О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№327
гр. Шумен
10.12.2018 година
Шуменският Окръжен съд
Наказателна колегия в закрито заседание на десети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариана
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
след като се запозна с материалите по ВЧНД №430/2018 година по описа на Окръжен съд
град Шумен, за да се произнесе,
У С
Т А Н
О В И :
С определение № 536 от
12.11.2018 година Районен съд град Шумен е прекратил съдебното производство по
НОХД № 2144/18 г. по описа на Районен съд град Шумен, като е върнал делото на
ШРП за отстраняване на констатираното съществено отстранимо процесуално
нарушение, по реда на чл.242 от НПК.
В предвидения от закона
срок ШРП е депозирала протест против така постановеното определение с правно
основание чл.341 ал.2 от НПК вр. чл.249 ал.2 от НПК вр. чл.248 ал.5 т.1 от НПК.
С протеста се иска
определението на ШРС да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване
на съдопроизводствените действия. В подкрепа на искането в частния протест
подробно се излагат доводи.
По делото е депозирано
становище от подсъдимия Б.Т.О., чрез защитника му. В становището се развиват
аргументи в противоположна посока на тези на прокуратурата ,като в крайна
сметка се счита ,че протеста е недопустим. Защитата на подсъдимия подробно навежда доводи в становището в
подкрепа на позицията си.
По делото е депозирано
и становище от повереника на пострадалото лице Е.Б.Т.. В него се поддържа
позицията за липса на допуснати нарушения на досъдебното производство, като в
подкрепа на това се излагат подробни и доводи.
ШОС след като се
запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната
съвкупност намира така депозирания протест за процесуално допустим а разгледан
по същество за неоснователен, като постановеното определение на ШРС намира за законосъобразно
и правилно поради следните съображения:
За да прекрати
съдебното производство първоинстанционния съд се е позовал на допуснати
нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимия, а именно липсата на конкретизация
на мястото на извършване на едно от деянията. Въззивния съд намира, че този
извод на съда е правилен и законосъобразен, като в тази връзка съдът правилно и
законосъобразно е прекратил развиващото се пред него съдебно производство и е
върнал делото на прокуратурата.
Видно е от материалите
по делото, че една част от обвиненията, които са повдигнати на подсъдимия са извършени в землището на село Черноглавци
без да се посочва нищо повече. Във втория диспозитив е посочено село
Черноглавци общ. Венец. Именно в тази връзка защитата на подсъдимия заема
позиция, че неговият подзащитен не е ориентиран за какво точно му е повдигнато
обвинение. Местото на извършване на престъпното деяние е важен елемент от
състава на престъплението, и след като има съмнение по отношение на това къде е
извършено деянието, то това съмнение следва да бъде преодоляно, чрез събиране
на доказателства в тази посока категорични ясни и точни, като по този начин и
подсъдимия ще има правната възможност да се защити и да навежда доводи в подкрепа на тезата си.
Още на досъдебната фаза
на процеса сам представителя на обвинението отчита сериозността на процесния
казуз, като го квалифицира като такъв с
фактическа сложност и в тази връзка заявява категоричната си позиция за
събиране на всички необходими доказателства по доказване на обвинението, в
същото време в съдебната фаза отстъпва от това като намира, че мястото на извършване
на деянието е установено и няма смисъл да се събират доказателства свързани с
изясняването на този факт.
Съдът запознавайки се с
материалите по делото не можа да се убеди в това, още повече, че по делото
съществуват правни способи за събиране на доказателства в тази посока които по
своето естество биха решили спора относно местото на извършване на престъпното
деяние.
Въззивния съд не приема
позицията на прокурора ,че навеждането на доводи в тази посока е с цел
шиканиране на процеса, защото този довод и исканията свързани с него само могат
само да внесат яснота по отношение на спора, и то по един категоричен начин,
примерно чрез следствен експеримент, на който пострадалата да посочи точно местото на което е извършено престъплението.
В този случай съмнение не би могло да има.
Съдът не може да отмине
и вторият факт наведен от защитата, наведен в контекста на фактическата
сложност на казуса. Съдът констатира, че в материалите по делото няма извършена
съдебно- медицинска експертиза, която да установява характера и степента на
телесните увреди по пострадалата.
С оглед характера на
престъплението, а именно, че то е насочено към нарушаване на половата
неприкосновеност на личността съдът
намира, че доказателства в тази посока следва да се съберат.
Съдът отчита и
позицията на прокуратурата в тази връзка, че именно прокурора е суверен, на
досъдебната фаза. Именно заради това той е длъжен да упражни правото си и
задължението си да събира доказателства които потвърждават на обвинителната му
теза така и такива които я опровергават. Тази степен на подготвеност на казуса
с доказателства за съдебна фаза е
отговорност именно на представителя на обвинението.
Ето защо и на основание
чл.249 ал.3 от НПК ШОС,
О П Р
Е Д Е Л И :
Потвърждава изцяло
протоколно определение №536/12.11.2018 година постановено по НОХД №2144/18 на
Районен съд град Шумен.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.