№ 2752
гр. Варна , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501929 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на АЛ. Г. СТ. чрез
процесуалния й представител адвокат Е.М. срещу решение № 261481 от 28.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 13921 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети
състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето A.Б Р. с бащата
Б. Б. Р., както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - всяка събота от
месеца от 10:00 часа до 14:00 часа в присъствието на майката; на рождения ден на детето
/21.11.2021 г./ – за времето от 16:00 часа до 18:00 часа в присъствието на майката; след
навършване на тригодишна възраст на детето: всяка четна седмица от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя с преспиване; на рождените дни на детето /21 ноември/ всяка четна
година – за времето от 18:00 часа на съответния ден до 09:00 часа на следващия ден с
преспиване, а всяка нечетна година - за времето от 18:00 часа на 22.11. до 09:00 часа на 23.11
с преспиване; на рождения ден на бащата /12 април/ – от 18:00 часа на същия ден до 09:00
часа на следващия ден; през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за
времето от 10:00 часа на 24.12. до 12:00 часа на 25.12. и за времето от 10:00 часа на 01.01. до
09:00 часа на 02.01. с преспиване; а всяка нечетна година - за времето от 10:00 часа на 25.12.
до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с
преспиване; през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00 до 18:00
часа в неделния почивен ден без преспиване; а всяка нечетна година – от 10:00 до 18:00 часа
в понеделник без преспиване; през лятната ваканция: два пъти по седем дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката с преспиване, като при осъществяване на
посочения режим на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от дома на
майката лично; както и в частта, с която е отхвърлен иска на АЛ. Г. СТ. против Б. Б. Р. за
заплащане в полза на детето A.Б Р. чрез неговата майка и законен представител месечна
1
издръжка за разликата над 200 лева месечно до пълния предявен размер от 250 лева месечно.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните
му части, като се твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените
доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Твърди се, че детето почти не
познава баща си, поради което и не е изградена емоционална връзка между двамата, бащата
не е в състояние да полага самостоятелни грижи за детето, доколкото никога не го е правил
и не познава навиците и изискванията му. Бащата няма постоянен дом на територията на
Варна и не е ясно ка ще бъде осъществяван режима на лични отношения с преспиване след
навършване на три годишна възраст на детето. Иска се отмяна на решението в обжалваните
части, като се постанови по-дълъг преходен период след навършване на три години от
детето, както и уважаване на иска за присъждане на издръжка за детето в пълния предявен
размер.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-
психологическа експертиза със задачите, формулирани в молба от 29.01.2021 г., а именно:
Какво е физическото, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето
А? Как възприема детето раздялата на двамата родители? Детето разпознава ли фигурата на
бащата в Б.Р. и, ако отговорът е положителен – какво е отношението към него? Каква е
емоционалната връзка на детето с всеки от родителите? Каква е нагласата на детето като
емоционална привързаност, общуване и съответно в педагогически аспект към всеки един
от родителите?
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в атакуваните му
части като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за опровергаване
доводите на въззивницата. Набляга се, че бащата не твърди, че майката има отчуждаващо
поведение, нито има намерение за такова. Сочи се, че детето е момче и се намира в ранна
възраст, но то следва да осъществява връзка и с баща си и тя да се задълбочава, а бащата ще
придобие навици за обгрижването му в процес на по-продължително общуване. Излага се,
че бащата към настоящия момент е безработен, че А е на 2 години, няма специфични
потребности, поради което и определеният размер на издръжката е достатъчен. Възразява
срещу поисканата СПЕ, тъй като не е налице необходимост от такава, а от друга страна това
само би оскъпила процеса безпричинно.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
2
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета на делото и направеното
доказателствено искане от въззивницата страните намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение. Разпоредбата на член 59, алинея 6, изречение второ от СК визира, че
при данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог. В
случая обаче не може да се говори, че е налице родителско отчуждение, тъй като бащата не
се е грижил за детето, рядко го вижда, а освен това детето е твърде малко /под три години/,
за да е налице отхвърляне на бащата от негова страна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата АЛ. Г. СТ. за назначаване на
съдебно-психологическа експертиза със задачите, формулирани в молба от 29.01.2021 г., а
именно: Какво е физическото, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие
на детето А? Как възприема детето раздялата на двамата родители? Детето разпознава ли
фигурата на бащата в Б.Р. и, ако отговорът е положителен – какво е отношението към него?
Каква е емоционалната връзка на детето с всеки от родителите? Каква е нагласата на детето
като емоционална привързаност, общуване и съответно в педагогически аспект към всеки
един от родителите?
3
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.08.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4