О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав,
в закрито заседание на 05 юли, Две
хиляди и деветнадесета година:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
като разгледа гр.д.№ 351/2018 год. по
описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е
образувано по повод подадена искова молба от А.Г.В. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си Г.Г.В. с постоянен адрес ***, против А.А.Х. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.28,ал.1 от ЗАЗ, с
която поискал прекратяване на сключените с
ответника договори за аренда от 17.12.2010г. и от 23.02.2007г, поради неплащане
на арендните вноски за процесните ниви и осъждането му да заплати арендната
цена за три последователни стопански години/2015/2016г., 2016/2017г. и
2017/2018г/ в размер на общо 807,879 лв., поради неизпълнение на насрещното
задължение за заплащане на арендната цена.
Искова молба е била оставена
без движение няколко пъти, като на ищеца са били дадени многобройни указания за
индивидуализация на имотите с граници и съседи, посочване на правното
основание, на което се иска прекратяването на договора за аренда, за вписване
на исковата молба, за заплащане на държавна такса и пр. Последвали са
многобройни уточнения от ищеца и нови указания от съда, като конкретно
указанията за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба са
изпълнени от ищеца.
С поредна уточняваща молба
вх.№7634/05.11.2018г. ищецът е посочил, че
се отказва от иска за заплащане на арендната цена, при което настоява за
разглеждане на иска му за разваляне на арендния договор, във връзка с която е
внесъл държавна такса от 60 лв.
Заедно с уточнителната си
молба вх.№7634/05.11.2018г. ищецът е представил и въззивна жалба
вх.№7636/05.11.2018г., с която развил оплаквания, че въпреки изпълнение на
указанията на съда, съдът не разглежда
иска, а му давал нови указания.
Поискал е произнасяне по
предявеният иск за разваляне на арендния договор.
С разпореждане от
06.11.2018г. РС-Бяла Слатина е оставил въззивната жалба без движение, като е
дал указания за уточняване на съдебния акт, против който тя е насочена. Тъй
като уточнение не е последвало, с обжалваното определение №2727/21.12.2018г.
жалбата е била върната.
Това определение е обжалвано
от ищеца пред ОС-Враца и въззивната инстанция с определение № 390/25.04.2019г.
е потвърдила първоинстанционото
определение, с което е върната подадената от А.Г.В. въззивна жалба вх.№7 636/05.11.2018г.,
като е върнала делото на Районен съд-Бяла Слатина за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно изложените във въззивното определение
указания.
В указанията си по-горната
инстанция посочила, че ищецът не сочи изрично кой е арендния договор, чието
разваляне иска, а същевременно с това представил два арендни договора: от
17.12.2010г. и от 23.02.2007г., предмет на които са описаните в исковата молба
земеделски земи, като районният съд следва на първо място да изиска уточнение
от ищеца кой от двата договора иска да бъде развален /или и двата/, след което
да пристъпи към преценка на допустимостта на иска, според критериите по чл.28
от Закона за арендата в земеделието.
След връщане на делото на
ищеца са дадени указания и същият с писмена молба вх.№ 3728/20.05.2019г. е посочил,
че държи прекратяване на двата договора за аренда от 17.12.2010г. и от
23.02.2007г.
Съдията докладчик е разменил
книжата по чл.131 от ГПК, но от ответника в законоустановеният срок не е
депозиран писмен отговор.
Съдът намира, че така
предявеният иск с правно основание чл.28 от ЗАЗ вр.чл.8 от ЗАЗ е процесуално
недопустим по следтите съображения:
В настоящият случай договора за аренда от 23.02.2007г.(л.21 от делото) е сключен за 5 стопански
години за периода от 01.10.2006г. до 01.10.2011г., който е прекратен по силата
на самият закон, изводимо от разпоредбата на чл.27,ал.1,т.1 от ЗАЗ(с изтичане
на срока, за който е сключен).
Вторият аренден договор от 17.12.2010г.(л.4 от делото) е сключен за 10 стопански
години за периода от 01.10.2010г. до 01.10.2020г.
Настоящият съдебен състав намира, че
съгласно чл.8 от договора за аренда, страните са уговорили срок от 10 /десет/
стопански години и съобразно нормата на чл.28,ал.2 от ЗАЗ след като той не е
бил сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, развалянето му следва
да се извърши по общия ред с едностранно адресатно изявление по чл.27,ал.1 ЗАЗ.
Развалянето на двустранните договори(наименовано в ЗАЗ - прекратяване, поради
неизпълнение) се извършва по общия ред - с едностранно адресатно волеизявление
по чл. 87, ал. 1
или ал. 2 ЗЗД
(с или без предупреждение), а по изключение, в изрично предвидените от закона
случаи - по съдебен ред(чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 28, ал. 2
ЗАЗ) с влязло в сила конститутивно решение. Редът за разваляне на
двустранните договори, поради неизпълнение, е начинът, по който се упражнява
потестативното право на разваляне (с едностранно волеизявление или с
конститутивен иск). Той не произтича от юридическите факти, в които се изразява
самото неизпълнение на задълженията и въз основа на които възниква потестативно
право на разваляне. Според повелителната норма на чл. 28, ал. 2
и ал. 3 ЗАЗ,
само развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години
или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че предмет на договора не са
държавни или общински земи, при които развалянето е извънсъдебно - с писмено
предупреждение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на
договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху
арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни
договори, които не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 2
ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, тъй като ЗАЗ не предвижда друго по
см. на чл. 27, ал.
1, т. 2 ЗАЗ, се осъществява по общия ред - с едностранно писмено
волеизявление по чл. 87, ал. 1
или ал. 2 ЗЗД.
В
тази връзка е и практика на ВКС за приложението на чл.28,ал.2 ЗАЗ -Определение
№ 257 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 67/2015 г., I т. о., ТК и Определение № 722 от 24.10.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3067/2013 г., I т. о., ТК.
В случая, доколкото сключеният договор
17.12.2010г. е за срок от десет години, той не попада в нито една от двете
хипотези, в които е предвидено разваляне по съдебен ред.
Другият договор от 23.02.2007г. е за срок от 5 стопански години, който също не
подлежи на разваляне по съдебен ред, но същият е прекратен по силата на закона,
а именно с изтичане на срока, за който е
сключен.
По тази причина съдът намира, че искът
за развалянето му по съдебен ред е недопустим и производството по делото следва
да бъде прекратено – на основание чл. 130 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от А.Г.В.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си Г.Г.В. с постоянен адрес ***, против А.А.Х.
с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.28,ал.1 от ЗАЗ за
разваляне (прекратяване) на сключените с ответника
договори за аренда от 17.12.2010г. и от 23.02.2007г, поради неплащане на
арендните вноски за процесните ниви, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 351/2018г.
по описа на РС-Б.Слатина, като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС от получаване на съобщението от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: