Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.17,ал.5 ЗЗДН. С решение № 630 от 02.12.2013 година по гр.д. № 2079/2013 година Районен съд - гр. Г. О. е уважил предявената от Х. Х. С. против Д. Т. Т. молба с правно основание чл.8,т.1,пр.1 ЗЗДН за защита от домашно насилие, осъществено до края и в края на месец август, 2013 година и на 02.11.2013 година в дома на Х. С. в с. К., изразено в акт на психическо и физическо насилие, като е задължил извършителя на домашно насилие Д. Т. Т. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Х. Х. С.; забранил му е да приближава пострадалото лице Х. Х. С., жилищата в с. К., местоработата и местата му за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение; постановил е на основание чл.15,ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита; наложил е на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН на Д. Т. Т. глоба в размер на 200 лева и е осъдил Д. Т. Т. да заплати съответно по сметката на Г. районен съд 25 лева държавна такса за образуване и разглеждане на делото, ведно с 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Х. Х. С. - сумата 300 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото. Въз основа на постановеното от него решение, на 02.12.2013 година Районен съд - гр. Г. О. е издал заповед за защита № 22. Недоволна от така постановеното решение е ответницата Д. Т. Т., която го обжаÙва чрез своя процесуален представител адв. К. М. в предвидения с чл.17,ал.1 ЗЗДН срок за това. В жалбата си Д. Т. развива подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от нея решение. Посочва, че фактите, изложени в молбата за започване на производството срещу нея на основание чл. 18, т. 1 ЗЗДН, са изцяло изопачени. Посочва, че в подадената от Х. С. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е написано само, че е осъществила акт на домашно насилие, без да се съдържа описание на конкретния акт, който въззиваемият счита за такова. Що се касае до свидетелските показания на К.К. Х. С. – майка на Х. Х. С. и П. Х. С., негов брат, същите не отговарят на обективната истина. Твърди, че проблемът в отношенията й с Х. С. е породен във връзка с възникнало неразбирателство между нея, от една страна и майка му, и брат му от друга. Твърди, че са планирали сватба, но предвид влошените отношения между нея и близките на Х. С., същата е отложена два месеца преди сватбата по искане на Х. С.. Посочва, че шокирана от това, тя се е нагълтала с хапчета, а Х. С. я е закарал в болницата. От този момент са разделени. И двамата са изявили желание да заживеят заедно. Х. С. е изразил желанието си да бъде с нея, но само желанието на родителите му го е спряло да направи това. Посочва, че дори са били интимни. Твърди, че в края на август е отишла в село К., за да прибере вещите си. При влизането в кухнята, в нея са били Х. и майка му. Майка му се е обърнала непочтително към нея с въпроса: „Какво искаш?”. Тя й е отговорила, че връзката й с Х. не е приключила, при което последния грубо изкрещял: „Изчезвай”. Помислила е, че ще я удари. Била е уплашена и е реагирала, като го е отблъснала леко назад. Не го е хващала за гушата, при което не би се изправила сама срещу двамата. Твърди, че не е осъществявала спрямо Х. С. физически тормоз. На 02.11.2013 г. не е била в 4 часа в село К., нито следващата нощ. В заключение посочва, че не е осъществила каквото и да било домашно насилие спрямо Х. Х. С.. Моли обжалваното от нея решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата на Х. С. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Въззиваемият Х. Х. С. чрез своя процесуален представител адв. Н. И. заема становище, че въззивната жалба на Д. Т. Т. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Д. Т. Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото е подадената от Х. Х. С. молба по чл.8,ал.1, пр.1 ЗЗДН против Д. Т. Т. за защита от домашно насилие, осъществено от последната съответно до края и в края на месец август, 2013 година и на 02.11.2013 година в дома му в с. К., изразяващо се съответно в психическо и физическо насилие. За да уважи така подадената от Х. Х. С. с обжалваното от Д. Т. решение молба за защита, Районен съд - гр.Г. О. съответно е приел, че Х. С. е пострадало лице по чл.8,т.1,пр.1,във връзка с чл.3,т.2,пр.2 ЗЗДН, което има право да търси защита по този закон; че осъщественото от Д. Т. съответно на 02.08.2013 година и на 02.11.2013 година представлява домашно насилие по смисъла на чл.2,ал.1 ЗЗДН и че твърдяното и извършено от Д. Т. домашно насилие е доказано по делото. По делото е установено и не се спори, че Х. Х. и Д. Т. от лятото на 2010 година до края на май, 2013 година са били във фактическо съпружеско съжителство, което ще рече, че Х. С. е лице по чл.3,т.2,пр.2 ЗЗДН, което може да търси защита от извършено спрямо него от Д. Т. домашно насилие. Безспорно е, че твърдените от него в молбата му по делото действия представляват домашно насилие по смисъла на чл.2,ал.1 ЗЗДН. Твърденията му обаче в тази насока по делото са останали недоказани, при което изводите на съда в тази насока са необосновани и не кореспондират на събраните по делото доказателства. Съгласно чл.13 ЗЗДН, в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс; посочените в ал.2 ,т.т. 1 и 2 протоколи и документи, както и декарацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН, при което и съгласно ал.3 на чл.13 "Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН." Видно от данните по делото, надлежни доказателства за извършеното от Д. Т. до края на месец август психическо насилие и в края на месец август физическо такова по делото няма. Вярно е, че по делото е представена прокурорска преписка № 1409/2013 година по описа на ГОРП. Тя обаче е за извършено физическо насилие от Д. Т. на 02.08.2013 година, а твърденията на Х. С. са за извършено такова в края на месец август 2013 година. Извършеното на 02.08.2013 година от Д. Т. не е предмет на разглеждане по делото. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.6,ал.2 ГПК, прогласяваща диспозитивното начало на гражданския процес като един от неговите основни принципи,съгласно която "Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдейстиве се определят от страните." Освен това молбата за извършеното от Д. Т. до края и в края на месец август, 2013 година е подадена след изтичането на предвидения в чл.10,ал.1 ЗЗДН срок за това. Що се касае до твърдяното от Х. С. и извършено от Д. Т. на 02.11.2013 година домашно насилие следва да се има предвид следното: Разпитаните в съдебно заседание пред първата инстанция на 02.12.2013 година като свидетели К. Х. С. и П. Х. С. не са очевидци и нямат преки впечатления за твърдяното от Х. С. осъществено от Д. Т. на посочената дата домашно насилие. Показанията им са досежно споделеното за него от Х. С.. Представената по делото прокурорска преписка № 1409/2013 година на ГОРП касае станалото между страните на 02.08.2013 година, респективно - е неотносима към твърдяното домашно насилие, извършено от жалбоподателката на 02.11.2013 година. Колкото до представената с молбата на Х. Х. декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН , от нея, макар и по принцип същата да е доказателство за извършено домашно насилие съгласно чл.9,ал.3 ЗЗДН, в конкретния случай не може да се направи извод за извършеното такова, твърдяно от въззиваемия в молбата му по чл.8,ал.1 ЗЗДН. Видно от декларацията, в нея насилието не е конкретизирано с неговите индивидуализиращи го белези, съответно - не е посочено в какво се изразява последното и на коя дата е извършено, поради което не може да се приеме, че се касае именно за твърдяното от Х. С. в молбата му извършено от Д. Т. до края и в края на месец август 2013 година и на 02.11. с.г. насилие. С оглед на изложеното следва да се приеме, че твърденията на Х. Х. С. за извършено спрямо него от Д. Т. домашно насилие по делото са останали недоказани. В тази връзка следва да се има предвид разпоребата на чл.154,ал.1 ГПК, съгласно която "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на Х. Х. С. е да докаже твърденията си за извършено от Д. Т. Т. спрямо него до края и в края на месец август, 2013 година, и на 02.11.2013 година домашно насилие. Това по делото той не е направил. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на Д. Т. Т. е основателна и доказана. Решението на Районния съд и издадената въз основа на него заповед за защита, като неправилни, следва да бъдат отменени и вместо тях следва да бъде постановено решение, с което молбата на Х. Х. С. по делото следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на спора и на основание съответно чл.11,ал.3 ЗЗДН и чл.78,ал.1 ГПК, Х. Х. С. следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд - гр. В. Т. 25 лева ДТ по подадената молба, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Д. Т. Т. - сумата 312,50 лева, представляващи направени от нея разноски по делото, в това число и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.17,ал.5, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 630 от 02.12.2013 година на Районен съд - гр. Г. О. по гр.д. № 2079/2013 година и издадената въз основа на него заповед за защита № 22 от 02.12.2013 година, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана подадената от Х. Х. С., с ЕГН *, от с.К., общ.Л., ул. "Д. Н. К." № 15, против Д. Т. Т., с ЕГН *, от гр.Г. О., ул."В. Л." № 13, В.В, .5,ап.14, молба по чл.8,ал.1,пр.1 ЗЗДН за защита от домашно насилие, извършено спрямо него от Д. Т. Т. до края и в края на месец август, 2013 година и на 02.11. 2013 година. ОСЪЖДА Х. Х. С., с ЕГН *, от с.К., общ. Л., ул. "Д. Н. К." № 15, да заплати на Окръжен съд - гр. В. Т. 25 лева държавна такса по подадената от него по делото молба, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА Х. Х. С., с ЕГН *, от с. К., общ. Л., ул. "Д. Н. К." № 15, да заплати на Д. Т. Т., с ЕГН *, от гр.Г. О., ул."В. Л." № 13, В.В, .5, ап.14, сумата 312,50 лева /триста и дванадесет лева, и петдесет стотинки/, представляващи направени от нея по делото разноски, в това число и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |