Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 344
гр.Стара Загора, 20.09.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№ 669 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба вх.№4622/10.09.2019г.,
допълнена с жалба вх.№4736/16.09.2019г., подадени от лишения от свобода Г.М.П.,***,
с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни бездействия от
администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се в липса на осигуряване
на медицинско обслужване. В жалбата се твърди, че на 17.08.2019г. – събота, П. е
изпитал силни болки в кръста, а впоследствие е получил и задушаване. Сочи се,
че въпреки многократните му молби да бъде извикана бърза помощ и да му бъде
осигурена медицинска помощ, не е получил такава, а единствено от охранителния
състав на Затвора Стара Загора са му осигурени няколко таблетки „бусколизин“ и „диклак“, като част
от тези лекарства са му набавени от други лишени от свобода. П. заявява, че
лекарска помощ му е осигурена едва на 19.08.2019г. – понеделник, когато е бил
прегледан от лекаря на Затвора Стара Загора. По време на прегледа, на лишения
от свобода са осигурени лекарства и му е поставена инжекция, но въпреки това
болките му не намалели до края на седмицата, а преглед извън Затвора не му бил
осигурен. На 29.08.2019г., 05.09.2019г. 09.09.2019г. продължил да отправя молби
към охранителния състав да бъде прегледан от лекар, но такъв не му бил
осигурен. Едва на 10.09.2019г. е отведен при лекаря на Затвора, където обяснил,
че има силни болки в кръста, че краката му не го държат от болка и че не може
да се храни, тъй като му се повръща и му се гади от храната, като поискал да му
бъде осигурен преглед извън Затвора Стара Загора. Такъв отново му бил отказан,
като са му осигурени единствено лекарствени таблетки. Жалбоподателят моли съда
да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието,
изразяващо се в липса на осигуряване на
медицинско обслужване.
В съдебно заседание лишеният от свобода,
редовно призован, се явява лично и с адвокат С.С.. Защитникът на жалбоподателя сочи,
че медицинските лица в Затвора Стара Загора оказват на подзащитния
й медицинска помощ, но явно тя не е адекватна. С оглед на това моли съда да
уважи искането на П. и да разпореди същият
да бъде изведен и настанен за лечение в болнично заведение и да му бъдат
назначени пълни изследвания, за да се установи заболяването му и да му бъде
назначено адекватно лечение.
Ответникът – Началник на Затвора Стара Загора,
се представлява от юрисконсулт Стефка С., която оспорва подадената жалба. Сочи,
че дори и да е било налице незаконосъобразно бездействие от страна на
затворническата администрация, то същото е прекратено, тъй като на 19.08.,
23.08., 10.09. и 13.09.2019г. на П. са извършени медицински прегледи.
Обосновава, че в случая не са налице предпоставките за извършване на лечение
извън мястото за лишаване от свобода, посочени в чл.135 от ЗИНЗС. Моли съда да
отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Лишеният от свобода Г.М.П. *** на 25.10.2017г.
От приложената по делото медицинска справка,
изготвена от Директора на Медицинския център при Затвора Стара Загора, се
установява, че П. е с двустранен лумбосакрален
радикулит и дископатия на ниво L5-S1, установен по
време на престоя му в Затвора – Стара Загора през 2013г. След проведена консултация
с невролог е назначено лечение с НПВС с добър ефект. Сегашните оплаквания на л.св. П. датират от средата на месец август 2019г. По повод
на тези оплаквания е прегледан в Медицински център на Затвора на 19.08.2019г.
Поставена е диагноза: Лумбосакрален радикулит. Във
връзка с болевия синдром е назначено лечение с Дексофен – 1 ампула мускулно, Бусколизин
табл. Но-шпа табл. На 23.08.2019г. е извършен
вторичен преглед. Поставен е 1 флакон Профенид и.м. и е продължено медикаментозно лечение с Фламексин. На лишения от свобода е дадена бележка да се
храни в килията с оглед ограничаване на активните движения. Следващ преглед е
извършен на 10.09.2019г. Продължено е лечението с НПВС. Последен преглед е
извършен на 13.09.2019г. Поставена 1 ампула Дексофен
мускулно и към терапията са включени табл. Мидокалм, Милгама и Еманера. В справката е
посочено, че заболяването е хронично с периоди на обостряне на симптоматиката.
Назначено е лечение с НПВС, което се осигурява от Медицински център. При персистиране на оплакванията ще бъде осъществена
консултация с невролог и при необходимост корекция на терапията.
По делото са приложени докладни записки от
надзиратели от Затвора Стара Загора и обяснения от посочените от жалбоподателя
свидетели на случилото се.
От докладните записки на инспектор П.А.П. и Д.Л.К.
се установява, че по време на дежурството им на 17.08.2019г. са уведомени, че П.
не се чувства добре и е с болки в кръста. На лишеният от свобода са осигурени
лекарствени средства и впоследствие същият е забелязан от инспектор К. да се
движи по коридора без видими болки. По време на вечерната проверка се намирал в
добро физическо състояние.
От писмените обяснения на лишените от свобода А,Т.Й.,
С.И.И., П.Д.П., Х.А.М., А.К.С., Н.Д.Т.и Р.Д.Д. се
установява, че на 17.08.2019г. П. е лежал на земята, тъй като е изпитвал силни
болки в кръста. От л.св.Й. му е оказана помощ да
легне на леглото си, а впоследствие са му осигурени лекарства за успокояване на
болката. По-късно е забелязан да се разхожда, като споделил, че вече нищо не го
боли. В обясненията на лишените от свобода се съдържат данни и за това, че П.
тренира, като прави лицеви опори и се набира на лост. Потвърждава се и
обстоятелството от медицинската справка, че на 10.09.2019г. е извършен
медицински преглед на П..
С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Искането е допустимо, тъй като
възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда
от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е
неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:
1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл.3; 2.извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл.3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт
задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да
бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3 (ал.2).
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай нарушаването на забраната по чл.3,
според оплакванията и исканията на жалбоподателя, се изразява в това, че
органът по изпълнение на наказанието не му предоставя възможност за провеждане
на нужното лечение в достатъчна степен, което е посочено сред действията и
бездействията, предмет на изричната забрана по чл.3, ал.1, съответно е
приравнено на нарушение по силата ал.2.
Медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС,
глава ІІІ от ППЗИНС и Наредба № 2
от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от
23.04.2010г. Съгласно чл.135, ал.1
от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в
местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото
лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни
прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със
заповед на началника на затвора след издаване на задължителното съгласно чл.129, ал.3
от ЗИНЗС предложение на директора на медицинския център или
директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода.
В случая, видно от
приетите по делото писмени доказателства - медицинска справка от директора на
МЦ при Затвора Стара Загора и извлечение от журнала за проведени медицински
прегледи на лицата лишени от свобода, се установява, че заболяването на П. –
двустранен лимбосакрален радикулит е констатирано
през 2013г. по време на предишен негов престой в Затвора Стара Загора, като
след проведена консултация с невролог е назначено лечение с НПВС с добър ефект.
След възникване на сегашните му оплаквания от средата на м.август
2019г. на жалбоподателя са били проведени медицински прегледи на 19.08.,
23.08., 10.09. и 13.09.2019г., като отново е назначено лечение с НПВС, което се
осигурява от Медицинския център на Затвора Стара Загора. С оглед хроничността на заболяването и периодите му на обостряне
Директора на медицинския център при Затвора Стара Загора не е установил
необходимост от извършването на консултативни прегледи или специализирани
изследвания. В изготвената от последния медицинска справка изрично е посочено,
че при персистиране на оплакванията ще бъде
осъществена консултация с невролог и при необходимост корекция на терапията.
Освен това, от
приложените по делото докладни записки от надзиратели от Затвора Стара Загора и
обяснения от други лишени от свобода при Затвора Стара Загора, се установява, че
след приема на лекарства състоянието на П. се подобрява, като дори същият е
забелязан да извършва физически натоварвания. При тези данни и с оглед дадената
характеристика на заболяването – хронично с периоди на обостряне, съдът намира,
че в случая не се доказа жалбоподателят да е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение при осигуряването на медицинска
помощ. От събраните доказателства не се установява, че същият е имал
необходимост от изпращане за преглед пред специалист извън затвора. Твърденията
за неадекватно медицинско обслужване в медицинския център на Затвора Стара
Загора за недоказани, съответно и искането към съда да разпореди на органа по
изпълнение на наказанията да прекрати бездействието, изразяващо се в липса
на осигуряване на медицинско обслужване,
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора на основание чл.143,
ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37
от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По делото лишеният от свобода е приложил молба
за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на съдебното производство,
поради липсата на доходи, като е приложена декларация за материално състояние. От
последната е видно, че лишеният от свобода не полага никакъв възмезден труд и
няма никакви доходи, освен около 40 лева на месец, които получава от негови
близки. Липсата на доходи от трудова дейност се установява и от приложената
справка от Затвора Стара Загора и макар получаваната от жалбоподателя месечна
сума от негови близки да е достатъчна за заплащане на държавната такса за
водене на делото, то от представената разпечатка на баланса на личната му
сметка се установява, че към 01.09.2019г. в нея са налични 0,01 лева. При тези
данни и с оглед съкратените срокове на провеждане на конкретното производство,
както и след извършена проверка на обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът приема, че
жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на дължимата се държавна
такса за образуване на делото, поради което искането за освобождаване от
внасяне на държавна такса следва да се уважи.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.280, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСВОБОЖДАВА от
заплащане на държавна такса Г.М.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, за образуване на адм. дело
№669/2019г. по описа на Административен съд - гр.Стара
Загора.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.П., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, с искане към
съда да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати
бездействието, изразяващо се в липса на
осигуряване на медицинско обслужване, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.М.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София сумата 100 /сто/
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва пред тричленен
състав на Административен съд – Стара Загора в срок от 3 дни от съобщаването му
на страните, съгласно чл.281 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: