Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на
девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 6381 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 226313 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 14668/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 43-ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че П.Г.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4627,71 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2013
г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 33,48 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2013 г. до 29.10.2015 г.
Горепосоченото решение е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответницата П.Р. чрез процесуалния си представител адв. Г..
Жалбоподателката поддържа, че същата не е самостоятелен собственик на процесния
апартамент, тъй като към датата на придобиването му е имала сключен граждански
брак с Е.Х., поради което имотът е съпружеска имуществена общност и всеки от
съпрузите дължи по една втора от процесните суми. Признава, че дължи половината
от претендираната от ищеца сума. Поддържа, че двамата съпрузи са необходими
другари, поради което Е.Х. е следвало също да бъде конституиран по делото. На
следващо място твърди, че ищцовото дружество не е успяло да докаже претенциите
си по основание и размер, като изложените факти и твърдения са останали
недоказани. С оглед на изложеното иска отмяна на първоинстанционното решение и
присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между
страните по делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Въз
основа на представения пред първоинстанционния съд Нотариален акт за
покупко-продажба № 111, т.XLVII, дело № 11491/1998 г. на нотариус Н., че процесният
апартамент № 69, находящ се в гр. София, бул. „Константин Величков“ № ********“,
е бил закупен на 26.08.1998 г. от ответницата П.Г.Р.. Следователно последната
се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответницата П.Р. е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
и ответницата П.Р. с включените в него права и задължения на страните, съгласно
ЗЕ и Общите условия.
Основният
спорен между страните по делото въпрос в рамките на въззивното производство, с
оглед доводите, заявени с жалбата, е относно размера на дължимата от
ответницата цена на доставената топлинна енергия за процесния имот през исковия
период от време. Ответницата възразява, че не дължи пълния признат с
обжалваното решение размер на цената на доставената топлинна енергия, тъй като
отговорността й е ограничена до ½ от нея, а отговорността за останалата ½
от цената следва да понесе нейния съпруг, тъй като процесният имот е СИО,
доколкото е придобит по време на сключения граждански брак с лицето Е.Х..
Настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно. От представения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба № 111, т.XLVII, дело № 11491/1998 г. се установява, че
ответницата П.Р. е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с Е.А.С.. Легитимирайки се с
посочения нотариален акт, като собственик на процесния имот, ответницата е
подала молба-декларация с вх. № 4707/26.09.2012 г. /л.33 от първоинстанционното
дело/ до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име за имота. От
представеното с отговора на ИМ удостоверение за граждански брак от 23.09.1981
г. се установява, че процесният имот е придобит по време на брака между
ответницата и Е.М.Х., сключен на 23.09.1981 г., поради което и съгласно нормата
на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), основателно е твърдението на
ответницата, че имотът е станал общо притежание на нея и съпругът й при
условията на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост/. Макар по
делото да е доказано, че процесният топлоснабден имот е придобит при условията
на СИО от ответницата и нейния съпруг, настоящият съдебен състав приема, че
облигационното правоотношение е възникнало само между ищеца и ответницата,
съгласно изрично заявената воля само от единия от приобретателите - собственици
на имота и с оглед предоставените на ищеца данни за собствеността върху имота.
В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не е бил уведомен за наличието и
на друг собственик на процесния имот, тъй като в нотариалния акт, на основание
на който от ответницата е заявено искането за откриване на партида, като
единствен приобретател - собственик на имота фигурира само ответницата. На
второ място, от съпруга на ответницата не е заявено искане да встъпи в
облигационното правоотношение с ищеца, чрез изрично изявление - с включването
му като заявител в подадената от ответницата молба-декларация и съгласно Общите
условия на ищцовото дружество. Ето защо, съдът приема, че през 2012 г.
облигационното правоотношение с предмет-продажбата на ТЕ за процесния имот е
възникнало само между ищеца и ответницата. Отделно от изложеното следва да се
има предвид, че според нормата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.), респ. чл. 32, ал. 2 СК, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване
нужди на семейството, те отговарят солидарно. А щом е така, то кредиторът
/ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците - арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
В
първоинстанционното производство не е имало спор между страните, че доставеното
количество топлинна енергия за отопление на имота е било изчислено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, както и че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия и обезщетението за
забава са в претендирания от ищцовото дружество размер. Ето защо въззивният съд
приема, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената
от П.Г.Р. топлоенергия в определено количество и размер за процесния период. В този
смисъл, неоснователен е обективираният във въззивната жалба довод на
жалбоподателката, че ищцовото дружество не е успяло да докаже исковите си
претенции по размер, доколкото както в отговора на исковата молба, така и във
въззивната жалба ответницата е признала исковите претенции за ½ част, а
именно за сумата от 2330.59 лв. и изрично е заявила, че е безпредметно да се
назначават поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
С
оглед на гореизложеното, при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главница и
обезщетение за забава са основателни и следва да бъдат уважени.
Ето
защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
решение на СРС – потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателката няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 226313 от 02.10.2017 г., постановено по гр.д. № 14668/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 43-ти състав.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/