ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

       гр. Ловеч, 22.06.2020 година  

 

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. дело № 86 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд, жалба и доказателства, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

      Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Аксаково по подадено от В. заявление.

    Тъй като жалбата е била подадена директно в съда, а не чрез административния орган, с разпореждане от 04.03.2020г. съдът е изискал от Кмета на община Аксаково да изпрати по делото заверено копие от цялата административна преписка по издаване на обжалвания мълчалив отказ.

    Преписката е постъпила на 29.05.2020 г. ведно със становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В становището /подкрепено със съответните писмени доказателства/ се излага, че по заявлението на жалбоподателката липсва правен интерес, поради предоставяне на искания достъп до обществена информация с Решение № ДОИ1(1)/28.02.2020г. на Секретаря на Община Аксаково, изменено с негово Решение № ДОИ 1 (2)/27.05.2020г., с което е предоставен пълен достъп до исканата информация и което е изпратено по електронната поща на заявителя на 27.05.2020г., като е получено потвърждение от заявителя за получаването му. Твърденията на АО сочат на недопустимост на жалбата, тъй като исканият достъп е предоставен и не е налице мълчалив отказ. В становището е направено възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата разноски за адвокатско възнаграждение.

               В Становище с вх.№2318 от 22.06.20 г. по делото ПП на оспорващата твърди, че ако срещу отказа не беше подадена жалба пред първоинстанционния съд, ответникът не би постановил Решение от 27.05.2020 г., с което изменя Решение от 28.02.30г. и предоставя пълен достъп до исканата информация. 

   В жалбата срещу решението на кмета на община Аксаково е направено и искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, по което искане моли съда да се произнесете в случай, че прекрати производството предвид отмяна на оспорения акт - отказ по два от въпросите по депозираното заявление за достъп до обществена информация на основание чл.159, ал.3 от АПК, във връзка с чл.143, ал.2 от АПК.

    Като съобрази изложеното, съдът намира, че предявената жалба е недопустима като подадена при липса на правен интерес и годен предмет на оспорване. В случая по заявлението на В., макар и след депозиране на жалбата пред съда административният орган е издал решение, с което изцяло е удовлетворил искането и е предоставил пълен достъп до поисканата информация на заявителя, поради което няма постановен нито мълчалив, нито изричен отказ и съответно жалбата е подадена от лице без правен интерес и при липса на предмет. Налице са основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и следва да се остави без разглеждане жалбата и производството по делото да бъде прекратено.

              Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата.

              Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание  чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък” на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

  Според чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2.

      Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2 от Наредбата, който от своя страна сочи, че минималният размер на възнаграждението по неоценяеми производства е 150 лева. Следва да се съобрази, че делото е без материален интерес, т.е. неоценяемо производство, за което е предвиден минимален размер на възнаграждението от 150 лева, като  претенцията за заплащане на разноски за възнаграждение в размер на 500 лева по реда на чл.38 от ЗАдв. е неоснователна. В тази връзка бе съобразено, че по делото не са провеждани открити съдебни заседания и реално адвокатът е бил ангажиран само с подаване на първоначалната жалба преди прекратяване на делото, без представителство в открито съдебно заседание, като този размер на възнаграждението се явява   справедлив и съразмерен с фактическата и правна сложност на делото.

   По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти състав 

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

              ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Аксаково по подадено от В. заявление.

              ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 86 по описа за 2020 година на Административен съд-гр.Ловеч.

     ОСЪЖДА Община Аксаково с административен адрес: гр.Аксаково, област Варна, ул. „Г.Петлешев” №58Б, представлявана от кмета на общината, да заплати на Х.С.В. с ЕГН**********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски за държавна такса по делото.

     ОСЪЖДА Община Аксаково с административен адрес: гр.Аксаково, област Варна, ул. „Г.Петлешев” №58Б, представлявана от кмета на общината да заплати на адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия – Плевен под личен №***, деловодни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. 

      Определението  може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

    Определението да се съобщи на страните по делото. 

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: