№ 3757
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110141328 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищецът Д. К. Р. твърди в подадената на 08.07.2024 г., че е собственик на паркоместа
Б27, Б28, Б29, Б33, Б34, Б35, разположени на етаж - 3 в сграда, находяща се на адрес: гр.
София, бул. „**“ № 51, в режим на етажна собственост. Поддържа, че на 04.06.2024 г. било
проведено общо събрание на етажната собственост, на което били взети решения, вкл. и
решения по т. 4 и т. 8. По т. 4 било решено сумата за поддръжката и управление, както и
събиране на фонд ремонт да остане 10 лв. на месец на паркомясто. Ищецът твърди, че
посоченото решение на общото събрание е взето незаконосъобразно. Нямало влязло в сила
решение за определяне на такава такса, тъй като всички такива решения са оспорени по
съдебен ред – били налице висящи дела № 32965/2022 на 44-и състав на СРС и № 15853/2023
г. на 45-ви състав на СРС. Не било ясно какво включва таксата от 10 лв. и на кого следва да
се заплаща. Поддържа, че функции на общото събрание са прехвърлени незаконосъобразно
на трето лице, без да са посочени критерии за избор и възнаграждение. По т. 8 се взело
решение да се боядисат всички линии на паркоместата за сметка на собствениците на
паркоместа. Сочи, че това решение е незаконосъобразно. Било поставено в точка от дневния
ред „други“. Твърди, че тези разходи са „полезни“ и съгласно изискванията на закона следва
да се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Моли съда да отмени
решенията по т. 4 и т. 8. Претендира разноски.
Ответникът Етажна собственост „**“, БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, бул. „**“ №
51, оспорва ищецът да е собственик на посочените паркоместа. Оспорва да са нарушени
процедурни правила при провеждането на общото събрание. Сочат, че размерът на таксата
по т. 4 е въведена с предходно решение на общото събрание и взетото на 04.06.2024 г.
1
решение по т. 4 било валидно. Твърди, че в решението по т. 8 се касае за необходими разходи
и излага доводи за това. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
Искът е конститутивен и има за свой предмет субективното потестативно материално
право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици.
Решенията на общото събрание на етажните собственици се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане
на определена цел. След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, гласували „против“ на общото събрание, както и за
неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само
приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно
засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният
собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга страна, в правомощията
на съда, сезиран с иск за проверка на законосъобразността на решението, не влиза
възможността той да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са
заявени в процесуално-преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
По делото не се спори, че на 04.06.2024 г. е проведено общо събрание на етажната
собственост, на което са вземи и процесните две решения – по т. 4 и по т. 8. Не се спори и,
че протоколът от общото събрание е обявен на 06.06.2024 г. и че ищецът е уведомен по
имейл за протокола на 10.06.2024 г.
Искът е подаден на 23.05.2019 г., а протоколът е обявен на 23.04.2019 г., поради което
и срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен. Ищецът е собственик на паркоместа Б27, Б28, Б29,
Б33, Б34, Б35 (видно от представените от ответниците на л. 72 гръб от делото
доказателства), разположени на етаж минус 3 в сграда, находяща се на адрес: гр. София, бул.
„**“ № 51, в режим на етажна собственост. Паркомястото е един несъществуващ обект в
българското право; по същество ищецът е съсобственик в идеални части, заедно със
собствениците на другите паркоместа в същия - минус 3 – подземен етаж, на минус 3-и
етаж. Това стига за легитимация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Исковете са допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
С решение № 4 етажните собственици не са приели позитивно решение, свързано с
някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен
собственик, нито се възлагат финансови или други задължения за всички етажни
собственици. То няма и изпълнителна сила. Наопаки, с това решение етажните собственици
са взели решение да отхвърлят предложение да се приеме нова система за плащане за
поддръжка и управление и фонд ремонт – предложението е било да се върне система, при
2
която се отчитат брой влизания и излизания и брой ползвани места, но това предложение е
отхвърлено, като е прието „заплащането да остане така, както е било до момента, а именно
10 лева на месец на паркомясто“. Доколкото ищецът е недоволен от тази сума, той е
следвало да я атакува, когато е приемана с предходно решение на общо събрание, за което
има данни по делото, че е сторено.
С решение № 8 по предложение на друг етажен собственик е взето решение „да се
пребоядисат всички линии на паркоместата“. С това решение етажните собственици не са
приели позитивно решение, свързано с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно
засягаща било ищеца, било друг етажен собственик, нито се възлагат финансови или други
задължения за всички етажни собственици. То няма и изпълнителна сила. То дори не възлага
на управителния съвет да пребоядиса линиите на паркоместата, а е незадължителна
покана/подкана към етажните собственици сами да пребоядисат линиите. Дори да се приеме,
че то е задължително решение, насочено към управителния съвет, то всеки разход, направен
от управителния съвет, за такова пребоядисване, може да бъде подложен на контрол по иск
по чл. 40 ЗУЕС, когато бъде включен в отчета или бюджета на етажната собственост. Това
обаче е бъдещо хипотетично действие на управителния съвет и на общото събрание на
етажните собственици.
С процесните решения не е предизвикана промяна в правния мир, която съдът да
отменя. Исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците, на които следва да се
възстановяват разноски от 900 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. Р., ЕГН **********, против Етажна собственост
„**“, БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, бул. „**“ № 51, искове с правно основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС за отмяна на решения от проведено на 04.06.2024 г. общо събрание на етажните
собственици:
Решение № 4: „заплащането да остане така, както е било до момента, а именно 10
лева на месец на паркомясто“;
Решение № 8: „да се пребоядисат всички линии на паркоместата“.
ОСЪЖДА Д. К. Р., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост „**“,
БУЛСТАТ **, с адрес: гр. София, бул. „**“ № 51, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
900 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
3
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4