Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 677
19.10.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно
дело №119 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Б.Г.Б. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Н.Т., против Заповед № 272з-116/19.01.2022
г., издадена от ВПД директор на ОДМВР - Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Липсвала конкретика
относно това дали нарушението било
свързано с неизпълнение разпоредбите на закона или разпореждания на
ръководството, съответно и кои са неизпълнените разпоредби или заповеди. Това
водело до неяснота относно вмененото дисциплинарно нарушение. Не било посочено
за кое от изброените в чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР нарушения било наложено
дисциплинарното наказание - системно неспазване на реда в службата; закъснение;
преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. Така
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК се явявала нарушена, съответно не били
спазени изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Претендира се отмяна на заповедта и
присъждане на разноски по делото.
В писмена защита се развиват
допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Обосновава
се тезата, че същата била издадена от дисциплинарно наказващ орган – директор,
който не бил запознат с цялата дисциплинарна преписка, тъй като заел длъжността
в хода на производството, преди издаване на крайния акт. Твърдението в жалбата
за неспазване на чл.210, ал.1 от ЗМВР, се доразвива с доводи за липса на
фактически и правни основания за издаване на заповедта. Не било посочено и
място на извършване на нарушението, както и дали било извършено чрез действие
или бездействие.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на оспорващия.
Ответникът – Директор на ОДМВР -
Хасково, не изразява становище по жалбата.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-9219/12.10.2021г.
(л.16) директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР уведомил директора на
ОДМВР – Хасково, че при преглед на видеофайлове на адрес
\\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, директория ODMVR_HASKOVO, папка ODMVR_HASKOVO/VKP3\CB 5488 KB\2021-09-23, се
установило, че на 23.09.2021г., от 03:12ч. до 05:43ч. водачът на служебния
автомобил бил отпуснат назад към облегалката на автомобила, със затворени очи и
видимо не изпълнявал служебните си задължения.
Посоченото писмо е резолирано „за
изготвяне на заповед и извършване на проверка, срок:15.10.2021г.“.
На 20.10.2021г. със Заповед №1253з-341/20.10.2021г.
(л.14) ВПД директор на ОДМВР – Хасково разпоредил да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни, описани в писмо рег.№7855р-9219/12.10.2021г. Със
заповедта проверката е била възложена на комисия (дисциплинарно разследващ
орган) в състав от двама членове и председател, като е бил даден и срок за
изготвяне на справка за резултата от проверката - до 26.11.2021г.
Жалбоподателят е бил запознат със
заповедта на 27.10.2021г. срещу подпис, като на 04.11.2021г. изрично е
отбелязал в същата, че отказва да даде писмени обяснения.
С Покана рег. №1253р-12319/10.11.2021г.
за даване на писмени обяснения (л.25), връчена на жалбоподателя на
10.11.2021г., служителят е поканен да даде писмени обяснения или възражения по
случая, в срок 24 часа след връчването ѝ.
По делото няма данни или доказателства
за постъпили пред дисциплинарно разследващия орган обяснения от служителя.
Като приложение към писмо 272р-24117/25.10.2021г.
(л.23) във връзка с производството, на председателя на дисциплинарно
разследващия орган били изпратени кадрова справка и длъжностна характеристика
на Б.Г.Б..
Комисията извършила преглед на записите
от служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ********за дата 23.09.2021г., като
установила, че за времевия период от 03:12 ч. до 05:43 ч. служителят мл.
инспектор Б.Г.Б. бил отпуснат на седалката на служебния автомобил със затворени
очи и не изпълнявал служебните си задължения. Установеното е обективирано в
Протокол рег.№1253р-11745/28.10.2021г. (л.21).
Разследването по случая е завършило с
издаването на Справка рег.№1253р-12949/26.11.2021г. (л.11). В същата
дисциплинарно разследващият орган приел за установена от него следната фактическа
обстановка: В периода от 20:30 ч. на 22.09.2021г. до 08:30 ч. на 23.09.2021г. Б.Г.Б.
бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие –
автомагистрала „Марица“, като използвал служебен автомобил „Киа“ с рег.№ ********. От прегледа на записите, направени от
видеокамерите, монтирани в служебния автомобил, се установило, че същият се
управлявал от посочения служител, който в периода от 03:12ч. до 05:43ч. на 23.09.2021г.
бил със затворени очи и отпуснат на предната лява седалка на автомобила и не
изпълнявал служебна дейност, свързана с контрол на пътното движение, въпреки че
бил назначен наряд за контрол на пътното движение. В справката е обективиран
изводът, че в посочените време и място Б. нарушил служебната дисциплина, тъй
като не изпълнявал служебните си задължения за контрола на пътното движение,
визирани в чл. 39, ал. 1, т. 1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, а именно: не е присъствал видимо на пътното платно, не е осъществявал
контрол по спазване на
правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни и
принудителни административни мерки, нито участвал в
организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че бил назначен в наряд за
контрол на пътното движение в периода от 20:30ч. на 22.09.2021г. до 08.30ч. на
23.09.2021 г. Като взел предвид фактическата обстановка, събраните
доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата по извършването му, формата на вината и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата, дисциплинарно разследващият орган
предложил, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1,
т.6, пр.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР, на младши инспектор Б.Г.Б. да се наложи
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок от три месеца.
На 29.11.2021г. Б.Г.Б. получил писмена
Покана рег.№1253р-12981/28.11.2021г. (л.27) за запознаване със справката и
материалите по дисциплинарното производство, както и за даване на допълнителни
писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа след запознаване със
справката. В деня на получаване на поканата Б. се е запознал със справката,
срещу подпис.
На 06.12.2021г. справката е резюлирана
със „Съгласен!“, с подпис на резюлиращото лице.
На 19.01.2022г. от ВПД директор на ОДМВР
– Хасково е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №272з-116/19.01.2022г.,
с която на основание чл.204, т.3 ,
чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца на младши инспектор Б.Г.Б. –
младши автоконтрольор II степен в група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР - Хасково, считано от датата на връчване на заповедта, като
служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в
срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
Дисциплинарното наказание е наложено за
това, че на 23.09.2021г., в периода от 03:12ч. до 05:43ч., назначен като водач
на служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ ********,
Б. бил отпуснат на облегалката на седалката на автомобила, със затворени очи и
видимо не изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение,
визирани в чл.39, ал.1, т.1- 4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, не наблюдавал движението, а именно не присъствал видимо на пътното
платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез
прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки,
нито участвал в организационно-профилактични мероприятия. С поведението си
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че на
служителя е била предоставена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем – запознат бил със заповедта за проверка, в която собственоръчно написал,
че няма какво да добави и отказвал да даде писмени обяснения. Посочено е, че са
взети предвид тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата по
извършването му, формата на вина, цялостното поведение на служителя по време на
службата му.
Жалбоподателят е бил запознат със
заповедта срещу подпис на 24.01.2022г.
Жалбата срещу
административния акт е подадена на 07.02.2022г., до Административен съд -
Хасково чрез административния орган.
По делото, наред с описаните
доказателства е представен Типова длъжностна характеристика за длъжността
„младши автоконтрольор“, Заповеди №№ 8121К-6716/31.05.2021г. и
8121К-11194/22.10.2021г. (л.54-55) на министъра на вътрешните работи за
преназначаване на старши инспектор В. П. К. на ръководна длъжност – директор на
ОДМВР – Хасково, Заповед №8121К-83/07.01.2022г. (л.56) за преназначаване на
старши
инспектор В. П. К. на висша ръководна длъжност - директор на главна дирекция
„Национална полиция“, Заповед 8121К-195/13.01.2022г. (л.80) за временно
преназначаване за срок от една година на инспектор Н. С.Х.на ръководна длъжност
– директор на ОДМВР – Хасково.
Вещото лице по назначената
по делото съдебно-техническа експертиза дава следното заключение по поставената
задача: Представения на експертизата
DVD-R, 4,7GB, 16х, съдържа копия на 22 видеофайла, които са записи, направени
от три камери в автомобил с peг. № ********на 23.09.2021г. Копията са направени
на 01.03.2022г. от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния
контрол”, директория ODMVR_HASKOVO, папка ODMVR_HASKOVO\VPK3\CB 5488 KB\2021-09-23.
Файловете са изпратени до ОДМВР - Хасково по електронната поща след като са
„преиндексирани (заключени) с цел запазването им за период по-дълъг от 30 дни”;
описание на представените файлове и съдържанието на записите в тях е дадено в
т.I, II от обстоятелствена част на експертното заключение; не се установиха
признаци на техническо манипулиране на записите с цел промяна на съдържанието
им; в приложението към протокола са показани началния и краен кадър на записа
от всеки файл, както и съществени промени в състоянието на двамата полицаи и в
положението на автомобила.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е
обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.18, ал.3 от Правилника
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи –
ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, служител на ръководна длъжност в
ОДМВР, съгласно т.IX от Класификатора на длъжностите в МВР. Твърдението, че
заповедта е издадена от директор, който не е бил запознат с цялата
дисциплинарна преписка, тъй като заел длъжността в хода на производството, е
неоснователно. Дисциплинарно наказващият орган е издал акта си, след като се е
запознал със Справка рег.№1253р-12949/26.11.2021г., поради което няма основания
да се счита, че не е придобил ясна представа за действителната фактическа
обстановка по случая. Съответно същата е достигнала до негово знание и след
като е била подложена на преценка е било взето решение за налагане на
процесното наказание с обжалваната заповед.
В оспореният акт се
съдържат както фактически така и правни основания за неговото издаване. Спазени
са изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка, възраженията за неспазване на установената форма на
акта, са неоснователни. Твърдението за непосочено в административния акт място
на извършване на нарушението, е напълно неоснователно, доколкото в заповедта е
налице изрично посочване на района на действие на наряда, назначен за контрол
на пътното движение, част от който е бил и жалбоподателят.
Спазено е предвиденото в
чл.206, ал.1 от ЗМВР задължение за дисциплинарно наказващия орган – преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, каквато
хипотеза е налице.
Не се установява и наличие
на допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения.
На оспорващия е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, както и със справката, с която е приключила проверката по същото,
като му е било указано правото да представи допълнителни обяснения или
възражения. Правото на наказаното лице да даде обяснения е било надлежно
указано, а неупражняването му е било изцяло зависещо от волята му.
При издаването на
оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР,
като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му.
Оспорения акт е издаден в съответствие
с материалния закон.
На жалбоподателя Б.Г.Б. е
наложено дисциплинарно наказание за това, че на процесната дата, в периода от
03:12ч. до 05:43ч., назначен като водач на служебния автомобил „Киа Сийд“ с
рег.№ ********, бил отпуснат на облегалката на седалката на
автомобила, със затворени очи и видимо не изпълнявал служебните си задължения
по контрол на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция
№8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция №8121з-749 от 20 октомври
2014г.), а именно не присъствал видимо на пътното платно, не осъществявал
контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на
административнонаказателни и принудителни административни мерки, нито участвал
в организационно-профилактични мероприятия.
Така описаното
дисциплинарно обвинение съдът намира за законосъобразно предявено, поради което
и правилно е наложеното съответното наказание. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин извършването на визираното
нарушение. Същото се доказа по несъмнен начин и посредством приетото по делото
заключение по съдебно-техническата експертиза. Като приложение към експертното
заключение, вещото лице е представило кадри от изследваните видеофайлове,
записани от трите камери, монтирани в служебния автомобил. Видно е, че записите
от камера 02 (л.91) обхващат предната част на купето в автомобила, респ. и
положението на жалбоподателя, който на процената дата е бил водач на служебното
МПС. От изображението на фиг.35 (л.93) става ясно, че в 03:12ч. на 23.09.2021г.
жалбоподателят е отпуснат назад в седалката на водача и е със затворени очи.
Прегледът на множеството кадри, води до единствения възможен извод, а именно,
че на посочените в оспорената заповед дата, място и време жалбоподателят е бил
отпуснат на облегалката на седалката на автомобила, със затворени очи и видимо
не изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Това
фактическо положение се установява да е било налице в почти всеки един момент
за периода 03:12 ч. до 05:43 ч. на 23.09.2021г. – в 03:14 ч., 03:19 ч., 03:41
ч., 3:45 ч., 04:09 ч., 04:14 ч., 04:30 ч., 04:37 ч., 05:04 ч., 05:12 ч., 05:15
ч., 05:19 ч., 05:21 ч., 05:25 ч., 05:26 ч., 05:32 ч. Само на 7 от общо 33
кадъра за процесния времеви период Б. е с отворени очи, като на тези кадри
отново е в положение отпуснат назад на седалката водача, без да изпълнява
служебните си задължения по контрол на пътното движение. Така установеното
безспорно доказва описаното в оспорената заповед.
Ето защо съдът приема, че
периода от 03:12 ч. до 05:43 ч. на 23.09.2021г., оспорващият, назначен като водач на служебния автомобил
„Киа Сийд“ с рег.№ СВ 5488 КВ, е бездействал – не е изпълнявал задълженията си
по осъществяването на пътен контрол под която и да е от изискуемите форми по
чл.39 от Инструкцията. С поведението си е осъществил нарушение по чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР, вр. с чл.199, ал.1,т.6 от ЗМВР.
Доказателства,
опровергаващи установената в хода на
дисциплинарното производство и в съдебното такова фактическа обстановка, не
бяха представени. Поради което крайният извод на ответника се явява правилен, а
приложените нормативни разпоредби относими към извършването на нарушението.
Правилно нарушението е квалифицирано от
дисциплинарно наказващия орган като такова по чл.194, ал.2, т.2 от АПК, за
което правилно е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“.
Същото е правилно определено и индивидуализирано в минималния установен в
закона размер.
Като се има предвид
времетраенето на нарушението, извършено чрез бездействие, не може да се приеме,
че отклонението от изискванията е незначително, поради което и същото не е
маловажно такова.
Твърденията, изложени в
жалбата не се споделят.
Съдът намира вмененото
нарушение за установено и правилно санкционирано, при спазване на материалния
закон и процедурните правила, предвид което жалбата против обжалваната заповед
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, съгласно чл.
143, ал.3 от АПК на ответната страна се следват разноски, като такива в
действителност са били сторени в производството, но предвид липсата на изрично
направено от страната искане за тяхното присъждане, в срока по чл. 80 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, съдът на основание
чл. 81 от ГПК не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Б. *** против Заповед № 272з-116/19.01.2022г.,
издадена от ВПД директор на ОДМВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Решението не подлежи на
касационно оспорване.
СЪДИЯ: