№ 125
гр. Сливен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500130 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Ц., пълномощник на
Община Сливен против решение № 93/10.02.2022 г. по гр.д. № 1780/2021г. на
Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на ЗАД
„ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „ Княз Дондуков“, № 59 по иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ,
във р. с чл.49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 515.78 лв. представляваща
заплатена по застраховка „ Каско“ обезщетение за застрахователно събитие за
автомобил „ Мерцедес S-500“ с рег. № СН999999 настъпило на 27.07.2018г.
Била присъдена законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
17.05.2021г., както и деловодни разноски в размер на 1120.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Съдът
не бил възприел правилно свидетелските показания. Така например св.
Василев не си бил спомнял за ПТП и за наличието на дупка, а само бил
предположил, че е посетил ПТП. Св. Русев по всяка вероятност бил
1
заинтересован от изхода на делото, тъй като можело да носи наказателна
отговорност ако се установи, че е заблудил органите на МВР и застрахователя
по отношение на механизма на ПТП. Настъпилото ПТП било изцяло по вина
на водача на автомобила, който не бил съобразил условията, при които е
управлявал. Съдът не следвало да се съобрази и със заключението, което е
дало вещото лице, тъй като то се основава единствено на документите
предоставени му от ищеца, а те били неверни. По делото не била установена
причинно – следствена връзка между поведението на ответника и настъпилото
ПТП.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове
да бъдат отхвърлени и да се присъдят деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Г., пълномощник на ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се доказало, както настъпването на ПТП,
така и неговият механизъм. Свидетелят Василев (служител на МВР) лично
бил посетил ПТП и бил съставил надлежен протокол, в който отразил
наличието на дупка по платното. ВЛ било посочило, че причинените щети е
можело да настъпят при управление на автомобила с допустима от закона
скорост. Била установена причинно – следствената връзка между настъпилото
ПТП и причинените щети. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Не се претендират разноски.
Страните не са направили нови доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от юриск.Ц., който
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният и представител адв. Г. заявява, че оспорва
жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
2
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.02.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.02.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По делото е надлежно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по което е било заплатено обезщетение за нанесени щети
вследствие настъпило ПТП.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – протокол за
ПТП, свидетелски показания на св. Василев (служител на МВР), който лично
е посетил ПТП и е съставил протокола за ПТП (официален свидетелстващ
документ относно обективираните в него данни) и от заключението на
първоначалната СТЕ безспорно се установява, както момента на настъпване
на ПТП ( 27.07.2018г.), така и мястото на настъпването му ( гр. Сливен,
бул.“Янко Сакъзов“, в посока юг до бл.41, кв. „ Дружба“) и щетите които са
били причинени на застрахования автомобил – вид и стойност.
Останалите събрани по делото доказателства представени от въззивната
страна, съдът не взима под внимание, тъй като въз основа на тях се
установява фактическо положение, което съществува три години по – късно
след настъпване на ПТП. Те не оборват доказателствената сила на
представения протокол за ПТП.
Съдът намира, че не следва да уважи претенциите на въззивната страна
за съпричиняване. От заключението на ВЛ по първоначалната експертиза се
3
установява, че препятствието не е било надлежно сигнализирано. От друга
страна ВЛ е посочило, че макар да не е възможно да се определи точната
скорост на автомобила, настъпилите щети биха могли да се получат и ако
водачът се е движел в рамките на разрешената скорост.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е предвидено, че този който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е безвиновна.
Работодателят отговаря за действията на служителите си , които могат да са
активни и пасивни ( бездействие). В случая мястото на ПТП се намира в
района на гр. Сливен. Той е част от общинската пътна мрежа и за
изправността му отговарят служителите на Община Сливен. При поддръжката
на пътя служителите на общината са допуснали да не се поправи
своевременно дупка на платното, която е предизвикала ПТП.
Съдът намира, че е безспорно налице причинно – следствена връзка
между виновното поведение на служителите на Община Сливен изразяващо
се в неподдържане на общинска улица без дупки и настъпилото ПТП. Ако не
е била дупката на пътя ПТП е нямало да настъпи , а от това следва , че и
щетите е нямало да бъдат възстановени от застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени деловодни разноски. Такива са претендирани в размер на 450.00
лв. - адвокатско възнаграждение. Въззивната страна е направила
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно предвид естеството на разглеждания иск и
обема правна помощ, която е била осъществена. Исковата претенция е за
515.78 лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обаче
минималното адвокатско възнаграждение при искове с цена до 1000.00лв. е
300.00 лв. и това е възнаграждението, което следва да се присъди на
въззиваемата страна за настоящата инстанция.
По тези съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/10.02.2022 г. по гр.д. № 1780/2021г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул. „ Цар Освободител“ , № 1 да заплати на ЗАД „ АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Княз
Дондуков“, № 59 деловодни разноски за въззивна инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 ( триста ) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5