Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 16.08.2018 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд
Петнадесети граждански състав
На шестнадесети май Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 2561 по
описа за 2016 година.
Предявени са искове
от ххх- гр. София против Х.Д.Я., З.И.Я. и Й.И.С. *** - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 432 ал. 1 от ТЗ, чл. 138 от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в
исковата си молба и уточняващата молба, че с договор за банков кредит от
04.09.2008г., сключен между „ХххЕАД, Х.Д.Я. - кредитополучател, З.И.Я. -
съдлъжник и Й.И.С. - поръчител, банката отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер на 27 445,50 лева, с краен срок за погасяване 15.02.2016г. Съгласно
уговореното в чл. 1 от договора, кредитът бил отпуснат с цел рефинансиране на
кредит и за потребителски нужди и бил предоставен в пълен размер и напълно
усвоен, съгласно условията на договора, на
04.09.2008г. Съгласно чл. 430 ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен. От чл. 4. от договора се
установявало, че между страните е уговорена възнаградителна /редовна/ лихва
като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на 14.75 %
за целия срок на кредита. Лихвата представлявала СБР за лева /стойност на
банковия ресурс, определян от банката/, плюс
7.75% пункта надбавка годишно.
Съгласно чл. 4.1. от договора, при промяна в пазарните условия, банката си
запазвала правото да променя едностранно лихвата в частта СБР. Страните
отнапред определили размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. В чл.
4.5 от договора била уговорена неустойка- наказателна надбавка върху лихвата в
размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от
вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. За обезпечение на всички вземания на банката по договора било учредено
поръчителство от Й.И.С., като съгласно чл. 8.2. от договора, поръчителят
неотменимо и безусловно се задължил да изплати всички задължения на
кредитополучателя към банката. Поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя.
С подписването на Анекс №1 от 10.03.2011г. били внесени промени в кредитното
правоотношение. В чл. 1 от анекса страните приели по-детайлна дефиниция на СБР,
в унисон с изискванията на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от същия, крайният срок за
погасяване бил променен на
15.02.2017г., а кредитът бил
преструктуриран. Съгласно чл. 6 от анекса, страните се споразумели, че за
периода 15.03.2011г. до 15.02.2012г. кредитополучателят/съдлъжникът ще ползват
гратисен период, през който ще заплащат само дължимата лихва, съгласно чл.4 от
анекса и действащия погасителен план. Кредитополучателят/съдлъжникът дължали
плащане на лихвата на 15-то число всеки месец, а след изтичане на гратисния
период щели да изплащат кредита, съгласно условията на чл. 7 от анекса. С Анекс
№ 2 от 04.12.2012г. отново били внесени промени в кредитното правоотношение.
Съгласно чл. 4 от анекса, страните се споразумявали, че крайният срок за
погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс 1 от
10.03.2011г., ставал 15.11.2022г. В чл. 6 от анекса било уговорено, че
кредитополучателят/съдлъжникът се задължава да погаси вземанията, описани в
анекса, по следния начин: една първа изравнителна вноска в размер на 311,68 лева,
дължима на 15.12.2012г., и 119 равни анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 319,35 лева, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.01.2013г. до 15.11.2022г., с приложена годишна лихва
съгласно чл. 3 от анекс 2 и погасителен план, неразделна част от анекса.
Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков
кредит от 04.09.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 10.03.2011 г. и Анекс
№2 от 04.12.2012г. На кредитополучателя/солидарния длъжник била отпусната
парична сума за възмездно ползване, която била усвоена от тях, надлежно било
учредено и поръчителство. От страна на кредитора не били нарушени императивни
законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно
задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ било да върне заетата сума в
уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателите
спрели плащанията - не били платени дължими вноски с падежни дати: 15.07.2014;
15.08.2014; 15.09.2014; 15.10.2014; 15.11.2014; 15.12.2014; 15.01.2015;
15.02.2015; 15.03.2015; 15.04.2015; 15.05.2015; 15.06.2015; 15.07.2015;
15.08.2015; 15.09.2015; 15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015; 15.01.2015;
15.02.2015; 15.03.2015; 15.04.2015; 15.05.2015; 15.06.2015; 15.07.2015; 15.08.2015;
15.09.2015; 15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015; 15.01.2016; 15.02.2016;
15.03.2016; 15.04.2016; 15.05.2016. /Приложена е справка за начина на формиране
на вземането на банката по договора за кредит и двата анекса, за точните суми и
началните дати за всяка неплатена месечна вноска/.
Неплащането
представлявало противоправно неизпълнение и за него длъжниците отговаряли.
Поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на вноска повече от 45 дни /чл.
9.1 от Договора/, с настоящата искова молба се упражнявало правото по чл. 10.2.
от Договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ за обявяване на цялата ползвана и
непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от
ответника. Упражняването на потестативното право на кредитора за лишаване на длъжниците
от ползващия ги срок по погасителния план следвало да достигне до
кредитополучателя, за да се породи трансформиращото му действие и по отношение
на съдлъжника и поръчителя. Съгласно съдебна практика по повод отчитане на един
общ момент за трансформиране на правоотношението спрямо всички задължени лица /Решение
№ 149 от 19.12.2016г. по т.д.№ 2142/2015г., I т.о. на ВКС/, за
дата на пораждане на предсрочната изискуемост посочва връчването на исковата
молба на ответника Х.Д.Я., чрез особения му представител, а именно:
20.04.2017г. Позовават се на Решение
№706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело №1769/2009г.,
в което унифициращият съдебната практика съд приел, че самото предявяване на
иска поставяло длъжника в забава, и то от момента на връчване на препис от
исковата молба. Предсрочната изискуемост на кредита била санкция за
неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществувало и в какъвто вид се дължало при
настъпване на срока /уговорения падеж/- главница, редовна /възнаградителна/
лихва, наказателна лихва /неустойка/. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д.
№610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд приел, че при
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на заетата парична сума, настъпвала предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. Относно редовно падежиралите суми,
посочени в петитума на исковата молба, бил приложим чл. 84 от ЗЗД, а именно, че
срокът канел вместо кредитора. Поради липса на изпълнение в полза на кредитора
възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С оглед на
акцесорната отговорност на поръчителя се счита, че изискуемостта на неговото
задължение настъпвала с изискуемостта на главното задължение, като
отговорността му включвала и всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително и разноските по събиране на вземането- така чл. 140 от ЗЗД. Изискуемостта на главния дълг била достатъчно задължението на поръчителя
да стане изискуемо и той да бъде в забава, дори и без да бъде уведомяван.
Съгласно нормата на чл. 122 от ЗЗД кредиторът можел да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, страни по сключения валиден договор
за кредит и анексите към него. Обстоятелството, че солидарните длъжници дължали
едно и също нещо на кредитора било предпоставка ищецът да може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, страни по
сключения валиден договор за банков кредит /така и
Решение на ВС №706/1955 г., I г. о./. Отговорността на поръчителя, на основание чл. 147 от ЗЗД,
следвало да бъде ангажирана, тъй като кредиторът предприел действия срещу
длъжника в законовия шестмесечен преклузивен срок. Претендира се присъждане
законна лихва за забава върху
всяко отделно претендирано вземане,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.
Доколкото възнаградителната /редовна/ лихва, неустоечното съглашение
/наказателна лихва/ и комисионата за управление били предвидени в договора,
очевидно съставлявали договорно задължение за страната, в чиято тежест били
вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер
на неустойката не препятствали приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като
задължението за заплащането им било самостоятелно и независимо от задължението
за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Сочените доказателства обуславяли
несъмнения извод, че по силата на сключения договор за банков кредит между
страните по делото възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011 г. по гр. дело
№1242/2010 г., III г.о. на ВКС, ако основанието на вземането било доказано, съдът не можел да отхвърли
иска като недоказан, а бил длъжен сам да определи размера /така и TP №129/30.06.1986
г. на ОСГК на ВС, Решение №119/24.03.2009 г. по гр. дело №1210/2006 г., II г.о.
на ВКС/. В
този смисъл и разпоредбата на чл. 162 от ГПК.
Моли се съдът да
осъди ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца главница в размер на
18 627,73 лева, от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски
с падежи от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. -
2747,34 лева, и
предсрочно изискуема главница в
размер на 15 880,39 лева; редовна /възнаградителна/ лихва
в размер на 4033,03 лева, начислена за
периода от 15.08.2014 г. до 02.06.2016 г. вкл., наказателна лихва /неустойка/ в размер на 545,88 лева,
начислена за периода от 15.07.2014г. до 02.06.2016г. вкл.; разход
за куриерски услуги в
размер на 72 лева, ведно със
законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
По делото е постъпил
отговор от ответниците, с който предявените искове се считат за недопустими,
неоснователни и недоказани. Моли се да бъдат отхвърлени и се претендират
разноски. Сочи се, че претендираните вземания са въз основа на договор за
банков кредит от 04.09.2008г., Анекс №
1/10.03.2011 г. и Анекс № 2/04.12.2012г. към
същия договор за банков кредит, като с договор за банков кредит от
04.09.2008г., сключен между ищеца хххи Х.Д.Я. /кредитополучател/, З.И.Я. /съдлъжник/ и Ххх/поръчител/, бил отпуснат на кредитополучателя Х.Д.Я. кредит, в размер на 27 445,50 лева по посочена сметка /съгласно чл. 3 от договора/, който
кредит следвало да бъде издължен
по същата тази сметка на кредитополучателя с IBAN - ***
/съгласно чл. 5.4. от договора/. Този кредит бил издължен и погасен изцяло, тъй като на 16.03.2010г. с
кредитен превод от търговска банка ххх- клон Стара Загора към
„Райфайзенбанк", с референтен номер: Ххх, извършен чрез системата
„БИСЕРА", по сметката на кредитополучателя
Х.Д.Я., по която трябвало да се издължава кредита, отпуснат от ищеца „ХххЕАД,
сметка с IBAN - ***, била преведена и постъпила сумата от 24
170 лева, с основание - „Рефинансиране на кредит" и с допълнително
пояснение ЕГН-то на кредитополучателя Х.Д.Я., а именно - ЕГН **********.
Наредител на извършеното плащане към хххбил съдлъжникът по договора за кредит
от 04.09.2008г. - З.И.Я.. Това станало
възможно, тъй като З.И.Я., в качеството си на длъжник, на 10.03.2010г. сключила
със ххх- клон Стара Загора договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот № ххх., за сумата от 20 960 евро, отпуснат с цел довършителни
работи, подобрения, ремонт и преустройство на апартамент, находящ се ххх, както и
за рефинансиране на потребителски кредит в „ХХХ АД, потребителски кредит в „ХххАД и кредитни карти в „ХххАД
и „Пощенска банка". Съдлъжник
по договора за банков кредит, сключен със „ХХХ АД, бил Х.Д.Я.. С издаден конкретно за целта документ, хххпосочила на хххкакъв
е остатъкът на непогасения кредит по
договора за банков кредит от 04.09.2008г., който трябвало да се рефинансира, както и по коя точно сметка хххда извърши плащането. На
същата дата - 16.03.2010г. с кредитен превод от ххх- клон Стара Загора било извършено и друго плащане към
„Райфайзенбанк" с референтен номер: BSRCR9770375 от
16.03.2010г., док. № 00080666, извършен чрез системата „БИСЕРА". По сметката на получателя Х.Д.Я. с IBAN *** и изплатена сумата от 1 021 лева, с
основание - „Закриване на КК" /закриване на кредитна
карта/. Наредител на извършеното плащане
към „Райфайзенбанк /България/ ЕАД отново бил
съдлъжникът по договора за кредит от 04.09.2008г З.И.Я.. По аргумент от чл. 430 ал. 1, във вр. с чл. 432, ал. 1, т. 1 от ТЗ, ако не бил рефинансиран банковият
кредит от 04.09.2008г., сключен
с „ХххАД, както и кредитната карта, издадена от „ХххАД, и ако кредитът от 10.03.2010г не бил използван за целта, за която бил получен,
търговска банка хххнямало да
отпусне банковия кредит на З.И.Я.. С плащането от 24 170 лева бил изцяло
погасен и издължен кредитът, предоставен от ищеца „ХххАД по силата на договор за кредит от
04.09.2008г., тъй като до 16.03.2010г., кредитът бил обслужван редовно на всяка една от падежните дати. Този факт се моли да бъде приет за безспорно доказан
по аргумент от исковата молба и уточняващата молба, в които ищецът твърдял, че плащанията били
спрени на 15.07.2014г. Моли се съдът да приеме, че
това именно твърдение е признание на факта, че до 16.03.2010г.,
когато кредитът е рефинансиран изцяло със сумата от 24 170 лева, са извършвани
редовни плащания във връзка с погасяването на кредита. Тъй като кредитът бил изцяло издължен и погасен /включително
закрита и кредитната карта, издадена от „Райфайзенбанк"/, се заявява, че ответниците никога
не били сключвали Анекс № 1 от 10.03.2011г. към договор за банков кредит от 04.09.2008г.
и Анекс № 2 от 04.12.2012г. към същия договор за банков кредит. При условие че на
16.03.2010г. рефинансирали и погасили изцяло кредита с извършеното плащане в
размер на 24 170 лева, нямало никаква
житейска и елементарна логика да сключват и
подписват анекси за преструктуриране на
кредит, който вече бил погасен и издължен. Тези анекси виждали за първи път едва с исковата молба. Оспорва се истинността и съдържанието на Анекс № 1 от 10.03.2011г. и Анекс № 2/04.12.2012г. към договор за банков кредит от 04.09.2008г., тъй като
не били подписвали анексите с отразеното
в тях съдържание. Тъй като исковата молба била предявена на 03.06.2016г., а вземането произтичало от договор за банков кредит, сключен на 04.09.2008г. и
ответниците не били сключвали горепосочените анекси, правят възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за предявяване на
вземания от банката. Прави се и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б.
„б" и б. „в" от ЗЗД, тъй
като вземанията се отнасяли за
периодични плащания по вноски за погасяване на кредит, за лихви н неустойки по
неизпълнен договор. Съгласно чл. 114
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, но ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започвала да тече от деня, в който задължението е възникнало. В
исковата молба и уточняващата молба се твърдяло, че плащанията били спрени на 15.07.2014г. и повече от 45 дни /чл. 9.1 от договора/ не било извършено плащане. Това означавало, че вземането на ищеца за предсрочно връщане на
непогасената част от кредита било
възникнало на 30.08.2014г., като в срок до 30.08.2017г. изтекла 3- годишната
погасителна давност, тъй като в този срок предсрочна изискуемост на вземането не била
настъпила. В срок до 30.08.2017г. ищецът не бил изпратил
покана /нотариална покана, писмо, уводмление и др./ до кредитополучателя-ответник, съдържаща изрично
волеизявление, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем, с посочена конкретна дата на предсрочната
изискуемост и размери на задълженията по непогасените суми, съгласно предвиденото в чл. 10.2., във вр.
с чл. 9.1., във вр. с чл. 12.7. от договора за банков кредит от 04.09.2008г., доколкото в договора не била уредена автоматична предсрочна изискуемост.
Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
изисквало уведомлението да е достигнало до
длъжника-кредитополучател, като в случай че фактическо
връчване не било осъществено,
то кредиторът следвало да е положил
усилия за откриване на длъжника, като всички предприети действия за откриване
на длъжника следвало да са
съобразени с принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Уведомление /писмо,
покана и др./ с изрично волеизявление
за предсрочна изискуемост по делото нямало. В исковата молба и уточняващата молба ищецът твърдял, че датата на предсрочната изискуемост
на кредита бил моментът, в който се връчва исковата молба на
ответника-кредитополучател Х.Д.Я.. Този момент в конкретния случай, не бил 20.04.2017г., а 15.11.2017г.
/по аргумент от отразеното в протокола от с.з.,
проведено на 15.11.2017г./. Това означавало, че към 15.11.2017г. вече била изтекла 3-годишната
погасителна давност за претендиране на предсрочното връщане на непогасената част
от кредита, тъй като такова вземане възникнало на 30.08.2014г., а в срок до
30.08.2017г. то не станало изискуемо. Ето защо,
на основание чл. 114, ал. 2 във вр. с чл. 111, б. „б" и б. „в" от ЗЗД, се прави възражение и за изтекла 3- годишна
погасителна давност за предявяване на исковете за предсрочна изискуемост на
кредита /главница и лихви/. Прави се и възражение за погасена отговорност на поръчителя по смисъла на чл. 147
ал. 1 от ЗЗД.
Моли се съдът да приеме
предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани, тъй като не били налице
процесуалните предпоставки за предявяване на исковете, предвид несъществуването на
граждански спор. Ищецът нямал правен
интерес от предявяване на исковете и търсене на защита чрез тях, тъй като нямал вземания от ответниците.
Кредитът бил изцяло погасен преди предявяване
на исковата молба /на 16.03.2010г./, а исковете били
предявени на 03.06.2016г. Ищецът не бил нито материалноправно, нито процесуалноправно легитимиран да предявява исковете в съда, тъй като вземането му по договор за банков кредит от
04.09.2008г. било погасено
изцяло. Не били налице
вземания за главница /редовно падежирала или предсрочно
изискуема/, за редовна /възнаградителна/ лихва
или наказателна лихва /неустойка/, вземания за разходи за куриерски услуги, вземания
за заплащане на законна лихва върху лихва /сложна лихва/, тъй като анатоцизмът в търговските взаимоотношения между търговци се дължал само, ако е уговорен /чл. 294,
ал. 2 от ТЗ/, а в облигационните
отношения не се допускал. Считано от датата на възникване на облигационното правоотношение - 04.09.2008г., въз основа на което се претендирали
вземания, до предявяване на исковата молба в съда - 03.06.2016г., била изтекла в полза на ответниците 5-годишна
погасителна давност за предявяване на искове, както и 3-годишна
погасителна давност, тъй като претенцията на ищеца за предсрочно връщане на
непогасена част от кредита станала изискуема след изтичане на 3-годишния
давностен срок от датата, на която твърдял, че е
възникнало вземането му. Погасена била и
отговорността на поръчителя по смисъла на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
Моли се предявените
осъдителни искове да бъдат изцяло отхвърлени като
недопустими, неоснователни и недоказани. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание
ищецът чрез пълномощника си моли да се уважат предявените искове. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Ответниците чрез
пълномощника си молят да се отхвърлят исковете. Претендират разноски. Представят
писмена защита.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:
Не
е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 04.09.2008г. е сключен договор за банков кредит - между ищеца хххи ответниците: Х.Д.Я. – кредитополучател, З.И.Я.
/съдлъжник/ и Й.И.С. – поръчител.
По
силата на договора, банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на
27 445,50 лв., за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Краен
срок на погасяване на кредита – 15.02.2016г.
Съгласно
чл. 4 от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна
/възнаградителна/ лихва в размер на 14,75 %. Лихвата представлява СБР за лева
/Стойност на банковия ресурс, определян от Банката/, плюс 7.75 пункта надбавка годишно. Съгласно чл. 4.1. от договора,
при промяна на пазарните условия, банката може едностранно едностранно да
променя лихвата в частта СБР, новият лихвен % влиза в сила от датата, посочена
в уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл. 4.5 от договора, при забава
в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката
обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Съдлъжникът
се е задължил при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД /чл. 6. от договора/. За
обезпечение на всички вземания на банката по договора е учредено поръчителство
от Й.И.С., като съгласно чл. 8.2. от договора, поръчителят
неотменимо и безусловно се е задължил да изплати всички задължения на кредитополучателя/съдлъжника
към банката, включващи коя да е част от дължимите плащания по договора
/главница, лихва, наказателна надбавка, разноски по обслужването на кредита,
разноски по събирането на кредита по съдебен или извънсъдебен ред/. Поръчителят
отговаря солидарно с кредитополучателя /чл. 8.3. от договора/.
На
10.03.2011г. между банката, кредитополучателя Х.Д.Я., солидарния длъжник З.И.Я.
и поръчителя Й.И.С. е подписан анекс № 1 към договора за банков кредит от
04.09.2008г. В чл. 1 от анекса страните са приели по-детайлна дефиниция на СБР.
Съгласно чл. 3 от анекса, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по
договора за кредит, изменен с анекса, е променен на 15.02.2017г. Съгласно чл. 6
от анекса страните се споразумели, че за периода 15.03.2011г. до 15.02.2012г. кредитополучателят/съдлъжникът
ще ползват гратисен период, през който ще заплащат само дължимата лихва,
съгласно чл.4 от анекса и действащия погасителен план, след изтичане на
гратисния период, изплащат кредита, съгласно условията по чл. 7. По чл. 7 от
анекса кредитополучателят/съдлъжникът се е задължил да изплати на банката
усвоената и непогасена част от кредита /редовна главница/ общо в размер на
21 536,59 лв., на 60 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 515,18
лв., дължими до 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2012г. до
15.02.2017г., с приложима годишна лихва, съгласно чл. 4 от анекса и погасителен
план, неразделна част от анекса.
На
04.12.2012г. между банката, кредитополучателя Х.Д.Я., солидарния длъжник З.И.Я.
и поръчителя Й.И.С. е подписан анекс № 2 към договора за банков кредит от
04.09.2008г. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2, страните са се споразумели, че
крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит,
изменен с Анекс 1 от 10.03.2011г., става 15.11.2022г. В чл.6 от анекса са уговорили,
че кредитополучателят/съдлъжникът се задължава да погаси вземанията, описани в
анекса, по следния начин: една първа изравнителна вноска в размер на 311,68 лв.,
дължима на 15.12.2012г., и 119 равни анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 319,35 лв., дължими на 15-то число на съответния месец,
считано от 15.01.2013г. до 15.11.2022г., с приложена годишна лихва съгласно чл.
3 от анекс № 2 и погасителен план, неразделна част от анекса.
Не
е спорно по делото, а от първоначалното заключение на съдебноикономическата
експертиза, се установява, че в деня на сключването на договора за кредит - 04.09.2008г.,
банката е отпуснала сумата от 27 445,50 лв., като кредитът е усвоен на
същата дата.
Видно
от заключението, размерът на непогасените задължения на ответниците, съгласно
договора за кредит и двата анекса, към датата на подаване на исковата молба в
съда /03.06.2016г./, към 20.04.2017г. и към датата на изготвянето на заключението
/30.10.2017г./ са, както следва: редовно изискуема главница - 2 747,34
лв., формирана от неплатени вноски с падежи от 15.07.2014г. до 15.05.2016г.; предсрочно
изискуема главница - 15 880,39 лв.; начислената редовна лихва -
4 033,03 лв., начислена за периода от 15.06.2014г. до 02.06.2016г.;
начислена наказателна лихва /неустойка/ - 545,88 лв., начислена за периода от
15.07.2014г. до 02.06.2016г. вкл.; разход за куриерски услуги – 72 лв. – или
общо 23 278,64 лв.
Видно от първото
допълнително заключение на съдебноикономическата експертиза, размерът на
непогасените задължения на ответниците по договора за кредит и анексите към
него към 15.11.2017г. е в същия размер от общо 23 278,64 лв.
Размерът на
непогасените задължения на ответниците само по договора за банков кредит от
04.09.2008г., без да се вземат предвид измененията с Анекс № 1 от
10.03.2011г. и Анекс № 2 от
04.12.2012г., /без
измененията с анексите крайния срок на договора за кредит е 15.02.2016г./ е:
към датата на
подаване на исковата молба, към 15.11.2017г. и към датата на изготвяне на
допълнителното заключение /19.03.2018г./:
1/ усвоена и непогасена главница, в това число:
- редовно изискуема
главница - 13 070,28 лв. от 15.07.2013г. до 15.02.2016г.;
2/
начислена редовна
лихва - 2 706,81 лв. от 15.08.2013г. до 15.02.2016г.
Начислената
наказателна лихва /неустойка/ е към трите дати, за съответните периоди, с
начална дата 15.08.2013г., както следва: 4 981,61 лв., 8 938,95 лв. и
9 491,42 лв.
Ответниците твърдят, че на 16.03.2010г. са рефинансирали и
погасили изцяло кредита с извършеното плащане в размер
на 24 170 лв. /представен е документ за кредитен превод/.
Видно от допълнителните
заключения на съдебноикономическата експертиза, с кредитен превод от ХХХ- клон Стара Загора към
„Ххх, с референтен номер: ХХХот 16.03.2010г. /преди сключването на Анекс № 1 от
10.03.2011г./, док. № 00080877, с наредител ответника З.И.Я., е
наредена сумата от 24 170 лева, по сметка на ответника Х.Д.Я., с ЕГН **********,
с IBAN - ***, с основание на превода - „Рефинансиране на кредит".
На 17.03.2010г. с кредитно
авизо референтен номер: ХХХ сумата от 24 170 лева е
постъпила по сметка на ответника Х.Д.Я., с ЕГН **********, с
IBAN - *** хххс
детайл на плащането: „Рефинансиране
на кредит", с наредител ответника З.И.Я..
На 17.03.2010г.
от сметка на ответника
Х.Д.Я., с ЕГН **********, с IBAN - *** хххе отразено изтеглена сума на каса в размер на
4 359,40 лв. с основание:"cash
withdrawal". От страна на ищеца хххне
са представили първичен банков
документ, от който да е видно, кой е изтеглил сумата
от 4 359,40 лв.
На 18.03.2010г.
от сметка на ответника
Х.Д.Я., с ЕГН **********, с IBAN - *** „Ххх, с дебитно авизо референтен номер: ХХХсумата от 20
000 лева е наредена за превод с получател/бенефициент: ххх” при банка „Хххпо сметка ХХХ.
По делото от страна на ищеца хххе представено платежно
нареждане за кредитен превод с наредител Х.Я. с основание за превода: „аванс пл. по д-р за
строителство''. На платежно нареждане за кредитен превод с
наредител Х.Я. няма подпис от наредителя.
Вещото
лице е направило проверка в „Ххх– София относно получените
парични преводи по сметката на ххх”, с наредител Х.Я. и в
„Райфайзенбанк /България” АД – гр. София относно наредения превод.
От
„Ххх– гр. София са представили
извлечение от сметка ХХХ за периода 18.03.2010г. – 19.03.2010г., с титуляр „Ким - 2 ЕООД”, от което е видно, че има
преведена сума от 20 000 лв., с основание – „Аванс. Пл. по д-р за
строителство от 18032010, ап. 6, ет.
От
ххх– гр. София са предоставили копие
на „Преводно нареждане” с наредител Х.Я. за сумата от 20 000 лв., с
основание – „авансово плащане по договор за строителство от 18.03.2010г., ап.6,
ет.3”, с получател ххх. На представеното копие на „Преводно нареждане” има
сложен подпис на наредител от дата 18.03.2010г. Оригинал за справка не е
предоставен.
По
делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
07.09.2010г., № 139, том IV, рег. № 3953, дело № 321/2010г. на нотариус Стефка Чавдарова,
с район на действие Районен съд Стара Загора, с който ответниците Х.Д.Я. и З.И.Я.
са закупили от „Ххх3, в жилищна сграда с ОСД и
гаражи, построена до степен „Напълно завършена без удостоверение за въвеждане в
експлоатация”, находяща се в гр. Ххх, заедно с мазе и съответни ид.ч., за
сумата от 117 000 лв., от която 29 250 лв. купувачите са заплатили на
продавача преди подписването на нотариалния акт. Нотариалният акт кореспондира
на заключението на вещото лице по допълнителните съдебносчетоводни експертизи, относно
превода на сумата от 20 000 лв. Действително,
на 10.03.2010г. ответниците З.И.Я. и Х.Д.Я. са сключили със хххдоговор за
банков кредит, обезпечен с ипотека, за сумата от 20 960 евро и на 30.08.2010г.
ответникът Х.Д.Я. е взел назаем сумата от 30 000 лв., но в тежест на
ответниците е да докажат, че са платили дължимите суми по кредита.
След 16.03.2010г. /твърдяната дата на погасяване на
кредита изцяло/ ответниците са продължили да правят месечни вноски по кредита, видно от
първото допълнително заключение на съдебноикономическата експертиза. Видно от
заключението, след подписването на Анекс № 1 от 10.03.2011г. до подписването на
Анекс № 2 от 04.12.2012г. са платени 16 вноски по кредита – от 14.03.2011г. до
08.10.2012г. /подробно посочени в таблицата към заключението/. След
подписването на Анекс № 2 от 04.12.2012г. са платени 13 вноски по кредита /подробно
посочени в таблицата/.
От
банката /ищеца/ не са представени на вещото лице първичните счетоводни
документи, с които са внесени сумите по сметката /с обяснението, че са
унищожени, поради изтекла давност/, с изключение на 11 бр. копия на „Вносни
бележки”, които са представени по делото – от 04.02.2013г., 28.03.2013г., 09.05.2013г.,
31.05.2013г., 03.07.2013г.,
21.08.2013г., 25.09.2013г.,
10.02.2014г., 14.02.2014г.,
02.04.2014г. и
22.05.2014 г. /от
дати след 16.03.2010г. и след сключването на двата анекса/.
Ответниците
заявяват, че след погасяването изцяло на задължението по кредита на 16.03.2010г. не са сключвали анекси към договора за
банков кредит от 04.09.2008г. и че нямало никаква житейска и елементарна логика
да сключват и подписват анекси за преструктуриране на кредит, който вече бил
погасен и издължен.
Видно
от заключението на съдебнопочерковата експертиза, подписите на
кредитополучател, съдлъжник и поръчител в Анекс № 1 от 10.03.2011г. и Анекс № 2
от 04.12.2012г. са положени саморъчно от ответниците по делото – Х.Д.Я., З.И.Я.
и Й.И.С..
Подписи
за кредитополучател, съдлъжник и поръчител в ГПР калкулатор, кредитни
калкулатори към всеки един анекс и към договора, са положени саморъчно от
ответниците по делото – Х.Д.Я., З.И.Я. и Й.И.С..
Подписите
на заявление вх. № 905-283/08.03.2011г. и заявление от 20.11.2012г. /за
преструктуриране на кредита/ са положени саморъчно от ответника Х.Д.Я..
Ръкописният
текст, съдържащ се в заявление вх. № 905-283/08.03.2011г. и заявление от
20.11.2012г. е изписан саморъчно от ответника Х.Д.Я..
Подписите
от името на „Вносител” – клиент в 11 бр. вносни бележки от: 04.02.2013г., 28.03.2013г., 09.05.2013г., 31.05.2013г., 03.07.2013г., 21.08.2013г., 25.09.2013г., 10.02.2014г., 14.02.2014г., 02.04.2014г. и 22.05.2014 г., са положени саморъчно от
ответника Х.Д.Я..
Съдът кредитира
заключението на съдебнопочерковата експертиза, като компетентно изготвено.
Вещото лице е изследвало подписи и почерци на ответниците в достатъчно
сравнителен материал, предоставен му от ответниците, както и изписани при
снабдяване с официални документи, като заключението е обосновано.
Следователно,
предвид гореизложеното, ответниците са сключили Анекс № 1 от 10.03.2011г. и
Анекс № 2 от 04.12.2012г. към договора за банков кредит от 04.09.2008г.
Съгласно
чл. 2. от Анекс № 1 от 10.03.2011г., страните са се съгласили и приели за
установено, че дължимите от кредитополучателя/съдлъжника на банката по договора
за кредит суми са в размер на: 21 536,59 лв. - редовна главница, 228,08
лв. -текуща редовна лихва.
Съгласно
чл. 1.1. от Анекс № 2 от 04.12.2012г. страните са констатирали, че размерът на
вземанията на банката към кредитополучателя/съдлъжника по договора за кредит са
в размер на 20 253,08 лв., от които: 19 244,10 лв. – редовна
главница, 536,30 лв. – просрочена главница, 460,23 лв. – просрочена лихва, 12,45
лв. – лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница, начислена за
периода 15.10.2012г. – 03.12.2012г.
С
подписването на тези анекси, ответниците са признали задължението им по
договора за кредит към сключването на анексите и неговия размер, направили са
изявления за неизгодни за тях обстоятелства, съответно анексите имат материална
доказателствена сила за удостовереното от ответниците в тях – срещу
ответниците.
Предвид
изложеното по-горе, ответниците не са погасили задълженията си по договора за
кредит, преструктурирани с двата анекса, за главница, редовна лихва и
наказателна лихва /неустойка/, в размерите, установени от заключението на
съдебноикономическата експертиза, не са платили вноските, с падежи 15-то число
на съответния месец, от 15.07.2014г. до 15.05.2016г.
Съгласно
чл. 9.1. от договора за банков кредит от 04.09.2008г. за неизпълнение на
договора се счита, ако кредитополучателят/съдлъжникът просрочи плащане на която
и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 45 дни от съответната
дата на дължимо плащане. Съгласно чл. 10.2. от договора, банката има право
едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва /евентуална наказателна
надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми. Банката уведомява
поръчителя по реда на чл. 12.7 от договора за обявената предсрочна изискуемост
на кредита. Съгласно чл. 12.7 от договора, всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя/поръчителя, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма
достигнат до адреса на кредитополучателя/поръчителя, посочен в договора или в
уведомлението за промяна на адреса.
При образувано по общия ред осъдително исково производство,
препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем
и същото се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба /арг.
Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, както и мотивите на т.18
от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК, касаещи възможностите на кредитора
да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо,
в настоящия случай и по така предявените осъдителни искове, волеизявлението на
кредитора за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на ответниците
чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата от ответниците.
Следователно /предвид и наличие на обективния факт - просрочие за повече от 45 дни/ кредитът е станал предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба на ответниците. При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси /Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК/.
Поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя/съдлъжника за всички задължения към банката, включващи
коя да е част от дължимите плащания по договора /главница, лихва, наказателна
надбавка, разноски по обслужването на кредита, разноски по събирането на кредита
по съдебен или извънсъдебен ред/. Съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Достигането
до кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява
правото на предсрочна изискуемост на вземането определя началната дата на
течението на срока по чл.147 ал. 1 от ЗЗД
/Решение № 149 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2142/2015
г., I т. о., ТК, Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013
г., I т. о.; Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК и др./. Следователно,
преклузивният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД за ответника – поръчител не е
изтекъл.
Относно
възражението за погасителна давност, то съобразно
разпоредбата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо /Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о./. Също
така, претендираната с исковата молба редовна изискуема главница е формирана от
неплатени вноски, с падеж на първата вноска – 15.07.2014г., претендираната
редовна лихва е за период с начало 15.08.2014г., а наказателната лихва е за
период с начало 15.07.2014г., исковата молба е подадена в съда на 03.06.2016г.
Следователно, никоя от исковите претенции не е погасена по давност.
Предвид изложеното,
предявените искове са основателни и като такива, следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите. Законната лихва се дължи върху редовната /възнаградителна/ лихва, която
представлява доход за кредитора от ползване на сумите по кредита. Дължи се и върху
наказателната лихва /неустойка за забава/, доколкото неустойката обезщетява
неизпълнението на главното договорно задължение, а задължението за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено
задължение за неустойка / Решение № 147/2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС
4-то ГО, Решение № 107/2010 по т.д. № 818/2009 г. на ВКС 2-ро ТО, Решение №
73/2011 по т.д. № 683/2010 г. на ВКС 1-во ТО и др./.
С
оглед изхода на спора, в тежест на ответниците следва да се възложат
направените от ищеца разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, в
размер на общо 6559,51 лв.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Д.Я., ЕГН **********, З.И.Я.,
ЕГН ********** *** и Й.И.С., ЕГН ********** *** – всички със съдебен адрес ***,
оф. № 14, адвокат Е.С., да заплатят солидарно на „Ххх, със седалище и адрес на
управление гр. София, ххх, със съдебен адрес *** 67, следните суми,
представляващи неизпълнени задължения по договор за банков кредит от
04.09.2008г. и сключени към договора Анекс № 1 от 10.03.2011г. и Анекс № 2 от 04.12.2012г.:
главница в размер на
18 627,73 лева, от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски
с падежи от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. - 2747,34 лева, и предсрочно изискуема главница в размер на 15 880,39 лева; редовна /възнаградителна/ лихва
в размер на 4033,03 лева, начислена за
периода от 15.08.2014 г. до 02.06.2016 г. вкл., наказателна лихва /неустойка/ в размер на 545,88 лева,
начислена за периода от 15.07.2014г. до 02.06.2016г. вкл.; разход за куриерски
услуги в размер на
72 лева, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 03.06.2016г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х.Д.Я., З.И.Я. и Й.И.С., с посочени адреси и ЕГН, да
заплатят на „ХххЕАД, с
посочен ЕИК и адрес на управление, сумата от 6559,51 лева, разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: