№ 266
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от Н. Ю. Й., с
ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г., с. П., ул. *** чрез адв.Р. М., АК
С., против ЗАД „О.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: обл. С.,
общ. С., гр. С., ***, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д., с правно основание:
чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.429. ал.1. т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 71 122,40
лева – главница.
В исковата молба се посочва, че на 17.10.2020г., около 12:00 часа, на
главен път II-55, км. 72+800, в района на с. К.К., общ. Н.З., водачът С. К. К. на
лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, поради
движение с несъобразен скорост със състоянието на пътя /мокра пътна
настилка/ и релефа на местността в посока от гр. Н.З. към гр. Г., навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира челен удар с правомерно
движещия се там лек автомобил марка и модел „Деу Ланос“, с per. № СТ 5712
АВ, управляван от В. Я. В., с което реализира ПТП. При инцидента тежко е
пострадал пътника в лекия автомобил „Дау Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ - Н.
Ю. Й..
Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 106/17.10.2020г. Образувано е и досъдебно производство
№ 48-СЛ-I-4, по описа на Военно-окръжна прокуратура - С..
В исковата молба се посочва, че след злополуката Н. Й. е транспортирана
до УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З., с работна диагноза: разкъсани сухожилия на
ляв крак, порезни рани. Приета е в Отделението по ортопедия и травматология
със силни болки в областта на лявата подбедрица, рана в областта на лявото
стъпало и болки в цялото тяло. Назначени са й различни изследвания и
прегледи, от които са установени: наличие на разкъсно-контузна рана върху
дозалната повърхност на ляво ходило; нарушена функция на екстензорните
1
сухожилия на IV и V пръсти и други.. След клинично обсъждане е взето
решение за провеждане на оперативно и медикаментозно лечение. На
19.10.2020г. е извършена оперативна интервенция, като наново се прикрепи
сухожилието, направен е шев на екстрензорно сухожилие на IV-ти пръст. На
24.10.2020г. ищцата е изписана от болницата с дадени указания стерилни
превръзки на 3 дни, сваляне на оперативния шев на 14-я ден от операцията, да
ходи с 2 помощни средства, като не натоварва оперирания крайник за срок от
21-30 дни. Предписана й е терапия за дома със Зинат 2x1 таб.
Твърди се, че въпреки провежданото лечение, на 05.04.2021г. Н. Й. е
прегледана от лекар - специалист по нервни болести поради продължаващи
болезнени усещания от травмите, претърпени при настъпилото на
17.10.2020г. ПТП.
В исковата молба се твърди, че за проведеното лечение Н. Й. е извършила
разходи в общ размер на 1122,40 лева /хиляда сто двадесет и два лева и
четиридесет стотинки/, от които както следва:
- 1082,40 лева /хиляда осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/,
заплатени за извършената оперативна процедура;
- 40 /четиридесет/ лева - преглед при лекар специалист по нервни болести.
Посочва се, че пътният инцидент е причинил на Н. Й. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се
справя в ежедневието си. Силно е ограничила социалните си контакти поради
болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурите на лявото
ходило. След инцидента не е могла да се изправя сама, да се движи и да се
обслужва. Изпитва трудности да ходи сама и да стои на краката си. Оплаква
се от изтръпване и болки в долните крайници. Предимно лежи и има нужда от
помощта на близките си. Изпитва трудности от обездвижването и
залежаването. Изцяло е променен начинът й на живот. Усеща болезненост и
дискомфорт в областта на пръстите на левия крак. Силно е ограничена
подвижността й. Не може сама да задоволява хигиенните си потребности и не
може да се обслужва самостоятелно. Изпитва срам от белезите в областта на
долния си крайник, които са причина за ниското й самочувствие. Притеснява
се от необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на грижи
за нея. Невъзможността й да излиза и да се среща с хора я прави затворена и
тревожна. Чувства се изолирана, защото не може да се движи нормално. Все
още изпитва силни болки в областта на травмите. Изпитва стеснение и срам
от безпомощното състояние, в което се намира и от видимите наранявания и
белезите от порезните рани. Страда от трудности при изкачване на стълби.
Оплаква се от бърза уморяемост и дискомфорт в долните крайници при
продължително придвижване или при продължително стоене в изправено
положение.
Твърди се, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху
общото й емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидентът върху
психиката й. В резултат на ПТП е станала раздразнителна, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато остава сама. Тези емоции са породени от
2
усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности
при физическа активност и никога няма да се възстанови напълно. Опасява
се, че няма да може да се грижи за домакинството пълноценно заради бързата
умора и болките в краката. Променена е след преживяното ПТП, като изпитва
неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезна и се е затворила в себе
си. Станала е плаха и често се разстройва, когато не може да свърши нещо
сама поради болките. Продължава да сънува кошмари, свързани с
преживяното. Станала е тревожна и по-чувствителна от преди. Оплаква се от
разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.
В исковата молба се сочи, че към настоящия момент страданията
продължават, като възстановяването й все още не е приключило.
Посочва се, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен
център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач,
управлявал лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310
КК, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.” АД, с полица №
BG/23/120001362014, валидна от 23/05/2020г. до 22/05/2021г.
Сочи се, че съгласно чл.380 от Кодекса за застраховането - лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е
всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени вреди.
Сочи се, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква
същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди.
Посочва се, че във връзка с това на 03.12.2020г. ищцата отправила
извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП
водач - ответника ЗАД „О.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ЦУ99-
8587/03.12.2020г. Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на ищцата на основание чл.432, ал.1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.
Ищцата сочи се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен
3
за настъпилото ПТП на 03.12.2020г. с извънсъдебната молба претенция, то от
този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума
следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н. Ю.
Й., с ЕГН: **********, както следва:
- обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ - главница,
която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от Н. Й. болки и страдания, в резултат на причинените й
телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.;
- законната лихва за забава върху претендиралата главница по т.1 от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната
молба- претенция на 03.12.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди;
- обезщетение в размер на 1122,40 лева /хиляда сто двадесет и два лева и
четиридесет стотинки/ за претърпените имуществени вреди от Н. Ю. Й.,
изразяващи се в разходи за оперативна интервенция и за преглед от
специалист по повод травмите, причинени й в резултат на ПТП от
17.10.2020г.;
- законната лихва за забава върху претендиралата главница по т.3 от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението за имуществени вреди;
- направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение, включително адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК се посочва банкова сметка, по която да
бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата:
IBAN: ***,
BIC: ***,
Ц. АД,
титуляр: Н. Ю. Й..
Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК: *** оспорва механизма на настъпилото
ПТП, като счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена
действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба като твърди, че не са налице доказателства по отношение на
този факт. Предвид образуваното и неприключило досъдебно производство,
намира, че процесното събитие не е настъпило по твърдения начин.
На следващо място счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по
изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.” АД МПС.
Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и
ищцата. Според разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пътуващите в
моторните превозни средства следва да имат при движение правилно
поставен предпазен колан. Предназначението му е да прикрепи тялото на
4
пътника към седалката, което да ограничи движението му и да предотврати
съприкосновението с твърдите повърхности на купето. В представения с
исковата молба Протокол за оглед на местопроизшествие е посочено, че лек
автомобил марка „Деу" е масивно деформиран в лявата челна зона. От
представените данни не става ясно ищцата къде в автомобила се е возила, но
несъмнено не е била водачът му, според Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 106. Следователно, телесните й увреждания няма как да
са получени от деформацията на автомобила при удара. Счита, че липсата на
обезопасителен колан е довела до свободното движение на тялото на
пострадалата из купето на автомобила, което е довело и до настъпилите
травми. В случай, че Й. е спазила законовото си задължение по смисъла на
ЗДвП, то намира, че телесни увреждания въобще не биха настъпили или ако
бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет.
Посочва, че приносът на пострадалата е основание за неприсъждане или
намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалата е създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от
своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява,
съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се
докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този
случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Намира исковете в пълния им предявен размер за неоснователни,
необосновани и неподкрепени с доказателства. Намира размера на иска,
предявен по чл.432, ал.1, във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането за неоснователно завишен и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на ищцата, че в следствие на процесното ПТП, търпи
имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят претендираните
размери на застрахователно обезщетение от 71122,40 лв., в рамките на
настоящото производство.
Твърди, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, които да
обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени
по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, настъпило
като резултат от нарушение на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че размерът на обезщетението следва
да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата. Оспорва твърдението,
че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищцата са
възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания - като вид
и характер, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.
5
Сочи, че съгласно Епикриза с ИЗ № 18748/17.10.2020г. оперативното лечение
на пострадалата е протекло без каквито и да било усложнения, като е
изписана с подобрение. Предписано й е да прави стерилни превръзки през 3
дни, да се свали оперативния шев след 14 дни, да ходи с 2 помощни средства,
без да натоварва оперирания крайник за срок 21-30 дни, както и да приема
изписаните й лекарства. Никъде в представените доказателства няма данни
всичко изведено да е спазвано от Й.. Вероятно това е причината същата да е
изпитвала болки към 05.04.2021г., когато й е направена електроневрография
на левия долен крайник. Поддържа, че това не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с процесното събитие, поради което не би могло да
ангажира отговорността на застрахователя. Намира, че настъпилите
болезнени усещания са вследствие на поведението на ищцата.
Сочи, че няма каквито и да било данни за отрицателно отражение върху
психиката на ищцата, предизвикано от процесното събитие. Поради това,
намира, че психическото й здраве не е било влошено при настъпването на
ПТП-то.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от
момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „О." АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли съда да имате
предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
С оглед гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „О." АД, поради което, моли съда да
приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло
като такива. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
В допълнителната искова молба относно оспорването на механизма и
вината, както и на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане ищцата счита за напълно неоснователни всички възражения на
представителя на застрахователното дружество, свързани с недоказаността на
механизма на процесното ПТП, липсата на вина у водача С. К. и липсата на
настъпили за ищцата вреди от противоправното поведение на застрахования
при ответника водач.
Заявява, че механизмът на произшествието категорично се доказва и от
представената по делото, влязла в сила на 05.08.2021г. Присъда № 1 от
20.07.2021г., постановена по НОХД№ 15/2021 г., по описа на Военен съд - С..
С нея водачът С. К. К. е признат за виновен за това, че на 17.10.2020 г.,в 11:45
ч., на км. 72+800 м. от главен път II-55, при управление на лек автомобил
марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, с посока на движение
от гр. Н.З. към гр. Г., в зоната на десен завой, нарушил разпоредбите на: чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът е длъжен да не създава опасности
и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на
хората; чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, които задължават водача да се
6
движи най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента, като
на пътно платно с двупосочно движение и ако платното за движение има две
пътни ленти, му е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване и заобикаляне; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като е
допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно
движение, както и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП, които задължават водача, който
ще предприеме каквато и да било маневра, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, при което е реализирал удар с лек
автомобил марка и модел ,Део Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ, управляван от В.
Я. В. и по непредпазливост е причинил четири средни телесни повреди на
повече от едно лице, сред които и на Н. Ю. Й. - пътник на задната седалка в
ударения лек автомобил. Така С. К. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343а, ал. 1,6. „б“, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Твърди, че на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК - влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието;
виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Поради изложеното, намира, че безспорно е установен механизмът на
произшествието, извършеното виновно и противоправно деяние, както и
допуснатите нарушения на разпоредби на ЗДвП от страна на водача С. К.,
довели до произшествието, при което е пострадала ищцата. От представените
доказателства и предвид влязлата в сила присъда категорично се доказва и
вината на застрахования в ответното дружество водач, чието поведение е
причина за настъпилото ПТП, при което е увредена ищцата.
Счита, че следва да се има предвид, че след като деянието на водача на л.а.
„Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК - С. К. е признато за престъпление с
влязла в сила присъда, то неминуемо същото представлява и непозволено
увреждане т.е. налице са всички елементи от фактическия състав на деликта,
защото всяко престъпление представлява деликт.
Относно възраженията за съпричиняване, намира за неоснователни всички
възражения на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба
и свързани с твърдяно поведение на пострадалата Н. Й., с което тя да е
съпричинила вредоносния резултат, включително и чрез непоставяне и/или
неправилно поставяне на обезопасителен колан, свободно движение на тялото
й в купето на автомобила, неполагане на необходимата грижа за собственото
й здраве и др.
Заявява, че представителя на ответника навежда твърдения за съпричиняване
без да представя каквито и да било доказателства, а наличието на
съпричиняване следва да е безспорно установено от страната, която се
позовава на него - в случая тежест за това има ответника.
7
Счита, че следва действията или бездействията, с които се твърди ищцата
да е съпричинила вредоносния резултат, да са в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди от непозволеното увреждане. Именно тази причинна
връзка няма как да се установи в настоящия случай по повод твърденията в
отговора на исковата молба за принос на Н. Й. към настъпването на вредите.
Относно оспорването на получените телесни увреждания от ищцата и
причинната връзка между вредите и процесното ПТП, се противопоставя на
възраженията на ответника относно начина, по който ищцата е получила
описаните в исковата молба увреждания. Твърди, че всички увреждания на
ищцата са в резултат единствено и само последица от процесното ПТП,
причинено от поведението на водача С. К..
Твърди, че всички посочени увреждания на здравето са причинени от
настъпилото на 17.10.2020г. ПТП и нямат основание възраженията на
ответника относно липсата на причинна връзка между травмите и процесния
инцидент. Напълно безпочвени са и възраженията относно
продължителността, вида и характера на травматичните увреждания, поради
което се противопоставя на същите. Счита, че са недоказани и неоснователни
и твърденията за това, че ищцата не е спазвала предписаното й лечение в
дома - превръзки, лекарства, използване на помощни средства за
придвижване и други.
Твърди, че посочените травми, изживени в резултат на злополуката,
реализирана от водача К., са причинили множество болки, страдания и
психически стрес на ищцата. Травмата на левия крак е затруднила значително
физическите активности на ищцата за продължителен период от време.
Поради разкъсаните сухожилия е изпитвала силни и постоянни болки в
крайника. Непосредствено след инцидента не е могла да се изправя сама, да
се движи и да се обслужва. Не е можела да стъпи на него и се е придвижвала
с помощни средства. Всяко движение на крайника е било съпроводено с
болезнени усещания и дискомфорт, поради които Н. Й. не можела да върши
никаква физическа и домакинска работа. При придвижване и при натоварване
на крайника усещала умаляване и остри болки. Оплаквала се от изтръпване и
болезненост в ходилото на левия крак. Предимно е лежала. След инцидента е
изцяло е променен начинът й на живот. В млада и трудоспособна възраст - на
31 навършени години, получава сериозно увреждане, което силно е
ограничило възможността й да се придвижва нормално. Имала е рани по
крака в резултат на получената травма. Тези наранявания и операцията на
крака са оставили видими белези, от които тя се срамува. Отбягва да носи
къси дрехи и с опитва да прикрива белезите. Променена е походката й след
преживяната травма, като това е особено забележимо при натоварване -
когато болките в крайника се усилват. След инцидента избягвала да излиза и
да се среща с хора. Била затворена и тревожна. Страдала е от трудности при
изкачване на стълби. Все още се оплаква се от бърза уморяемост и
дискомфорт в долните крайници при продължително придвижване или при
продължително стоене в изправено положение.
Заявява се, че изживения инцидент, който представлява силно стресогенно
събитие е рефлектирал психологически зле на ищцата. Тя била обезпокоена
8
от трудностите, които изпитвала при придвижване и при движение на левия
крак. Страхувала се болките и дискомфорта от травмите, че ще продължат
завинаги и никога няма да може да ходи нормално и да стъпва на крака си.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото й
емоционално състояние. Тя е станала раздразнителна, избухлива и често се
разстройва без причина. Променена е след преживяното ПТП, като изпитва
неувереност и страх от МПС. Станала е плаха и затворена. Понякога сънува
кошмари, свързани с преживяното. По-чувствителна е от преди. Оплаква се
от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.
Счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа
за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968
г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по "справедливост", като не се касае за абстрактно понятие,
а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда.
Такива обективни обстоятелства при телесните наранявания са броят, видът и
тежестта на получените от ищците травматични увреждания, проведеното им
лечение, продължителността на възстановителния и лечебния период,
интензитета на търпените болки, претърпените негативни битови неудобства
и емоционални изживявания, последиците за здравето. От значение са също
възрастта на увредения към момента на произшествието, болките и
страданията, които е претърпял в резултат на ПТП, съдът съобразява и
конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на
ПТП - като отправна точка при определянето на обществено приемливите
като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата
на ПТП.
Предвид изложеното поддържа иска за неимуществени вреди в предявения
му размер и се противопоставя на възраженията в отговора на исковата молба
относно този размер. Оспорват се и доводите на представителя на ответника,
свързани с намаляването отговорността на застрахователя поради някакво
съпричиняване от страна на ищцата, доколкото за установяването на същото
няма представени каквито и да било доказателства.
Поддържа иска за присъждане на имуществени вреди, по начина и в
размера, заявени с исковата молба. Поддържа исковете за присъждане на
законните лихви върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени
вреди, така както са претендирани в исковата молба.Сочи, че за акцесорите
искове за присъждане на законна лихва, следва да намерят приложение
законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е
категорична, че исковете са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи
главния, следва да уважи и акцесорния. Поддържа основателността, както на
главните, така и на акцесорните предявени искове.
Посочва, че отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор “Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за
9
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това
изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според който застрахователното
обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плашат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430. ал. 1. т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността
на застрахователя за законна лихва, като определя различен момент, от който
я дължи - по- ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или
уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Сочи, че с оглед изричната разпоредба на чл. 409 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който препраща към чл.
496, ал. 1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от
поканата по чл. 380 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума и не може да бъде ограничаван от размера на
последната, съобразно чл. 497 във вр. с чл. 492 от КЗ. При изложените изводи
законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-
ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на
застрахователя посредством молбата-претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ответника е депозирал допълнителен отговор, с който заявява, че
поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в
него, като заявява, че изцяло поддържа отговора на исковата молба и всички
направени в него възражения, за които е ангажирал доказателства.
Поддържа възражението, че предявените искове са прекомерно завишени и
не отговарят на критериите за справедливост, за което са ангажирани
доказателства и доказателствени искания.
Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен.
Известно е, че разпоредбата на чл. 300 ГПК ангажира съда с присъдата
относно противоправността на деянието, но е не и с това дали има или не
съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на което възраженията в тази
посока на ищеца са неоснователни и незаконосъобразни.Поддържа
възражението относно търсената от ищцата лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл.432, ал.1 във вр. чл.429, ал.1, т.1,
10
във вр. с ал.3 от КЗ.
В хода на производството се установява следното: По делото не е спорно ,
че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 17.10.2020г е
налице валидно застрахователно правоотношение, обезпечаващо
отговорността на водача на лек автомобил „Нисан Терано II“ с per. № ВТ 6310
КК, обективирано в застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица №
BG/23/120001362014.
Съгласно Присъда №1 на Военен съд С. по НОХД 15/2021г С. К. е признат
за виновен, за това, че на 17.10.2020г в 11.45ч, на километър 72-800 от главен
път II-55, при управление на лек автомобил марка “Нисан Терано II“ с per. №
ВТ 6310 КК с посока на движение от гр. Н.З. към гр. Г., в зоната на десен
завой, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 15,
ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и от ЗДвП, от което
настъпило ПТП с лек автомобил “Деу“ модел “Ланос“ с per. № СТ АВ,
собственост на и управлявано от В. Янев В. от с. П., общ. Н.З., в резултат на
което по непредпазливост причинил четири телесни повреди на повече от
едно лице. Съгласно разпоредба на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд обвързва гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието относно обстоятелството настъпило ли е деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В хода на производството е назначена съдебна автотехническа
експертиза,от чието заключение се установява следният механизъм на
ПТП:Лек автомобил Нисан се е движил в посока от гр. Н.З. към гр. Г. със
скорост на движение около 54 km/h. Движението се е осъществявало в
условията на мокра пътна настилка след дъжд. Платното за движение е от две
пътни ленти, разделени с непрекъсната разделителна линия. Мястото на
настъпване на ПТП е в зоната на десен завой и наклон при спускане. В
същото време, в обратна посока, се е движил лек автомобил Деу със скорост
на движение около 41 km/h. В зоната на десния завой водачът на Нисан е
допуснал навлизане в насрещната лента за движение. Навлизането в
насрещната лента е било на разстояние от около 13 m от геометричното
разположение на автомобила към мястото на удара. В този момент
автомобилът Деу е бил на около 10 m от мястото на удара .
Автотехническият експерт заключава,че за времето на движение на
автомобила Нисан в насрещната лента водачът на Деу е нямал техническата
възможност да предотврати удара.
Настъпил е челен удар между двата автомобила Нисан и Деу в лявата лента
/лентата за движение на Деу/, съответно между челната лява част на Деу и
челната лява част на Нисан. Технически причини за настъпване на ПТП е
навлизането на лекия автомобил Нисан в насрещната лента за движение при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Технически правилно е водачът
на Нисан да контролира непрекъснато автомобила и запази движението си по
дясната лента за движение. Навлизането в насрещната лента е резултат от
конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна
11
техническа неизправност.
Според експертното заключение скоростта на движение на автомобила
Нисан към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 54 km/h.
Скоростта на движение на Деу към момента на удара и преди настъпване на
ПТП е около 41 km/h. След удара автомобил Нисан е продължил движението
си напред и надясно, завъртайки се около вертикална ос, в посока обратна на
часовата стрелка. Автомобил Деу е продължил движението си назад и
надясно спрямо неговата посока, завъртайки се минимално в посока обратна
на часовата стрелка. В резултат на ПТП е пострадала ищцата Н. Ю. Й..
От заключението на автотехническата експертиза се установява,че по
делото няма данни за наличие на ограничена видимост освен тази от десния
спрямо посоката на движение на Нисан завой. Видимостта при движение в
завоя е била ограничена от крайпътния терен и растителност, като се е
променяла динамично, спрямо надлъжното и напречно разположение при
движението на автомобилите в завоя.
Предвид експертното заключение по делото няма обективни данни дали
ищцата е била с поставен, или не обезопасителен колан към момента на
настъпване на ПТП.
Установява се още,че на 03.12.2020 г. е отправена извънсъдебна молба-
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД
„О.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ЦУ99- 8587/03.12.2020
г. Въпреки изтичането на законоустановеният срок, застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза.Видно
от експертното заключение Н. Ю. Й. в резултат на ПТП е получила следните
травматични увреждания :
- разкъсно-контузна рана върху дозалната повърхност на ляво ходило;
-лезия на екстензорните сухожилия на IV и V пръст на ляво ходило
При правилно проведено лечение възстановителният период на рафията
при лезията на екстензорните сухожилия на IV и V пръст на ляво ходило е
около 45-60 дни, на раната 20 дни,на нервните окончания при правилно
лечение до 3 месеца.Това означава ,че травмата, която е получила ищцата е
средна телесна повреда.
На 19.10.2020 г. е извършена оперативна интервенция, като наново е
прикрепено сухожилието, направен е шев на екстензорно сухожилие на IV- ти
пръст. На 24.10.2020 г. ищцата е изписана от болницата с дадени указания за
стерилни превръзки през 3 дни, сваляне на оперативния шев на 14-я ден от
операцията, да ходи с 2 помощни средства, като не натоварва оперирания
крайник за срок от 21-30 дни. Предписана й е терапия за дома със Зинат 2x1
таб.От медицинската документация е видно,че препоръката за облекчаване на
левият крак е за 21-30 дни.Вещите лица установяват,че няма документация и
за провеждана рехабилитация и физиолечение.
12
Предвид експертното заключение нараняването на подбедрицата в областта
над глезенната става и гърба на ходилото е болезнена травма още от момента
на получаването й. След оперативната интервенция по сухожилния шев и
хирургичната обработка на травматичната рана също е болезнен периода
около 48-72 часа.В следващите дни болката бързо намаля.При започване на
раздвижването/ рехабилитацията отново болката се засилва от втвърдените
ставички на ходилото през периода на неизползването им.През втория и
третия месец след хирургичната обработката болката много бързо
отслабва,става нищожна и се проявява в крайните фази на амплитудите на
движенията.
Според експертното становище болките са отзвучали . Неудобството се
изразява в постоянни изтръпвания/намалена чувствителност/ по пръстите на
левият крак.Нарушено сгъване за 5-те пръста и нарушено разгъване за
пръстите от 2 до 5 пръст.При студено време оплакванията ще се засилват,
преумората в крайника също. Носенето на затворени обувки също ще засилва
оплакванията.Бързото ходене е ограничено.
Между преживяното ПТП от 17.10.20г,при което ищцата е седяла на задна
средна седалка в лекият автомобил ,претърпял челен удар с друг автомобил и
получените травматични увреждания от същата има пряка причинно
следствена връзка.Разходите,които е извършила ищцата и декларирала в
исковата си молба са извършени във връзка с лечебно възстановителния
процес на получените травми при процесното ПТП. В медицинската
документация представена към съдебната документация няма описани белези
по предната част на гръдния кош или по корема ,които да доказват,че към
момента на 1ITII ищцата е била с поставен предпазен колан.
Съдебно-медицинските експерти заключават,че ако ищцата Й. е пътувала с
предпазен колан и е била с него в момента на случилото се ПТП,тя не би
получила същите травми или поне биха били с относително по-лек характер.
Към медицинската документация няма представени амбулаторни
листи,талони и други доказателства за провеждани периодични контролни
прегледи и писменни предписания за продължаване на лечебните
мероприятия.Съобщава за рехабилитация не по здравна каса в дома,но не
представя документи. Ищцата е пролежала в Ортопедична клиника
задължителният престой.Спазвала е всички изисквания по време на престоя
си в клиниката.След изписването е спазван медикаментозният режим и е
сменяна на превръзката през 3 дни до окончателното и оздравяване на раната
със сваляне на конците на 14 ден. Носила е помощни средства/патерици/ до 3
месец от травмата. След изписването е направила на частно рехабилитация в
дома без документация за това. За момента подлежи на усилена
рехабилитация,балнеолечение и медикаментозна стимулация на увредените
нерви.Увредите са настъпили по време на травмата и биха се повлияли от по -
горе посочените въздействия.
В хода на производството са събрани гласни доказателства.Свидетеля С. К.
К. ,заявява,че си спомня за пътно -транспортното произшествие. Движил се в
посока Н.З. - Г. и на десен завой се блъснал в друго пътно -транспортно
средство. Блъснали се с двете предници на автомобилите. След сблъсъка
13
оказал първа помощ. Били шест човека - пет възрастни и едно дете. Ищцата
била на задната седалка. Нямала предпазен колан и детето нямало поставена
седалка.
Разпитана е и свидетелката Ж.Д.С.. Тръгнали към Н.З. да пазаруват и не
помнила повече какво е станало. Тя била зад шофьора, Н. била по
средата.Твърди,че ищцата е имала предпазен колан.С линейка ги завели в
болницата и по нататък не помнила. Ищцата била една седмица в болницата.
След изписването се прибрали в къщи . Чувала я, че вика, крещи, имала
болки, но не можела да помогне, защото и тя била болна. Н. била много зле с
крака си. Двете били в една стая на различни легла. Сестра й Т. се грижела за
тях. Н. не можела да стане от леглото. Била с патерици. Н. била с патерици
четири месеца. След това ходела с бастун. От студа крака й ставал син.От
както станала катастрофата все я боляло.
Свидетелката Т. Д. Т.а заявява,че е видяла Н. след катастрофата когато я
изписвали от болницата. Н. била много зле. Не можело да стъпва на крака си,
не можеше да отива сама до тоалетната, не можеше сама да готви, не можеше
да ходи, била с патерици. Кракът й бил много надут и син. Било събота срещу
неделя. В понеделник дошла в града, в С.З. на болницата. Свидетелката
живеела в съседното село. Нямало кой да се грижи, и тя се грижила, аз
готвила и давало лекарства. Н. носила патерици три, четири месеца. Три,
четири месеца, като ги хвърлила не можела пак да ходи и била с
бастун.Ищцата все още имала страх. Страхувала се да пътува.Започна да
стъпва на крака и да ходи сама след шест месеца. Все още имала болки.
Постоянно изпитвала болки, не били свършили.
При така установеното съдът намира следното: За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В конкретния случай не се спори
относно наличието на застрахователно правоотношение.Спазена и
разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, -противоправно
деяние,вредоносен резултат и причинна връзка.
По делото безспорно също така се установи, че телесните увреждания на Н.
Ю. Й. са в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди
се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
14
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
С оглед изложеното и установените травми, болките, страданията и
причинените неудобства от личен, битов и социален характер при
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера
на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 50 000 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат .Предвид експертните изводи уврежданията биха
били по-леки ,в случай,че ищцата е с предпазен колан.В хода на
производството се доказва предвид обсъдените по-горе доказателства,че
същата е била без поставен предпазен колан.От друга страна вещите лица от
състава на съдебно-медицинската експертиза не откриват документи за
проведени рехабилитация .Обстоятелство,че Н. Й. твърди,че на частно е
провеждала възстановителни процедури не се доказва в настоящото
производство.Съдът приема,че съпричиняването е в размер на 50% т.е . за
обезщетение на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде
определена сумата от 25 000 лв. като в останалата част предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за имуществени вреди.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства във връзка с
процесното ПТП ищцата е заплатила сумата от 1122,40 лв., представляваща
разходи за лечение. От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установява, че направените разходи са във връзка с провежданото лечение на
пострадалата, поради което предявения иск е основателен ,но предвид
приетият процент на съпричиняване следва да бъде уважен до размера на
561,20 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
15
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. На 03.12.2020г. ищцата отправила
извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП
водач - ответника ЗАД „О.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ЦУ99-
8587/03.12.2020г.,поради което законната лихва следва да се присъди от тази
дата.Относно претендираното и уважено вземане за имуществени вреди
законната лихва следва да се присъди от датата на исковата молба,така както
е заявено в петитума на предявения иск.
По отговорността за разноски:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
В случая адв.М. е регистрирана по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
На адвокат Г.Н. САК ,която е надлежно преупълномощена от одв.Р. М. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата по двата обективно
съединени иска следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ
размер с ДДС-1497,41 лв. съразмерно с уважената част от иска.Ищцата
следва да заплати на ответното дружество сумата от 3459,25 лв.–разноски
съобразно отхвърлената част на иска.
Основателно е възражението на процесуалния представител на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.Предвид
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото
следва да се редуцира до размера на 5400 лв. с ДДС в общ размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
1022,44 лв.за държавна такса, както и сумата от 194,30 лв.за
възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: обл.
С., общ. С., гр. С., ***, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д. да заплати на Н.
Ю. Й., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г., с. П., ул. *** чрез адв.Р.
М., АК С. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
16
й неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 17.10.2020 г. ведно
със законната лихва от 03.12.2020 г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 25 000 лв. до прететендирания размер от 70
000 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: обл.
С., общ. С., гр. С., ***, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д. да заплати на Н.
Ю. Й., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г., с. П., ул. *** чрез адв.Р.
М., АК С. сумата от 561,20 лв. , за причинените й имуществени вреди,
представляващи и разходи за лечение ведно със законната лихва от 14.07.2021
г. - датата на исковата молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в останалата част като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: обл.
С., общ. С., гр. С., ***, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д. да заплати на адв.
Г.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. *** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1497,41 лв. с
ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Ю. Й., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г., с. П.,
ул. *** чрез адв.Р. М., АК С. да заплати на ЗАД „О.“ АД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: обл. С., общ. С., гр. С., ***, представлявано
от А.П.Л. и Р. К.Д. направените по делото разноски в размер на 3459,25 лв.–
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт сумата от 1022,44 лв за държавна такса,
както и сумата от 194,30 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
17