№ 61
гр. София , 21.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500391 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. ИВ. АС., ЕЛ. ИВ. АС. и Р.
ИВ. АС., действащи чрез своята майка и законен представител В. Б.
АС. срещу определение от 12.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
420/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, с което е оставена
без уважение молбата им за отказ от наследството, останало от техния
баща И.Д. А., починал на 03.03.2021 г.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се твърди, че отказът от наследство не
представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от
предоставена от закона възможност за придобиване на такива и по
отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 130, ал.
4 от СК. Позовават се на съдебна практика – Определение № 180 от
30.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3644/2019 г. , първо г.о.на ВКС.
Навеждат твърдения, че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3
от СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали
отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство
да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество.
1
Съдът следвало да съпостави стойността на активите на наследството
със стойността на задълженията, каквато преценка призованият към
наследяване извършва лично, като е пълнолетен и дееспособен, преди
да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по
опис или да се откаже от него. Посочва, че наследодателят е имал
задължения, които са над 195 000 лева и многократно надхвърлят
стойността на притежаваното от него имущество, което е ½ идеална
част от поземлен имот с площ от 588 кв.м. в гр.К, закупен за цена от
4100 лева и с данъчна оценка 3792,60 лева. Майката на децата е
направила отказ от наследство и в интерес на тях е да сторят същото.
По същество молят да бъде отменено обжалваното определение.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени
данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
РС-Ихтиман е сезиран със заявление от непълнолетния Д. ИВ.
АС. и малолетните ЕЛ. ИВ. АС. и Р. ИВ. АС., действащи чрез своята
майка и законен представител В. Б. АС., за отказ от наследството на
баща им – И. А..
От приложените към заявлението препис- извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници № 162 от 09.03.2021 г. се
установява, че И.Д. А., починал на 03.03.2021 г., е оставил за свои
законни наследници син – Д. ИВ. АС. (непълнолетен) и дъщерите си –
ЕЛ. ИВ. АС. и Р. ИВ. АС. (малолетни).
С обжалваното определение районният съд е приел, че отказ от
наследство от ненавършили пълнолетие лица е недопустим и не
намира законодателна опора. Позовал се е на разпоредбата на чл. 130,
ал. 4 от СК и е изложил мотиви, че отказът от наследство
представлява отказ от права, който е нищожен. Подчертал е, че
евентуалното приемане на наследството по опис в достатъчна степен
гарантира правата на малолетните и непълнолетните наследници.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна. Основният изложен в нея
аргумент е позоваване на Определение № 180 от 30.10.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3644/2019 г., I г. о., ГК.
В така цитираното определение е застъпено становището, че
„няма пречка разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК да бъде тълкувана
разширително“. Налице е, обаче, трайна практика на ВКС в обратния
смисъл (Определение № 225 от 24.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3667/2017 г., I г.о.; Определение № 425 от 25.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3162/2018 г., IV г. о., Определение № 302 от 11.06.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК, Определение № 1168 от
15.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2017 г., IV г. о., ГК,
Определение № 616 от 26.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1361/2017 г., I
т. о., ТК, Определение № 615 от 26.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
584/2011 г., IV г. о., ГК), според която изброяването в цитираната
разпоредба е изчерпателно, а съдът няма право да дава разрешение за
извършване на други действия, извън посочените в нея. Поради това
настоящият съдебен състав не може да приеме нито едно от двете
противоречиви становища за безспорно и обвързващо го при
разрешаване на процесния казус.
Отделно от това следва да се има предвид, че защитата на
законните интереси на недееспособните лица, каквито са и
непълнолетните, в хипотеза, при която биха получили по наследство
повече задължения, отколкото права, се гарантира от чл. 61, ал. 2 от
ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството само по опис. В
същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 187 от 20.04.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 62 от
3
26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1632/2016 г., II т. о., ТК, Решение №
165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК), която
подчертава защитния характер на тази разпоредба.
В разглеждания случай молителите са непълнолетни лица и към
настоящия момент може да приемат наследството от своя баща само и
единствено по опис, съгласно посоченото по-горе императивно
правило, което има защитен характер и ограничава отговорността им
за задълженията на техния наследодател до размера на активите на
полученото наследство. Съответно, отказът от наследство не ги
предпазва от никакви неблагоприятни последици и не подобрява
тяхното състояние.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. ИВ. АС., ЕЛ.
ИВ. АС. и Р. ИВ. АС., действащи чрез своята майка и законен
представител В. Б. АС. срещу определение от 12.05.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 420/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата им за отказ от
наследството, останало от техния баща И.Д. А., починал на 03.03.2021
г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5