№ 7129
гр. София, 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110126549 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу В. С. М. и А. С. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата в размер на по 374,16 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 111, вх. А, ап. 26, аб. № 61723, ведно
със законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 71,04
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., сумата в размер на
по 14,95 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на по 3,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2019
г. до 02.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 7630/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на купувача на
съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които
оспорват предявените искове с довода, че представените от ищеца доказателства не
установяват надлежно, че те собственици на процесния имот, в какъвто смисъл са
твърденията в исковата молба. В условията на евентуалност правят възражение за частично
погасяване на вземанията по давност. По така изложените доводи молят за отхвърляне на
исковите претенции.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца н изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците да са
притежавали право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване,
съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия през исковия период.
За установяване на тези обстоятелства ищецът е поискал снабдяване с данъчни
декларации по чл. 14 ЗМДТ, подавани от ответниците, твърдейки, че в същите ответниците
следва да са посочили, че са собственици на процесния имот. Такива декларации обаче не са
представени като доказателство в настоящото производство, за да бъде извършена оценка на
същите, а постъпилото по делото извлечение от масива на декларациите на В. М. не
установява безспорно ответникът В. М. да е бил собственик на имота през процесния
период. Въпреки това следва да бъде отбелязано, че данъчната декларация не е предвиден в
закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г. на IV ГО), а декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни
последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия. Не се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните и от останалите събрани по делото доказателства – нещо повече в
постъпилото по искане не ищеца писмо от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“ изрично се сочи, че процесният имот не е предоставен в обезщетение на
отчужден собственик и за същия не е издавана заповед по чл. 100 от ЗТСУ. При направено
изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на
същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено. Ето защо
ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на доказване и
отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ претендираното
право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
между него и ответниците, като исковете за главници за потребена топлинна енергия бъдат
отхвърлени изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за обезщетение за забава, поради което
същите също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
2
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците, като в полза на всеки от тях следва да бъдат присъдени претендираните такива
за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. С. М., с ЕГН ********** адрес гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, бл. 111, ех. А, ап. 26 и А. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
„Македония“ № 34, ет. 4, ап. 6, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца всеки от тях сумата в размер на по 374,16 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 111, вх. А, ап. 26, аб. № 61723, ведно със
законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 71,04
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., сумата в размер на
по 14,95 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на по 3,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2019
г. до 02.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 7630/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати В. С. М., с ЕГН ********** адрес гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 111, ех.
А, ап. 26, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати А. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Македония“ № 34, ет. 4,
ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3