РЕШЕНИЕ

 

 

Номер511/9.4.2020г.            Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На десети март                                                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №766 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А.1 Х. „ ЕООД, с ЕИК № *********, представлявано от Т.К.Г., против Наказателно постановление № 03-011128 от 20.03.2019г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  300 /триста/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/.

         В жалбата се излагат  твърдения, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи се, че са противоречиви мотивите на наказващият орган в атакуваното НП, тъй като  от една страна е прието, че е неприложима нормата на чл.28 от 3AHН, като в същото време е констатирано, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

        В жалбата се сочи, че хипотезата на чл.128,т.2 от КТ дава правото на иск в полза па работника досежно неизплатените му трудови възнаграждения, които той може да претендира ведно с лихва за забава съгласно нормата на чл.245,ал.2 от КТ. Счита се, че предвид  на това и законодателят не е дал възможност за налагане на имуществени санкции при неизпълнение на това задължение на работодателя, само възможност административният орган да извърши задължителни предписания. Съгласно разпоредбата на чл.404 , ал.1 , т.12 от КТ наказващият орган е следвало да даде задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения след прекратяване на трудовия договор какъвто е настоящият случай. Съгласно чл.405 от КТ дадените указания подлежат на самостоятелен съдебен контрол. В конкретният случай трудовият договор между страните бил  прекратен със Заповед № 18 считано от 10.01.2019 г. Предвид на това и спрямо неизплатени трудови възнаграждения независимо от размера им след прекратяване на трудовото правоотношение проверяващият орган е следвало да даде задължителни предписания съобразно нормата на чл.404,ал.1 ,т.12 от КТ. Сочи се, че изземайки правото на работника да упражни правото си на иск, административният орган е лишил и работодателят да предяви евентуални насрещни претенции каквито той е имал предвид на факта ,че се касае за работник който е материално - отговорно лице и в длъжността му характеристика е задължен да не предоставя стоки на трети лица без същите да са платени , което задължение е нарушил и е което е ощетил работодателя.

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Алтернативно пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски .

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско взнаграждение.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         През месец февруари 2019г служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. Д.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „А.1 Х. „ ЕООД, с ЕИК № *********. Повод за проверката бил получен на 05.02.2019г. сигнал от работника Х.А., в които се излагали твърдения за неизплатено трудово възнаграждение за два месеца- декември 2018г. и януари 2019г.. След проверка на документите в това число и платежна ведомост за месец декември 2018г., предоставени от  дружеството, св. Д. констатирала, че на лицето Х.А., работещ на длъжност „търговски представител“ не било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2018г., възлизащо на сумата от 1650.00 лв. Бил представен разходен касов ордер за заплатена сума в размер на 74.83лв. С оглед горното св.Д. разяснила на представителя на дружеството, че следва да с извърши плащането на дължимите суми. На 25.02. 2019г., преди приключване на проверката били представени доказателства за изплатеното трудово възнаграждение за месец декември 2018г.

     На 14.03.2019 г.  св. Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работника А. за месец декември 2018г. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която следвало да се изплати дължимото възнаграждение – 28.01.2019г.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от  представляващия дружеството лице. В графата за възражения било отразено, че такива ще бъдат депозирани в писмен вид в законоустановения срок. Възражения от дружеството постъпили в законоустановения срок, като в тях било посочено, че дружеството няма задължения към работника Ангелов.

      АНО възприел възраженията за неоснователни и на 20.03.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 300 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, трудов договор, допълнително споразумение; заповед за прекратяване на трудово правоотношение, приемо- предавателен протокол, информационна карта, разплащателни ведомости, рзкоден касов ордер, платежно нареждане, обратни разписки, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Д.Д..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2018г. на лицето Х.А.А. на длъжност „търговски представител“  в дружеството. Действително известна непрецизност е допусната в НП, тъй като е вписано, че се касае за 283, 27 лв., но тази непрецизност не нарушава правото на защита на наказания субект да разбере в какво точно е обвинен, а именно, че не е изплатено дължимото трудово възнаграждение на работника за м.12.2018г.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

 

    От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

    Съгласно цитираните разпоредби /чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ/ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение. В конкретният случай, в Трудов договор №26/29.072016г. и Допълнително споразумение към ТД №19.01.03.2018г., не е вписано срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Липсва и правилник на за вътрешния трудов ред, уреждащ горното обстоятелство. От справката приложена по АНП от възз.дружество е видно, че трудовото възнаграждение се изплаща до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се дължи. Следователно работодателят е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът т.е. до 25.01.2019г.. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното трудово възнаглаждение на лицето.  Съдът намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът т.е. до 25.01.2019г., то нарушението е довършено на следващия ден след тази дата. В случая срокът е изтекъл в присъствен ден, тъй като 25.01.2019г. е петък и оттам без значение е обстоятелството, че  първият следващ тази дата ден е неприсъствен. Настоящата инстанция намира, че от представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че и към посочената в НП дата -28.01.2019г.- понеделник от възз. дружество, е извършено нарушение на разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, доколкото дружеството, като работодател не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работника А. за положения от него труд за месец декември 2018 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ. Следва да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани нито в хода на АНП, нито в производството пред районния съд. Ангажираните доказателства сочат на изплатено възнаграждение едва един месец по-късно – 25.02.2019г. Затова и съдът намира,  че правилно е определена и датата на нарушението-28.01.2019г., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззвното дружество  вече се е намирало в нарушение.

    Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е начислено, но не е изплатено. Горните обстоятелства дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото /представената разплащателна ведомост/ е видно, че са отработени 7 дни от работника и са начислени 11 дни отпуск за м. декември 2018г.,  като възнаграждението за тях е начислено в размер на 1650.00лв, което обаче не е изплатено в уговорения срок, а едва месец по-късно – 25.02.2019г. съгласно приложеното копие от преводно нареждане.

   От всички доказателства по делото е видно, че въззивното дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2018г. в установения срок. В случая, съдът не споделя възражението в жалбата, че след прекратяване на трудовото правоотношение между А. и дружеството, същото е загубило по отношение на него качеството си на работодател и поради това не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност предвидена КТ, а само на гражданска такава. Съдът намира, че факта на прекратяване на трудовото правоотношение с работника е ирелевантен по отношение ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Отговорността на дружеството е ангажирана поради това, че в качеството си на работодател към момента, когато е съществувало трудово правоотношение между него и работника, същото не е изпълнило задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.128, т.1, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, като не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2018г. , когато все още е съществувало трудово правоотношение с работника, видно от представените по делото доказателства. С неизпълнението на това си задължение дружеството е допуснало извършване на нарушение на посочената разпоредба, поради което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В този смисъл е Решение по КАНД № 2098/2019г. на АдмС-Варна.

    Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. чл.128, т.2 вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.    Правилно е била ангажирана отговорността на „А.1 Х. „ ЕООД, с ЕИК № ********* в качеството му на работодател, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

     Дали или не работникът ще предяви иск срещу дружеството за неизплатени трудови възнаграждения е свързано с гражданската отговорност на дружеството, а не с административнонаказателната му за неизпълнение на задължения предвидени в законодателството ни. Поради горното е ирелеванто и обстоятелството, че работникът е работил на длъжност търговски представител и бил представил стоки без да получи плащане , с което ощетил дружеството. Това обстоятелство е свързано евентуално с реализиране на неговата отговорност , но не е основание за неизплащане на трудовото му възнаграждение.

     Съдът, противно на становището на процесуалния представител на жалбоподателя, намира, че нарушението е от категорията на онези, които биха могли да бъдат отстранени по реда на КТ. Видно е от доказателствата по делото, че нарушението е било отстранено незабавно, след започване на проверката /същата инициирана по жалба от 05.02.2019г./ и от него не са произлезли вредни последици, поради което и същото е маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ. Доказателствата за отстраняване на нарушението са били представени на актосъставителят още преди издаване на АУАН, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, а не тази по  чл. 414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят е отстранил нарушението веднага след извършване на проверката като още към 25.02.2019г. е заплатено дължимото възнаграждение,  като в случая следва да се отбележи, че именно поради това в протокола от проверката, не е дадено задължително предписание за плащането на това възнаграждение. Разумът на закона е  своевременно отстраняване на допуснатите нарушения, като очевидно след отпочване на проверката това е сторено. В конкретния случай тази цел е постигната като безспорно от деянието не са настъпили вредни последици за работника, поради което и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ. Същата предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Съдът счита, че АНО правилно е индивидуализирана наложената санкция. На първо място  фактът, че няма данни жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по КТ от същия вид води до извод, за по ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние.  От друга страна, обаче, от  материалите по преписката е видно, че са допуснати и други нарушения на КТ, за което е издадено предписание в Протокол №ПР1904176/06.03.2019г. Нещо повече едно от констатираните нарушения в посочения по-горе протокол е свързано именно с утвърждаване на вътрешни правила за изплащане на работната заплата. Прави впечатление, че в приложения по преписката ТД и допълнително споразумение към него отсъстват срокове за заплащане на трудовото възнаграждение. Не са приети и конкретни правила от работодателя в тази връзка. Горното създава възможност за злоупотреби относно сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение. Ето защо съдът намира за справедливо наложеното на въззивника наказание на основание чл. 415в от КТ в размер на 300 лв., като по този начин съдът счита, че ще бъдат постигнати целите предвидени в закона- както индивидуалната, така и на генералната превенция.

    Случаят е маловажен по см. на чл. 415в от КТ, т.к. са осъществени всички съставомерни признаци на тази норма, но не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Напротив касае се за типично нарушение.

       С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

      На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на Д „ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна в настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 16 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

     Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011128 от 20.03.2019г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „А.1 Х.“ ЕООД, с ЕИК № *********, представлявано от Т.К.Г. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  300 /триста/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда .

 

     ОСЪЖДА „А.1 Х.“ ЕООД, с ЕИК № *********, представлявано от Т.К.Г., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: