергия,за която ответното дружество е издало фактурите,а по
същество спорът е концентриран относно това дали ответникът има основание
да получи плащане в размер,равен на стойността по фактурите. Както беше
посочено,в тежест на ответника е възложено доказването,че има основание да
получи парична сума. С оглед това,че между страните е сключен договор за
продажба на електрическа енергия,цената на електрическата енергия
представлява съществен елемент от договорното правоотношение и страните
следва да са постигнали съгласие относно цената,респективно относно начина
на определяне на същата. От представения по делото писмен отговор се
установява,че е посочена фиксирана цена от 160 лева,а съгласно чл.1,ал.4 от
договора намират приложение и общите условия. От представените от
ответника общи условия се установява,че същите са приети през 2019 г.,както
и са изменени през м.07.2021 г. и влизат в сила,считано от потърждението за
приемането им от страна на клиентите. В подадения писмен отговор
дружеството ответник сочи,че клаузата на чл.10 от общите условия е
претърпяла промяна през 2021 г. За да бъде обвързана ищцата В. от общите
условия и от приетото изменение на клаузата на чл.10 от общите
условия,ищцата В. е следвало да потвърди,че е съгласна с общите условия.
Софийският районен съд намира,че ответникът не е провел доказване,че
ищцата В. е приела изменението на общите условия и по-конкретно
изменението на клаузата на чл.10 от общите условия,в която насока
ответникът се е отказал от формулираното доказателствено искане за
допускане на съдебно-компютърна експертиза и съдът е отменил
определението за допускане на съдебно-компютърна експертиза. При това
положение съдът счита,че ответникът не е провел доказване между страните
да са приложими общите условия в редакцията им от 12.07.2021 г.,поради
което не е доказал основанието да прилага формулата,предвидена съгласно
чл.10 от общите условия. Предвид това,че ответникът не доказва какви са
били приложимите общи условия относно цената на електрическа
енергия,действали до изменението от 12.07.2021 г.,както и като съобрази,че
ответникът не доказва ищцата В. да е приела общите условия от 12.07.2021
г.,съдът намира,че ответникът не доказва основание да получи паричните
суми по фактурите и искът е доказан по основание. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че клаузата на чл.10 от общите условия
регламентира при промяна на цената продавачът на електрическа енергия да
3
уведоми купувача,който може да приеме предложената нова цена или да
отправи тридесетдневно предизвестие за прекратяване,а правото да приложи
новата цена възниква само ако след като е уведомен купувачът,последният не
е предприел действия нито относно приемане,нито относно прекратяване на
правоотношението. При липсата на доказателства ответникът да е уведомил
ищцата В. относно промяната в чл.10 от общите условия,съдът намира,че
ответникът не е доказал наличието на основание да прилага
формулата,утвърдена съгласно чл.10 от общите условия,поради което съдът
намира,че предявеният иск за връщане на недължимо заплатени парични
суми подлежи на уважаване. Допълнителен аргумент за уважаване на иска е и
обстоятелството,че според посочената в общите условия формула е
приложима надбавка във фиксиран размер,докато от първоначално
изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че е прилагана надбавка,която не е еднаква в отделните месеци и
която е в размер,по-висок спрямо посочения размер на надбавка по
формулата. При това положение съдът намира,че искът е доказан по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 13125,87 лева,която
парична сума представлява разликата между дължимата цена при прилагане
на фиксираната цена по сключения договор и цената,прилагана от
ответника,за която са издадени фактурите. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че искът подлежи на уважаване по основание и по
размер като при съобразяване на обстоятелството,че искът първоначално е
предявен като частичен,съдът намира,че върху сумата от 5000 лева следва да
бъде присъдена законна лихва,считано от 21.07.2023 г.,а в частта за разликата
над 5000 лева до 13125,87 лева следва да бъде присъдена законна
лихва,считано от 30.01.2024 г.,на която дата в открито съдебно заседание е
формулирано искане за допускане увеличение на иска по размер.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 1575,05 лева като съдът счита,че при
съобразяване цената на иска и броя проведени съдебни заседания
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева не
се явява прекомерно.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С Е“ЕООД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от П Т,Д Б и Ф Б да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на В. А. В.,ЕГН **********,от С сумата от 13125,87
лева ( тринадесет хиляди сто двадесет и пет лева осемдесет и седем стотинки
),представляваща надплатена цена за електрическа енергия за периода
м.02.2022 г. до м.06.2023 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 5000
лева,считано от предявяване на иска – на 21.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,а върху разликата над 5000 лева до 13125,87 лева –
считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С Е“ЕООД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
4
С,представлявано от П Т,Д Б и Ф Б да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. А. В.,ЕГН **********,от С сумата от 1575,05
лева ( хиляда петстотин седемдесет и пет лева и пет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5