№ 3137
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110209419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Т. П., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. М. Н. от САК срещу
наказателно постановление № VI-99/01.06.2024 г., издадено от Иво Борисов
Захариев – началник на 01 РУ СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ, обн. в ДВ бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от
30.11.2004 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М. Николов от САК, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея подробни съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Борислав Страхинов, с представено пълномощно, който оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на оспореното НП, в каквато насока изтъква
конкретни доводи. В допълнение са постъпили и писмени бележки от гл. юрк.
Калина Василева. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
VI-99/01.06.2024 г., съставен от Петър Стефанов Костадинов – мл. полицейски
инспектор при 01 СДВР и в присъствието на С. К.а П. – свидетел при
съставянето на акта е констатирано, че на 31.05.2024 г., около 21:50 часа, в гр.
София, в края на второто полувреме на футболната среща между отборите на
ПФК „ЦСКА-София“ и ПФК „ЦСКА 1948“, проведена на национален стадион
„Васил Левски“ с начален час 20:00 ч., жалбоподателят И. П. е извършил
проява на спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в
нахлуване на спортния терен – лицето се намира на пистата зад вратарската
врата пред сектор „Г“.
2
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, т. 4
ЗООРПСМ, като препис от същия е връчен лично на П. на 18.06.2024 г.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № VI-99/01.06.2024 г. от Иво Борисов Захариев – началник на
01 РУ СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, при частично
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Т.
П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ. Наказващият орган е
упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е заличил
констатацията в АУАН, че лицето се е намирало на пистата зад вратарската
врата пред сектор „Г“.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника
П. на 18.06.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, а
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 3-дневен срок в регистратурата на СРС на
21.06.2024 г., видно от поставения печат върху същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
3
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, както и предвидените специални изисквания в
ЗООРПСМ. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това
мотивира извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в
пълна степен. В тази връзка, неоснователно се явява декларативното
възражение в жалбата за непълнота на възведеното административно
обвинение, имайки предвид, че в случая са описани всички изискуеми
съставомерни признаци, като липсата на конкретни доводи лишава съда от
възможността да обсъди тяхната евентуална основателност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗООРПСМ 3-месечен
срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е издадено в изискуемия 24 – часов срок. Ето
защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбите на чл. 26,
ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗООРПСМ, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника И. Т. П.
е ангажирана на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, като му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че установените
от административните органи фактически положения намират пълна подкрепа
4
както в писмените показания на свидетеля Д. Б., представляващи годно
доказателствено средство /арг. от чл. 27, т. 2 ЗООРПСМ/, който е очевидец на
противообществената проява и е идентифицирал автора й, въз основа на
приобщения видеозапис на спортното мероприятие и проведените ОИМ, така
и в заключението на назначената на етапа на съдебното следствие комплексна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от
вещите лица Н. Н. и Д. П., които са категорични, че на видеозаписа от
футболната среща, представляващ допустим от закона доказателствен
източник /арг. от чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗООРПСМ/ е заснет именно
жалбоподателя Т. П. и че същият се намира сред лицата, нахлули на спортния
терен /вж. сн. 13-16 от комплексната експертиза/. До извод в противната
насока не би могло да се достигне от разказа на свидетеля В.Й. на етапа на
съдебното следствие, който заявява недвусмислено, че не осъществявал
перманентно визуално наблюдение над поведението на привлеченото към
отговорност лице по време на възникналите безредици на стадиона. Това от
своя страна опровергава твърденията на адв. Н., че неговият доверител се е
намирал на „пистата на терена“, каквато констатация действително се съдържа
в АУАН, макар извън полезрението на процесуалния представител на
въззивника да остава обстоятелството, че наказващият орган е упражнил
правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН и не е възпроизвел тези фактически
положения в издаденото НП. В случая не се касае за вменяване на нови,
различни съставомерни факти от обективна страна, а за отстраняване на
допусната нередовност в акта след безспорната констатация на извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. При това
положение, като е нахлул в рамките на спортния терен по време на
проведената футболна среща, жалбоподателят П. закономерно е нарушил
забраната по чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ.
От своя страна наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционна разпоредба на чл. 25, л. 1 ЗООРПСМ, която препраща
изрично към визираното правно задължение по чл. 21, т. 4 от посочения закон.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон също е приложен правилно.
5
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на Д.ието,
съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волево отношение е
искал и пряко е целял извършването му.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ законодателят е
предвидил административно наказание „глоба“ в относително определен
размер от 1 000,00 до 2000,00 лева. Наказващият орган е индивидуализирал
санкцията в законоустановения минимум, поради което липсва юридическа
възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, неговото наличие е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията
6
от същия вид. Ето защо, установеното противоправно поведение предполага
адекватно противодействие с оглед реализацията на легитимните цели на
санкцията по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото пред районния съд, на основание чл. 84
ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. „а” от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
жалбоподателят П. следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
извършените по делото разноски за изготвената комплексна експертиза в общ
размер на 896,64 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК
нарушителят следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране
на присъдените парични средства.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в
очертаната насока. Съобразявайки фактическа и правна сложност на делото,
изводима от броя съдебните заседания и обема на доказателствения материал,
в т.ч. изготвената комплексна експертиза, представената писмена зашита,
както и осъщественото процесуално представителство на наказващия орган,
съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят П. следва
да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № VI-
99/01.06.2024 г., издадено от Иво Борисов Захариев – началник на 01 РУ
СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения
ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ, обн. в ДВ бр. 96
от 29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г./ на жалбоподателя И. Т. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 4 ЗООРПСМ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 и чл.
190, ал. 2 НПК, жалбоподателя И. Т. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски в
размер на 896,64 /осемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и четири
ст./ лева, както и сумата от 5,00 /пет/ лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя И. Т. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8