№ 221
гр. С, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110131659 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, Т Д,
кантора ..., насочени срещу „УК К Ф” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Г” №... и „ЕОС М” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Р
П К” № 4-6, искове за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца в условията на
разделност сума от по 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от сключен между ответниците
договор за цесия, безпокойство от телефонни позвънявания с искане от ищцата да заплати
свои задължения по договор за кредит изцяло, от предупреждения, че при неплащане ще
бъдат предприети мерки срещу нея.
Претендира се присъждане на законна лихва върху заявеното обезщетение, считано
от подаване на исковата молба – 13.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и „УК К Ф” ЕАД е сключен договор за
кредит за сумата от 40000.00 лв. със срок на погасяване 120 месеца с месечна погасителна
вноска от 438.60 лв. Сочи се, че ищцата първоначално е погасявала редовно кредита си, но
после се е разболяла и това й е представлявало трудност, поради което е поискала да бъде
намален размера на месечната погасителна вноска. Според ищцата, вместо кредиторът да
уважи това нейно искане, той е прехвърлил вземането си по процесния договор за кредит на
трето лице – втория ответник „ЕОС М” ЕООД, без да я уведоми. Излагат се данни, че
плащанията по кредита са спрени на 20.10.2021 г., след което служител на „ЕОС М” ЕООД е
започнал да звъни на ищцата и да изисква от нея плащане на сумата от 39710.86 лв.
Ищцата поддържа становище, че със сключения между ответниците договор за цесия,
те са я увредили, с което са й причинени неимуществени вреди. Като източник на
последните допълнително се сочат и предприети от новия кредитор действия по събиране на
вземането по процесния договор за кредит, изразяващи се в телефонни обаждания и
предупреждения, че при неплащане ще бъдат предприети последващи действия.
Отделно се обосновава становище, че увреждането е предизвикано и от факта, че при
прехвърляне на вземането, ответниците са се договорили, че задължението на ищцата
възлиза на 45 000.00 лв., а не на дължимия остатък от 37 000.00 лв., както и че от нея се
изисква плащане в пълен размер, а не съобразно погасителния план по договора за кредит.
1
В исковата молба се твърди, че от така описаните действия ищцата е изпитала болки
и страдания – вдигнала е кръвното си налягане, разболяла се е, изпитала е основателен
страх, че може да посегнат на живота й.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които изразяват
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът „УК К Ф” ЕАД поддържа становище за неоснователност на предявения
иск. В тази насока изразява становище, че в исковата молба дори не се посочва
противоправно деяние. Поддържа становище, че такова само по себе си не може да бъде
прехвърлянето на вземането му от ищцата към „ЕОС М” ЕООД, както и уведомяването на
длъжника от новия кредитор въз основа на упълномощаване от новия кредитор. По
отношение размера на вземането към датата на прехвърлянето му се отбелязва, че той
възлиза на 39 710.86 лв., от която сума 37 064.68 лв. непогасен остатък от главницата и 2
646.18 лв. непогасен остатък от лихви. Претенцията на цесионера за пълно погасяване на
вземането пък се обяснява с упражнено от него право да обяви договора за предсрочно
изискуем.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради липсата на доказателства за
настъпили вреди за ищцата, както и поради липсата на причинно-следствена връзка между
евентуални вреди и действията на ответника „УК К Ф” ЕАД.
Ответникът „УК К Ф” ЕАД оспорва и отговорността му в условията на солидарност с
другия ответник „ЕОС М” ЕООД.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявения иск като
присъди на ответника направените от него разноски.
Ответникът „ЕОС М” ЕООД също оспорва иска като неоснователен. И този ответник
признава, че между ответницата и „УК К Ф” ЕАД е сключен процесния договор за кредит,
вземанията, по който той е закупил от кредитора с договор за цесия от 19.04.2022 г., като
това действие е съобщено на ищцата с нарочно писмо. Отбелязва се, че със съобщението за
цесията, получено от ищцата на 04.07.2022 г., на нея й е даден 15-дневен срок за доброволно
изпълнение, в който тя не е изплатила задълженията си. Поради това, „ЕОС М” ЕООД е
подало на 02.09.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Г. Н..
В отговора на „ЕОС М” ЕООД се развиват съображения за липсата на причинно-
следствена връзка между уведомяването за предсрочната изискуемост и претендираните
неимуществени вреди. Според ответника, правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем е последица от неизпълнението му и само по себе си не е в състояние
да предизвика дискомфорт на задължението лице, от който то да черпи права.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на
ответника направените от нея разноски по делото.
С протоколко определение от 06.12.2022 г. е изменен доклада по делото в смисъл, че
процесната сума се претендира в условията на разделност по 5 000 лв. спрямо всеки от
ответниците.
В съдебно заседание ищецът и ответникът „УК К Ф” ЕАД се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора на исковата
молба съответно искания и възражения. Ответникът „ЕОС М” ЕООД не изпраща
представител.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото искове са с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
За установяване правата си по тези искове, ищцата трябва да докаже противоправно
2
поведение на служители на ответниците, настъпили за нея вреди по вид и размер, както и
причинната връзка между поведението на служителите на ответниците и причинените
вреди.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: сключен между ищцата и „УК К Ф” ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № ....2019 г., прехвърляне на вземанията по този договор от
„УК К Ф” ЕАД в полза на „ЕОС М” ЕООД с договор за цесия от 19.04.2022 г., като това се
подкрепя и от представения по делото договор за кредит № ....2019 г., по силата на който
„УК К Ф” ЕАД е предоставило на ищцата заем в размер на 40 000 лв., като същата се е
задължила да върне сумата на 120 месечни вноски, с размер на всяк аот 438,60 лв., общо
дължима сума по кредита от 52 631,56 лв., при плаваща лихва и ГЛП от 4,87 %, а ГПР е в
размер на 5,89 %. Видно от представения индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.04.2022 г. и приложение 1 към него „УК К Ф” ЕАД е прехвърлило
процесното вземане на „ЕОС М” ЕООД, като същото е описано на стр. 19, ред 164 от
приложението, като е посочен и общият размер на дълга от 39 710,86 лв., от които сумата от
37 064,68 лв., представляваща непогасена главница по кредита и сумата от 2 646,18 лв.,
представляваща начислена лихва.
Не се спори още по делото, а и от представеното уведомление с изх. №
4071/30.06.2021 г. се установява, че „ЕОС М” ЕООД е съобщило на длъжника за
извършената цесия, като видно от приложеното по делото известие за доставяне ищцата е
получила лично уведомлението на 04.07.2022 г. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В т.3.2 от представения договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.04.2022 г. цедентът е упълномощил цесионера да уведомява
длъжниците за извършената цесия, с оглед на което съдът намира, че ищецът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В чл. 12, ал. 6 и 7 от
договора за кредит страните са уговорили, че кредитодателят може по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трети лица, като уведоми потребителя за това писмено,
като е уговорено още, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят дава
изричното си съгласие кредиторът да прехвърля правата си по договора на трети лица.
Доколкото нито законът забранява прехвърляне на вземането, нито такова задължение е
уговорено между страните по договора за кредит, нито вземането, доколкото същото е
парично, е от естеството да не позвали прехвърлянето му, то съдът счита, че не е налице
противоправно поведение от страна на ответниците със сключване на процесния договор за
цесия.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца и че е налице противоправно
поведение, изразяващо се в телефонни обаждания и заплахи към същия. Съгласно чл.12,
ал.2, б.„а“ от приложимите към процесния договор за кредит Общи условия, кредитодателят
има право едностранно да прекрати договора и да обяви всичките си вземания по него за
предсрочно изискуеми при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита. В исковата си молба ищецът признава, че е преустановил
плащанията си на 20.10.2021 г., като от справката за движение по кредита се установява, че
след 21.08.2021 г. не е постъпвало плащане по кредита, което е дало право на кредитора да
упражни правото си по чл.12, ал.2, б. „а“ от приложимите Общи условия към договора. От
представеното по делото уведомление с изх. №.../30.06.2022 г., получено от ищцата на
04.07.2022 г. се установява, че цесионерът е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост по кредита. За установяване на телефонните обаждания и заплахите към
ищеца по делото бяха събрани гласни доказателствени средства, от които обаче не следва
категоричен извод, че ответниците чрез своите служители са заплашвали ищцата и са я
тормозили по телефона. Свидетелят Р Т Т заявява, че знае, че служител от банката е
притеснявал ищцата, че трябвало да внесе определени суми, като ищцата е споделила на
3
свидетеля, че в последно време много често й звъняли. Свидетелят дава показания, че
ищцата е била заплашвана с тези колекторски фирми. Свидетелят Н Д Н посочва, че
разбрал, че колекторска фирма притеснява ищцата за крупна сума пари, които да внесе
наведнъж, като не знае за взаимоотношенията им с банката. От така събраните
доказателства не се установява по безсъмнен начин, че служители на ответниците са
тормозили ищцата с телефонни обаждания, като са я заплашвали. Ето защо съдът намира
това твърдение за недоказано, като следва да се отбележи и че действията по събиране на
кредитни задължения, в това число и обаждания по телефона, не представляват
противоправно поведение.
Относно размера на прехвърленото вземане съдът намира следното: от представената
по делото справка за движение по договора за кредит към дата 04.10.2022 г. се установява,
че общото непогасено задължение по кредита възлиза на сумата от 39 710,86 лв., какъвто е и
размера на вземането, прехвърлено с договора за цесия между двамата ответника. Ето защо
съдът намира, че с извършената цесия не са увредени интересите на ищеца, доколкото не е
прехвърлено нещо в повече от съществуващото задължение по договора за кредит.
С оглед на гореизложеното съдът намира така предявените искове за неоснователни,
доколкото по делото не се установи наличието на противоправно поведение от страна на
служители на ответниците.
Само за пълнота следва да се посочи, че не се доказаха по делото и наличието на
претърпени вреди от страна на ищцата, както и причинно-следствена връзка между
поведението на служители на ответниците и претърпените вреди. За установяване на
посочените обстоятелства са ангажирани гласни доказателствени средства, като свидетелят
Т заявява, че бащата на ищцата е починал в края на 2020 г., вследствие на което тя била
много притеснена, като след това и пострадала от катастрофа. Същевременно свидетелят
заявява, че от притеснения по кредита ищцата е стигнала до катасрофа и е получила нещо
много сериозно със здравето си. Свидетелят споделя, че от честите позвънявания във връзка
с кредита ищцата започнала да изпитва страх, както и да се влошава здравословното й
състояние, като това нейно състояние продължавало да е лошо и се влошавало и тя живеела
постоянно в стрес. Свидетелят Н заявява, че ищцата е претърпяла катастрофа след като е
починал баща й, като от катастрофата ищцата е имала проблеми с кръста, била е в болница,
дълго време не е била трудоспособна, заявява, че доколкото колекторската фирма е
притеснявала ищцата да внесе наведнъж крупна сума пари, последната е получила
сърцебиене. От така събраните доказателства не се установява какви неимуществени вреди е
претърпяла ищцата, отделно не се установява, че такива са причинени в причинно-
следствена връзка с поведението на служители на ответниците, доколкото свидетелите
заявяват, че от загубата на баща си и последвалата катастрофа ищцата е претърпяла травми,
като не се установява и катастрофата да е настъпила във връзка с притеснения по кредита,
доколкото и ищцата в уточнителна молба от 04.07.2022 г. заявява, че на връщане от
погребението на баща си, е претърпяла процесната катастрофа. Поради изложеното и
доколкото други доказателства не бяха ангажирани от ищцата, съдът намира и тези
предпоставки на деликтната отговорност за недоказани, като предявените искове подлежат
на отхвърляне и на посочените основания.
Ето защо съдът намира за неосъществен съставът на деликтната отговорност, поради
което предявените искове подлежат на отхвърляне в тяхната цялост, като неоснователни и
недоказани.
По разноските: с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат единствено ответниците: ответникът „УК К Ф” ЕАД претендира такива в
размер на 996 лв. за адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за
извършването им. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото настоящият спор не представлява фактическа и
правна сложност както от гл.т. на вида на предявения иск, така и с оглед конкретно
извършените процесуални действия, обема събран доказателствен материал, броя проведени
4
съдебни заседания, процесуалното поведение на насрещната страна. Ето защо заплатеното
от „УК К Ф” ЕАД адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено съгласно
действащите към момента на сключване на договора за защита и съдействие – 15.09.2022 г.,
разпоредби на Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл.7,
ал.2, т.2, а именно до сумата от 696.00 лв., която следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника. Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 ГПК да заплати на
ответника „ЕОС М” ЕООД сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предвиденото в чл.25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, Т Д,
кантора ..., искове против ответниците „УК К Ф” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.”Г” №... и „ЕОС М” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.”Р П К” № 4-6, за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца в
условията на разделност сумата от по 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от сключен
между ответниците договор за цесия, безпокойство от телефонни позвънявания с искане от
ищцата да заплати свои задължения по договор за кредит изцяло, от предупреждения, че при
неплащане ще бъдат предприети мерки срещу нея, ведно със законната лихва върху
заявеното обезщетение, считано от подаване на исковата молба – 13.06.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, Т Д, кантора ..., да
заплати на „УК К Ф” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Г” №...,
сумата в размер на 696.00 лв., представляваща направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, Т Д, кантора ..., да
заплати на „ЕОС М” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Р П К”
№ 4-6, сумата в размер на 100.00 лв., представляваща направени от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5