№ 15165
гр. С., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110101303 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Н. Н. К. твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021г.
в гр.С. на бул. „Андрей Ляпчев“ в района на бл. 11, е получила телесни
увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение, загуба на съзнание,
контузия на шийния елемент от гръбначния стълб и гръбначния мозък,
изкълчване към дясна раменна област и мишница и търпи неимуществени
вреди – болки и страдания. Виновен за причиняване на ПТП е водачът на л.а.
марка „Мерцедес“, с рег. № СВ 3863 НХ, чиято гражданска отговорност към
дата на ПТП е застрахована при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 17.06.2021г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва описания механизъм на
ПТП и вината на застрахования при него водач, както и констатациите в
протокола за ПТП по отношение обстоятелства и причини за ПТП. Твърди, че
виновен за ПТП е ищецът, който е карал с несъобразена скорост и е ударил
1
намиращия се пред него л.а. марка „Шевролет“. Възразява за съпричиняване
на резултата от страна на ищеца – същата е била без поставен предпазен
колан при настъпване на ПТП. Оспорва причинната връзка между събитието
и настъпилите увреждания, както и размера на иска. Оспорва претенцията за
лихва, доколкото ищецът не е предоставил банкова сметка съгласно чл.380
КЗ, вр. чл.338 КЗ. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и
техния размер.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че към датата на
настъпване на процесното събитие – 19.05.2021г. ответното застрахователно
дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № СВ 3863 НХ, чрез сключване на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за
ПТП №К-210 от 19.05.2021г., гласните доказателствени средства, събрани
чрез разпит на свидетелите Росен Христов Вакадински и М. Х. И., както и от
приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че на
19.05.2021г. около 09:00 часа, в гр.С., при движение по бул.„Андрей Ляпчев“
с посока от бул.„Александър Малинов“ към бул.„Св. Климент Охридски“ в
района на бл.11, водачът на л.а. марка„Мерцедес“, модел „Ц180“, с рег.
№СВ3863НХ– свидетелят М. Х. И., поради движение със скорост,
несъобразена с интензивността на движението, реализира ПТП със спиращия
пред него л.а. марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. №СВ8818НТ, като
вследствие на удара, последният се измества напред и реализира ПТП със
спрелия пред него за изчакване преминаването на пешеходец л.а. марка
„Шевролет“, модел „Авео“, с рег. № СВ 5260 АС. Изяснява се, че трите
автомобила са се движили в една посока един зад друг, както и че в момента
на удара л.а. с рег. № СВ 5260 АС е бил спрял пред пешеходна пътека, а л.а.
2
марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № СВ 8818 НТ е бил в процес на
спиране зад него. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля М. И. – водач на застрахования при ответника автомобил, в частта
относно липсата на възможност за реакция вследствие предприемането от
водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № СВ 8818 НТ рязко
спиране. Изложеното от свидетеля И. се опровергава от показанията на
свидетеля Росен Вакадински, който споделя, че в момента на удара
движещите се пред л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № СВ 3863
НХ автомобили са намалили скоростта на движение с цел пропускане на
преминаващите по пешеходната пътека пред тях пешеходци, а водачът на л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № СВ 3863 НХ изобщо не е намалил
скоростта на движение. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
Вакадински, доколкото същият е очевидец на процесното ПТП и е възприел
лично механизма на настъпването му. Същите са обективни и логични, а
описаният от него механизъм на ПТП съответства напълно и с този, който е
установява и от останалите събраните по делото доказателства – Констативен
протокол за ПТП от 19.05.2021г. и заключението на вещото лице по САТЕ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Ц 180“, с рег. № СВ 3863 НХ – свидетелят М. Х. И., която е нарушила
нормите на чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, като при движение със скорост,
несъобразена с интензитета на движение, и на дистанция, недостатъчна за
избягване на удар с движещото се пред нея друго превозно средство при
намаляване на скоростта или рязко спиране, е реализирала ПТП със спрелия
пред нея л.а. марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № СВ 8818 НТ, вследствие
на което последният се е изместил напред и е ударил спрялото пред него за
пропускане на пешеходец МПС. Този извод се подкрепя и от неоспореното
заключение на САТЕ, според което произшествието е било предотвратимо за
водача на застрахования при ответника автомобил, но не и за останалите
двама участници в произшествието.
От изслушаното заключение на СМЕ се установява, че в причинна връзка
с процесното ПТП на ищеца са причинени увреждания – закрита черепно-
мозъчна травма: контузия на главата с мозъчно сътресение, както и шийна
травма: контузия на шийния сегмент от гръбначния стълб. Според вещото
лице общият оздравителен период е около 20-25 дни, като по време на
3
лечението К. е търпяла средни по сила болки в областта на главата и шията.
Изяснява се, че констатираното при прегледа на ищеца след ПТП-то
дегенеративно заболяване, а именно дискова херния на ниво между 5-ти и 6-
ти шиен прешлен, не е настъпило вследствие на процесното произшествие.
Напротив, ищецът вече е страдала от същото към 19.05.2021г. В резултат на
процесното ПТП е настъпило усложнение в заболяването, но то не подлежи
на дефинитивно лечение. Вещото лице е посочило, че към момента са налице
продължаващи оплаквания от хернията, но същите нямат връзка с процесната
травма. Следва да се отбележи и че по делото не са представени
доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че лечението
продължава и към момента.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц180“, с рег. № СВ
3863 НХ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с
което са причинени неимуществени вреди на ищеца – болки и страдания в
резултат на физическо увреждане. При тези факти съдът намира иска за
доказан по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС №4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Лилия
Елмирова Игнатова – майка на ищеца. Същата излага, че след инцидента К. е
била хоспитализирана за 2 дни, след което била изписана, като лекарите
препоръчали да носи имобилизираща шийна яка за преодоляване на силните
болки, като ищецът носила същата повече от месец. Твърди, че месец след
4
изписването К. била на легло, не можела да спи, пиела непрекъснато
обезболяващи и плачела. Изложеното противоречи на изводите на вещото
лице по допуснатата по делото СМЕ, което при разпита в съдебно заседание
разяснява, че лечение чрез обездвижване на легло на травми като
претърпените от ищеца се прилага в много редки случаи – за пациенти с
психично заболяване, за пациенти с анатомични дефекти в тази зона на шията
или такива с изкуствено отворени дихателни пътища, какъвто настоящият
случай не е. Предвид това и като съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК и
близката родствена връзка между свидетеля Игнатова и ищеца, съдът не
кредитира показанията на Лилия Игнатова, доколкото същите не
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Нещо повече,
дори увреденото лице не излага твърдения в тази насока.
Съдът при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че
с оглед на продължителността, интензивността на болките и страданията,
изпитвани от ищеца /среден интензитет/, както и с оглед на обстоятелството,
че същата е в работоспособна възраст /на 32 години – към момента на ПТП/,
че вследствие на полученото увреждане е принудена да търпи физически
дискомфорт от болезнените изживявания в период около 1 месец, както и
обострянето на съпътстващото дегенеративно заболяване, намира, че следва
да бъде определено заместващо обезщетение в размер на 3 000 лв. За да
достигне до този извод, съдът взема предвид и обстоятелството, че към
настоящия момент травмата е напълно отшумяла, като съгласно изричните
уточнения на вещото лице по СМЕ, изпитваните и към момента болки нямат
връзка с претърпяното вследствие на процесното ПТП увреждане.
Съдът намира за неоснователно своевременно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за установяването му, за което доказателствена тежест носи
ответникът. Точно обратното, от приетата по делото СМЕ се установява, че е
изключена възможността ищецът да е нарушил задължението си по чл.137а
ЗДвП за поставяне на предпазен колан при движение. Вещото лице
категорично посочва, че в противен случай същата е щяла да претърпи
увреждания от различно естество и в различна област на тялото. Предвид
това, съдът намира, че настъпването на процесното ПТП се дължи единствено
на виновните противоправни действия на водача на застрахования при
ответника автомобил.
5
По изложените мотиви искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 000 лв. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 15 000 лв., като
неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва:
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от
по-ранната от двете дати – на изтичане на 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или на изтичане на три месеца от
предявяване на писмената претенция пред застрахователя, освен ако не са
представени всички необходими документи за изплащане на обезщетението –
аргумент от чл.497, ал.1 КЗ.
Към подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
получено от ответника на 17.06.2021г., са приложени всички относими към
застрахователното плащане документи, с които ищецът е могъл да разполага –
констативен протокол за ПТП № К-210 от 19.05.2021г. и епикриза. С писмо
от 22.06.2021г., адресирано до СДВР, сектор „Пътна полиция“, с изпратено до
ищеца копие, застрахователят е изискал копие от издадено наказателно
постановление на сочения за виновен водач – М. Х. И., влязло в сила или
служебна бележка, удостоверяваща, че същото е връчено и е влязло в сила.
Посоченото искане на застрахователя не представлява такова по чл. 106, ал. 3
КЗ и дори не е адресирано до ищеца, поради което в този случай забавата на
застрахователя настъпва, съгласно чл.497, ал.1, т.2 КЗ, с изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя по
претенцията, който в случая е изтекъл на 17.09.2021г., съответно ответникът е
в забава от 18.09.2021г., от които момент следва да се присъди законна лихва
за забава.
Неоснователни са и наведените от ответника доводи в отговора на
исковата молба за недължимост на лихва за забава, поради непредставяне на
банкова сметка от ищеца. Съгласно константната съдебна практика /Решение
№167 от 30.01.2020г. по т.д. №2273/2018г. на ВКС, II ТО/, когато
застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим
размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл 432, ал.1 КЗ,
не е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 КЗ, доколкото не
6
е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението за
посочване на банкова сметка и неизплащането на застрахователно
обезщетение /в този смисъл Решение №194 от 03.02.2016г. по т.д.
№1890/2014г. на ВКС, I ТО/.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 456 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица по
СМЕ и САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
от ищеца на адв. С. К. Н., видно от договор за правна защита и съдействие №
0933980 от 15.12.2021г. Ответникът своевременно е възразил по реда на
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид предмета на делото, неговата правна, фактическа сложност, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение във връзка с чл.78, ал.5 ГПК
за неоснователно, доколкото размерът на последното не надхвърля
минималния такъв, изчислен съобразно чл. 7, ал.2, т.3 Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 144 лв., представляващи
заплатен депозит за вещо лице по САТЕ и СМЕ, депозит за свидетел и такса
за издаване на съдебно удостоверение. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на адв. Мариян Гочев, доколкото по делото не са
представени доказателства такова да му е действително заплатено от
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н. Н. К., ЕГН
**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021г. в гр. С., на бул. „Андрей Ляпчев“
в района на бл.11, ведно със законната лихва от 18.09.2021г. до
7
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, сумата от 456 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Н. К., ЕГН **********, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 144 лв. разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8