МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1039/ 01.06.2010
г.,
постановена
по НОХД № 431/ 2010 г. по описа
на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимия К.К.Ш. ЕГН **********, е повдигнато
обвинение за това, че на 10.10.2009г., около 23:00 часа в гр.Бургас, к.с.
„Славейков”, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи – дамска
чанта от дънков плат на стойност 17.00 /седемнадесет/ лева, със съдържащи се в
нея вещи: мобилен телефон марка „Nokia 1208”, ведно със СИМ карта на MTel, на стойност 51.00 /петдесет и един/ лева, мобилен телефон
марка „Nokia
1208”, ведно със СИМ карта на VivaCom, на стойност 45.00 /четиридесет
и пет/ лева, мобилен телефон марка “Nokia 2600”, ведно със СИМ карта на VivaCom, на стойност 55.00 /петдесет и
пет/ лева, мобилен телефон марка „LG KG800 I”, ведно със СИМ карта на VivaCom на стойност 75.00 /седемдесет и
пет/ лева, мобилен телефон марка “Samsung D 900 I”, ведно със СИМ карта на Globul, на стойност 110.00 /сто и десет/ лева,
дамски портфейл от естествена кожа, на стойност 35.00 /тридесет и пет/ лева,
със съдържаща се в него парична сума в размер на 30.00 /тридесет/ лева –
движими вещи на обща стойност 418.00 /четиристотин и осемнадесет / лева, от
владението на С.П.И. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай –
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК.
Производството е разгледано по
реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, по инициатива на служебния
защитник на подсъдимия.
В съдебно заседание, представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което счита доказано по
безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира
за налагане на подсъдимия Ш. на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, което да бъде отложено на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от 3
години, а предявеният от пострадалата С.П.И. да бъде уважен в пълен размер.
Пострадалата И. е предявила за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подс. Ш.
в размер на 418.00 лева – обезщетение за причинените й с престъплението
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в
размер на законата лихва от датата на увреждането – 10.10.2009 г., до окончателното
изплащане на цялата сума, както и с искане подсъдимия да бъде осъден да й
заплати направените разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение
за повереник. Повереникът й счита обвинението доказано по безспорен начин, моли
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11
месеца при първоначален строг режим, и предявеният граждански иск да бъде
уважен изцяло, като доказан и основателен.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е признал
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признал е и
виновно поведение при извършване на деянието. Защитникът пледира за определяне
на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което на основание чл.
66 НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, досежно гражданския иск
не взема отношение.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
самопризнание, а именно:
Подсъдимият К.К.Ш. ЕГН **********
е роден на ***г***, живущ ***, и е ром, български гражданин, без образование,
неграмотен, неженен, осъждан, не работи и не учи.
Привечер на 10.10.2009 г., подс. К.Ш.
и познатите му свидетели Г.И.и В. Г., с л.а.”Фолксваген Голф”, бял на цвят,
управляван от свид. И., се привдижили от централната част на гр.Бургас до
ж.к.”Славейков”. Подсъдимият възнамерявал да открадне дамска чанта, което
намерение споделил със спътниците си. Около 23.00 часа, свид. С.И. пристигнала
с таксиметров автомобил пред дома си ж.к.”Славейков”, бл. 10, вх. В, ет. 1, ап.
1. След като освободила таксиметровия автомобил, свид. И. се отправила към
входа и спряла пред вратата, за да я отключи. Тъкмо тогава подс.Ш. наредил на
свид. И. да спре, като го информирал, че отива при свид. И.. Докато последната
отключвала входната врата, посъдимият се приближил към нея, издърпал от дясната
ръка на И. дамската й чанта, изработена от дънков плат, и побягнал в посока
сградата на пошщенския клон в комплекса. Свид. И. се затичала след него, но не
успяла да го догони. Междувременно, свид.И. и Г. изчаквали подсъдимия на
паркинг встрани от бл. 10.След няколко минути, подс. Ш. дошъл до автомобила,
като носел със себе си дамската чанта на пострадалата И.. В чантата се намирали
мобилен телефон марка „Nokia 1208”, със СИМ карта на MTel, мобилен телефон марка „Nokia 1208”, със СИМ карта на VivaCom, мобилен телефон марка “Nokia 2600”, със СИМ карта на VivaCom, мобилен телефон марка „LG KG800 I”, със СИМ карта на VivaCom и мобилен телефон марка “Samsung D 900 I”, със СИМ карта на Globul, дамски портфейл от естествена
кожа, в който се съдържала парична сума в размер на 30.00 лева, както и лични
документи и банкови дебитни и кредитни карти, също собственост на пострадалата.
Подс. Ш. извадил от телефонните апарати СИМ-картите, след което ги разпределил
между себе си и свидетелите И. и Г..Свид. И. взел и паричната сума от
портмонето на свидетелката. След като разпределили вещите помежду си, тримата
потеглили с автомобила. Преди да напуснат ж.к.”Славейков”, свид. Г. изхвърлил
чантата в контайнер за отпадъци на неустановено по делото място. След това се
придвижили до сградата на ДОВДЛРГ „Коджакафарията”-гр.Бургас, където се
разделили. Подс. Ш. още същата вечер счупил и изхвърлил взетия от него мобилен
телефон „Нокиа”.свид. Г. продал отнетиуя мобилен телефон „Нокиа”, на непознато
лице за суча от 5 лева, свид. И. подарил третия мобилен телефон „Нокиа” на
свид. Йордан Г., а останалите два от отнетите апарати – марки „LG KG800 I” и “Samsung D 900 I”, продал на неустановени лица.
Съгласно заключението на
извършената оценъчна експертиза (л.30, 31 от досадебното производство), общата
стойност на отнетите вещи и пари към датата на отнемането е възлизала на 418.00
лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият Ш. е направил
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства – обясненията му в качеството на обвиняем, показанията
на свидетелите И., Върбан Г., Георги И., Йордан Г., заключението на извършената
оценъчна експертиза, справка за съдимост на подсъдимия, справки ДПС при І
РПУ-гр.Бургас
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият К.К.Ш. ЕГН ********** е осъществил
от обективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т. 7 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 28 ал.1– отнел изброените по-горе чужди движими вещи и пари от владението
на свид. С.И., в условията на повторност (след като е бил осъждан с присъдите
по НОХД № 410/ 2009 г., в сила от 04.03.2009 г., и по НОХД № 629/ 2009 г., в
сила от 28.06.2009 г., двете по описа на БРС, да престъпления по чл. 195 НК), в
немаловажен случай,
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, Ш. е съзнавали общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, с цел да се облагодетелства, като отнеме и присвои чужди вещи.
В материалите по досъдебното
производство са налице доказателства, че извършеното евентуално съставлява
грабеж по смисъла на чл.198 ал.1 НК, с оглед факта, че подсъдимият е издърпал
със сила чантата на свидетелката от рамото й. Такова обвинение обаче няма
повдигнато, поради което съдът го отчита единствено за прецизност и пълнота.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 195 ал.1
т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК се предвижда наказание ЛОС от една до
десет години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, обаче, задължава съда да определи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 58 а НК в случаите, когато той е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия
случай е именно такъв, а приложима към него се явява редакцията на чл. 58 а НК
от ДВ, бр. 27/ 2009 г., действала при извършването на деянието. В посочената
редакция, чл. 58 а НК директно препраща към привилегирования режим по чл.55 НК.
При това, с оглед установения в чл. 195 ал. 1 т. 7 НК специален минимум на
наказанието „Лишаване от свобода”, приложима се явява разпоредбата по чл. 55
ал.1 т.1 НК, т.е. надлежното наказание, като вид, следва да е „Лишаване от
свобода”.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието, която прецени като съответстваща на обичайната степен за подобен род
посегателства, относително по-високата степен на обществена опасност на
личността на подс. Ш., предвид предходните му осъждания за еднородни
престъпления, и извършването на настоящото деяние в условията на повторност по
смисъла на чл. 28 ал.1 НК. От друга страна, съдът отчете направените от
подсъдимия на досъдебното производство пълни самопризнания, и решението му да
признае фактите по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, както и
относително ниската стойност на отнетото имущество.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца съдът прецени, че за извършеното престъпление
по чл. 195 ал.1 т.7 вр. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал. 1 НК, на подс. КРАСИМИРР Ш. следва да бъде определено наказание по вид
„Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, чието изпълнение следва да бъде
отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. По
убеждението на съда, така индивидуализираното и наложено наказание съответства
на извършеното, а от друга страна наказанието е от естество да способства за
постигане целите на генералната и специалната превенция, съгласно предвиденото
в чл. 36 НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед изводите относно
извършеното престъпление и отговорността на подсъдимия, съдът намери предявения
от пострадалата С.И. граждански иск за основателен и доказан по основание и
размер. Безспорно бе доказано причинно-следствената връзка между престъпното
поведение на подсъдимия, и настъпилата за ищцата имуществена вреда,
представляваща паричната равностойност на отнетите вещи. Предявеният размер на
иска съответства на размера, съгласно обвинителния акт. По тези съображения,
предявеният граждански иск бе уважен изцяло за сумата от 418.00 лева –
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законата лихва от датата
на увреждането – 10.10.2009 г., до окончателното изплащане на цялата сума, като
подсъдимия бе осъден да заплати и направените от ищцата разноски в размер на
300 лева – адвокатско възнаграждение за повереник.
РАЗНОСКИ:
Предвид произнасянето по
въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимия
Ш. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд
направените в досъдебното производство разноски, в размер общо на 40.00 лева.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВ.И.
Вярно с оригинала:Ж.М.