РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Велико Търново, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110103095 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Медик - Консулт"
ООД - град Лясковец срещу ПЛ. Ц. П.. Развити са съображения, че между страните е
сключен договор за правна защита и съдействие и ищцовото дружество е
упълномощило ответника да подаде от името на дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу негов длъжник. В изпълнение на горното
ответникът е депозирал пред ГОРС заявление по чл. 410 ГПК, по което е било
образувано Ч.гр.д. № 1203 от 2016 година и по което след влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден и изпълнителен лист. Посочва, че въз
основа на последния е образувано изпълнително дело № 20167280401024 по описа на
ЧСИ Д. Колева. Твърди, че изпълнителното дело е приключило още през 2016 година,
като събраната по него сума в размер на 1 748.71 лева е била изплатена от ЧСИ на
ответника на 18.10.2016 година. Посочва, че получената от ответника сума не е
преведена от ответника на ищцовото дружество. Навежда доводи, че през 2009 година
законният представител на ищцовото дружество Й. Р., в лично качество, е предоставил
в заем на ответника сумата в размер на 2 000.00 лева, че през 2010 година му е
предоставил заем в размер на 2 000.00 лева, както и че ищцовото дружество е внесло
осигуровки на лицето С. М. в размер на 3 956.69 лева за периода от 2011 година до
2013 година, които по уговорка с ответника е следвало да бъдат заплатени от него. Не
1
оспорва, че таксите по заповедното и изпълнителното производство, както и сумите по
договорите за правна защита и съдействие не са заплатени на ответника, като страните
уговорили, че ги прихващат с дадените в заем суми и тези за платените осигуровки. В
Становище по молба, вх. № 6036 от 13.04.2022 година на ВТРС, подадено от
процесуалния представител на ищцовото дружество, същият навежда доводи, че
сумата в общ размер на 3 040.84 лева действително е получена по сметка на
дружеството, като настоящото производство касае Ч.гр.д. № 1203/2016 година на
ГОРС и ИД № 1024/2016 година на ЧСИ Д. Колева, които са образувано за
неизплатени фактури от ЦДГ „Пчелица“ в размер на 684.84 лева, която е платена от
ответника на 04.04.2022 година. Разликата до изплатената от ЧСИ на ответника сума се
претендира в настоящето производство, която е за сумата в размер на 1 063.87 лева.
Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията, за които ответникът прави
възражение за прихващане. Навежда доводи, че за посочената сума ищцовото
дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е депозирал възражение. Направено е искане да бъде прието за установено
по отношение на ПЛ. Ц. П., че дължи на “Медик – Консулт“ ООД - град Лясковец
сумата в размер на 1 063.87 лева – главница, представляваща събрана, но неотчетена
сума по изпълнително дело № 1024/2016 година по описа на ЧСИ Д. Колева.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както
в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на същата. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за правна
защита и съдействие и че е бил негово пълномощник по Ч.гр.д. № 1203/2016 година на
ГОРС, както и че е образувал посоченото изпълнително дело. Оспорва, че дължи
претендираната сума, като твърди, че е заплатил с лични средства таксите по
заповедното и изпълнителното производство, както и че не е получил плащане на
адвокатските хонорари по договорите за правна защита и съдействие, като посочва, че
с писмо от 22.09.2021 година ищецът извънсъдебно е признал тези обстоятелства, като
в тази връзка прави възражение за прихващане със сумата в размер на 1 549.00 лева от
която 25.00 лева - ДТ по Ч.гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС, 720.00 лева - неплатен
адвокатски хонорар по заповедното производство, 84.00 лева - държавна такса за
образуване и извършване на изпълнителни действия по изпълнителното делото и
720.00 лева - адвокатски хонорар по изпълнителното производство. Твърди, че сумите
по фактурите, за които е образувано заповедното производство са заплатени на
04.04.2022 година. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване по
давност на претендираната сума. Направено е искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да му бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
2
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложените заверени копия на
материалите, съдържащи се в електронното досие на деловодната програма САС по
Ч.гр.д. № 1203 от 2016 година на Районен съд - Горна Оряховица /л. 106-124/ се
установява, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК, на 27.07.2016 година
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
„Медик – Консулт“ ООД срещу длъжника ЦДГ „Пчелица“ – град Лясковец, за сумата в
размер на 547.20 лева - главница, за сумата в общ размер на 69.04 лева – лихви за
забава, за сумата в размер на 25.00 лева – внесена ДТ и за сумата в размер на 320.00
лева – адвокатско възнаграждение, която е влязла в сила и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист от 19.09.2016 година. Видно от материалите съдържащи се в
електронното досие на Ч.гр.д. № 1203 от 2016 година на ГОРС заявлението по чл. 410
ГПК е подадено от адв. П.П., за което същият е бил надлежно упълномощен, като
между заявителя и процесуалния му представител е сключен договор за правна защита
и съдействие, по който уговореното между страните адвокатско възнаграждение е в
размер на 320.00 лева и което страните по делото, както извънсъдебно, така и в
проведеното на 19.05.2022 година съдебно заседание не оспорват, че не е било
заплатено от дружеството на адв. П.. Не е спорно между страните по делото и че за
образуване на Ч.гр.д. е внесена от пълномощника по сметка на ГОРС държавна такса в
размер на 25.00 лева, която страните също не оспорват, че не е била възстановена от
„Медик – Консулт“ ООД на адв. П..
Не е спорно между страните по делото, и от приложените заверени копия на
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 30.09.2016 година; платежно
нареждане от 14.10.2016 г. и Писмо, изх. № 7160 от 01.06.2022 година на ЧСИ Д.
Колева /л. 30; 95 и 126/ безспорно се установява, че въз основа на издадения по Ч.гр.д.
№ 1203/2016 година на ГОРС изпълнителен лист, ответникът, в качеството си на
пълномощник на ищцовото дружество, е образувал изпълнително дело №
20167280401024 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, като ищецът изрично е
упълномощил адв. П. с правото да получава по негова банков сметка сумите по
изпълнението. С договор за правна защита и съдействие /л. 30/, между страните е
уговорено адвокатско възнаграждение е в размер на 720.00 лева, което страните както
извънсъдебно, така и в проведеното на 19.05.2022 година съдебно заседание не
оспорват, че не е било заплатено от дружеството на адв. П.. Не е спорно и че платените
от пълномощника на взискателя в изпълнителното производство такси във връзка с
изпълнението в общ размер на 84.00 лева не са били възстановена от „Медик –
Консулт“ ООД на адв. П..
Видно от Удостоверение, изх. № 10540/03.09.2021 година на ЧСИ Д. Колева,
рег. № 728 при КЧСИ и платежно нареждане от 18.10.2016 г. /л. 7 и 56/, по
изпълнително дело № 20167280401024, на 18.10.2016 година е изплатена сумата в
3
размер на 1 748.71 лева от съдебния изпълнител по банкова сметка на адв. П.П.. От
приложеното по делото платежно нареждане от 04.04.2022 година /л. 46/ се установява,
че хода на процеса ответникът е платил на ищеца сумата в размер общо на 3040.84
лева, като в проведеното на 19.05.2022 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество изрично признава, че с част от тази сума в
размер на 684.84 лева са погасени вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по Ч.гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС, поради което и ищецът се е
отказал от исковата си претенция, в тази й част.
По делото са приложени и заверени копия на Писмо от 22.09.2021 година на
„Медик – Консулт“ ООД – град Лясковец до ПЛ. Ц. П., ведно с известие за доставяне;
Уведомление от 07.09.2021 година на ПЛ. Ц. П. до „Медик – Консулт“ ООД – град
Лясковец, ведно с фискален бон /л. 8-9; 17-19/, представляващи разменена между
страните кореспонденция във връзка с претенциите им, както и Справки за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 64 от Кодекса на труда от 24.6.2011 г. и 13.11.2014 г.;
платежни ведомости от м. юли 2011 г. до месец ноември 2014 г.; /л. 53-94/.
От приложеното Ч.гр.д. № 2223/2021г. на Районен съд - Велико Търново се
установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.07.2021 година за процесната сума, срещу
която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока, по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, твърдяното облигационно правоотношение между страните
по делото по договор за правна защита и съдействие, че е изпълнил задължението си
по него, както и че в изпълнение на същия, ответникът е получил сумата, предмет на
делото. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
твърдяното облигационно правоотношение, респективно - че същото е погасено
поради прихващане с негово насрещно вземане.
Договорът за правна защита и съдействие по своята правна същност
представлява договор за поръчка и съдържа всички съществените елементи на
правоотношение по чл. 280 и следващите ЗЗД. Предмет на договора за поръчка е
извършването от довереника на възложените му от доверителя правни действия,
респективно - възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка
4
по смисъла на чл. 280 - 292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника, с
грижата на добър стопанин, като пази имуществото, което получи във връзка с нея.
В случая не е спорно между страните наличието на валидно облигационно
правоотношение по сключен между тях по договор за правна защита и съдействие от
30.09.2016 година, по силата на който ищецът по делото е възложил на ответника
осъществяването на процесуално представителство пред ЧСИ Д. Колева срещу
длъжника ЦДГ „Пчелица“ – град Лясковец, като в тази връзка процесуалният
представител изрично е упълномощен да получава по своята банкова сметка сумите по
изпълнението. В тази връзка следва да се има предвид, че макар ищецът да оспорва, че
подписът на договора не е положен от представител на дружеството, същият е
потвърдил сключването му с конклудентни действия, тъй като основава исковата си
претенция именно на него и не оспорва, че ответникът фактически е извършвал
действия във връзка с изпълнението именно въз основа на този договор.
Освен това, по делото не е спорно и че въз основа на издадените по Ч.гр.д. №
1203/2016 година заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.07.2016 година и
изпълнителен лист от 19.09.2016 година, ответникът в качеството си на пълномощник
на ищеца е образувал изпълнително дело № 20167280401024 по описа на ЧСИ Д.
Колева, както и че на 18.10.2016 година с платежно нареждане от съдебния изпълнител
е получил събраната в хода на изпълнението сума в размер на 1 748.71 лева. По делото
липсват както твърдения, така и доказателства ответникът да е предал на ищеца
получената по изпълнителното дело сума преди образуване на настоящото
производство, поради което и на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, същата подлежи на
възстановяване.
В тази връзка обаче, ответникът оспорва дължимостта й, предвид извършено от
него плащане на част от задължението в хода на производството – 684.84 лева, както и
поради прихващане на останалата част от задължението с негови насрещни вземания
от ищеца по делото в общ размер на 1 549.00 лева за заплатените от него такси по
заповедното и изпълнителното производство и за дължимото му адвокатско
възнаграждение за двете производства. От приложеното по делото платежно нареждане
от 04.04.2022 година /л. 46/ безспорно се установява, че хода на процеса ответникът е
платил на ищеца сумата в размер на 3040.84 лева, като с част от тази сума в размер на
684.84 лева са погасени част от вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по Ч.гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС, обстоятелство, което изрично е
признато от процесуалния представител на ищеца, като в тази част същият се е отказал
от исковата си претенция.
На следващо място следва да се има предвид, че прихващането е способ за
погасяване на две насрещни вземания /пари или еднородни и заместими вещи/ до
размера на по – малкото. Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗЗД, за да се извърши
5
прихващането е необходимо вземането на прихващащия /активното вземане/ да е
ликвидно и изискуемо, т.е. да е определено по основание и размер, включително чрез
признаването му от длъжника. Пасивното вземане /задължението на прихващащия/ от
своя страна не е необходимо да е ликвидно и изискуемо, а е достатъчно да е
изпълняемо - чл. 70, ал. 2 ЗЗД. Потестативното право на прихващане се осъществява
чрез изявление на прихващия, което за да породи действие трябва да достигне до
адресата си и да съдържа белезите, които индивидуализират насрещните вземания. При
т. нар. „съдебно прихващане”, същото винаги се прави под условие, че предявеното с
иска вземане е основателно, а действието на прихващането настъпва с обратна сила –
от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши т.е. когато активното
вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. За обратното действие на
погасителния способ е без значение кога е настъпила ликвидността на вземането на
прихващащия – в процеса или извън него. Обратното действие на прихващането следва
и от възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното
вземане е възникнало преди да изтече давностния срок за вземането на прихващащия
/чл. 103 ал. 2 ЗЗД/. В изложения по – горе смисъл за задължителните разяснения по
тълкуването на закона дадени с т. 1 от ТР № 2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на
ОСГТК на ВКС.
В случая по делото ответникът е направил възражение за съдебно прихващане с
насрещното му вземане от ищцовото дружество в общ размер на 1 549.00 лева, от
която 25.00 лева - ДТ по Ч.гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС, 720.00 лева - неплатен
адвокатски хонорар за заповедното производство, 84.00 лева - държавна такса за
образуване и извършване на изпълнителни действия по изпълнителното делото и
720.00 лева - адвокатски хонорар по изпълнителното производство. Видно от
приложените по делото писмени доказателства обаче, общият размер на твърдяните от
ответника по делото вземания е 1 149.00 лева. С договора за правна защита и
съдействие във връзка със заповедното производство /л. 109/ страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 320.00 лева, а с договора, сключен във връзка с
изпълнителното /л. 30/ - 720.00 лева. Не е спорно между страните по делото, че тези
суми не са заплатени от дружеството на адв. П., въпреки изричното отбелязване върху
договорите, че сумите са платени в брой в деня на сключването им. Ищецът по делото
не оспорва и че не е заплатил на ответника дължимата по заповедното производство
ДТ в размер на 25.00 лева, както и дължимите по изпълнителното производство
авансови такси в размер на 84.00 лева, а същите са били заплатени от ответника по
делото. Ето защо и предвид липсата на плащането им от ищеца, настоящият съдебен
състав приема, че ответникът има вземане срещу дружеството за сумата в размер на
1 040.00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното и за изпълнителното
производство, както и за сумата от 109.00 лева – платени от пълномощника държавна
такса по заповедното производство и авансово дължими такси по изпълнителното
6
производство. Доколкото в договорите не е уговорен срок за плащане и съгласно
разпоредбите на чл. 114, ал. 1, във връзка с чл. 69 ЗЗД, изискуемостта на вземанията за
адвокатско възнаграждение е настъпила с възникването на задължението т.е. със
сключването на договорите на 25.07.2016 година, съответно - на 30.09.2016 година,
респективно - задължението на ищеца да възстанови на ответника платените от него
такси за образуване на заповедното и изпълнителното производство са възникнали в
деня на внасянето им - 26.07.2016 година и 30.09.2016 година. В този смисъл
насрещното вземане на ответника срещу ищеца в размер на 1 149.00 лева е
съществувало и е станало изискуемо преди датата на настъпване на падежа на
задължението му да отчете получената в изпълнение на поръчката принудително
събрана сума от 1 748.71 лева – 18.10.2016 година.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ищеца за недължимост на сумите за адвокатски възнаграждения и такси по
заповедното и изпълнителното производство, поради извършено от последния
извънсъдебно прихващане със задължение на ответника за предоставени му от
управителя на дружеството заеми в общ размер на 4 000.00 лева и с неизпълнение на
уговорка за плащане на осигуровки на трето за делото лице в размер на 3 956.00 лева.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, както за предоставянето на
заеми на ответника, още повече от управителя на дружеството, в качеството му на
физическо лице, така и за наличието на уговорка за плащане на осигуровки на лице,
което е било назначено и е било служител в ищцовото дружество. Неоснователно е и
възражението на процесуалния представител на ищеца за погасяване по давност на
насрещното вземане на ответника. С разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД законодателят е
регламентирал обратно действие на прихващането, като насрещните вземания се
смятат за погасени от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато
активното вземане е изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. В случая по делото
това е 18.10.2016 година, към който момент насрещното вземане на ответника не е
било погасено по давност. В този смисъл съдът приема, че между страните по делото са
съществували две насрещни парични вземания – по отчетната сделка в полза на ищеца
в размер на 1 748.71 лева и за дължимите възнаграждения и такси в полза на ответника
в общ размер на 1 149.00 лева. Доколкото обаче в хода на настоящото производство
ответникът е погасил частично задължението си към ищеца, чрез извършеното от него
плащане на сумата в размер на 684.84 лева, задължението му в останалата част в
размер на 1 063.87 лева, следва да се счита за изцяло погасено на основание чл. 104, ал.
2 ЗЗД, чрез прихващане със сумата в размер на 1 149.00 лева.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, за приемане на установено, че
ищцовото дружество има вземане срещу ответника, за което е издадена заповед за
7
изпълнение по Ч.гр.д. № 223/2021 година на ВТРС, е неоснователен, поради което и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въпреки, че предявеният по делото иск подлежи на отхвърляне, претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В проведеното на 19.05.2022 година
съдебно заседание ищецът се е отказал от предявения иск за сумата в размер на 684.84
лева поради извършено от ответника в хода на процеса плащане на посочената сума, с
което действие реално е признал дължимостта й, т.е. последният е дал повод за
завеждане на делото в тази част, поради което и по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК същият дължи на ищеца направените от него
разноски съразмерно с тази част от исковата претенция. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на разноски за сумата в размер на 40.00 лева – внесена
ДТ и 350.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и с оглед
платената част от исковата претенция му се следват разноски в размер на 133.39 лева,
респективно - за заповедното производство в размер на 13.68 лева. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника,
направените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска. В
проведеното на 15.06.2022 година съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е навел възражение за прекомерност на заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно предвид
фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде
редуцирано до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за размера на минималните адвокатски
възнаграждения – 370.16 лева. Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски, съобразно прихваната част от исковата претенция, в
размер на 243.56 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕДИК – КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и
адрес на управление град Лясковец, ул. „Ст. Куркев“ № 15, с ЕИК ********* срещу
ПЛ. Ц. П. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с
чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, за приемане на
установено, че ПЛ. Ц. П. дължи на „Медик – Консулт“ ООД – град Лясковец сумата в
размер на 1 063.87 лева, представляваща неотчетена от ответника в полза на ищеца
сума, която му е преведена по банкова сметка на 18.10.2016 година по изпълнително
дело № 20167280401024 по описа на ЧСИ Д. Колева, ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед от
27.07.2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. №
2223/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново, поради извършено
прихващане с насрещно вземане на ПЛ. Ц. П. срещу „Медик – Консулт“ ООД – град
Лясковец за сумата в общ размер на 1 149.00 лева, представляваща дължими
адвокатски хонорари по Договори за правна защита и съдействие от 25.07.2016 година
по Ч. гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС и от 30.09.2016 година по изпълнително дело
№ 20167280401024 по описа на ЧСИ Д. Колева в размер на 1 040.00 лева и на платени
такси по Ч. гр.д. № 1203/2016 година на ГОРС и изпълнително дело № 20167280401024
по описа на ЧСИ Д. Колева в размер на 109.00 лева.
ОСЪЖДА ПЛ. Ц. П. от *, с ЕГН ********** да заплати на „МЕДИК –
КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление град Лясковец, ул. „Ст.
Куркев“ № 15, с ЕИК ********* сумата в размер на 133.39 лева /сто тридесет и три
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените от ищеца в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с платената хода на процеса искова сума,
както и сумата в размер на 13.68 лева /тринадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с платената хода на процеса искова сума.
ОСЪЖДА „МЕДИК – КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление
град Лясковец, ул. „Ст. Куркев“ № 15, с ЕИК ********* да заплати на ПЛ. Ц. П. от *,
с ЕГН ********** сумата в размер на 243.56 лева /двеста четиридесет и три лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща направените от ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
След влизане в сила на решението заверен препис от него и от определение,
постановено в открито съдебно заседание на 15.05.2022 година, с което е обезсилена
частично заповед за изпълнение, да се приложат по Ч.гр.д. № 2223/2021 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9