№ 156
гр. Разград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.310 ал.1 т.1 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от К. И. Д. против решение №108/19.07.2023г. по гр.д.
№321/2023г. на РС-Кубрат, с което съдът е отхвърлил предявените от него искове по чл.344
ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.225 КТ, срещу „***“ ***, *** с.***, обл.Разград: 1.Да бъде
признато уволнението със Заповед №РД-05-52/24.03.2023г. за незаконно и да бъде отменено;
2.Да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа за периода 27.03.2023г. до 23.06.2023г. включително в размер на 3062,18лв., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването на чл.193
ал.1 КТ, а именно работникът не е изслушан, нито са му искани писмени обяснения след
като на 24.03.2023г. било установено, че нарушението е станало на 10.03.2023г. Макар съдът
да е приел, че ищецът е бил подведен от прекия си ръководител относно датата на
твърдяното от него нарушение, то уточняването му в съдебното производство, не го санира.
При налагане на наказанието работодателят не е взел предвид критериите по чл.189 ал.1 КТ.
Наложеното наказание не съответства на нарушението - не е установено да са настъпили
нежелани последици за трудовия процес, не са констатирани други нарушения от страна на
работника, неспазване на етичните правила и трудови задължения, които не предполагат
най-тежкото дисциплинарно нарушение, кредитирани са показания на свидетели, които
работят в същото предприятие и са подчинени на работодателя. Както това, че
нарушението не е доказано безспорно, като съдът е направил извод без каквито и да е
1
доказателства, че стреч фолиото се намира у работника. Съдът незаконосъобразно присъдил
на ответника на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 ГПК направените разноски 200лв.
юрисконсултско възнаграждение, като ответникът не е правил такова искане нито с
подаване на отговора, както и в съдебно заседание. Моли за неговата отмяна, претендира за
разноски, като иска присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на основание чл.38 т.2 ЗА вр. с чл.36 ал.2 ЗА съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер на 1386лв. по двата
иска.
Ответната страна в предоставения срок е депозирала отговор. Счита решението за
правилно, обосновано и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата, излага сходни
съображения с тези посочени и във въззивната жалба. А именно, че на работника не са
искани писмени обяснения за нарушение станало на 10.03., а за такова - на 09.03.
Работодателят не е имал предвид критериите на чл. 189 КТ, т. е. наказанието не съответства
на нарушението, тъй като не е установено да са настъпили нежелани последици за трудовия
процес, не са констатирани други нарушения на работника, каквито са свидетелските
показания на свидетеля С., не е установено работника да е имал лошо поведение. Че съдът е
дал вяра на свидетелски показания, които само предполагат, че стреч фолиото е присвоено
от уволнения работник. Така също съдът незаконосъобразно присъдил на основание чл. 78,
ал. 3 във вр. с чл.8 от ГПК направените в производството разноски от 200 лв., тъй като не е
имало такова искане, нито с подаване на отговора, нито изрично ответната страна поискала
такива. Претендира разноски на основание чл. 38, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал.2 ЗА.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия моли да бъде постановено
решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен
състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявени по
реда на чл.344 ал.1 т.1 и т. 3 КТ, вр. с чл.225 КТ, обективно съединени искове. Като при
разглеждане на делото и при постановяване на решението първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената
защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на
чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.
2
Не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва
различна от установената фактическа обстановка. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Въз основа на самостоятелно дължимия доказателствен анализ, намира следното:
Безспорно е наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното
дружество видно от Трудов договор № РД-06-06/03.02.2021 г. и Допълнително споразумение
№ РД – 06- 36/01.03.2021 г. - изпълнявал длъжността „***” в ***, с място на работа в
местност „***“, в землището на село ***, общ. ***. Със Заповед № РД – 05-52/24.03.2023 г.
на директора на *** *** – ***“ – с. ***, връчена на ищеца на 27.03.2023 г., е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. В същата се сочи: „За установено нарушение на
трудовата дисциплина, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина,
установено на 17.03.2023г. с рапорт вх. № ВК16050, изразяващо се в тежко нарушение на
трудовата дисциплина, а именно увреждане на имуществото на работодателя, чрез
извършване на присвояване от страна на работника, на стреч - фолио на дата 10.03.2023г.,
след приключване на възложена работа по подреждане и опаковане на тухли, и прибиране
за себе си на стреч-фолиото, останало след приключване на работата, с цел присвояване и за
лична облага, което е неспазване на съществуващия ред за не разпиляване на материали и
други средства. Гореописаното представлява нарушаване на съществуващи етични правила
за поведение и неспазване на основни принципи на Етичният кодекс за поведение на
служителите в ***, злоупотреба с доверието, което се явява неизпълнение на трудово
задължение, предвидено в чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, а именно задължението на
работника или служителя да пази грижливо имуществото което му е поверено и с което е в
досег, да бъде лоялен към работодателя - като не злоупотребява с неговото доверие и пази
доброто име на предприятието, спазвайки Етичният кодекс за поведение на служителите в
***, и длъжностната му характеристика, определени при възникването на трудовото
правоотношение, с което е причинил значими вредни последици за стопанството, извършени
са с груба небрежност, и умишлено и тези нарушения оказват разстройващо въздействие
върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения и на други работници и
служителите на стопанството. С оспорваната заповед се твърди, че извършването на
нарушението от ищеца е установено от работодателя на 17.03.2023 г., квалифицирано е като
нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда, във
връзка със задълженията на служителя по чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, обосновано
от представените обяснения по повод на извършената дисциплинарна постъпка. Със заповед
№ РД – 06 – 10/ 24.03.2023 г. връчена на ищеца на 27.03.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.9 от Кодекса на
труда, считано от 27.03.2023г. прекратил трудовия договор с ищеца, възпроизвеждайки
мотивите на цитираната заповед.
Дисциплинарното производство е инициирано до директора на стопанството с
рапорт вх. № 16050/17.03.2023 г., от ръководител отдел горско стопанство, с който
уведомява директора, че на 09.03.2023 г. наредил на работниците да отделят здравите тухли
3
от обща камара, да ги наредят върху палет, след което да опаковат палета със стреч – фолио,
което да вземат от домакина на стопанството. След като са свършили възложената им
работа, К. Д., прибрал стреч – фолиото, един цял топ, и го занесъл у тях, вместо да го върне
на домакина. Видно от връчената на ищеца на 20.03.2023 г. покана, директора на
стопанството го поканил в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, да представи
писмените си обяснения по повод твърдяната извършена дисциплинарна постъпка, както и
да посочи доказателства, като е посочено, че нарушението е установено на 17.03.2023г.,
деянието е на дата 09.03.2023г. На 20.03.2023 г. на директора са представени обяснения от
работника, в които посочил, че на 09.03.2023 г. е получил от домакина 1 бр. фолио и 2
палета; след свършване на работата, потърсил домакина, но него го нямало, оставил фолиото
до вратата на ГСМ - по негова заръка. Директорът поискал обяснения и от Б. М. – домакин,
който представил писмени обяснения, в които сочи, че на 10.03.2023 г., ден петък, сутринта
е предал на работника К. И. 1 бр. фолио и два палета; поръчал му след завършване на
работата да върне остатъка от фолиото в ГСМ, като дори и да го нямало, да го остави пред
вратата. При проверка на видео камерите за наблюдение заедно с А. А.-началник участък, С.
С.-организатор производство и К. С.- ТРО, установили, че К. И. не е върнал фолиото.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А. и С. -
двамата работещи в същото предприятие, първият непосредствен ръководител на ищеца, се
установява, че на 10.03.2023 г. - петък, сутринта, на работника е било предадено 1 бр.
опаковъчно фолио, остатъка от което той в края на работния ден не е върнал на домакина.
Според ищеца бил оставил фолиото пред вратата на ГСМ на склада, но домакинът казал, че
фолиото не било върнато. На същото място имало камери. Двамата свидетели, заедно с
други служители са участвали в преглед на записите от съответния ден както и от
следващите, за да проверят дали отговаря на истината твърдението му. Имало запис, че е
взел фолиото сутринта от домакина и до края на работния ден не било върнато, тъй като
нямало запис той да е оставил фолиото там, където твърдял. Фолиото не струвало много -
около 10-20 лв., но въпросът бил принципен. Свидетелите сочат, че в предприятието не се
толерират злоупотреби или кражби на имущество, както и че за всяко установено такова
нарушение, извършителите биват уволнявани.
От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че
размера на месечното обезщетение, в съответствие с правилото на чл. 228 КТ - на база
последното получено от ищеца като работник в ответното предприятие брутно трудово
възнаграждение е 987.80 лева, поради което: за пет дни от 27 до 31.03.2023 г. биха му се
дължали 224.50 лв.; за м. 04.2023 г. – 987.80 лв; за м. 05.2023 г. – 987.80 лв.; за м. 06.2023 г. –
987.80 лева, а до 25.06.2023 г., вкл. за три работни дни-141,12лв. или общо за периода
27.03.2023г. до 05.07.2023г. вкл. – 3329,02лв.
В с.з. вещото лице е извършило допълнително изчисление, че обезщетение от
27.03.2023г. до 23.06.2023г. ще бъде 2963,40лв. Като обяснява, че на ден се получава
49,09лв. е било, като всеки месец е пропорционално, спрямо работните дни юни–17 работни
дни, т.е. за м.06 – 760,30лв.
4
По делото е представен трудов договор №121 от 26.06.2023г. от който е видно, че
ищецът е сключил трудов договор с друг работодател - *** ЕООД гр.Разград. Като
претендира искът да се счита предявен от датата на уволнението до 23.06.2023г. за сумата
3062,18лв.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна намира следното: С иска за
признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Тежестта на доказване при спор за незаконно уволнение
принадлежи на работодателя, негова е и тежестта на доказване на съществения елемент на
дисциплинарната процедура - извършване на самото нарушение. За да прецени
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд следва да извърши
проверка налице ли е посоченото нарушение, за да бъде уволнен въззивника на това
основание. Преди да извърши проверка за наличието на материалноправните предпоставки
за законосъобразност на процесното уволнение, въззивния съд следва да установи спазена
ли е процедурата при установяване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на
определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна
процедура, в която най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата
дисциплина; на второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето извършило нарушението.
В конкретния случай, въззивния съд намира, както правилно е приел и
първостепенния съд, че така описаната процедура по налагане на дисциплинарно наказание
на въззивника (ищец пред РС-Кубрат) е спазена. От доказателствата по делото се
установява, че работодателят е спазил императивното изискване на чл.193 от КТ, като преди
налагане на наказанието е уведомил работника за започналото дисциплинарно производство
и е поискал обясненията му по случая и последният е дал такива. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неизпълнение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ. Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства работодателят от момента, в който
непосредствения ръководител е депозирал рапорт – 17.03.2023 г., с който го уведомява за
констатираното от него нарушение, до издаването на оспорваната заповед 24.03.2023 г., е
изпълнил задълженията си, преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска и
приеме писмените обяснения от работника и да събере и оцени доказателствата, събрани от
него служебно. От твърденията на ищеца и процесуалният му представител в о.с.з. на
05.07.2023г. е видно, че случая, за който е наказан е станал на 10.03., като при даване на
писмените обяснения се подвел и записал 09.03., но това не било така. Т.е. същият признава,
че е бил в известност, че нарушението за което е обвинен, е осъществено на 10.03.2023г. В
този смисъл на работника е дадена възможност и е изслушан относно този факт и е бил
наясно с времето на извършването на постъпката, за която са поискани обясненията, поради
което не следва да се искат повторни обяснения, в какъвто смисъл е възражението.
Изложено е също така по разбираем начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се
5
изискват обясненията, независимо от дадената още при поканата квалификация на
нарушението от страна на работодателя, в какъвто смисъл е възражението. Наличието на
дадени писмени обяснения от страна на работника /по връченото му искане за даване на
обяснения/, когато в искането нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по
разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му - Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017
г., III г. о., ГК.
Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
материалния закон, както на чл. 193 КТ, така и на чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и
съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на
дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в жалбата.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.
195, ал. 1 КТ е императивна. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта
за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното нарушение е посочено по
разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ.
Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното
нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на
установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение
съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение/Решение № 205 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г., IV г. о./
От обстоятелствата посочени в заповед №РД-05-52 от 24.03.2023г. се установява, че
на жалбоподателя е вменено тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно -
„увреждане на имуществото на работодателя, чрез извършване на присвояване от стана на
работника на стреч-фолио на 10.03.2023г. и прибиране на стреч-фолиото останало след
приключване на възложената работа по подреждането и опаковане на тухли и прибиране на
стреч-фолиото останало с цел присвояване и за лична облага, което е неспазване на
съществуващия ред за неразпиляване на материали и други средства“. Квалифицирано е по
чл.190 ал.1 т.7 КТ във връзка със задълженията на служителя по чл.126 т.8 и т.9 КТ.
6
Посочено е още, че описаното представлява нарушение на съществуващите етични правила
за поведение, злоупотреба с доверието, което се изразява в неизпълнение на трудово
задължение на работника или служителя да пази грижливо имуществото, което му е
поверено и с което е в досег, с което причинил значими вредни последици за стопанството,
като нарушенията оказват разстройващо въздействие върху трудовия процес и
изпълнението на трудовите задължения и на други работници и служители на стопанството.
Според нормата на чл.190 ал.1 т.7 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като нормата е бланкетна и визира нарушение на
трудовата дисциплина, което макар да не е в изброените в чл.190 ал.1 т.1-6 КТ, е достатъчно
тежко според критериите на чл.189 ал.1 КТ. От посочените обстоятелства в заповедта може
да се направи извод, че наказанието е наложено поради присвояване на стреч фолио от
страна на работника, което е останало след приключване на работата му по подреждане и
опаковане на тухли. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, се
установява, че работникът е следвало да върне на домакина останалото след приключване на
работа стреч фолио, като същият твърди, че е потърсил домакина, не го открил и го е
оставил пред вратата на ТСМ. По тази причина разпитаните свидетели сочат, че са
преглеждали записите от камерата, като не видели ищецът да е върнал фолиото на
посоченото от него място. Явно, че процесното фолио липсва, но не става ясно дали същото
е било както се твърди - присвоено за лична облага, което остава в сферата на
предположенията. Разпитаните свидетели, прегледали записите от камерите са служители на
работодателя, което следва да се има предвид при преценката за тяхната обективност и
безпристрастност, както и това, че на съдебния състав не са предоставени тези записи, а са
били интерпретирани чрез гласни доказателства. Освен това свидетелите сочат, че не са
видели фолиото да е било оставено, както твърди ищецът, но не и факта на неговото
присвояване-укриване или изнасяне извън стопанството. Доказателства в тази насока не са
събрани. Поради което намира, че не е доказано безспорно работникът да е извършил
посоченото нарушение, а именно увреждане на имуществото на работодателя, чрез
присвояване на стреч-фолио. Осен това липсват и доказателства за неговото количество и
стойност, поради което не може да се извърши преценка по отношение на твърдяното в
заповедта, че са причинени значими вредни последици за стопанството, както и за
злоупотреба с доверието.
За пълнота на изложеното намира за необходимо да отбележи, че дори и да е
установено извършено нарушение, дисциплинарното наказание не е съобразено с
критериите в разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ. Определящи за преценката на съразмерността
на наказанието са освен характера на нарушението последиците от конкретното деяние и
поведението на служителя. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици
са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е
7
осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението/Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о./.
Според настоящия състав, посочените критерии в случая не са преценени съразмерно с
наложеното наказание. По делото не са установени настъпили такива неблагоприятни
последици от деянието, определящи голямата тежест на конкретното нарушение. Както бе
посочено, не са установени значими вредни последици за стопанството, както се сочи в
заповедта. В този случай от значение е както тяхната количествена, така и тяхната
качествена характеристика, като по-големият размер на вредата обуславя по-голяма тежест
на нарушението отколкото вредата с по-малък размер, а в случая липсва посочване на това
обстоятелство в заповедта. Също така от съществено значение е и обстоятелството дали
вредата е причинена при нарушение на създадени от работодателя вътрешноведомствени
правила и норми, целящи опазване на имуществото на работодателя, а също така
избягването или ограничаването на вреди от дейността му. В този случай нарушението е по-
тежко, отколкото в случаите когато такива правила и норми не са налице/в т.см. Решение №
267 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 390/2020 г., IV г. о./ По делото е приложен
единствено Етичен кодекс за поведението на служителите на *** ***, чиито норми са
посочени за нарушени в заповедта, но без тяхната конкретизация, което не дава възможност
да се извърши преценка както за тяхното нарушаване, така и относно тежестта на
наложеното наказание. Няма данни за извършени други нарушения на трудовата
дисциплина от работника, както за неизпълнение на трудовите му задължения, за
разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнение на трудовите задължения и
на други работници и служители, поради което наложеното дисциплинарно наказание не
съответства на деянието. Предвид изложените съображения намира претенцията за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за основателна. По изложените
съображения решението на първоинстанционният съд, с което е отхвърлен иска за
признаване на уволнението за незаконно следва да се отмени.
Предвид основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, както обстоятелството, че
след прекратяване на правоотношението – 27.03.2023г., ищецът е останал без работа до
23.06.2023г., на същият на основание чл.225 ал.1 КТ се следва заплащане на обезщетение за
посочения период. Според неоспореното заключение на вещото лице, пояснено и в с.з.
обезщетението за този период – 27.03.2023г. до 23.06.2023г. е в размер на 2963,40лв., като
до първоначално предявения размер от 3062,18лв. следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС
Кубрат държавна такса в размер на 50 лв. по първия неоценяем иск и в размер на 118,54 лв.
върху уважения размер на иска по чл.225 ал.1 КТ, или общо 168,54лв.
Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати на адвокат Р. П. от АК-
Разград на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. с чл.36 ал.2 ЗА вр. с чл. 7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 т.2
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възрнаграждения - в размер на
780лв. по първия иск и 596,30лв. върху уважения размер на иска по чл.225 ал.1 КТ, т.е. в
общ размер на 1376,30лв. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност,
8
тъй като размерът е определен в минималния предвиден в наредбата.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №108 от 19.07.2023 г. по гр.д № 321/2023г. РС – Кубрат и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №РД-05-52/24.03.2023г., издадена от директора на ДЛС „***-***“
ТП при „***“ ДП- ***, ЕИК*** с.***, обл.Разград, с която е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ на К. И. Д., ЕГН********** от с.***, общ.***, обл.Разград, ***
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК***, *** с. ***, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Д.,
ЕГН********** от с.***, общ.***, обл.Разград, *** сумата 2963,40лв. /две хиляди
деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки/ представляваща обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 27.03.2023г.-23.06.2023 г., ведно със
законната лихва считано от 17.05.2023г. до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА до предявения размер от 3062,18лв., като неоснователен
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК***, *** с. ***, обл.Разград ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Кубрат сумата 168,54лв. /сто шестдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/
държавна такса
ОСЪЖДА „***“ ***, ЕИК***, *** с. ***, обл.Разград на основание чл.38 ал.2 от ЗА,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. П., АК-Разград, сумата 1376,30лв./хиляда триста седемдесет и
шест лева и тридесет стотинки/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от 23.10.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9