№ 1650
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330204249 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003099/03.06.2021 г., издадено
от Н.К., изпълняваща служебните задължения за длъжността *****
,,Инспекция по труда‘‘ – П. с което на ,,В.В.Е.Б.‘‘ ЕООД гр. П., с ЕИК:
********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 1 500 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 КТ.
Дружеството жалбоподател, чрез **** адв. Т. иска отмяната на
атакуваното наказателно постановление, доколкото същото било неправилно
и незакосъобразно. Излага съображения, че е налице граждански договор
между дружеството жалбоподател и лицето А.У.. Не се установявало
извършването на нарушението. При условията на евентуалност намира
случаят за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез **** **** К. и ***Т.
оспорват подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което
иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
П.ски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на
страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява
неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че на 17.04.2021 г. при извършена проверка на строителен обект –
жилищна сграда в с. П., общ. Р., ул. ,,Р.‘‘, изпълняван от дружеството
жалбоподателя било установено лицето А.Б.У. с ЕГН: **********, което
извършвало обща работа на строежа, като общ работник, облечен с работно
облекло. При проведен разговор с него, същият декларирал, че работи за
дружеството жалбоподател като общ работник с работно време от 08.30 часа
до 16:00 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер от 20 лева на ден.
От събраните по преписката доказателства се установявало, че дружеството
жалбоподател на 17.04.2021 г. е приело на работа лицето А.У., като общ
работник на строителния обект, при установени елементи на трудово
правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Представен бил граждански договор № 003/16.04.2021 г., включен между
жалбоподателя и лицето А.Б.У..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителката Д.Б.
и свидетелката по АУАН – Б.К.. Същите заявиха, че си спомнят за случая,
след получен сигнал от ,,буден‘‘ гражданин в ден събота отишли на проверка
в с. П. на строителен обект по който се извършвали строителни работи от
дружеството жалбоподател, където установили няколко лица да работят, като
три от тях били без сключени трудови договори, а само едното имало такъв.
Не било установено прокопаването на канал. След разговор с лицето А.У.,
същият заявил, че работи от 08.30 часа и ще получи възнаграждение за деня.
Също така последният е посочил, че в момента получава обезщетение за
безработица и не би могъл да сключи трудов договор.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите произтичат от незаинтересовани по делото лица и са ясни,
логични и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства и
най-вече с представената по делото Декларация по чл. 402 от Кодекса на
труда в която лицето А.У. собственоръчно е посочило, че работи на
строителен обект на жилищна сграда в с. П., като има уговорено
възнаграждение в размер от 20 лева на ден и работното му време е от 08.30
2
часа до 16:00 часа. Също така заявеното от тези свидетелки си кореспондира с
наличната по делото справка от ТП НОИ П. видно от която се установява, че
лицето А.У. към момента на проверката е получавало възнаграждение за
безработица.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят В.Д., който
заяви, че на процесния ден и място се е намирал заедно с лицето А.У., като
имали уговорка с управителя на дружеството жалбоподател да прокопаят
канал.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., доколкото същите си
противоречат със заявеното от свидетелките Б. и К. и по-специално, че
последните твърдят, че не е било налице канал, който следвало да се
прокопае.
Съдът кредитира следните писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
От представеното копие от Декларация по чл. 402 Кодекса на труда се
установява, че същата е съставена на 17.04.2021 г. в 12:30 часа и в същата
лицето А.У. собственоръчно е написало, че работи на строителен обект на
жилищна сграда /а не да прокопае канал/ в с. П. с работно време от 08:30 часа
до 16:00 часа при уговорено трудово възнаграждение в размер от 20 лева на
ден.
От представеното копие от сигнал от лицето Н.Ц. се установява, че в
него тя е посочила, че дружеството жалбоподател извършва строителни
дейности в процесния обект, като при него работят лица без сключени
трудови договори, без работно време и лични предпазни средства.
От представената справка от ТД на НАП гр. П. се установява, че лицето
А.У. има сключен трудов договор с дружеството жалбоподател от 01.05.2021
г.
От представената справка от ТП НОИ П. се установява, че лицето А.У.
за месец януари 2021 г. е получило сумата в размер от 1485.80 лева, за месец
февруари 2021 г. 1485.80 лева, за месец март 2021 г. 1634.38 лева и за месец
април 2021 г. 1181.55 лева.
Съдът не кредитира представения по административно-наказателната
3
преписка копие от Граждански договор № 003/16.04.2021 г., доколкото е на
мнение, че той прикрива действащо трудово правоотношение между лицето
А.У. и дружеството жалбоподател. Също така, той не е с достоверна дата,
като е налице и разминаване в посоченото възнаграждение. Също така в
т.нар. граждански договор е посочено, че той работи на длъжност общ
работник.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда задължение за формата на
писмения договор, а именно, че той трябва да е в писмена форма.
Дори и да се приеме обаче, че е имало сключен граждански договор към
17.04.2021 г., Съдът е на мнение, че същият прикрива трудово
правоотношение, за което липсва трудов договор.
Трудовото правоотношение се характеризира с определени белези и
признаци, като най-честите от тях са работно време и трудово
възнаграждение.
Отликата между трудовия договор и гражданския такъв се изразява в
следното:
При гражданския договор страните са равнопоставени, докато при
трудовия договор са при условията на власт и подчинение, а именно
работодател и работник. В случая дружеството жалбоподател се явява
работодателят, а А.У. се явява работникът, каквото той е записал и в
справката по чл. 402 КТ. Също така характерното за трудовото
правоотношение, е че в него има работно време, каквото липсва при
типичния граждански договор. В случая в справката по чл. 402 КТ е
посочено, че лицето А.У. има работно време от ,,8.30 часа до 16:00 часа‘‘.
Ако това беше типично гражданско правоотношение, съответната страна
нямаше да има задължение да полага труд за определено време. Също така
при гражданския договор заплащането се осъществява при свършването на
определена работа, докато при трудовото правоотношение заплащането е
фиксирано, без да е необходим определен резултат. В случая лицето А.У. е
получавал уговорено трудово възнаграждение в размер от 20 лева на ден.
Всичко по-горе изложено, навежда Съда на извод, че към момента на
извършване на проверката лицето А.У. не е имало сключен трудов договор с
дружеството жалбоподател, като по същото време е имало трудово
правоотношение между тях.
Също така се установява и мотивът за не сключването на трудов
4
договор, а именно това, че лицето А.У. е получавал обезщетение за
безработица в един сравнително голям размер и евентуално сключването на
трудов договор би възпрепятствало това.
Дори и да се приеме, че е налице граждански договор не е основание за
изключване на отговорността на работодателя, поради което правилно според
въззиваемата страна дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 62,
ал.1, вр. чл. 1, ал.2 КТ и правилно нарушението е съотнесено към
санкционната норма на чл. 414, ал.3 КТ.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили
вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените
отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето
защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения, които да водят да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и
недвусмислен начин се съдържа описание на нарушението. В действителност
в наказателното постановление не се съдържа информация за това пред кой
съд би могло да се обжалва същото, но това по никакъв начин не ограничава
правото на защита на наказаното лице, доколкото от намиращата се по делото
жалба се установява, че тя е адресирана до РС – гр. П..
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 1 500
лева до 15 000 лева.
Съдът намира, че в случая размерът на наложената имуществена
санкция е правилно определен към минимума предвиден в закона, доколкото
няма данни за извършени други нарушения на трудовото законодателство от
дружеството жалбоподател.
Ето защо и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството жалбоподател трябва да бъде
осъдено да заплати и разноски в размер от 100 лева на Изпълнителна агенция
,,Главна инспекция по труда‘‘. Съдът определи среден размер на
5
претендираното юрискосултско възнаграждение, доколкото делото приключи
в две съдебни заседания с разпит на трима свидетели.
Поради горните мотиви, П.ският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003099/03.06.2021 г.,
издадено от Н.К., изпълняваща служебните задължения за длъжността *****
,,Инспекция по труда‘‘ – П. с което на ,,В.В.Е.Б.‘‘ ЕООД гр. П., с ЕИК:
********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 1 500 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА ,,В.В.Е.Б.‘‘ ЕООД гр. П., с ЕИК: ********* да заплати на
Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ сумата в размер от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6