№ 578
гр. Варна, 15.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 97250
/28.12.2023г., подадена от “Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ No 14, представлявано от Женя Колева
Куцарова - управител, срещу решение № 4037 / 11.12.2023г., постановено по гр.д. № 1368 /
2023г. на ВРС, 19 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Скаела 21“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *******, иск за заплащане на сумата
от 510евро, заявен като частичен от целия в размер на 6250евро, представляваща неустойка
по т.5.4. от Договор за поръчка от 10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и сключен
Анекс към него от 04.04.2022г., дължима поради неизпълнение от ответника на т.4.4 от
същия договор, на основание чл. 92 ЗЗД
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство ВРС не бил уведомил
страните, че ще се произнесе по неравноправен характер на клаузи от процесния договор и
не бил дал възможност на жалбоподателя да изрази становище и да ангажира доказателства.
На следващо място сочи, че ВРС неоснователно и необосновано приел, че неустойката,
уговорена в т. 5.4 от процесния договор, била необосновано висока и нищожна. По това
нарушение процесното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 115/03.12.2020 г. по к. т. д. № 559/2020 г. на ВКС, ТК, 3-то Т.О.
От събраното като писмено доказателство по делото заверено копие на Поръчка №
2603566/10.11.2021 г. се установявало, че в т. 7 от същата на ответника му била дадена
възможност да я прекрати при неизпълнение от страна на ищеца на насрещни негови
задължения, което опровергавало извода на първоинстанционния съд. Също така от
представения по делото заверен препис на процесния договор се установявало, че същият
нямал характеристиките на договор при общи условия. От показанията на св. К. се
установявало, че при сключване на процесния договор ответникът е можел да влияе върху
съдържанието на клаузите му чрез нанасяне на корекция на текста и заверка на промяната с
подписа на страните. Предвид изложеното счита, че процесният договор бил уговорен с
ответника индивидуално, поради което по отношение на уговорената в т.5.4. неустойка била
1
неприложима разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и същата не била нищожна. Моли за
отмяна на обжалваното решение по изложеното съображения. Претендират се и сторените
разноски за двете инстанции. Отправя се доказателствено искане за допускане до разпит
отново на разпитаната свидетелка К. за установяване на обстоятелствата, че клаузите на
договора са изготвени индивидуално.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е
правилно, като излага следните съображения: Договорът за продажба на имота от
17.08.2022г. бил сключен след прекратяването на договора за поръчка от
11.11.2021г.,поради което не би могъл да се счита за нарушение на т.4.4 от този договор,
съответно да ангажира отговорността на ответника за заплащане на неустойка по т.5.4. от
същия договор. Видно от направената в т.6 от процесния договор ръкописна поправка
срокът на договора бил три месеца, т.е до 11.02.2022г. Представеният анекс от 04.04.2022г.
не би могъл да продължи срока на действие на договора за поръчка, тъй като към тази дата
срокът на действие на договора от 11.11.2021Г. бил изтекъл и същият бил прекратен, поради
което не би могъл да бъде валидно подновен. Според показанията на свид. К. поправката в
т.6 на предложения на ответника проект за договор била нанесена лично от нея. Изводът на
първоинстанционния съд, че действителната воля на страните е била за сключване договора
за срок от шест месеца противоречи на текста на договора. На следващо място,
неоснователно било оплакването, че процесният договор бил уговорен с ответника
индивидуално, защото той можел да влияе на неговото съдържание. От показанията на
свид.К. се установявало, че на И. Х. е бил представен предварително изготвен и стандартен
за дружеството проект за договор с попълнени имена на изпълнителя, който проект
предвиждал стандартния за дружеството шестмесечен срок на поръчката. От тези данни
следва, че на ответника е бил предложен еднотипен договор при общи условия,
предназначен за сключване с неограничен брой потребители. На трето място, съдът бил
отразил в доклада възраженията на ответника за неравноправност и като не бил възразил по
доклада, то и ищецът следвало да се счита за уведомен за обстоятелството, че ВРС ще се
произнесе по този въпрос. На четвърти място излага доводи, че клаузите по т.4.4, т.4.5 и
т.5.4 от договора са неравноправни. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, като в тази връзка въззивната инстанция съобрази, че не е налице хипотеза, в която
да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма, но спорът е от
естество, при което съдът има служебно задължение да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител. Съобразно чл. 7
ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси, като им укаже изрично, вкл. и следва да се дадат нарочни указания по
разпределение на доказателствената тежест в тази връзка, доколкото първоинстанционният
съд не е сторил това с доклада по делото.
По отправеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства:
Доколкото същото се отправя именно във връзка с констатираното процесуално нарушение,
то и искането се явява допустимо и относимо, поради което и следва да се уважи.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
2
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 97250 /28.12.2023г., подадена от
“Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Бенковски“ No 14, представлявано от Женя Колева Куцарова - управител, срещу
решение № 4037 / 11.12.2023г., постановено по гр.д. № 1368 / 2023г. на ВРС, 19 с-в, с което
е отхвърлен предявеният от „Скаела 21“ ЕООД, ЕИК *********, срещу И. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: *******, иск за заплащане на сумата от 510евро, заявен като частичен
от целия в размер на 6250евро, представляваща неустойка по т.5.4. от Договор за поръчка от
10.11.2021г. за продажба на недвижим имот и сключен Анекс към него от 04.04.2022г.,
дължима поради неизпълнение от ответника на т.4.4 от същия договор, на основание чл. 92
ЗЗД
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл.
7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, тъй като е сключен с потребител.
Предвид, че иска е насочен срещу потребител и с оглед въведените от ответника
твърдения за неравноправност пред първата инстанция, УКАЗВА на ищеца / въззивник/,
че в случай, че се констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, че в негова
тежест е да установи, че същите са уговорени индивидуално.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на водене /по искане на въззивника/
свидетелката З. Бр. К. за установява на обстоятелствата, че клаузите в процесния договор са
уговорени индивидуално.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2023г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
3
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4