Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 11.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретар Антоанета Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2847 по описа за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковете, предявени от Ж.И.Д.,
ЕГН:**********, адрес: ***, против Р.М.Р.
ЕГН:**********, адрес: ***, за определяне на мерки по отношение на детето Р.Р.М.,
ЕГН **********, родена на ***г., а именно:
за предоставяне на родителските права върху детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. на майката Ж.И.Д., ЕГН:**********
за определяне на местоживеенето на детето Р.Р.М., ЕГН **********,
родена на ***г. при майката Ж.И.Д., ЕГН:**********, на адрес: ***,
за определяне на режим на
лични отношения на бащата Р.М.Р. ЕГН:********** с детето Р.Р.М., ЕГН **********,
родена на ***г., както следва: всяка
първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспИ.е, като бащата се задължава
да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия адрес, както и да взема детето при себе си с преспиване
за по три дена в периода на коледно-новогодишните и великденските празници, както и за двадесет дена през летния период на
годината, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
за осъждане на ответника Р.М.Р. ЕГН:**********, да заплаща в полза на детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 24.02.2021 г., с падеж всяко 1-во число на месеца, за който се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
за осъждане на ответника Р.М.Р.
ЕГН:**********, да заплати в полза
на детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка и законен
представител Ж.И.Д., ЕГН:**********, сума в
размер на 3000лв., представляваща
издръжка за минало време за периода 24.02.2020г. до 23.01.2021 г. /по 250лв. месечно/.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на
роденото от съвместното им съжителство дете Р.Р.М., ЕГН **********,
родена на ***г. Разделили се преди повече от десет години, като от тогава за
детето се грижи само ищцата. Има още едно дете – И.. Живее заедно с децата си
във фамилна къща, заедно със семейството на брат си.
Постъпил е отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него не се оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Оспорва се само размера на
издръжката. Сочи се, че ответникът може да заплаща само минималния размер на
издръжката, тъй като работи на минимална работна заплата от 650 лв. Нетния му
доход е в размер на 639,04лв., а освен това плаща и кредит.
Твърди още, че ищцата не
се грижи за детето, поради което и не трябва издръжката са се предоставя на
нея. Р. не живее при майка си, а в ЦНСТ. Цял живот Р. е отглеждана от роднини
(баби, вуйчовци), а на ответника е отказван личен контакт. Поради отказа на ищцата да предостави
възможност на ответника да вижда детето, същият счита, че следва да бъде
отхвърлен иска за издръжка за минало време. Сочи, че ищцата се е противопоставяла
той да купува на детето дрехи и помагала.
В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване
на искове. Ответната страна в хода по същество изразява становище само по иска
за издръжката, като моли да бъде отхвърлен иска за издръжка за минало време и
да бъде постановен размер на издръжката от 200лв., считано от 01.03.2021г. и с
падеж 15-то число.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в
настоящото производство искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 127 ал.2 от СК.
Съгласно чл. 127
ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството е
спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от
интереса на детето.
Няма спор между родителите по въпроса кой от двамата
да упражнява непосредствените грижи по отношение на детето и къде да бъде
определено местоживеенето на детето. Предвид на това съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката и при нея следва да
бъде определено местоживеенето на детето. Това следва и от интереса на детето,
доколкото същото е отглеждано само майката от осем месечна възраст и тя е тази,
която реално осъществява непосредствената грижа за период от 12 години до
настоящия момент.
По отношение на режима на
лични отношения на бащата с детето, съдът намира, че същият е в рамките на
обичайния такъв. Отделно от това страните нямат спор по режима на личен
контакт, нито са наведени твърдения, които да обосновават по-стеснен или
по-разширен режим. С оглед на това съдът следва да постанови режим на лични
отношения, съгласно предявения в исковата молба. С оглед изпълняемостта на
съдебното решение обаче следва да бъдат конкретизирани датите и часовете на
взимане и връщане на детето през празниците и през лятото, поради което режимът
се постановява, както следва:
- всяка първа и трета
седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспИ.е,
като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го
връща на същия адрес,
- за Коледа всяка четна година бащата ще взема детето от
10:00 часа на 24.12. (двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 27.12. (двадесет
и седми декември), като ще го връща в дома на майката;
- за Нова година всяка
нечетна година бащата ще взема детето от 10:00 часа на 30.12. (тридесети
декември) до 18:00 часа на 02.01., като ще го връща в дома на майката;
- за Великден всяка четна
година бащата ще взема детето от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа на
понеделника след Великден, като ще връща детето в дома на майката;
- двадесет дена през
летния период на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в
случай на непостигане на съгласие между родителите за периода, през който ще
бъде осъществяван личен контакт, то бащата ще взема детето от 10.00 часа на 01.07.
и ще го връща в 18.00 часа на 10.07., както и ще го взима от 10.00 часа на
20.08. и ще го връща в 18.00 часа на 30.08.
По исковете
за издръжката:
На основание чл. 143 ал.1 от СК
всеки от родителите има безусловно задължение да участва в издръжката на
ненавършилите си пълнолетие деца, като съобразно собственото си материално
състояние, осигури условия на живот, необходими за развитието на детето.
Размерът
на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По
отношение на нуждите на лицето, което има право на издръжка, не се твърди от
ищцата да са налице специални нужди на детето Р.Р.М., ЕГН **********,
родена на ***г. Същото е на 12 години, ученичка в 5 клас на учебната
2020/2021г., съответно 6 клас за учебната 2021/2022г., не се твърди същото да
има специални потребности или
разходи от извънреден характер, свързани със здравословно състояние или обучение.
Не се
доказаха твърденията на ответника, че детето се отглежда в ЦНСТ, а не от
майката. Съгласно изготвения по делото социален доклад, спрямо
детето Р. М. не са прилагани мерки за закрила от страна на ОЗД и то не е
настанявано в ЦНСТ. От първи до пети
клас вкл. детето е ползвало услугата на сдружението „Б.-Г.С.Д.“ – Варна, а
именно седмична грижа. Ваканциите, почивните и празнични дни, детето се е прибирало
в дома си. Издръжката за седмичната грижа е предоставена от Социална асоциация
„С.А.“, а когато детето е било у дома, издръжката е осигурявана от майката и
съжителят й. През настоящата учебна година, когато Р. е в шести клас, не остава
да нощува в услугата „седмична грижа“.
Представени
са по делото доказателства, че ищцата е родител и на още едно дете – И. И. П.
ЕГН **********, родено от съжителството й с И. В. П. ЕГН **********, и
ответникът също е родител на още едно дете – Т.Р.Р. ЕГН **********, родено от
майка И. Д.И. ЕГН **********.
От представения
по делото трудов договор е видно, че ответникът работи по трудово
правоотношение, считано от 01.10.2020г. в Ж.***ООД, като основното му месечно
ТВ е в размер на 613лв. От представеното удостоверение на л. 48 от делото е
видно, че същияте сменил работата си, като вече полага труд в О.***ООД с брутно
ТВ от 823,53лв. и нетно ТВ от 639,04лв.
Представените
Договори за кредит не следва да бъдат коментирани, доколкото други задължения
към трети лица, извън тези, на които ответникът дължи издръжка, са
непротивопоставими на търсещия издръжката.
Съгласно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн.,
ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на
всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Няма
твърдения за необходимост от задоволяване на конкретни умствени, духовни,
морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Не
съществува в България общ стандарт за определяне на необходимата издръжка на
едно дете. Националният статистически институт събира данни за нуждата от издръжка
на едно лице. Въз основа на тези данни всяка година с Постановление на
Министерски съвет се определя праг на бедност. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ПМС №
241 от 24.09.2019г., Линията на бедност за страната се определя въз основа на
данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот
(EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ),
съгласно методология на Евростат. Посоченият от МС праг на бедност не
съответства на изискванията на Конвенцията, но може да послужи като база, въз
основа на която да се определи минимален базов размер на издръжката, необходим
за отглеждането на едно дете /което също е лице, макар и непълнолетно/,
доколкото съобразно конвенцията на едно дете следва да бъде определен жизнен
стандарт, който да не включва само физическото му оцеляване. Поради това съдът
намира, че издръжката на едно дете не следва да бъде по-ниска от определения
праг на бедност. С ПМС 286 на МС от 19.08.2021 г. за определяне размера на линията
на бедност за страната за 2022 г., е определен праг на бедност за 2022г. в
размер на 413лв. месечно, поради това съдът намира, че дължимата за детето Зара
издръжка следва да бъде определена на 420лв. месечно, дължима занапред.
Предвид
факта, че ищцата осъществява непосредствената грижа спрямо детето, то в тежест
на ответника следва да бъде определена по-голяма част от издръжката, а именно
сумата от 220лв. /дължима от ищцата остава издръжка в размер на 200лв./
По
отношение на възможностите на лицето, което дължи издръжката:
Финансовите
възможности на родителя, дължащ издръжката се преценяват след преценка на
потребностите на детето.
В хода по
същество по делото ответникът признава, че е в състояние да заплаща сума в
размер на 200лв. От представените по делото доказателства за доходите на
ответника следва, че същият е в състояние да заплаща и допълнителната сума от
20 лв., т.е. издръжката занапред следва да бъде определена на 220лв.
По
въпроса за издръжката за минало време:
Не е
допустимо целият размер на издръжката да бъде поет само от единия родител,
доколкото същата се дължи и от двамата. Поради което, макар и за част от
периода /за периода от понеделник до петък в дните на учебната година/ издръжката
на детето да е подпомагана от трети лица /от Социална асоциация „С.А.“/, то
оставащият размер на издръжката за останалия период, когато детето не е
подпомагано, се поема от двамата родители.
Размерът
на издръжката за периода за периода 24.02.2020г. до 23.01.2021 г. съдът
определя на база разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Съгласно
чл. 142 ал. 2 от СК, минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Минималната работна заплата за
страната за 2020г. /периодът на дължимост на издръжката за минало време/ е в
размер на 610 лв. Оттук дължимия минимален размер на издръжката е 152,50лв. Нормата на чл. 142 ал. 2 от СК е императивна и съдът не може да слезе под посочения задължителен минимален
размер на издръжката, поради което искът се явява основателен за посочения
месечен размер или в общ размер от 1830лв.
за целия период.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК,
страната, осъдена за издръжка, следва да заплати д.т. в размер на 390лв. сметка на ВРС за двата предявени
иска по чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
По исканията на страните за
разноски:
С определение № 385/25.08.2015г.
по ч.г.д. № 3423/2015г. на ВКС, I ГО, е прието, че правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Доколкото искът по чл. 127а от СК
също представлява спорна съдебна администрация, и съдът се води от интереса на
детето, то настоящият съдебен състав счита, че горе цитираната практиката на
ВКС е приложима и за производството по чл. 127а от СК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. на майката Ж.И.Д.,
ЕГН:**********, на
основания чл. 127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р.Р.М.,
ЕГН **********, родена на ***г., при майката Ж.И.Д., ЕГН:**********, на адрес: ***,
на основания чл. 127
ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Р.М.Р. ЕГН:********** с детето Р.Р.М., ЕГН **********,
родена на ***г., както следва:
- всяка първа и трета
седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване,
като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го
връща на същия адрес,
- за Коледа всяка четна година бащата ще взема детето от
10:00 часа на 24.12. (двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 27.12.
(двадесет и седми декември), като ще го връща в дома на майката;
- за Нова година всяка
нечетна година бащата ще взема детето от 10:00 часа на 30.12. (тридесети декември)
до 18:00 часа на 02.01., като ще го връща в дома на майката;
- за Великден всяка четна
година бащата ще взема детето от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа на
понеделника след Великден, като ще връща детето в дома на майката;
- двадесет дена през
летния период на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в
случай на непостигане на съгласие между родителите за периода, през който ще
бъде осъществяван личен контакт, то бащата ще взема детето от 10.00 часа на 01.07.
и ще го връща в 18.00 часа на 10.07., както и ще го взима от 10.00 часа на
20.08. и ще го връща в 18.00 часа на 30.08.
ОСЪЖДА Р.М.Р. ЕГН:**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. чрез
нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН:**********, месечна издръжка в
размер на 220лв. /двеста и двадесет лева/, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 24.02.2021 г., с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи,
заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 30лв., представляваща разликата между претендирания размер от 250лв.
и уважения размер от 220лв., основание чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА Р.М.Р. ЕГН:**********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Р.Р.М., ЕГН **********, родена на ***г. чрез
нейната майка и законен представител Ж.И.Д., ЕГН:**********, сумата от
1830лв. /хиляда осемстотин и тридесет
лева/, представляваща издръжка за минало време за периода 24.02.2020г. до
23.01.2021 г. /по 152,50лв. месечно/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 1170лв., представляваща
разликата между претендирания размер от 3000лв. и уважения размер от 1830лв., на
основание чл.149, вр. с чл.143 от СК.
ОСЪЖДА Р.М.Р. ЕГН:**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 390лв. /триста
и деветдесет лева/, представляваща държавни такси по исковете за издръжка,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: