№ 49
гр. Свиленград, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100285 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.
Ищците В. К. М., Л. Б. Л. и Й. Б. С. искат от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника „Еуро Плантс“ ЕООД, с ЕИК *********,
че притежават по 1/18 ид. част или общо 1/6 ид. част от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48698.106.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Младиново, община Свиленград,
област Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 1272 от 22.06.2018 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местността "Казака", с площ: 11433 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 106009, при съседи:
48698.108.202, 48698.106.12, 48698.108.79, 48698.106.15, 48698.106.200, 48698.106.10 и
48698.106.13, както и да осъди ответника да предадат на ищците владението на тази част от
имота.
Ищците твърдят, че са придобили собственически права върху процесния имот въз
основа на наследяване на Б.М.А., починал на 23.02.1970г. в гр. Свиленград, в наследството
на когото имотът бил включен по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение
№13002/30.06.1999г. на ОбС “Земеделие“ - гр.Свиленград.
След смъртта си наследодателят Б.М.А. оставил за законни наследници сина си Л. Б.
М., починал на 18.10.2006г., дъщеря си М. Б. Г. починала на 03.08.1994г., и дъщеря си
Г.Б.С., починала на 25.01.1982г. След смъртта на сина Л. Б. М., полагащата му се 1/3
идеална част от наследството била наследена от синовете му В. Л. М. и Б. Л. М.. Последният
починал на 21.05.2021г. и оставил за законни наследници втория и третия ищец - Л. Б. Л. и
Й. Б. С., съответно син и дъщеря, и ищцата В. К. М. – преживяла го съпруга.
Ищецът Л. Б. Л. и баща му Б. Л. М. (поч. на 21.05.2021г.) установили, че процесния
поземлен имот се ползва без правно основание от ответното дружество. Установили, че
въпреки че имотът е с начин на трайно ползване „нива” и попада в защитената зона по
„Натура 2000“, ответното дружество изградило в него микроязовир, чрез изграждането на
язовирна стена. Бащата на ищеца многократно правил опити да разговоря с управителя на
1
дружеството, но без резултат. Ищците Л. Л. и Й. С. провели разговори с ответника, с цел
доброволно уреждане на отношенията и предаване на владението върху поземления имот,
но опитите им останали без резултат. Отговорът, който получили, бил, че ако искат ищците
могат да ги съдят.
На 20.05.2022г. ищецът Л. Б. Л. изпратил нотариална покана до ответника за
предаване на владението на имота. Управителят на ответното дружество отказал да получи
поканата, като връчването било извършено по реда на чл.44, ал.1 от ГПК, на 30.06.2022г.
Към настоящият момент ответното дружество продължавало да ползва имота без основание
и пречило на ищците да упражняват необезпокоявано правото си на собственост върху
същия имот.
По изложените съображения ищците молят съда да уважи предявения иск и да им
присъди направените в производството разноски.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва фактическите твърдения на
ищците, свързани с това, че ответникът оспорвал правото им на собственост и владеел
имота, предмет на иска, без правно основание. Твърди, че ответникът не е установил
фактическа власт върху описания в исковата молба имот, предмет на иска, и не е изградил
върху имота на ищците микроязовир, чрез изграждане на язовирна стена. Посочва, че не
владее, не е владял и не упражнява фактическа власт върху посочените в исковата молба
ид.части от имота, собственост на ищците и не е давал повод за завеждане на иска за
собственост. Възможността ищците да владеят и ползват имота не била възпрепятствана от
ответника и имотът не се намирал в държане на ответника, и не се владеел от него. Правото
на собственост на ищците върху процесния имот не било нарушено от ответника и не било
оспорвано от него. Ответникът бил собственик на имоти, съседни на имота, предмет на иска
и ограничил владението си само до имотите, които били негова собственост, но не и върху
този, собственост на ищците. Имотът, предмет на иска, в по-голямата си част попадал в
заблатено дере и към него нямало интерес на пазара на недвижими имоти. Ищците
настоявали ответникът да закупи собствените им ид.части от имота на предложена
нереалистично висока цена, с което предложение ответникът не се съгласил, още повече, че
нямало яснота в позицията на останалите съсобственици по отношение на имота.
Независимо от това, ответникът зачитал правата на собственост на ищците и на техния
наследодател върху имота и не ги нарушавал и оспорвал.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отхвърли предявения иск в осъдителната му част, като неоснователен, както и да му
присъди направените по делото разноски. По отношение на иска за собственост в
установителната му част, ответникът моли съда да приеме, че същият е без правен интерес,
тъй като ответникът не дал повод за завеждането му, не оспорвал, не оспорва и признавал
правата на собственост на ищците върху имота. Правото на собственост на ищците не било
нарушено и те имали обективна възможност свободно да владеят и ползват имота си. В
случай, че съдът приемел, че е налице правен интерес от водене на иска само в
установителната му част, ответникът моли да не се присъждат в полза на ищците разноски
по делото, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен процесуален представител,
поддържат иска и претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален представител,
оспорва иска, поддържа отговора и претендира разноски. Прави възражение за намаляване
поради прекомерност на направените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че ищците са собственици на по 1/18 ид. част или на общо
2
1/6 ид. част от процесния имот.
Представено е Решение № 13002 от 30.09.1999 година на Поземлена комисия -
гр.Свиленград, видно от което се възстановява правото на собственост на наследниците на
Б.М.А., бивш жител на гр. Свиленград, по удостоверение за наследници № 829, съгласно
план за земеразделяне в землището на с. Младиново, общ. Свиленград, върху десет
недвижими имота, измежду които Нива от 11.436 дка, осма категория, в местност „Казака“,
представляваща имот № 106009 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 106012,
имот № 106013, имот № 000202, имот № 106010, имот № 000200, имот № 106015.
Представена е и скица на имота, издадена от СГКК – гр. Хасково, удостоверяваща
актуалното му положение по кадастралната карта и кадастралните регистри с. Младиново,
общ. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на Изп.
директор на АГКК, което е идентично с описаното в исковата молба, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 48698.106.9, с адрес: с. Младиново, местността "Казака", с площ:
11433 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 106009, при съседи: 48698.108.202, 48698.106.12, 48698.108.79, 48698.106.15,
48698.106.200, 48698.106.10 и 48698.106.13.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№ 379/29.07.2021г.,
издадено от Община Свиленград, Б.М.А. е починал като вдовец на 23.02.1970г. и е оставил
за законни наследници трима преки низходящи – един син и две дъщери, съответно: Л. Б. М.
/починал на 18.10.2006г./, М. Б. Г. /починала на 03.08.1994г./ и Г.Б.С. /починала на
25.01.1982г./.
След смъртта си синът на общия наследодетел Б.М.А. - Л. Б. М. /поч. на 18.10.2006г./
е остави двама сина: В. Л. М. и Б. Л. М., починал на 21.05.2021г.
Ищците В. К. М., Л. Б. Л. и Й. Б. С. са законни наследници на Б. Л. М. /поч. на
21.05.2021г./, като първата е негова преживяла съпруга, а вторият и третата – негови деца.
Следователно, в наследството на наследодателя Б.М.А. /поч. на 23.02.1970г./
процесният земеделски имот е включен по реда на ЗСПЗЗ, възстановен с решение на
Поземлена комисия, което има силата на констативен нотариален акт за собственост,
съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Реституираните имоти представляват новооткрито наследство, по смисъла на чл.91а
от ЗН, а кръгът на законните наследници при новооткрито наследство се определя към
момента на откриване на наследството на реституирания собственик. Тъй като общият
наследодател на ищците е починал при действието на сега действащия Закон за
наследството, то наследствените им квоти, следва да бъдат определени съобразно
разпоредбите на чл.5 – 10 от този закон. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, ищците В. К. М., Л. Б. Л.
и Й. Б. наследяват наследствената квота на прекия си наследодател Б. Л. М. в размер на 1/6
от съсобствеността, така че всеки от тях се легитимира като собственик на 1/18 ид. ч. от
имота.
С оглед така установеното, съдът намира, че е доказан първият от трите комулативно
изискуеми елемента на фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС, а именно доказване на
правото на собственост на ищците. Този елемент, заедно с втория и третия такива, а именно
- осъществяване на владение върху имотите от страна на ответника и липсата на правно
основание за това владение - следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на
пълно и главно доказване.
Относно твърдяното владение върху имота от страна на ответника ищците
ангажираха гласни доказателства – показанията на свидетеля Георги Димитров Ганчев (без
родство с ищците). Свидетелят посочва, че познава нивата и че когато я посетил през 2019г.
тя била необработваема, обрасла с храсти и граничеща с дере, но не била заблатена. Когато я
посетил през месец май 2021г. вече теренът бил почистен, била изградена язовирна стена и
„на пръв поглед имотът влизал в изградения язовир“. Уточнява, че поводът да посети имота,
заедно с ищеца Л. Б. Л. и баща му, било предложение от ответната фирма да закупи от
3
последния същия имот.
От страна на ответника също се ангажираха гласни доказателства – показанията на
свидетелите Н.Н.С. и Е.А.Ш. (работници в ответното дружество), които са категорични, че
ответникът никога не бил ползвал имота, не бил изградил в него язовирна стена и язовир.
Свидетелят С. и Ш. посочват, че имотът представлява част от дере, стръмно и заблатено
място. Посочват, че е необработваемо място и никой не го бил обработвал.
Съдът кредитира показанията на ангажираните от ответника свидетели, предвид
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и приложената към
него комбинирана скица (Приложение № 3). Видно от заключението, процесният имот
попада изцяло на стръмен, ляв бряг на дере, извън обработваема земя. Констатирано е от
вещото лице, че между 2020г. и 2021г., южно от процесния имот, в съседните поземлени
имоти е изграден земен насип, преградил дерето и създал условия за наводняване на част от
площта на имота. Посочено е, че незалятата част от процесния имот е с площ 6.735 дка. Тези
констатации са онагледени в комбинирана скица – Приложение № 3 към заключението. В
съдебна вещото лице потвърждава, че насипът е разположен южно от заблатената част и не
засяга процесния имот.
Въз основа на гореизложеното следва извода, че ревандикационният иск, в
установителната му част е доказан и основателен и следва да се уважи в тази му част. В
осъдителната му част ревандикационният иск е недоказан и неоснователен, поради което
следва да се отхвърли в тази му част, поради недоказаност, че ответникът е владелец или
държател на имота. Действително, установи се, че в съседство на процесния имот
ответникът е извършил действия, които са се отразили на състоянието на процесния имот.
Тези действия обаче не могат да се определят като владение или държане на имота, като
един от трите комулативно изискуеми елемента от фактическия състав на иска по чл.108 от
ЗС: доказване правото на собственост на ищците, осъществяване на владение върху имота
от страна на ответниците и липсата на правно основание за това владение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да
заплатят на ответника направените по делото разноски, които се установиха в размер на
1500,00 лв., от които 1200,00 лв. – за адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. – за СТЕ.
Направените от ответника разноски му се следват изцяло, на основание чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като е признал иска в установителната му част и не е дал повод за завеждане на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по отношение
на ответника „Еуро Плантс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Костур, общ. Свиленград, обл. Хасково, че ищците притежават общо 1/6 ид. част, като
В. К. М., с ЕГН: **********, притежава 1/18 ид. част, Л. Б. Л., с ЕГН: **********,
притежава 1/18 ид. част и Й. Б. С., с ЕГН: **********, притежава 1/18 ид. част, от правото
на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
48698.106.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри с. Младиново, общ.
Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: с. Младиново, местността "Казака", с площ: 11433 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 106009, при съседи:
48698.108.202, 48698.106.12, 48698.108.79, 48698.106.15, 48698.106.200, 48698.106.10 и
48698.106.13, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за осъждане на ответника „Еуро
Плантс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Костур, общ.
Свиленград, обл. Хасково, да предаде на ищците В. К. М., с ЕГН: **********, Л. Б. Л., с
ЕГН: **********, и Й. Б. С., с ЕГН: **********, владението върху 1/6 ид. част от същия
имот.
4
ОСЪЖДА В. К. М., с ЕГН: **********, Л. Б. Л., с ЕГН: **********, и Й. Б. С., с
ЕГН: **********, да заплатят на „Еуро Плантс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Костур, общ. Свиленград, обл. Хасково, сумата 1500,00 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5