№ 214
гр. П., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720105932 по
описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 22510/10.10.2024г.,
подадена от С. П. К., чрез адв. Хр. Х. против „Т. П.“ АД, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1520,57 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева и 57 ст./ - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2005 г. до 30.04.2009 г.
включително, сумата от 457,62 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и 62 ст./ -
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2005г. до
17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1520,57 лв., считано
от датата на подаване на заявлението – 10.02.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 129,35 лв. /сто двадесет и девет лева и 35
ст./, поради настъпила погасителна давност. Излага, още че срещу нея е образувано
изпълнително дело № 20207530402297 по описа на ЧСИ С.Б. с рег.№ 753, с район
на действие Окръжен съд - П. въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2011 г. на
ПРС, издаден в производството по ч.гр. дело № 622/2011г. Твърди, че
изпълнителното производство е образувано след изтичането на петгодишния
давностен срок, както и че взискателят съзнателно е бездействал, дезинтересирал
се е и не е упражнил субективното си право да предприеме изпълнителни действия
своевременно. Претендира разноски.
Ответникът - „Т. П.“ АД, в срока по чл. 131 ГПК излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите, като
излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при
съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
1
следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 29.04.2011 г., издаден в
производството по ч.гр.д.№ 622/2011г. по описа на ПРС се установява, че ищцата е
осъдена да заплати на ответника „Т. П.“ АД сумата от 1520,57 лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2005 г. до 30.04.2009 г.
включително, както и сумата от 457,62 лв. - законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2005г. до 17.06.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.02.2011 г. до окончателно изплащане на вземането и разноски в размер на 129,35
лева.
От приложеното копие от изпълнително дело № 533/2011г. по описа на ЧСИ
Е.Д. е видно, че ПДИ е връчена на длъжника Св. К. лично на 04.01.2012г. Видно от
печата поставен върху изпълнителния лист с Постановление от 14.01.2020г. ЧСИ
Д. е прекратила изп.дело № 533/2011г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с отбелязване,
че ПДИ е връчена на 05.01.2012г., като не е посочена дата на извършено
изпълнително действие.
От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 2297/2020г. по
описа на ЧСИ Ст.Б. е видно, че същото е образувано по молба от 17.12.2020г. за
привеждане в изпълнение на вземанията по изпълнителен лист от 29.04.2011 г.,
като запорно съобщение е изпратено на 07.01.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищцата от воденето
му се установява от представения изпълнителен лист, издаден на 29.04.2011 г.,
издаден в производството по ч.гр.д.№ 622/2011г. по описа на ПРС. Наличието на
изпълнителен титул за спорното вземане обосновава правния интерес на ищцата за
предявяване на настоящия иск за установяване, че правото на принудително
изпълнение на същото не съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради
факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да
съществува.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното
вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта
и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си
за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу
вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с
обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане,
2
индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане
на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години.
/в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. №
1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, най – късно моментът на
издаване на изпълнителния лист – 29.04.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и т. н.), като в изпълнителния процес давността
може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и
молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към
удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от
24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. След образуване на изпълнително дело № 533/2011г. по
описа на ЧСИ Е.Д. давност не е текла до 26.06.2015г., което с Постановление на
ЧСИ е прекратено на 14.01.2020г., на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с което
постановление съдебният изпълнител е констатирал прекратяването на
изпълнителното производство. За периода от образуване на изпълнителното дело
обаче до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е
образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на
26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на
давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело
3
№ 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело и едва от датата на
постановяването му на 26.06.2015 г. би могло да тече погасителна давност за
вземанията по влязлата в сила Заповед за изпълнение.
От приетото по делото копие на изпълнителното дело № 2297/2020г. по описа
на ЧСИ Ст.Б. е видно, че същото е образувано на 18.12.2020г. по молба от
17.12.2020г. От тук следва извода, че давността за вземанията, започнала да тече от
постановяване на Тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е изтекла преди
образуване на второто изпълнително дело, тъй като е изминал период по – дълъг от
пет години. Действително в периода от 26.06.2015г. до 17.12.2020г. на течене на
погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Р. България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Р. България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г. / срокът на
обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Р. България е удължен до 13 май 2020 г. След
тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван, от което следва,
че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. По изложените съображения,
следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/,
давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на погасителната давност за
процесните вземания, които са в полза на частноправен субект /търговско
дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече давността,
равняващ се на 69 дни. Следователно, давността за вземанията не е изтекла на
26.06.2020г., а е изтекла на 05.09.2020г., която няма данни да е била прекъсвана
преди образуване на второто изпълнително дело въз основа на молба от
17.12.2020г., с която е направено и искане за извършване на изпълнителни
действия с посочен конкретен изпълнителен способ.
Следователно е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което и на
основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД правото на принудително изпълнение на вземането,
обективирано в изпълнителния лист се е погасило по давност. Предвид изложеното
така предявените искови претенции са основателни и следва да бъдат изцяло
уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски, като страната претендира сумата от 79,13 лева - заплатена държавна
4
такса, както и сумата от 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения списък по чл.80 ГПК, кореспондиращ с доказателствата по делото за
реалното им реализиране. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с
ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания, а
именно едно, намира за основателно възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което намалява
същото до сумата от 600 лв.
С оглед изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Водим от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че С. П. К.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ***, не дължи на „Т. - П." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ****, ТЕЦ "Р.",
представлявано от изпълнителния директор инж.Борислав Борисов, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата от 1520,57
/хиляда петстотин и двадесет лева и 57 ст./ лева - главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2005 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата
от 457,62 /четиристотин петдесет и седем лева и 62 ст./лева - законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2005г. до 17.06.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1520,57 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 10.02.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направени разноски по делото, за което вземане на 29.04.2011 г. е издаден
изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№ 622/2011г. по описа на ПРС,
предмет на образувано изпълнително дело № 2297/2020г. по описа на ЧСИ Ст.Б. с
район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "Т. - П." АД, ЕИК *********
да заплати на С. П. К. с ЕГН: ********** сумата от общо 679,13 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5