РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело № 592
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Постъпила е жалба от А.Й.М. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу Решение №
2153-17-89 от 27.08.2020г. на Директора на ТП НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата
му с вх.№1021.17.84 от 04.08.2020г. и е потвърдено
Разпореждане № 2140-17-327/06.07.2020г. на ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП
НОИ-Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно
административният орган не е зачел като действителен осигурителен стаж периодът
на наборна военна служба в противоречие с установената съдебна практика и
закона. Този период обхваща разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане
на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), съгласно която изслужената наборна военна
служба се зачита за трудов стаж от трета категория. С оглед нормата на § 9, ал.
1 от ПЗР на КСО този стаж следва да бъде признат за осигурителен по смисъла на
кодекса, тай като е положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби
Жалбоподателят моли съда да отмени
оспореното решение. В с.з. не се явява, не изпраща представител, не представя
допълнителни доказателства. Не
претендира направените от него разноски
по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и моли
съда същата да бъде отхвърлена от съда. Не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно
правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Подадена
е в предвидения законов срок видно от приложеното по преписката известие за
доставяне /л. 3 от преписката/ и извършеното входиране на жалбата в
деловодството на административния орган /л. 3 от делото/. Жалбата изхожда от
лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-89 от 27.08.2020г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – Директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
От приложените по административната
преписка доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. №
2113-17-271/09.04.2020 г./л.10 – 13 от пр./, към което е приложил документите
за осигурителен стаж, които притежава – УП-3 – 3бр. и военна книжка. Въз основа
на тях от пенсионния орган е изготвен опис/л.14-16 от пр./ на осигурителния му
стаж, в който е отразен /зачетен/ осигурителен стаж от ІІІ категория 8 години,
7 месеца и 7 дни, осигурителен стаж от ІІ категория 3 години, 4 месеца и 22 дни и от І категория 3 години, 2 месеца и 7
дни или действителен осигурителен стаж
13 години, 1 месец и 27дни . При тези данни с Разпореждане № №
2140-17-327/06.07.2020г. на ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП НОИ-Русе е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, който към датата на подаване на заявлението - 09.04.2020г. е на възраст 74 години, 1 месеца и 18 дни. В
разпореждането са изложени мотиви, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на този вид пенсия,
тъй като не притежава необходимия му по тези разпоредби стаж – 15 години
действителен осигурителен стаж, Отказът е аргументиран и по отношение на
неприложимостта на чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че общият
осигурителен стаж на жалбоподателя без превръщане е 15 години, 2 месеца и 6
дни, за действителен стаж се признават само 13 години, 01 месеца и 27 дни. За
определянето на действителния стаж пенсионният орган се е позовал на
разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО като изрично е посочил, че в
действителния стаж не е включен периода на военна служба от 10.02.1966г. до
10.02.1968г. – 02години 00месеца и 1ден. Именно с този извод на
административния орган не е съгласен жалбоподателят, поради което с жалба с
вх.№ 1012.17.84 от 04.08.2020г. /л.6/ ооспорил издаденото разпореждане пред
директора на ТП на НОИ – Русе. С Решение № 2153-17-89 от 27.08.2020г. жалбата е
отхвърлена и е потвърдено разпореждането, възприемайки изцяло доводите
на пенсионния орган относно съдържанието на определението „действителен стаж“. Административният
орган е приел, че времето на наборна военна служба не следва да се счита за
действителен стаж, съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО. На основание разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО времето на наборна военна
служба се зачита за общ осигурителен стаж за пенсиониране, но по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО същият не е действителен, поради което не следва
да се взема предвид при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Времето на отслужената военна служба се установява от представената с жалбата
военна книжка/л.6 от д./, видно от която жалбоподателят е преминал военна
служба от 10.02.1966г. до 10.02.1968г.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани всички относими
доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата
от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Налице е обаче неправилно приложение
на материалния закон.
По делото между страните спор по
фактите не е формиран. В настоящия случай релевантния въпрос по делото се
свежда до това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж стажът
от 2 години и 1 ден – наборна военна служба в периода от 10.02.1966г. до 10.02.1968г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е
посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни
вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл
категорична е и нормата на чл.44, ал. 1 НПОС, която признава за осигурителен
стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и
разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед
нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до
31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.); изрично
признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от
войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл.
9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет, като осигуряването в този
фонд съгласно чл. 21, т. 2 от КСО включва осигурителни вноски и приходи,
предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, каквито са и посочените в § 1, т. 12 от ДР на КСО
осигурителни рискове, за които лицата следва да са осигурени, за да им бъде
зачетен осигурителния стаж за действителен.
Със създаването на новата т. 12 от §
1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов
и осигурителен стаж.
В този смисъл е и дългогодишната,
богата и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по постановените по
идентични казуси решения, като Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г., Решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм.д. № 9460/2012 г., Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 1961/2016 г., Решение № 7647 от 16.06.2017 г.
по адм.д. № 4023/2017 г., Решение № 9471/17.07.2017г по адм.д. № 7470/2016 г.,
Решение № 11681/03.10.2018 г. по адм.д. № 10591/2017 г. и др. Същата практика
се поддържа и в съвсем новите решения на ВАС, VІ отд. – Решение №
8978/16.06.2019 г. по адм.д. № 11473/2018 г.; Решение № 8524/06.06.2019 г. по
адм.д. № 2326/2019 г.; Решение № 6234/24.04.2019 г. по адм.д. № 1300/2019 г.;
Решение № 4842/02.04.2019 г. по адм.д. № 10942/2018 г.; Решение №
266/08.01.2019 г. по адм.д. № 2856/2018 г. и др.
При това положение и при признаването
на периода на наборна военна служба /2 години и 1 ден/ действителният стаж на М. надвишава 15 години,
а не както е посочено в оспореното решение и същият е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Като са приели обратното, органите на
ТП на НОИ - гр. Русе са постановили незаконосъобразни административни актове,
постановени в противоречие с материалноправнитеразпоредби на закона –
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Атакуваните актове ще следва да
бъдат отменени. И тъй като естеството на административноправния спор не
позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено
като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе,
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-17-271/09.04.2020 г., подадено от А.Й.М., при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Й.М. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу Решение №
2153-17-89 от 27.08.2020г. на Директора на ТП НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане №
2140-17-327/06.07.2020г. на ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП НОИ-Русе, с
което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възрастс вх. № 2113-17-271/09.04.2020 г., подадено от А.Й.М. с ЕГН **********, при съблюдаване на дадените
с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: