Р Е Ш Е Н И Е
№ 33 13. 05. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 30. 04. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 50 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По
съображения изложени в исковата молба, непълнолетната ищца М.Ц.П., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. Д. М., моли да бъде осъден ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД
да й заплати сумата 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП станало на 19. 10. 2016г.,
в гр. Радомир, на ***, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ***, с рег. № ***,
собственост на И.Й.М., с ЕГН **********, управляван от К.М.З., с ЕГН **********,
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника
със застрахователна полица № *** от ***, със срок на покритие от 13:05ч. на 28.
06. 2016г. до 23:59ч. на 27. 06. 2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането - 19. 10. 2016г. до окончателно изплащане,
както и направените по делото разноски. Въпреки дадената възможност на
ищцовата страна да представи писмена защита, такава не е представена в срока по
чл. 149, ал.3 от ГПК.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер за горницата
над 15 000лв. /т.е. не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и водача на увредилия автомобил към 19. 10. 2016г./.
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която е пресичала на обозначено място, но не е направила необходимото да
избегне удара – не се е съобразила със скоростта на приближаващото МПС и не е
изпълнила задълженията си по чл. 113 от ЗДвП. В случай, че искът бъде приет за
основателен, прави възражение за прихващане с уговорената в чл.6 от
споразумението неустойка. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение,
като се има предвид, че същото от 3000лв. е без ДДС.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата
молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен
интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на
иска - ищцата е предявила писмена застрахователна претенция по смисъла на чл.
432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ да й бъде изплатено обезщетение за увреждането в размер на 50 000лв. от застрахователя с молба вх. № ОИ – 333959 /
27. 06. 2017г. на ответното
застрахователно дружество. В чл.1 и чл.2 от споразумение от 28. 08. 2017г.
между „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД и непълнолетната М. Ц.П.,
действаща лично и със съгласието на нейната майка П. Д. М., е уговорено
застрахователното дружество да заплати на М. П. сумата 15 000лв. представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
възникнали от ПТП на 19. 10. 2016г. в гр. Радомир, с лек автомобил „Мерцедес ***“
с рег. № ***, или по повод от него,
включително такива за лихви за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви
вреди, които са пряка и непосредствена последица от това ПТП, в срок от един
месец. В чл. 5 от
споразумението е отбелязано, че на основание чл. 108 от ЗЗД, бенефициентът
/т.е. М.П./ се отказва спрямо застрахователя и спрямо виновното лице от частта
от вземането си спрямо тях, основаващо се на претърпените от бенефициента
имуществени и неимуществени вреди, надхвърлящи по размер договореното в т.
първа обезщетение, в случай, че такива евентуално съществуват. Едномесеченият срок по споразумението е
изтекъл, както е изтекъл и тримесечния срок за доброволно плащане, като по
делото не се спори, че застрахователят не е изплатил до този момент никаква
сума на пострадалата.
По отношение на
това споразумение, Пернишкият окръжен съд следва да отбележи следното :
Към датата на
подписването му М.Ц. П. е била непълнолетна и го е подписала със съгласието на
своята майка П. Д. М.. Съгласно чл. 130, ал.4, изр. 1-во от СК – дарение, отказ от права, даване на заем или
обезпечаване на чужди задължения от
ненавършило пълнолетие лице са нищожни. Тълкувайки систематично и логически
разпоредбата на чл.130, ал.4, изр. първо от СК, която се намира след чл. 130,
ал.3 от СК, позволяваща извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и
с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, с
разрешение на районния съд, то следва, че независимо от обстоятелството, че
непълнолетната М.Ц. П. е подписала споразумението и по точно т.5 от него, със
съгласието на своята майка П. Д. М., в случая е нарушение на императивна
материално - правна норма, защитаваща интересите на непълнолетно дете, поради
което и на по - силно основание от изложеното в т. 1 от Тълкувателно решение №
1 от 9. 12. 2013г. по тълк. дело № 1 / 2013г. на ВКС, ОСГТК /касаещо
правомощията въззивната инстанци/ и с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.3,
предложение последно от Закона за закрила на детето, Пернишкият окръжен съд,
като първоинстанционен съд намира, че клаузата на т. 5 от споразумението се
явява нищожна. Тълкувайки волята на страните по споразумението, съдът намира,
че със съгласяването си да получи сумата от 15 000лв. обезщетение,
непълнолетната се отказва от правото
си да получи реално дължимото се обезщетение по чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ, поради което
споразумението изцяло се явява нищожно, и в случая няма валидни клаузи от него
по смисъла на чл. 26, ал.4 от ЗЗД.
Следователно не са
налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса
на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае
е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
С протоколно
определение № 151, постановено в с.з. на 23. 05. 2017г. по НОХ дело № 210 /
2017г. по описа на Радомирския районен съд, влязло в законна сила на същата
дата 23. 05. 2017г., приложено по настоящето дело, подсъдимият К.М.З., с ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 19.
10. 2016г., около 07,35ч., в гр. Радомир, на ***, на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка тип М8.1 и пътен знак Д17, находяща се преди
кръстовището на *** в посока с. Червена могила, при управление на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на И.Й.М., нарушил правилата
за движение по пътищата /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен : да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства“; чл. 20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни непрекъснато да контролират
пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни да при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с черно – бял бастуни към престарелите
хора“; чл. 117 от ЗДвП „При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост и да спре“; чл. 119, ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, с което по непредпазливост е
причинил на пешеходката М.Ц.П., с ЕГН ********** – средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна раменна става, довело до трайно затруднение
на движенията на десен горен крайник за период от време около 5-6 месеца –
престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 7, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б. „б“ пр.2,
вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, поради което на подсъдимия К.М.З. му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от
3 години.
Видно от
приложената застрахователна полица /л.15 от делото/, за лек автомобил „Мерцедес“,
модел „***“, с рег. № ***, собственост на И.Й.М., е била налице задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 16. 10. 2016г.,
сключена със застрахователна полица № ***,
действаща за периода от 28. 06. 2016г. до 23.59ч. на 27. 062017г., а освен това
по отношение на това обстоятелство не е налице оспорване от страна на ответника.
Видно от
заключението на съдебно - автотехническата експертиза на вещото лице инж. В.Н.В.,
което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните, както и от устните обяснения, дадени от вещото лице в съдебно
заседание на 02. 04. 2019г., се установява, че детето е присичало на пешеходна
пътека тип „Зебра“, пресякло е едното платно и почти изцяло е пресякло второто
платно, като малко преди да стъпи на тротоара, е било ударено от автомобила.
Видно от заключението
на съдебно - медицинската експертиза на вещото лице травматолог д-р М.П.М.,
което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните : След удара М.П. е почувствала много силна болка в дясното рамо и
контузии на лактите и коленете. След ретгенография в МБАЛ ***, гр. Перник,
където П. е била откарана по спешност с линейка, е установена тежка фрактура на
дясна мишична кост в областта на раменната става с тотално разместване на
костните фрагменти. При удара пострадалата е изпитала много силни болки и страдания с
невъзможност да движи и да си служи с целия десен горен крайник. По спешност
под венозна анестезия е извършено наместване на дислоцираните фрагменти и
фиксиране наместването чрез поставена гипсова имобилизация. След контролна
ренгенография е установено добро аналиране на фрагментите. Гипсовата
имобилизация е обхващала целия десен горен крайник - от лявото рамо до основата на пръстите на
дясната ръка. Носила е гипса за срок от 36 дни, като през това време е търпяла
неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. В първите 10 - 15 дни
пострадалата е търпяла по – силни болки и страдания, като постепенно с времето
те са намалели. На 25. 11. 2016г. гипсовата имобилизация е отстранена след
контролна рентгенография и данни за все още непълна консолидация, но
достатъчна, за да се прекрати имобилизацията. След отстраняването на
имобилизацията е провеждала рехабилитация за раздвижване на ставите и на десния горен крайник.
Първоначално рехабилитацията е била по – силно болезнена и не е да си движи
ръката. Няма представена медицинска документация за това кога и къде е
провеждана такава ЛФК, като до изготвянето на експертизата не е представена
такава документация на вещото лице. По принцип възстановителния период при
такива счупвания е за около 4-5 месеца. При прегледа се оплаква от скованост в
рамото и болки с ограничаване на движенията. От извършената ренгенография на
22. 03. 2019г. се установява: данни за давностна, консолидирана фрактура на
раменната кост в областта на хирургичната шийка. Установява се, че счупването е
зарастнало напълно. Движенията на ръката в раменната става са възстановени.
Пострадалата се оплаква от болки, като е възможно да усеща все още слаби болки,
но без функционален дефицит. Счупването е зарастнало, а движенията са
възстановени.
Видно от заключението
на съдебно - психологическата експертиза на вещото лице М.Д.Г., което съдът
изцяло възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
както и от устните обяснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 02.
04. 2019г., се установява : Пострадалото лице М. и изживяла остра стресова
реакция от пътно – транспортно произшествие. В началото е била силно изразена,
но с времето симптомите претърпяват редукция, което не означава, че е надживяла
събитието. И в момента се наблюдават симптоми на повишена тревожност,
изразяваща се в преживяване на страх, депресивно настроение, което всеки човек
изпитва в живота си. Страхът е свързан с със ситуацията, в която е била ищцата.
Страхът е винаги част от тревожността. Инцидентът е оставил дълбок и травмиращ
отпечатък върху психиката на потърпевшата. Травматичните преживявания не са
отзвучали и към момента са все още актуални и активни. Състоянията не са
преодолени и продължават да въздействат на потърпевшата. Състоянието на
пострадалата би могло да се промени, ако приема лекарства, предписани от
психиатър и посещава психотерапевт. В същото време тя говори за едно кожно
заболяване, което е било от детските години, а сега се е обострило, което също
е на основа на психологически стрес.
Видно от заключението
на съдебно - медицинската експертиза на вещото лице дерматолог д-р Е.С.С.,
което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните, както и от устните обяснения, дадени от вещото лице в съдебно
заседание на 30. 04. 2019г., се установява : М.Ц.П. страда от хронично кожно
заболяване ***, което се е появило за първи път през 2012г. и е локализирано само
по скалпа. Доказано е хистологично през 2016г., когато са се появили и плаки по
гладката кожа на тялото. Протича с периоди на обостряне и затихване. Всеки
рецидив може да бъде провокиран от стрес и негативна емоция. В конкретния
случай се съобщава за поява на плаки пет до десет дни след претърпяното ПТП,
което не е документално подкрепено. По време на рецидив, когато има псориатични
плаки по кожата субективно лицето съобщава за опъване на кожата и болка, които
изчезват със заглаждане и изчезване на лезиите. Лекувана е амбулаторно и
стационарно с временен добър резултат.
Провежда непрекъснато локално лечение. Както всяко хронично заболяване и *** се
нуждае от постоянно поддържащо лечение с витамини, антихистамини, морелечение,
емолиенти, диета, а при нужда и антибиотици. Това заболяване съпътства целия
живот на пациентите. Категорично стреса от ПТП-то е влошил състоянието от
псориазис на ищцата. Това заболяване е хронично и е рецидивиращо.
Вещото лице е
посочило в заключението си, че при прегледа съобщават за решение на ТЕЛК с
диагноза *** от 2019г., но такова решение не е било представено нито на вещото
лице, нито по делото, а по същото се намира само медицинско направление за ТЕЛК
от 28. 02. 2018г. от личния лекар д-р Д. Д. /л.22/.
От свидетелските
показания на Г.М.П. се установява, че от голямата по площ гипсова имобилизация
– на цялото дясно рамо, цялата дясна ръка и на дясната страна на предната и на
задната част от гръдния кош, на М. й е било много трудно, тъй като тази
имобилизация й е създавала голям дисконфорт. След премахването на гипсовата
имобилизация отокът на дясната ръка е спаднал, но се установили малки ранички,
които се наложило лекарите да лекуват. Пострадалата е имала сърбежи и болки
и й е било много трудно за спане. Същата
е имала проблем с ежедневните си дейности, тъй като дясната ръка е била
гипсирана, а след премахването на гипса също е имала трудности най – вече с обличането.
Същата се е травмирала много психически и нощно време понякога се е будила с
писъци. Станала е по – затворена и приятелите й са по – малко. Страхува се да
пресече на пешеходна пътека. Засилил се е кожния проблем, който тя е имала.
Същата е имала люспи само по главата под косата, а впоследствие са се появили
такива и по корема, зад ушите, по врата и по ръцете. Този кожен проблем й пречи
на общуването с хората, тъй като е видим и децата й се подиграват. Няколко пъти
е лекувана стационарно за кожния проблем – веднъж в *** в гр. София, а
останалите в болница *** в гр. Перник.
От правна страна.
Влязлото в сила споразумение, одобрено с протоколно определение № 151,
постановено в с.з. на 23. 05. 2017г. по НОХ дело № 210 / 2017г. по описа на
Радомирския районен съд, има характер на влязла в сила присъда. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, то е задължително за настоящия съд, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, т.с. по делото е установено, че уврежданията на ищцата са й причинени виновно
/по непредпазливост/ на 19. 10. 2016г., около 07,35ч., в гр. Радомир, на ***,
на пешеходна пътека, от лек автомобил „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ***,
собственост на И.Й.М., управляван от К.М.З.. Установено е, че за този лек
автомобил е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към
датата на ПТП - 19. 10. 2016г., сключена
със ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София. При това положение и съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователното дружество дължи на
увредената М.Ц.П. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
По отношение размера
на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗ, от тези на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на
пострадалата – на 13г. и 6 месеца, когато тя е навлизала в пубертета и е била
особено чувствителна към външния си вид, от характера на уврежданията – контузии
на лактите и коленете и тежка фрактура на дясна мишична кост в областта на
раменната става с тотално разместване на костните фрагменти, от наложилата си
операция по спешност под венозна анестезия, от много силните болки и страдания,
които е почувствала при удара и в следващите 10-15 дни, както и по - слабите
болки в последващото време, от болките и страданията при провеждане на
раздвижването, от неудобствата, които е търпяла при носене гипсовата
имобилизация, от рецидивирането на кожното хронично заболяване, което тя е
имала – *** и неговото усложнение вследствие на стреса, наложило неколкократно
стационарно лечение с временен положителен резултат, от получената психологична
травма и негативните психически емоции от нея – от една страна, а от друга
страна – от обстоятелството, че кожното заболяване е хронично, че при прием на
медикаменти, предписани от психиатър и посещение при психолог, психическите
последствия ще се премахнат, в резултат на което би могло да се очаква и
подобряване на кожното заболяване, но до този момент, такива посещения не се
извършени, от обстоятелството, че фрактурата е зарастнала напълно и е налице
напълно възстановяване на движенията на десен горен крайник, както и изхождайки
от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането
- 420 лв. и към настоящия момент - 560 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че
сумата от 28 000лв. би обезщетила справедливо Я.Е. за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Съдът намира, че
възражението на ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като същата не е съобразила с посоката
и скоростта на движение на лекия автомобил, се явява неоснователно. От
заключението на вещото лице инж. В. и от устните му обяснения, се установи, че
детето е пресичало пътя на пешеходната пътека, преминало е едното платно и
почти е преминало изцяло другото платно, като преди да стъпи на тротоара е било
блъснато от автомобила.
Както беше
отбелязано по – горе споразумението от 28. 08. 2017г. е нищожно, поради което
не следва да се извършва прихващане, с посочената в т. 6 от същото неустойка.
Ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в
размер на 28 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение
лихвите за забава. С исковата молба, те се претендират от датата на увреждането
/ПТП/ - 19. 10. 2016г. Пернишкият окръжен съд като взе предвид, че по делото
няма данни да е уговарян срок за изплащане на обезщетението по застраховка
„гражданска отговорност“; че поканата за заплащане на обезщетение в размер на 50
000лв. неимуществени вреди от ищцата, чрез адвокат М. Б. по реда на чл. 380,
ал.1 от КЗ, е с вх. № от 27. 06. 2017г. на ответното дружество /л.124/, то
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ е изтекъл на 27. 09. 2017г. и от 28.
09. 2017г. застрахователното дружество е в забава. Следователно на основание
чл. 409, вр. с чл. 405, вр. с чл. 108, ал.3, вр. с чл.496, ал.1 от КЗ лихвите
за забава върху главницата 28 000лв., следва да се присъдят от 28. 09. 2017г.
до окончателното им изплащане.
Искът, с който се
претендира присъждане на сума над 28 000лв. до 60 000лв., като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която се иска присъждане
на лихви за забава върху главницата за периода от 19. 10. 2016г. до 27. 09.
2017г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищцата не е
направила разноски пред настоящата инстанция, тъй като в пълномощното на
адвокат М.Б. няма уговорена и платена сума, а адвокатското пълномощно на
адвокат С. Д. от САК е безплатно.
Следователно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат
С. Д. от САК сумата 1 370лв., представляваща възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата по настоящето дело, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответното дружество
е направило разноски пред настоящата инстанция в размер на 3 000лв. без ДДС
/т.с. 3600лв. с ДДС/ и 200лв. депозит за вещото лице инж. В. по съдебно –
автотехническата експертиза. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 2026,66лв.
Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски, на основание чл.78, ал.6
от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 450лв. разноски за вещите д-р М., д-р С. и М. Г.
/по 150лв. за всяко вещо лице/ и сумата 1120лв. държавна такса, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на непълнолетната М.Ц.П.,
с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител П. Д. М., с ЕГН **********,***, сумата 28 000лв. /двадесет и осем хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, в резултат
на ПТП станало на 19. 10. 2016г., в гр. Радомир, на ***, с лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел ***, с рег. № ***, собственост на И.Й.М., с ЕГН **********,
управляван от К.М.З., с ЕГН **********, застрахован по задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответника със застрахователна полица № *** от 28.
06. 2016г, със срок на покритие от 13:05ч. на 28. 06. 2016г. до 23:59ч. на 27.
06. 2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 28. 09. 2017г. до окончателното изплащане, като за горницата над 28 000лв. до
60 000лв. и в частта, с
която се претендира присъждане на лихви за забава върху главницата за периода
от 19. 10. 2016г. до 27. 09. 2017г. включително - отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 450лв. /четристотин и петдесет лева/ разноски за вещи лица и
сумата 1 120лв. /хиляда сто и двадесет лева/ държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни
вземания върху двете суми, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Ц.П., с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител П. Д. М., с ЕГН **********,***,
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 2 026,66лв. /две хиляди и
двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски пред Пернишкия
окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на адвокат С. Д. от САК сумата 1
370лв. /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: