Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. / 25.03.2020г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АНИ ДИНКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13901 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание
чл. 124 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищецът
А.Д.С. ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, представляван от: адв. Ц.С.Д., Личен №***, Адвокатска
Колегия —
гр. Варна, Съдебен
адрес:***, Служебен
телефон: ***; Г-поща, срещу ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в
размер на 710.59лв./седемстотин
и десет лева и петдесет и девет стотинки/, начислена
с фактура № *** от дата 24.07.2019г. за
периода 13.12.2017г. до 16.07.2018г. на партида с клиентски № ***, абонатен № ***, за адрес на
потребление, находящ се в с.***, общ. Долни Чифлик, обл.Варна.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Ищецът сочи,
че е потребител на електроенергия за имот,
находящ
се с.***, общ.Долни Чифлик, обл.Варна, по партида с
клиентски № ***, абонатен №***, която ищеца
заплаща на ответното дружество "Е.П." АД, с което са в договорни
отношения по силата на договор за продажба на електроенергия. При заплащане на
ежемесечните си задьлжения към ответното дружество г-н Д. установил, че има
начислена сума в размер на 710.59лв.
Предвид това, абонатът посетил център за
обслужване на клиенти, за да извърши проверка относно процесна фактура. На гише
в ЦОК —
гр.Варна служителите на ответното дружество обяснили на своя клиент, че
процесната сума се дължи на годно правно основание и следва да се заплати в
посочения срок. Също така обяснили, че сумата е начислена въз основа на
представени от електроразпределителното дружество "Е.С." АД
документи.
Ищецът сочи, че не е бил съгласен с така
начислената сума, поради което и депозирал Възражение на дата 05.08.2019г.
против процесната фактура №*** от дата 24.07.2019г., на
стойност 710.59 лева в ответното дружество "Е.П."
АД и до ЕРД "ЕРП Север" АД, което дружество му е издало документа,
въз основа на който е начислено процесното количество ел.енергия. Кьм настоящия
момент обаче, нито едно от двете дружества не отговорили на така депозираното
възражение.
Ищецът заявява, че оспорва дължимостта на процесната сума, както и оспорва правилността на приложената методика, която и да е тя.
Сочи, че при самата проверка и демонтаж на процесното CTII, титуляра не е присъствал, не е присъствал и представител
по закон или пълномощние. Абонатът не е
бил търсен на адреса за съдействие, а посочените свидетели са срещнати пред
входната врата на жилищната сграда, като им е бил връчен протокола за подпис,
след като вече е бил демонтиран процесния електромер.
В
настоящият случай видно от представените доказателства, е че основанието за
начисляване на процесната сума е въз основа на становище за начисление на
електрическа енергия, след софтуерен прочит на паметта на проценото СТИ. Счита,
че основанието е неправилно и незаконособразно.
Съгласно действащите през процесния
период 13.12.2017г. до 16.07.2018г. разпоредби на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-061/07.11.2007г. и Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на Е.С. АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., при
които се извършва продажбата на ел.енергия, не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка.
Сочи,
че средствата
за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в
изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и
да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, не е ясно дали е
установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТП или
е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното п коректно измерване на реално констатираната енергия.
Намира, че е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира нейната отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношенггето между доставчика на ел.енергия гг потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.
В заключение счита, че за ответното дружество не съществува
потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното
правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на
доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е
начислило и иска заплащане на нроцесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно опреде.уяне размера на исковата сума. Тези доводи изхожда от факта,
че съгласно Закона електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната
продажба се подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка
купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока/аргумент Решение№1081/07.02.2008г.. потърг. Лело№657/2007г.
На ВКС, Определен]ie№717/18.11.2009r..
постановенопотърг. Аело№658/2009г./
Този е смисълът вложен в чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 05.04.2006г. на Европейския
парламент, съгласно който, държавите членки гарантират чрез вътрешни нормативни
механизми, че сметките се изготвят от електроразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на
дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е
представена по ясен и разбираем начин. Тези правила обаче счита, че в настоящия
случай очевидно не са задължителни за енергийния гигант "ЕНЕРГО-ПРО".
Във връзка с изложеното, счита, че след като с Решение № 798/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016 на ВАС окончателно
е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на
ДКЕВР, с което са били одобрени Общи условия за продажба на електрическа
енергия на Е.П. АД (влезли в силя на
07.09.2014
г.), и че с Решение № 595/17.01.2017г. по
адм. дело №2719/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север(влезли в сила на 07.09.2014 г.), счита, че за ответното дружество не е
регламентиран ред по който да извършва проверки и корекционни процедури по
сметки за стар период на абонатите сп.
Оспорва документите въз основа на
които е начислена процесната сума, а именно Констативен протокол №1104714 от дата 16.07.2018г. на "ЕРП Север" АД, като
твърди, че при съставянето на КП са допуснати нарушения, както и на самата
проверка и демонтаж на процесния електромер не е присъствал абоната или негов
представител /по пълномощие или закон/, не е съставен в присъствието на двама
независими свидетели.
С така направеното оспорване, поддържа и
становището, че по смисъла на ЕПК констативен протокол от дата 16.07.2018г.
представлява по своята правна същност частен свидетелстващ документ, който няма
обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и
обстоятелства подлежат на доказване по общия ред. На следващо място, в
протокола не
се съдържат данни за въздействие върху схемата на
свързване на СТИ. а само, че електромера се демонтира при „за
експертиза в БИМ“,
като записаните констатации не са достатъчни, за да се приеме задължение за
абоната за заплащане на ел. енергия за минало време. Нещо повече, към момента
на проверката, както и при изследването му една календарна година след
демонтажа в Б1IM, процесния електромер е отчитал точно,
без да се установи грешка в измерването, видно от втора страница на протокола
за демонтаж и този на БИМ РО-Варна.
Оспорва Становище за начисление на
електрическа енергия от дата 23.07.2019г.
Оспорва, че за посочения период в него
от 13.12.2017г.
до 16.07.2018г.
е потребено количеството от 3802 кВтч ел.енергия от ищецът, като твърди, че
удостовереното в документа фактическо положение не съответства на
действителното. Оспорва и посоченото основание за
корекция, а именно софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като оспорва както
лицензията на този софтуер, така и неговото съществуване. Счита, че този документ не отговаря формално на
чл.180 от П IK, тьй като не е посочено в него, кои са авторите на този документ. На
последно място оспорава, че законодателя е дал право на ответното дружество или
на електроразпределителното дружество, да извършват, корекция на сметка въз
основа на едностранно Становище, като едновременно с това и твърдя, че никъде в
закона нито в ПИКЕЕ не се споменава издаването на подобен документ наименуван Становище
за начисление на електрическа енергия.
Оспорва, че държавен орган също
притежава лиценз, продуктов ключ или друго за използуването на софтуерен
продукт, чрез който може да се извършват всякакви справки и прочит на вътрешна
памет на CTII модел АСЕ 2000, на производител "Actaris".
Оспорва изцяло фактура №*** от дата 24.07.2019г. на
стойност 710.59 лева с ДДС и по точно оспорва
периода, за който е начислена, оспорвам начислените служебно кВтч ел.енергия,
както и оспорвам крайната цена в лв. за кВтч, като счита, че цената е
определена незаконосъобразно, количеството ел.енергия не е доставено до имота
на ищеца, както и същия не го е потребил в периода от 13.12.2017г. до 16.07.2018г. Оспорва, че
този документ е издаден в съответствие със Закона за енергетиката, ОУ на ДПЕЕ
на „Е.П." АД и Закона за даньк върху добавената стойност (ЗДДС), и в
посочените в тях срокове.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
Ответната страна „Е.П.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в
който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен.
Излага се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищцата, а именно вземането на „Е.П."
АД към ищцата за потребена електрическа енергия , на стойност 710,59лв., конкретизирано по размер с фактура №***/24.07.2019г.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и
потребена от абоната електрическа енергия в размер на 3802 кВтч., и се дължи от ищеца на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл.
1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава се обстоятелството, че е извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата
молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол.
Сочи се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия.
Ищецът и ответното
дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.П." АД.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обект, находящ се в с. ***, с клиентски № ***
и абонатен № ***.
На 16.07.2018г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е.С." АД, в присъствието на член на домакинството на клиента - неговата снаха и един свидетел - съсед. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване.
„Е.С." АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически
проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско
измерване. На средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е.С." АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно,
съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол №
1104714. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред В регистър 1.8.1. са отчетени 005836 квтч. в регистър 1.8.2. - 013565
квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507972 и е предоставен за метрологична експертиза
в БИМ.
Констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, същият е подписан от член на домакинството на клиента - неговата снаха и един свидетел - съсед. Извършената проверка на
електромер с фабр. № 7150426, на неговата цялост и функционалност,
притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е
консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената
експертиза е съставен Констативен протокол № 1737/18.07.2019г.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. - 3802,2 квтч., която не се
визуализира на дисплея. Констативният протокол на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща
съда, доказателствена сила.
На 23.07.2019г. „Е.С." АД съставя Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3-3802 квтч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа
може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.
Този
тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При
ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
На
24.07.2019г. „Е.П." АД издава фактура №***,
с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия,
натрупана в скрития регистър, а именно 710,59 лв.
Въпреки, че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от абоната-ищец. но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200.
ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от
които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. вр. чл. 79, ал. 1. вр. чл. 200, ал.
1.
предл. 1 от ЗЗД.
Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита
се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно,
че между него и ответника е налице спор досежно
дъ лжимостта на
процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с оглед възможността
за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието
на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната сума.
По тези съображения съдебният състав приема, че предявената
искова претенция се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори,
че ищецът е битов клиент по смисъл на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на
потребление за обект, находящ се в с. ***, с клиентски № ***
и абонатен № *** .
От представения по делото Констативен протокол № 1104714 от 16.07.2018г., се установява, че на посочената дата извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в с. ***, с клиентски №***
и абонатен № ***, от страна на служители на „Е.П."АД, в присъствието
на двама свидетели. СТИ на адреса е бил демонтиран и изпратен за проверка в
БИМ.
Видно от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1737/18.07.2019г.
на Регионален
отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа
е установено съответствие с Констативен протокол № 1104714 от 16.07.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е
отразено, е в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
003802,2квтч. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на
технически характеристики.
Видно от Становище за начисление
на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 23.07.2019г. относно
Констативен протокол № 1737 от 18.07.2019г., е одобрено да се начисли
допълнително количество ел.енергия общо в размер на 3802квтч., за
периода от 13.12.2017г. - 16.07.2018г.
Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което
е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена е фактура №***/24.07.2019г., с
получател
ищеца, за начисляване на сумата от
710,59 лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищеца
потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление в с. ***, с клиентски №***
и абонатен № ***.
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер тип АСЕ 2000 - „АКТАРИС" , е произведен през 2017г.,
като срокът му за годност изтича през
2013г., но на уреда е направена повторна проверка за годност и е монтиран в
обекта на 12.12.2017г. Т.е. към датата на проверката уредът
не е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична
гледна точка. Електрическата енергия натрупана в
регистър 1.8.3 е отчетена от процесния СТИ. Натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството
е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Налице са били технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50
от ПИКЕЕ
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл.124, ал. 1 от
ГПК1 в тежест
на ищеца е да докаже твърдението
си, че с ответника се намират
в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна
връзка от страна на ищеца,
ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки, а именно, че в качеството му доставчик на
електроенергия е правилно
е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана
правилната методика за корекция на
сметката на
абоната, както и неговия размер.
В процесния случай, съдът намира за
безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се
в
гр.Варна,
местност ***, ап. 20 с абонатен № *** и клиентски № ***.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи
всички възможни основания за дължимост
на сумата, е възразил, че сумата
е начислена служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално
доставена еленергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните
по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.,
приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2,
изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.
21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено
по адм.д.№2385/2016г., по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия,
са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира
отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които
следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на
потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма
как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието
единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито
разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на
процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало
регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да
извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда
за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото. Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия, е
само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена
по тълкувателен път - Решение №200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г.,
II т.о. В този смисъл съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на
последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на
абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си
бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в
Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед действието
занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата
законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от
корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за
извършване.
Следователно правото
на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта
относно разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са
продължили да действат разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт и че съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал, за незаконосъобразност на
корекционната процедура.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството
за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:
1. За битови
клиенти:
А) При наличие на точен измерител, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класа на точност на средството за търговско измерване;
Б) При липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В настоящия случай, видно и от съставения
констативен протокол за техническа проверка,
не е установена нито една от
предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера.
Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от
хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или
при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата.
В
процесният случай СТИ не
липсва, а както вече се посочи, от съставяния констативен протокол не е установено електромерът да измерва с
грешка извън допустимата.
При изложеното, съдебният състав намира, че при липсата на предпоставките, уредени в чл.48
ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия, описано в становището, не
може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ.
Същевременно не се установява и че
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, е реално доставено на абоната и потребено от абоната в периода на проверката.
Като
аргумент за основателността на иска, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена
стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава
неясна, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество/примерно, ако СТИ е започнало да не отчита ел. енергия един или два
дни преди проверката/, в тази
връзка разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Съдът намира, че от събрания по делото
доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3
количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото
лице е изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за
начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в
интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на
процесния период. Предвид на това не може да се направи категоричен извод ,
дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв
размер, поради което и не може да се направи обосновано заключение ,
че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия е реално
доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен
материал не може да се направи обоснован извод, че допълнително начисленото
количество ел. енергия е реално доставено и
потребено от абоната именно през процесния период.
Не са представени и доказателства по какъв начин е
отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в
становището. В приобщения към доказателствения материал Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна
към Български институт по метрология не е посочено за какъв период от време се
отнася ел.енергията в регистър 1.8.3. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е
била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице
несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при
ответника данни за нея. Потребителят е
битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните такси на ищеца. Изрично е посочено в
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, че тарифната
схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице
данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на електромера му чрез включване и на друга
тарифа /1.8.3/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това
положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството в
регистър 1.8.3 е консумирано от абоната
за процесния период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не
е представило доказателства по какъв
начин е формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това,
не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е
бил с нулеви показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл Решение
от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело №668/2018г. по описа
на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с
оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да приеме за установено,
че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия посочено в
справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната
сума , поради което исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед горното, правото
на ответникът да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа
на констатациите от проверката, следва да се отрече изцяло.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.61 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното, съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на сумата от 355,00лв., от които 55,00лв. - държавна такса за
образуване на производството и за съдебно удостоверение, и 300,00лв. -
изплатено адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът А.Д.С. ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, от
една страна и ответника „Е.П.”АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
от
друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 710,59лв., представляваща
начислена ел.енергия за периода от 13.12.2017г.
до 16.07.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес: с.***,
общ. Долни Чифлик, обл.Варна, клиентски №***, абонатен №***, за която сума е издадена фактура №***
от дата 24.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.С. ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***,
сумата в общ размер от
355,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски от
ищеца, както следва: от които 55,00лв. - държавна такса за образуване на производството
и такса за съделно удостоверение, и 300,00лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: