№ 200
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000022 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е след постановяването на решение № 14/16.01.2025 г. на Върховния
касационен съд, постановено по т.д.№1723/2023 г., с което е отменено решение № 201 от
22.06.2022 г., постановено по в.т.д.№69/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което
е отменено решение № 57 от 03.12.2021 г. по т. д. № 117/2021 г. по описа на ОС – Силистра, в
частта, досежно определената от съда начална дата на неплатежоспособност 31.12.2019г. на
длъжника „Манекс“ ЕООД, със седалище гр.Силистра и вместо нея е определена начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г. В мотивите на горепосоченото решение на
касационната инстанция се сочи, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на Варненския апелативен съд, тъй като съдът не приложил разпоребата на чл.
621а, ал.1, т.2 ТЗ. Прието е от касационната инстанция, че въззивният съд не е изпълнил
задължението си служебно да събере доказателства, вкл. чрез допускане на съдебна
счетоводно – икономическа експертиза относно установяване на началния момент на
съС.ието на неплатежоспособност, както и показателите на ликвидност, обращаемост и
събираемост на реалната възможност за трансформиране на краткосрочните активи на
предприятието на длъжника в парични потоци към 31.12.2016 г., както и към 31.12.2015 г.,
2014 г. и 2013 г., като въз основа на тях се извърши преценка дали предприятието е в съС.ие
да погаси краткосрочните/текущите си задължения чрез ликвидни краткотрайни активи към
посочените дати, с оглед определяне на действителната начална дата на
неплатежоспособност на длъжника.
Подадени пред настоящата инстанция са две въззивни жалби – първата от
Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“, ЕИК: *********, със седалище с.
Калипетрово, а втората от ЗП В.Д.П., ЕГН: ********** от *****.
Жалбите са насочени срещу рещение № 57/03.12.2021 г. постановено по търг. дело №
117/2021 г., по описа на Окръжен съд – Силистра в частта, с която при откриване на
производство по несъстоятелност на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, е определена
начална дата на неплатежоспособността, към 31.12.2019 г. Страните са навели оплаквания за
1
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение на ОС –
Силистра.
В жалбата на Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно” се твърди, че
решението е неправилно, тъй като към 31.12.2019 година се установява съС.ие на
свръхзадълженост на ответника, но същият е спрял плащанята три години преди тази дата,
поради което началната дата на неплатежоспособността следва да се установи на 31.12.2016
година.
Като поддържа заявеното още в хода на първоинстанционното производство
оспорване на балансите на ответното дружество „Манекс” ЕООД към 31.12.2017 и към
31.12.2018 година, въззивникът В.Д.П. твърди във въззивната си жалба, че извършените
операции - „увеличаване на капитала” през 2017 год. и „преоценка на активите” през 2018
год. са направени с оглед създаване на невярна представа за добро финансово съС.ие на
длъжника за тези две години. Оспорва извода на първоинстанционния съд относно
началната дата на неплатежоспособността на несъстоятелния длъжник като твърди, че
въобще не са обсъждани коефициентите за ликвидност, които дават ясна представа, че още
през 2017 год. длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
С решение №57 от 03.12.2021г., постановено по т.д. №117/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Силистра е обявена неплатежоспособността на „Манекс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Силистра, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019
г.: открито е производство по несъстоятелност на длъжника; назначен е временен синдик и
му е определено текущо възнаграждение; постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника и е определена дата за първо събрание на кредиторите.
Предмет на настоящото въззивно производство е началната дата на обявената
неплатежоспособност на търговеца – длъжник.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния
падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608, ал.1 от ТЗ.
Кумулативно, към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ. Посоченият негативен фактически
състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо съС.ие
на търговеца.
Определянето на началната дата на неплатежоспособността се отнася до
установяването на обективни и проверими признаци, сочещи че икономическата
жизнеспособност на търговеца (търговското предприятие) вече е увредена по необратим
начин, а продължаването на осъществяваната от него дейност е вредно за сигурността на
стопанския живот и за участниците в него. Началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията
представлява израз на общото икономическо съС.ие на длъжника. Ето защо за определяне
началната дата на неплатежоспособността, не е нужно да се изследва икономическо съС.ие
на длъжника към всяко едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от
тях е израз на това трайно обективно съС.ие на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си по чл.608 ТЗ.
От заключението на вещото лице по назначената от въззивния съд, съобразно
дадените от ВКС указания, съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода
2013 г. – 2016 г. „Манекс” ЕООД няма непогасени публични задължения, като най-старото
такова е за дължими осигурителни вноски за м.09.2020 г., с падеж 26.10.2020 г. Установява се
още, че най-старите задължения към доставчици за този периода са по шест броя фактури,
издадени на 31.12.2016 г., в общ размер на 34 413.41 лева. Според заключението към
31.12.2016 г., общата стойност на задълженията, формирани от тези фактури, чиито падеж е
2
настъпил през 2017 г. е в размер на 34 413 лева, като към края на 2016 г., дружеството е
разполагало с парични средства в размер на 98 000 лева.
Безспорно от това заключение се установява, че най-ранните падежи на изискуеми
непогасени задължения, датират от м.01.2017 г., като анализът на финансово-
икономическото съС.ие на дружеството съобразно заключението на вещото лице сочи, че в
края на 2016 г., показателите на дружеството са стабилни, същото е разполагало с парични
средства и е погасявало задълженията си към доставчиците.
Посочената от вещото лице величина на показателя за обща ликвидност, съобразно
назначената във въззивното производство ССчЕ към 31.12.2016 год. е 1.0135, а показателя за
бърза ликвидност 0.5645. Показателят за обща ликвидност е количествена характеристика с
най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се,
че коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005
год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№
844/2003 год. на ВКС/. Показателите за ликвидност са специфични за всяко предприятие и за
всеки отрасъл като се влияят от разходите, структурата на активите и спецификата на
дейността, като в случая не са налице основания за прилагане на завишени показатели на
ликвидност.
Гореизложеното обуславя извода на съда, че към края на 2016 г., дружеството е било
платежоспособно, могло е и е обслужвало задълженията към кредиторите си.
От заключенията на вещите лица, по извършените в първоинстанционното
производство съдебно – счетоводни експертизи се установява, че „Манекс” ЕООД към
31.12.2017 е разполагало с активи на стойност 14776 хил.лева и задължения на стойност
18399 хил.лева; към 31.12.2018 - активи на стойност 14117 хил.лева и задължения на
стойност 18110 хил.лева; към 31.12.2019 - активи на стойност 5665 хил.лева и задълженията
на стойност 21528 хил.лева; към 31.12.2020 активи на стойност 4469 хил.лева и задължения
на стойност 23883 хил.лева; към 31.05.2021 - активи на стойност 4416 хил.лева и задължения
на стойност 25212 хил.лева.
Въз основа на тези динамика в стойността на краткотрайните активи и
краткосрочните задължения за изследвания период се налага еднозначният извод, че
неплатежоспособността в дейността на ответното дружество към края на 2017 г., вече има
устойчив характер. Ползваните от дружество Б.и заеми, авансови плащания от
съконтрахенти, както и действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават
необратимостта на установената неспособност на дружеството да се справи със своята
неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017 година.
Този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и финансова
автономност. За целия изследван период (2017 - 31.05.2021 г.) изчислените коефициенти за
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните
стойности. Както се посочи по-горе, ако за нормална бърза ликвидност се приемат стойности
в границите около единица, то в края на 2017 г., тези стойности са по-малки от 0.5, което
приравнява дружеството към групата на практически несъстоятелни предприятия. През 2017
г., ответното дружество вече е с коефициент за бърза ликвидност 0.26, а още през следващата
2018 г., същият е занижен до 0.18 като тази тенденцията се запазва през всеки един от
следващите периоди до 31.05.2021 г. Значително занижен спрямо нормалните стойности (в
границите между 0.5 и 0.9) е и коефициентът на незабавна ликвидност – 0.005 през 2017,
съответно 0.001 през следващите години и 0 към 31.05.2021 г. Особено показателен от
гледна точка на възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден
момент, обикновено балансова дата, е коефициентът за абсолютна ликвидност, който
характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на
текущите задължения са близки до балансовата дата. Препоръчителните му стойности са от
0.2 до 0.25.
В изключително занижени стойности в края на 2017 г. са и показателите за финансова
автономност, характеризиращи финансовата независимост на предприятието от кредитори.
3
При нормални стойности на коефициента на финансова автономност (платежоспособност)
около и над 1, и препоръчителни над 0.33 (т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко
1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните
разплащания към кредитори) изчислените стойности на този показател за 2017 и 2018 г. са
под 0.2 (съотв. 0.118 и 0.173), за останалите периоди (2019-2021) стойностите са отрицателни
величини. За всеки един от изследваните периоди (2017-2021) изчислените стойности на
коефициента на задлъжнялост не попадат в границите от 0.25 до 1. Стойности на този
показател извън референтните стойности (0.25-1) са индикация за задлъжнялост.
Предвид горното съдът намира за обоснован извода, че започналото в началото на
2017 г. влошаване на финансово – икономическо съС.ие на ответното дружество се е
задълбочило, приемайки към края на годината траен и необратим характер. Независимо от
продължената търговска дейност и нейните обороти, дружеството не е успявало да генерира
парични потоци, позволяващи му да обслужва регулярно и ритмично задълженията си, не е
разполагало със свободни парични средства и бързоликвидни активи, от чиято продажба
безпроблемно за дейността си да удовлетворява вземанията на кредиторите си, в т.ч. и към
персонала и свързани с тях публични вземания.
При съобразяване на горепосочените критерии, началната дата на
неплатежоспособност следва да бъде определена на 31.12.2017 год., към която дата
дружеството е натрупало краткострочни задължения, които не е успявало да покрива с
краткосрочните си активи и всички коефициентите са се влошили значително, поради което
съдът намира, че решението на ВОС следва да бъде отменено в частта с която за начална
дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2019 г., като се определи нова начална
дата на неплатежоспособност – 31.12.2017 год.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски във въззивното
производство, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №57 от 03.12.2021 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по
т.д.№117/2021г., в частта, с която е обявена неплатежоспособността на длъжника „Манекс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Силистра с начална дата 31.12.2019 год. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване по
партидата на дружеството.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в 14 –
дневен срок от вписването му в Търговския регистър, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5