Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на единадесети
декември две
хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Йоана Робова
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3143 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че
ответникът е неин баща и че след навършване на пълнолетие е продължила да учи
във висше учебно заведение, като през учебната 2019/2020г. е записана като
студент първи курс, редовна форма на обучение във *** гр. София. Посочва, че
обучението й я възпрепятства да работи и да се издържа, като допълва, че не
разполага с имущество, от което може да реализира доходи. Ищцата твърди, че
другият родител няма възможност да покрие всичките й финансови нужди за храна,
облекло, квартира и семестриални такси. Посочва, че ответникът реализира доходи
по трудово правоотношение, както и от отглеждането на пчели. Твърди още, че
същият притежава движимо и недвижимо имущество, което обуславя възможността да
й дава издръжка, без това да представлява особено затруднение за него. По
изложените съображения ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплаща
месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 01.10.2019г. до завършване на
обучението й във висшето учебно заведение. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заема
становище за неоснователност на предявения иск, тъй като не са налице всички
елементи от фактическия му състав. В тази връзка ответникът оспорва ищцата да
учи във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и да не може да се
издържа от имуществото си. Отделно от това изтъква, че за него е налице особено
затруднение да осигурява търсената издръжка, тъй като е безработен, полага
грижи за ненавършило пълнолетие дете, изплаща ипотечен и потребителски кредит.
Оспорва да се занимава с отглеждането на пчели и реализирането на доходи от
тази дейност. В допълнение отрича правото на ищцата на издръжка, тъй като се
провинила тежко срещу него, доколкото е осъден за осъществено спрямо нея
домашно насилие, което не е извършил и предвид многократно демонстрираното от
нея неуважение и недостойно отношение към него. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представеното
удостоверение за раждане на Община Русе, издадено въз основа на акт за раждане
№ 1416/28.09.1999г. се установява, че ответникът е баща на ищцата, която е родена
на ***г. От уверение № 235/10.10.2019г. и квитанция на ***/***/ гр. София се
установява, че същата е записана за учебната 2019/2020г. в първи курс, редовна
форма на обучение, в специалност „***” и е платила дължимата за първия семестър
такса в размер на 400 лв.
От служебни бележки с изх. №№ 48/28.10.2019г. и
89/28.10.2019г. на „***” ЕООД гр. ***и от справка от ТД на НАП се установява,
че за периода м. октомври 2018г. – м. декември 2018г. месечното брутно трудово
възнаграждение на ответника е в размер на 510 лв., а за периода м. януари
2019г. – м. октомври 2019г. е в размер на 675, 53 лв. От справка с изх. №
49/04.12.2019г. на „***” ЕООД гр. ***се установява, че за периода 01.10.2018г.
до 30.09.2019. на същия са изплатени дневни командировъчни пари в размер на
889, 90 лв., както и че с него не са сключвани граждански договори, по които да
му се дължат възнаграждения. Трудовото правоотношение на ответника с този
работодател е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ /намаляване обема
на работа/, считано от 25.11.2019г., за което му е отправено едномесечно
предизвестие и е издадена заповед № 098/22.11.2019г. Обстоятелство, което не е
отразено в справката от ТД на НАП В. Търново, която е актуална към 25.11.2019г.
От 2012г. ответникът изплаща ипотечен кредит за
закупуване на жилище, който е в размер на 35 000 лв. със краен срок на
погасяване 2032г., при месечна погасителна вноска от 235, 06 лв. През 2017г. е
теглил и потребителски кредит в размер на 6000 лв. със срок на издължаване 2025г.,
с размер на погасителната вноска от 91, 28 лв. /нотариален акт № 625, том 4,
рег. № 4433, дело 464 от 2012г., допълнително споразумение № 2 към договор за
ипотечен кредит от 30.05.2012г., договор за потребителски кредит от
05.12.2017г., ведно с погасителен план/. Освен жилището, в което живее в ***,
ответникът е закупил през 2018г. дворно място с площ от
Не е спорно по делото, а и от удостоверение за раждане
на Община Русе, издадено въз основа на акт за раждане № 590 от 09.05.2003г. се
установява, че ответникът е родител на ненавършило пълнолетие дете, която
понастоящем е на 16 години. То е ученик в 10 клас, в ***в гр. ***и активно
тренира бадминтон /удостоверение № АД04-417/09.12.2019г. и служебна бележка/.
От съвпадащите твърдения на страните се установява, че непосредствени грижи по
отглеждане на непълнолетното дете се полагат от ответника.
От показанията на свид. ***– майка на ищцата се
установява, че за месечната издръжка на последната са необходими поне 400 лв.,
които свидетелката не може да отделя. Разходите на ищцата включват заплащане на
стая в студентско общежитие, на билети за пътуване до София и обратно два пъти
месечно, средства за храна, облекло, учебни материали и помагала. Ищцата не
работи и не разполага с имущество и доходи от които да се издържа. Разчита
единствено на средствата давани от свидетелката, но последната издържа още две
деца. Свидетелката излага, че ответникът се занимава с отглеждането на пчели и
добив на мед и че от това си докарва годишно между 3000 лв. и 4000лв. Личните й
впечатления за тази му дейност са към 2012г., а понастоящем за нея е чувала от
свои познати.
От показанията на свид. *** се установява, че
ответникът има три деца и не разполага с достатъчно доходи да ги издържа.
Постоянно й иска заеми, а към момента не работи. Не знае дали има доходи от
добив на мед, но знае, че изплаща два кредита. Ответникът е изгонил ищцата и по
– голямата й сестра от жилището си, тъй като го съдили за домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Издръжката на пълнолетен учащ по чл. 144 СК за
разликата от издръжката по чл. 143 СК, дължима на ненавършилите пълнолетие
деца, не е безусловна, тъй като по начало пълнолетните деца са длъжни сами да
се грижат за издръжката си. Дължимостта на издръжката по чл. 144 СК от една
страна изисква, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си
осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на
имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения.
В смисъла на термина „без особени затруднения” законът е имал предвид родителят
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжката на
пълнолетното си дете. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз
в ППВС № 5/70г., възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Обстоятелството,
че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от
труд, не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Алиментното задължение към
непълнолетно дете, има приоритет пред издръжката на пълнолетно дете и съответно
следва да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и
собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.
От доказателствата безспорно, че установява, че ищцата
е навършила пълнолетие и че е продължила образованието си във висше учебно
заведение – *** гр. София, в редовна форма на обучение по специалността „***”. Категорично
се установи, че ищцата не е трудово ангажирана и че не притежава имущество, от
което може да се издържа. Възраженията на ответника в тази насока за напълно
неоснователни.
От друга страна обаче възражението му, че същият не разполага
с възможност да заплаща месечна издръжка в полза на пълнолетната си дъщеря, без
това да съставлява особено затруднение за него се явява основателно. Към
приключване на устните състезания по делото трудовото му правоотношение е прекратено,
а получаваното от него в период от една година преди завеждане да делото брутно
трудово възнаграждение е близко или ненадвишава значително размера на
минималната работна заплата в страната. Последната през 2019г. възлиза на 560
лв., а месечното брутно трудово възнаграждение на ответника за този период е
675, 53 лв. Изплатените за периода 01.10.2018г. до 30.09.2019г. дневни
командировъчни пари в размер на 889, 90 лв. т.е. средно около 74, 16 лв. на
месец също не са достатъчни да обосноват наличието на достатъчно средства у
него за посрещане на претендираната издръжка. А и в случая от решаващо значение
е обстоятелството, че след прекратяване на трудовия му договор, ответникът няма
друг доказан източник на доходи. Не се установи да е започнал нова работа, нито
се установи притежаваното от него движимо и недвижимо имущество да му носи
допълнителни средства. Имота в гр. ***е жилището, което ответника обитава с
непълнолетния си син, което изключва разпореждането с него или отдаването му
под наем. Притежаваният автомобил, с оглед на модела и възрастта му /над 25
години/, е изключено да е реален източник на средства за издръжката на ищцата. Това
важи и за дворното място с къщата в с. *** предвид на вида на имота и неговото
местоположение. Твърденията на ищцата, че баща й получава доходи от добив на
мед също останаха недоказани по делото. Изнесеното от свид. ***не е достатъчно
за сигурното установяване на този факт. На първо място личните й възприятия касаят
период отпреди 7 години, а за дейността на ответника към момента същата
пресъздава съобщеното й от други лица. На следващо място в показанията й
отсъства нужната конкретика, от която да се направи извода за колко кошера с
пчели се грижи ответника и какъв е годишния му добив от мед респ. годишната
печалба. При съобразяване на изложеното, обстоятелството, че свидетелката сочи
размер на годишния доход на ответника от добив на мед от 3000 – 4000 лв., не е
достатъчно, за да се приеме този факт за безспорно доказан. Не се установи по
делото ответникът преднамерено да се е лишил от доходи от трудово
възнаграждение, както смята ищцата. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение стои вън от волята на работника и е по инициатива на
работодателя /арг. чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ/. Ето защо липсват аргументи, водещи
до извод, че ответникът неоправдано не полага труд, в който случай не би се
освободил от задължението за издръжка /т. 11 ППВС 5/1970г./. Отразяването на
факта на прекратяване на трудовия договор в системата на НАП е задължение на
работодателя /чл. 62 ал. 3 КТ/ и от неизпълнението на същото не могат да
следват негативни последици за ответника. А и към датата на изготвяне на
справката от НАП не е бил изтекъл предвидения в закона 7 – дневен срок за уведомяване.
Невъзможността на ответника да дава издръжка следва и
от обстоятелствата, че същият се грижи и издържа ненавършило пълнолетие дете и
има задължения към кредитни институции, за погасяването на които всеки месец
дължи общо сумата от 326, 34 лв. Задължението за издръжка на непълнолетно лице
е безусловно и има предимство пред задължението за издръжка на пълнолетен учащ.
Това означава, че родителят следва да отдели преди всичко средствата за
издръжка на непълнолетния, след това средства за собствената си издръжка и едва
тогава, ако разполага със свободни средства, да заплаща издръжка за пълнолетния
учащ. В случая при липсата на доказани доходи у ответника и месечни разходи за
покриване на кредитни задължения и издръжка на непълнолетно лице е очевидно, че
за същият би представлявало особено затруднение да отделя средства за
издръжката на пълнолетната си дъщеря. Вярно е, че родителят има морално
задължение да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете за
получаване на по – добро образование и по този начин да му осигури по – добра
възможност за реализация в обществото, но юридическото му задължение за това
възниква само в хипотезата на чл. 144 СК, когато това не създава особено
затруднение за него, но с оглед на гореизложеното настоящият случай не е такъв.
Въвеждането на този критерий от законодателя не е самоцелно, а държи сметка
както за интереса на правоимащия, така и на дължащия издръжката. Пълнолетният
субект е пълноправен член на обществото и поначало следва сам да осигурява
издръжката си. Нуждата му от парични средства, докато учи не следва да бъде
посрещана от родителя, ако това би го поставило в неблагоприятно за самия него
положение. Ирелевантно в случая е, че родителят е в трудоспособна възраст и с
оглед на квалификацията си /международен шофьор/ може да реализира доходи от
трудово възнаграждение. Важно е дали обективно получава такива, а по делото
ищцата не можа да проведе доказване в тази насока. Естествено няма пречка
същата да предяви наново срещу ответника претенцията си за издръжка щом
последният започне да реализира доходи, позволяващи му без особени затруднения
да отделя средства за издръжката й.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че
ищцата, в чиято доказателствена тежест бе да установи пълно и главно
предпоставките на търсената издръжка, не успя да проведе успешно доказване, че
ответникът разполага с достатъчно средства да осигури претендираната сума, без
това да създава особени затруднения за него. При това положение предявения иск
по чл. 144 СК за заплащане на издръжка на пълнолетно учащо дете в размер на 180
лв., считано от 01.10.2019г., като неоснователен и недоказан, подлежи на
отхвърляне.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че по делото не се доказа наличието на обстоятелства, съставляващи тежко
провинение по смисъла на чл. 151 ал. 1 СК, които да отрекат правото на ищцата на
издръжка. Ответникът не доказа твърденията си, че от страна на ищцата при
водене на предходни между тях производства по реда на ЗЗДН е налице злоупотреба
с права по чл. 3 ГПК, което да има за последица осъждането му за домашно
насилие, без да го е извършил. Не доказа ищцата да е демонстрирала неуважение и
недостойно отношение към него. В тази връзка показанията на водения от него
свидетел са крайно недостатъчни.
При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.,
с оглед доказания разход за заплатено възнаграждение за един адвокат, доколкото
представения договор за защита и съдействие има характера на разписка. По
аргумент на противното от нормата на чл. 78 ал. 6 ГПК съдът не следва да
присъжда и държавна такса за настоящото производство.
Поради свое
опущение, в проведеното по делото съдебно заседание, съдът не е посочил като
изисква нормата на чл. 315 ал. 2 ГПК деня, в който ще обяви решението си и от
който ще тече срока за обжалването му. Макар и настоящото решение да се обявява
в двуседмичния срок по чл. 316 ГПК, поради гореизложеното срока за обжалването
му ще тече от връчването му на страните.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** против С.И.К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 144 СК, за
заплащане на издръжка на пълнолетно учащо дете в размер на 180 лв. месечно,
считано от 01.10.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.С.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** СУМАТА от 300 лв. /триста лева/ - разноски за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: