РЕШЕНИЕ
№…….………
24.01.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в. гр.дело № 2003
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба подадена от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД срещу решение №541084/21.11.2018
г., постановено по гр.д. № 18336/2018
г. по описа на СРС, 85 състав, с което е отхвърлен предявения от „Ч.Е.Б.“ АД
срещу Т.Т.С. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 870,72 лв. за
ползване на електрическа енергия за периода от 18.01.2017 г. до 19.04.2017 г.
ведно със законна лихва за периода от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 33,70 лв. за периода от 23.03.2017 г. – 28.08.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №60670/2017
г. по описа на СРС, 85 състав.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага се, че от счетоводната справка на потребителя се установява, че
Т.С. има качеството на потребител на електрическа енергия. Сочи, се че
първоинстанционният съд е достигнал до правни изводи без да обсъди всички
представени по делото доказателства /конкретно заявленията от ответницата за
разсрочване на задълженията й към ищеца и данните са плащания извън процесния
период/. Излага се, че по делото не е доказано ответницата да е платила
дължимите суми. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответницата представлявана от особения
представител адв. С. - Ф.. Особеният представител поддържа, че жалбата е
неоснователна. Акцентира върху несъответствия в съдържанието на фактурите, по
които ищецът претендира плащане /доколкото във фактурите са записани и
натрупани стари задължения/. Сочи, че ищецът не е изпълнил указанията на съда
за представяне на доказателства монтирането, състоянието и за извършена
техническа проверка на електромера. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното дело.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да постанови обжалваното решение
първинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал реално да е доставил
електрическата енергия, чиято стойност претендира от ответника.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е и правилно поради следните съображения:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 107
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За установяване съществуването на задължение за
заплащане на цена на доставена електрическа енергия, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена.
От фактическа страна
По делото са приети издадени от „Ч.Е.Б.“
АД за клиентски номер 3000038503560 и обект находящ се в гр. София, ул. „*****,
обект: къща следните фактури: фактура №
**********/25.02.2017г., в която е отразена обща сума за плащане за консумирана
електрическа енергия за периода 18.01.2017 г. до 16.02.2017 г. в размер на
462,59 лв.; фактура № **********/27.03.2017 г., в която
е отразена обща сума за плащане за консумирана електрическа енергия за периода
17.02.2017 г. до 14.03.2017 г. в размер на 321,80 лв. и фактура №
**********/27.04.2017 г., в която е отразена обща сума за плащане за
консумирана електрическа енергия за периода 20.03.2017 г. до 14.04.2017 г. в
размер на 86,33 лв. Във всички посочени фактури е отразено, че електрическата
енергия, за която са начислени посочените суми е отчета за електромер №50408213.
Във фактурите са посочени и стари задължения /отнасящи се не за процесния
период/, върху които е начислена неустойка.
Във връзка с указаната доказателствена
тежест на ищеца, същият е представил и по делото са приети заявления за разсрочване на задължения от Т.Т.С. адресирани до ответника и отнасящи
се за клиентски номер 3000038503560 със следните номера и дати: №**********/10.01.2012г.;
№**********/08.02.2016г.; №**********/18.03.2016г.
и №**********/18.11.2016г. В заявление №**********/08.02.2016
г. освен, че се иска разсрочване от заявителката С. е посочено, че същата „няма
ток от няколко години“.
От ищцовото дружество е представен
Констативен протокол № 1069256 от дата
05.06.2012 г., съставен от двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /
Р.С.и Г.К./ за демонтаж на електромер фабричен №
50006065 от адрес гр. София, ул. „*****. В протокола е отбелязано, че
демонтажът е извършен поради неплатени от потребителя задължения. Констативният
протокол е подписан от двамата служители на дружеството.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че счетоводството на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е водено редовно. Посочено е, че представените от ищеца и посочени
по-горе фактури са отразени в счетоводството като задължение на ответника Т.С. за клиентски
номер 3000038503560. Вещото лице е посочило, че в счетоводството не ищеца не е
отразено плащане по въпросните фактури. При ищеца е открита партида, по която
се отразява извършването на снабдяване с електрическа енергия на Т.С.. Налице
са данни за предходни плащания от Т.С. по издадени от ищеца фактури извън
процесния период. Посочено е, че общата дължима сума за главница по фактурите е
870,72 лв., като общият размер на законната лихва се равнява на 33,70 лв. от
настъпване датата на изискуемостта до издаване
на справка за възникналите задължения -28.08.2017 г.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
С оглед посочените по-горе
предпоставки за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено за
установяване съществуването на задължение за заплащане на цена на доставена
електрическа енергия, да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставил на ответника електрическа
енергия.
Страните не спорят, а и от
ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани от облигационна
връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за обект, находящ се в
гр. София, ул. „***** за клиентски № 3000038503560.
По делото обаче не се установява
наличие на втората от посочените предпоставки за уважаване на иска по
основание, а именно извършване на доставката на електрическа енергия от страна
на ищеца в полза на ответника.
В определението по чл. 140 от ГПК
първоинстанционният съд в изпълнение на разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ГПК е
указал на ищеца, че не сочи доказателства, че през исковия период е изпълнил
задълженията си за доставка на електрическа енергия. В резултат на тези
указания ищецът е представил по делото описаните по горе заявления за
разсрочване на задължения за потребена електрическа енергия, подадени от
ответницата и констативния протокол от 2012г. за демонтаж на електромер за
процесния имот.
Настоящият състав намира, че по делото
не са представени доказателства от ищеца, че той реално е доставил ел. енергия
на процесния имот. От съвкупния анализ на доказателствата, въззивният съд
намира, че факта на доставка не е доказан в условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца.
От Констативен протокол №
1069256 от дата 05.06.2012 г. се установява, че електромер с фабричен №
50006065 е демонтиран от процесния имот през 2012 г. Видно от представените от
ищеца фактури, чието заплащане се претендира, сумите са начислени за консумация
отчетена от електромер №50408213 за периода
от 18.01.2017 г. до 19.04.2017 г.. От делото не се установява връзката между
електромер №50408213 и имота на адрес: гр. София,
ул. „*****. Необходимо е да се отбележи, че доставчикът на електрическа енергия
има задължение да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване
/електромери/. При осъществяване на тази дейност доставчикът на електрическа
енергия следва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
надлежен отчет на подадената електрическа енергия. По делото не са представени
надлежни доказателства, че електромер с номер №50408213
е бил монтиран на адреса и съответно отчетената ел. енергия се отнася за
процесния имот, а от ищеца е представен само протокол, от който е видно, че
електромер е демонтиран от адреса през 2012 г.
На следващо място, ищецът е представил
заявления за разсрочване на задължения на ответницата. В едно от заявленията
ответницата е записала, че от няколко години няма ток в имота, като въпреки
това е изразила желание за разсрочване на задълженията. Доколкото заявлението
за разсрочване представлява частен документ, който няма обвързваща съда
доказателствена сила, същият следва да се преценява с оглед всички събрани по
делото доказателства. Изявлението на ответницата за липсата на електричество в
имота се подкрепя от представения констативен протокол за демонтаж от 2012 г. и
внася допълнително съмнение за достоверността на твърденията на ищеца за
извършена от него доставка на ел. енергия до процесния имот.
Приложените към исковата молба
фактури, с които е остойностена цената на електрическа енергия за процесния
период, нямат обвързваща съда доказателствена сила и съдържат само изгодни за
ищеца факти, подлежащи на доказване, вкл., че на ответника е открита партида и
е предоставен конкретен уникален номер. Приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза се основава на счетоводни данни предоставени от ищцовото дружество и
не установява факта дали реално в процесния имот е доставяна ел. енергия. Представените фактури и основаващата се на
тях експертиза не представляват доказателства, които в конкретния случай в
достатъчна степен да доказват основателността на иска.
В съставения доклад първоинстанционния
съд точно е разпределил доказателствената тежест между страните. Коректно е
указано на ищеца за които свои твърдения не сочи доказателства. Не е налице
процесуално задължение за съда да очертава доказателствените средства, чрез
които страните могат да проведат пълно и главно доказване по делото на фактите,
за установяването на които носят доказателствена тежест. При липса на годни
доказателства, които да установят твърденията на ищеца, искът му подлежи на
отхвърляне. В случая липсват надлежни доказателства / по делото не е представен
протокол за монтаж на електромер №50408213, не е
извършена съдебно-техническа експертиза, която да даде сведения за монтираните измервателни
средства в имота и тяхната поддръжка/ за доставяне на ел. енергия до процесния
имот и съдът следва да отхвърли предявения иск.
От изложеното и в приложение на
правните последици от тежестта на доказване, съгласно които недоказаният факт
се приема за неосъществил се, което съдът отнася във вреда на този, върху
когото тежи тежестта на доказване на съществуването на договорно отношение – на
ищеца, - искът за установяване на вземането за главницата е неоснователен, а
поради акцесорността на вземането за обезщетение за забава, неоснователен се
явява и искът за установяване на вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено,
като правилно.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна, която обаче е била представлявана от особен
представител, чието възнаграждение е заплатено от въззивника /внесен е
депозит/. При изложеното, разноски за въззивното производство не следва да
бъдат възлагани от съда.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №541084/21.11.2018
г., постановено по гр.д. №18336/2018 г.
по описа на СРС, 85 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.