МОТИВИ към
Присъда от 06.12.2010 г. по НОХД № 14/2010 г. по описа на Районен съд –
Несебър.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Несебър против Г.Д.П. – род. на *** ***,
жив. в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, бл.446, вх.Ж, ет.1, ап.№17, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********, за това, че при
условията на продължавано престъпление и повторност на 04.06.09 год.
за времето от 13.45ч. до 18.00ч. в к.к „Слънчев бряг” в съучастие с лицето Н.М.П.
в качеството на съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство –
л.а.марка „/*********”, с ДК№ *******ическо средство – ключ от стая
№С51 на х-л „******” отнел чужди движими вещи: цифров фотоапарат марка
„*****”, модел „*******************************” на стойност 171лв. и
мобилен телефон марка „******” на стойност 680лв., вещи на обща стойност
851лв. от владението на Х.Ч. от Г. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои и на 12.06.09 год.
за времето от 09.30ч. до 11.00ч. в к.к „************” в съучастие с
лицето Н.М.П. в качеството на съизвършител, чрез използване на моторно превозно
средство – л.а.марка „**********”, с ДК№ ********** и техническо
средство – ключ от стая №212 на х-л „**********” отнел чужди
движими вещи: цифров фотоапарат марка „*****”, модел „********” на стойност
280лв. и видеокамера марка „*********” на стойност 150лв., вещи на обща стойност
430 лв. от владението на Й.Р.Ц. от Г. без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на
отнетите вещи възлиза на сумата от 1 281 лв. и деянието не
представлява маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, предл.първо и второ и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК и против Н.М.П. – род. на *** ***,
жив. в **************българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********, за това, че при
условията на продължавано престъпление на 04.06.09год. за времето от
13.45ч. до 18.00ч. в к.к „***яг” в съучастие с лицето Г.Д.П. в качеството на
съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а.марка „***”, с ДК№ *** и техническо
средство – ключ от стая №С51 на х-л „** отнел чужди движими вещи:
цифров фотоапарат марка „**”, модел „***” на стойност 171лв. и
мобилен телефон марка „Ел Джи” на стойност 680лв., вещи на обща стойност 851лв.
от владението на Х.Ч. от Г. без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои и на 12.06.09 год. за времето от 09.30ч.
до 11.00ч. в к.к „***” в съучастие с лицето Г.Д.П. в качеството на
съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а.марка **** и техническо
средство – ключ от стая №212 на х-л „Тиара Бийч” отнел чужди движими вещи:
цифров фотоапарат марка „***”, модел „*****” на стойност 280лв. и
видеокамера марка „********на стойност 150лв., вещи на обща стойност
430лв. от владението на Й.Р.Ц. от Г. без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи
възлиза на сумата от 1 281лв. – престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, предл.първо и второ, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Производството по делото се движи по реда
на чл.370 и следв. от НПК. Искането е направено от подсъдимия и неговия защитник своевременно съгласно
т.3 на ТР №1 от 06.04.2009 г. на ВКС по т.д. №1/2008 г., ОСНК, докладчик
Цветанка Пашкунова. В т.3 от същото е разяснено, че инициативите за преминаване
към съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК са закъснели, едва след започване
на съдебното следствие по общите правила при първоначалното първоинстанционно
производство. Разяснено е също, че първостепенният съд е длъжен да съобрази
искане, направено преди да се даде ход на съдебното следствие с прочитането на
обвинителния акт. В контекста на тези задължителни разяснения, в случая
искането е направено своевременно - след проверка по редовността на
призоваването, съответно даване на ход на делото, но преди съдът да пристъпи
към даване ход на съдебното следствие по общите правила.
В съдебно заседание районният прокурор
поддържа повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода”, определено в
еднакъв размер и за двамата подсъдими. По отношение на подсъдимия П. същото да
бъде ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване, а по отношение на
подсъдимия П. – условно, като се наложи пробационна мярка по реда на чл.67,
ал.3 от НК.
Защитниците на
подсъдимите не оспорват
фактическите и правни констатации на представителя на обвинението, като пледират за определяне наказанието при приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни и правят пълни
и искрени самопризнания по фактическата обстановка относно извършеното деяние.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА
СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Пострадалият свид. Х.Ч. от Г. пристигнал в Р.България с цел почивка. За
времето на престоя си в страната свидетелят отседнал в к.к.”*******” и се настанил в хотел „*****”, стая №С51. На
04.06.2009 год. около 13.45ч. свид.Ч.
излязъл от хотелската стая за обяд, като преди това затворил и заключил, както
балконската, така и входната врата на стаята. Около 14.10ч. той се качил в
стаята си, като заварил в нея камериерките, които я
почиствали. Ч. взел слънчевите си очила и слязъл долу на басейна.
Междувременно същия ден с л.а. марка „*****”
с рег.№ *****, собственост и управляван от св.Пейков, обв.П. и П. *** в к.к.”*********”. Св.Пейков паркирал автомобила си в района на
Автогарата в к.к.”*********”, находяща се срещу хотел „****”, като останал в колата да чака двамата обвиняеми.
Последните тръгнали в посока навътре към комплекса. Когато минали покрай хотел
„Байкал” под предлог, че търсят тоалетна, обв.П. предложил на обв.П. да влязат
в хотела. Двамата направили това
през задния вход от към басейна на хотела. Качили се направо на етажа, на който се намирала стая
№ С 51. В коридора на етажа двамата обвиняеми се
разминали с две от камериерките на хотела. Изчакали ги да се отдалечат, след което
се насочили към стая № С 51. Обв.П. останал пред вратата на стаята, за да
наблюдава някой да не мине, а обв.П. влязъл в стаята, където се бавил малко
време. Когато излязъл държал в ръката си дигитален фотоапарат марка „Канон”,
модел „***************”, сив на цвят. Джобовете на панталоните на обв.П. били
издути. В един от тях бил мобилен апарат марка „Ел Джи”. След това двамата
обвиняеми напуснали хотела през басейна, отправяйки се в посока към Автогарата. Пристигайки там те видели, че св.П. го няма в колата. В същото това време полицаи при РУ
МВР - Несебър се приближили към тях и ги задържали. Обвиняемите били отведени в
РУ МВР-Несебър и на основание Заповеди с рег.№ 95/2009 г. и № 96/209 г. били
задържани за срок от 24 ч.
Около 18.00ч. на горецитираната дата
пострадалият свид.Х.Ч. се качил в стаята си. Намерил входната й врата
заключена. След като влязъл вътре Ч. установил липсата на камерата и мобилния
си телефон, за което сигнализирал администрацията на хотела и полицията.
По делото е назначена съдебно икономическа
оценъчна експертиза за оценка на процесните вещи, като видно от заключението на
в.л. по същата е, че стойността на дигитален фотоапарат марка „***”, модел „***************”, сив на цвят към датата на
инкриминираното деяние /04.06.09 год./
възлиза на сумата от 171 лв., а
стойността на мобилен телефон марка “***”,
модел „****” възлиза на сумата от 680 лв.
Пострадалият свид.Й.Р.Ц. от Г. пристигнал в
Р.България с цел почивка. За времето на престоя си в страната свидетелят
отседнал в к.к.”*********” и се настанил в хотел „****”, стая № 212. На 12.06.2009год. около 09.30ч.
свидетелят излязъл от хотелската си стая за закуска, като преди това заключил
входната й врата.
Междувременно същия ден с л.а. марка „******”,
с рег.№ *****, собственост и управляван от св.П.,
обв.П. и П. *** в к.к.”*********”. Св.Пейков паркирал автомобила си на паркинга
на складова база „**”, находяща се на входа на гр.Несебър.
Двамата обвиняеми и свидетелят тръгнали в посока към к.к.”*********”. Св.Пейков
останал да чака обвиняемите в началото на курорта, на автобусната спирка до
новата болница, а двамата обвиняеми влезли навътре в комплекса. Когато минали
покрай хотел „Тиара Бийч” под предлог, че търсят тоалетна обв.П. предложил на
обв.П. да влязат в хотела. Двамата направили това през задния вход от към
басейна на хотела. Обвиняемите се качили по стълбите на втория етаж, където се
намирала стая №212. До вътрешните стълбища на хотела, на втория етаж се
намирала и стаята на камериерките. Обв.П. влязъл в нея. Стаята била отключена.
В нея нямало никой. Обв. П. видял върху количката за почистващите препарати две
връзки с ключове. Взел едната, в която бил и ключът за стая №212, и излязъл от
помещението. Използвайки ключа обвиняемите отключили вратата на стая №212,
влезли в нея, взели цифров фотоапарат марка „Кодак”, модел „Изи Шеар” и
видеокамера марка „Билд Вадо”, след което напуснали хотела и се насочили към
мястото, където ги чакал св.П.. Още същия ден П. и П. ***.
Там на една бензиностанция, находяща се на входа на ж.к.”*****” на неустановено по делото лице обвиняемите продали
срещу сумата от 50.00 лв. цифровия фотоапарат. С парите заредили гориво в колата и си купили
наркотични вещества. Камерата останала в
автомобила на П. и в последствие с протокол за доброволно
предаване от 12.06.09 год.
той я предал на Васил Нанов - полицейски служител при РУ МВР - Несебър. По
делото е назначена съдебно икономическа оценъчна експертиза за оценка на
процесните вещи, като видно от заключението на в.л. по същата е, че стойността
на цифров фотоапарат марка „Кодак”, модел „Изи Шеар” към датата на
инкриминираното деяние /12.06.09год./ възлиза на сумата от 280 лв., а стойността на видеокамера марка
„Билд Вадо” възлиза на сумата от 150 лв.
С протоколи за доброволно предаване св.П. доброволно е предал на полицейските служители
видеокамера марка „Билд Вадо” /веществено доказателство по делото/, обв.П.
доброволно е предал дигитален фотоапарат марка „Канон”, модел „***************”,
сив на цвят, а обв.П. доброволно е предал мобилен телефон марка „Ел Джи”, модел
„KF
750”.
Около 11.00ч. на горецитираната дата
пострадалият свид.Ц. се прибрал в стаята си. Намерил вратата й заключена. При влизането в стаята
той установил липсата на фотоапарата марка „Кодак”, модел „Изи Шеар” и
видеокамерата марка „Билд Вадо”.
Общата стойност на процесните предмет на
инкриминираното деяние, отнети от владението на свид. Ч. и Ц. е в размер на 1 281 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от самопризнанието на подсъдимия, свидетелските показанията,
заключенията от съдебно – оценителната експертиза, както и от останалите
писмени доказателства, приложени по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави извода, че деянието, извършено от подсъдимия П. е съставомерно по престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК, а за подсъдмия П. по по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите П. и
П. в качеството им на съизвършители на 04.06.09 год.
за времето от 13.45ч. до 18.00ч. в к.к „******” чрез използване на моторно
превозно средство – л.а.марка „****”, с ДК№ ****** и техническо средство –
ключ от стая №С51 на х-л „*******” отнел чужди движими вещи: цифров фотоапарат
марка „Канон”, модел „***************” на стойност 171лв. и мобилен телефон
марка „Ел Джи” на стойност 680лв., вещи на обща стойност 851лв. от владението
на Х.Ч. от Г. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят и като на 12.06.09 год. за времето от 09.30ч. до 11.00ч. в к.к „******” в съучастие с
лицето Н.М.П. в качеството на съизвършител, чрез използване на моторно превозно
средство – л.а.********** и техническо средство – ключ от стая №212 на х-л „****” отнел чужди
движими вещи: цифров фотоапарат марка „Кодак”, модел „Изи Шеар” на стойност
280лв. и видеокамера марка „Билд Вадо” на стойност 150лв., вещи на обща
стойност 430 лв. от владението на Й.Р.Ц. от Г. без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като общата
стойност на отнетите вещи възлиза на сумата от 1 281 лв.
Нанесените от деянието
имуществени вреди са частично възстановени.
Обвинението за двамата подсъдими П.
и П. е повдигнато по т.4 на чл.195, ал.1 от НК от НК, тъй като деянията са
осъществени на първо място чрез използване
на моторно превозно средство и на второ място чрез използване на техническо
средство – ключ,
престъплението е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и второ от НК. Видно от справката за съдимост подсъдимият П. е многократно осъждан за
престъпления от общ характер към момента на извършване на инкриминираното
деяние, покриващи различните състави, визирани в ал.1 на чл.195 от НК, поради
което правната квалификация на деянието е при повторност и в немаловажни случаи
съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Престъплението е
продължавано, тъй като всяко едно от отделните деяния осъществява състава на
едно и също престъпление, извършени са последователно, през непродължителни
периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна във връзка и в продължение на
предшестващите. От субективна
страна престъплението е осъществено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянията,
предвиждали са следващите ги общественоопасни последици и са целяли именно тяхното
настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното деяние,
стойността на предмета на престъпното посегателство и обществената опасност на
подсъдимите. Последните
правят пълни самопризнания, като с поведението си
ускоряват процеса и улесняват разкриването на обективната истина. С оглед
гореизложените съображения и като съобрази императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 вр. чл.373, ал.4 от НПК, съдът следва да определи
наказанието при условията на чл.58а във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, както следва:
За подсъдимия П. - „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. Действително не са налице условията на чл.55 от НК, тъй
като самопризнанието е взето предвид при определяне наказанието в
производството по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370 и следв. от НПК. Съдът обаче прилага чл.58а от НК в редакцията към ДВ, бр. 27 от 2009 г., а не в редакцията
към ДВ, бр. 26 от 2010 г., тъй като същата в случая задължително препраща към чл.55 от НК, явяващ се по –
благоприятният закон за подсъдимия по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, поради което
определя наказание под предвидения за осъщественото престъпление минимум от
една година съгласно
разпорeдбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наказанието е определено към възможния максимум в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в която задължение на съда е да определи
наказание под предвидения в особената част минимум от една година за
извършеното престъпление. Същевременно тежестта на наказанието, определено към
възможен максимум в границите на допустимото, се явява съобразена с конкретните
особености на разглеждания случай и деец в лицето на подсъдимия. Не са налице предпоставките за приложението на института на условното
осъждане по чл.66 от НК, тъй като подсъдимият към момента на извършване на деянието вече е бил неколкократно
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер.
За подсъдимия П. – „лишаване от свобода”
за срок от девет месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок,
както и на основание чл.67, ал.3 от НК по време на изпитателния срок налага на
подсъдимия П. пробационна мярка „Включване в курсове за професионална
квалификация” за срок от една година. По – ниският размер на наказанието на
подсъдимия П. съдът определи поради обстоятелството, че осъщественото от него
престъпление е квалифицирано само по една от точките на чл.195, ал.1 от НК – т.4,
предл. първо и второ, за разлика от вмененото на подсъдимия П. престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и второ и т.7 от НК. Същото следва да бъде
отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, в която връзка
съдът съобрази, че са налице предпоставките за приложението на института на
условното осъждане - подсъдимият към момента на извършване на деянието не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за поправянето
му не е наложително същият да изтърпи наказанието е ефективно. Като съобрази
обаче наличието на предходни осъждания на подсъдимия и обстоятелството, че
определеният срок на отложеното наказание „лишаване от свобода” е над шест
месеца, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК.
Пробационната мярка „Включване в курсове
за професионална квалификация” за срок от една година, която да изтърпи по
време на изпитателния срок, съдът намира за целесъобразна с оглед личността на
подсъдимия – 27 – годишен, безработен и с данни за провеждано лечение от
наркотична зависимост. Избраната пробационна мярка разкрива редица възможности
пред подсъдимия – би улеснила социализирането му и би обогатила практическите
му умения. Основна цел е превъзпитанието и поправянето на подсъдимия, като чрез
включването му в курсове за професионална квалификация, същата е реално постижима
и в максимална степен съобразена с данните относно личността на подсъдмия.
Относно разноските на основание
чл.189, ал.3 от НПК
същите се възлагат на подсъдмите, които следва да заплатят по равно в полза на Държавата сумата в
размер на 555,76 /петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/.
Относно веществените доказателства: видео камерата марка „Билд Вадо” следва да
се върне на собственика Й.Р.Ц. от Г., а
цифровият фотоапарат марка „Канон”, модел „***************”
и мобилният телефон марка „Ел Джи” - на собственика Х.Ч. от Г. след влизане на присъдата в
сила.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ.......................................................