№ 396
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от Б. И.
К., чрез адв.Д. /ВАК/ против постановено по гр.дело № 5188/2022 година,
Решение № 3799 от 05.12.2022 година , по описа на ВРС, с което е било
прието за установено в отношенията между страните, че Б. И. К., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
350 лева, представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от Договора за
комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на ел. енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за
обект на потребление с аб. номер ***, поради неизпълнение на задължението
на ответника, уредено в чл. 8, ал. 3 от Договора, както и сумата от 23,43 лв. –
лихва за забава от падежа на задължението – 07.06.2021г. до 03.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 16.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и с което е бил осъден Б. И. К., ЕГН
********** да заплати в полза на ищцовото дружество „***“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата в общ размер от 200 лева, представляваща сбор от дължими разноски
по настоящото дело и по предхождащото го заповедно производство № 1913
1
по описа на ВРС за 2022г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че обектът на потребление с абонатен № *** не е
собственост на ответника и че е бил продаден още през далечната 2007
година; оспорва се от страна на купувача да е имало виновно неизпълнение на
задължения по Договор за комбинирани услуги или че това неизпълнение е
довело до прекратяване на договора. Посочено е още, че клаузата, с която е
уговорена неустойка, е неравноправна и нищожна, поради противоречие с
добрите нрави и по същество се настоява съдът да отмени решението, като
отхвърли и исковата претенция.
По делото и в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от страна на
„***“ ЕАД, чрез адв.Н., с които се настоява, че решението е правилно и е
редно да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по предявена искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, против Б. И.
К. - да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на
ищеца сумата от 350 лева – представляваща неустойка на осн. чл. 19, ал. 6 от
Договора за комбинирани услуги с номер ********** за покупко-продажба на
ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги за обект на потребление с аб. номер ***, поради неизпълнение на
задължението на ответника, уредено в чл. 8, ал. 3 от Договора, както и сумата
от 23.43 лв. – лихва за забава от падежа на задължението – 07.06.2021г. до
03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Било е устатановено пред решаващия съд от фактическа страна, че
съобразно Договор за комбинирани услуги с номер ПКСП ********** от
04.02.2021г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
Енерго – про Сейв, „***“ ЕАД и Б. И. К. създали по между си облигационни
2
правоотношения.по силата на последнтите продавачът продава на купувача
количествата нетна активна ел. енергия срещу цена в размера и при
условията, уговорени в договора.Видно е още, че Договора е бил сключен за
срок от 12 месеца; не се спори, че е подписан от купувача Б. К..
Съобразно клаузите в този Договор, конкретно в разпоредбата на чл.8
ал. 3 страните са уговорили, че Купувачът се задължава да уведомява
Продавача в срок от три работни дни за невъзможност или забавяне на
изпълнението на задълженията по договора, за промяна в актуалното
състояние, промяна в собствеността или правото на ползване на обектите,
посочени в Приложение 1 от Договора, промяна в лицата, които го
представляват или са упълномощени да извършват действия по изпълнението
на този Договор.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от Договора е уредена отговорността,
която носи купувачът при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, като същият дължи неустойка в размер на 350 лева за всеки случай
на неизпълнение. Като обект за доставка на ел. енергия в Приложение 1 към
договора е посочен такъв, находящ се в ***, с аб. номер ***. За сумата от
350,00 лв. е издадена фактура от 27.05.2021г.
По делото е бил приложени н.а. за продажба на недвижим имот с номер
155, том 7, рег. номер 14502, дело 1144 от 2007г. Б. И. К. и В.К. К.а продали
на А.Н.Й. следния свой недвижим имот – магазин, находящ се на първи етаж
в жилищна сграда в ***, площ от 10,41 кв.м.както правилно е посочил ВРС в
този н.а. не фигурира складово помещение, което се намира в сутерена на
сградата с площ от 32,77 кв.м., което е със същия административен адрес и е
собственост на ответника.
Установява се от приложеното по делото писмено доказателство, а
именно писмо от „Електроразпределение Север“ АД, че за посочения обект с
ид. номер *** са били подадени три броя заявления за смяна на доставчик
и/или координатор на балансираща група от упълномощено лице Ф.Х.. От
самото заявление се установява, че е подадено от клиент Б. И. К. и обхваща
два обекта – с ид. номер *** и ид. номер ***.
При тези данни виждането на настоящия съд е следното:
Предвидената в разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойка има основно
3
обезщетителна и обезпечителна функция.С нея, съобразно чл.8 и чл.19 от
Договора страните предварително и доброволно са установили размера й,
които неизправната страна дължи.Тъй като в случая въззивника не е спазил
срока за изпълнение на своето задължение да умедоми в три дневен срок
промяна на доставчика, то той изпада в забава по отношение изпълнението на
неговата престация и поради това право да получи претендираната неустойка
има въззиваемото дружество.Спорът между страните в случая не касае
конкретния размер на неустойката, и настоящата инстанция приема, че той е
ясно, точно и категорично определен в сключеното между страните
съглашение. Дължимата от ответното дружество неустойка при неизпълнение
в срок е 350 лева.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на осн.чл.9 ЗЗД страните по договора могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята,
на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също
така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
Договора и вида на насрещните престации: видно е от самия Дговор, че при
неизпълнение на поетите задължения от която и да е страна, тя дължи на
другата неустойка. Т.е. касае се за поемането на задължения от двата
контрагента, следователно /и по този пункт ВРС е формирал правилни
мотиви/, като отговор на възражението за неравноправност.
В конкретния случай е неоснователно възражението на въззиваемия за
нищожност на клаузата на чл. 19, ал.6 от Договора. В Тълкувателно решение
№ 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не се дължи неустойка за забава
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, а само неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
4
длъжника. По отношение на договорите с продължително или периодично
изпълнение, в същото ТР се приема, че за частта от сделката, чието действие
се запазва, може да се търси неустойка за забава, като наред с това
кредиторът може да търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради
настъпилото разваляне, ако такава е била уговорена. Задълженията на
Купувача са с периодично изпълнение, поради което развалянето на договора
има действие за в бъдеще и при него е допустимо присъждане на неустойка за
забава и при разваляне, когато е налице забавено изпълнение и / или
неизпълнение.Т.е.едновременно с неустойката за забава на плащанията,
дължими до момента на разваляне на договора, въззиваемото дружество може
да претендира и неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили поради
развалянето - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена, а
случаят е именно такъв.
Съобразно Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Т.Д., когато следва да се приложи правилото
на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен
случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на
действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във
всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в
този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда,
а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото
неизпълнение. В случая се търси санкционирането на ответника за
неизпълнение за договорни задължения, т.е. самата неустойка има
санкционен характер, а следва да се отчете, че Договора е бил прекратен
именно по вина на въззивника - уговорената неустойка е за разваляне на
договора, поради неизпълнение от ответната страна, а не за вреди.Именно
това е тълкуванието, което на осн.чл.20 ЗЗД, въззивния съд дава на тази
претенция.
Според въззивния съд неустойката не е прекомерна.Дори и при
направено такова възражение не трябва да се изпуска санкционния елемент,
5
както и това, че трябва да се търси границата, от която започва
прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина
между действителния размер на неустойката и претърпените вреди. При
прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението
на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора,
абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като
положи грижата на добър стопанин, както и да съобрази обичайната практика
за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.В случая се касае за
неизпълнение на основни задължения от страна на въззиваемия – за
уведомяване насочването към друг доставчик на ел енергия.
При тези данни ВОС намира, че решението се явява правилно и че в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъди търсения хонорар от
100 лева.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3799 от 05.12.2022 година, постановено
по гр.дело № 5188/2022 година, по описа на ВРС десети състав.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „***“ ЕАД,
ЕИК *** сумата от 100 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6