Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14042 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Г.С. ***“
АД, за присъждане на сумата 120000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 3821.43лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13,08,2018г.,
около 08.30ч, в гр.София, по ул. „Проф. Христо Вакарелски“, посока от ул.
„21-ви век“ към бул. „Никола Габровски“, в района на кръстовището с бул . „Г.М.Д.“, причинено виновно от И.В.М., при управление
на л.а. марка „Пежо 406“, с рег. № *******който в нарушение на ЗДвП, без да спре и движейки се с
несъобразена скорост, несъблюдавайки за уязвимите участници в движението, при
извършване на маневра десен завой, навлязъл в платното за движение на бул.
„Г.М.Д.“, и в резултат застигнал и блъснал движещият се по булеварда,
управляван от ищеца велосипед „Бианчи Леопард“, с
рама: Р 7507601, вследствие което ищецът изгубил равновесие и паднал заедно с
велосипеда на платното за движение, като получил тежки отравматични
увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/*******валидна от 20,03,2018г. до
19,03,2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от изтичане на
15-дневният срок за проинасяне на застрахователя по
извънсъдебната претенция за обезщетение за ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания
търпял, търпи и към момента болки и страдания с висок интензитет. Претърпял
множество медицински изследвания, двукратна оперативна намеса, продължителен
период на лечение на легло, през който и след него, през периода на
възстановяване бил поставен в зависимост от помощта на трети лица, както и
период на рехабилитация. По време на лечението, поради необходимостта да лежи
неподвижно загубил връзка с близки и приятели, а поради спецификата на травмите
не могъл да упражнява за дълъг период професията си на шофьоро
на линейка. Твърди и, че по повод лечението сторил имуществени разходи в размер
на 3821.43лв.
За ПТП бил съставен констативен протокол с пострадали лица. Твърди, че
депозирал пред застрахователя на 25.09.2018г. извънсъдебна претенция за
обезщетение на вреди на 29,12,2016г., но в тримесечният срок такова не било
изплатено.
В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Пежо 406“, с рег. № ******
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Пежо
406“, с рег. № ****** няма вина за настъпване на ПТП. Виновен е изцяло ищеца,
който управлявайки велосипеда в нарушение на ЗДвП, навлязъл внезапно на пътното
платно в момент, в който лекият автомобил се е намирал в опасната му зона на
спиране, при което ударът е бил непредотвратим за водача И.В.М..
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, по съображения идентични с
изложените във връзка с вината му за причиняване на ПТП.
В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск за неимуществени вреди
по размер. Счита, че справедливо е обезщетение в размер на 40000.00лв., от
което следва да се приспадне сума съответна на степента на съпричиняване
от страна на ищеца – ½.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на
13,08,2018г., около 08.30ч, в гр.София, по ул. „Проф. Христо Вакарелски“,
посока от ул. „21-ви век“ към бул. „Никола Габровски“, в района на кръстовището
с бул . „Г.М.Д.“.
Водачът И.В.М., при управление на л.а. марка „Пежо 406“, с рег. № *******движейки
се по ул. „Проф.Христо Вакарелски, при извършване на маневра десен завой,
навлязъл в платното за движение на бул. „Г.М.Д.“, и в резултат застигнал и
блъснал с предна броня в задната гума движещият се по булеварда, в дясната част
на дясна пътна лента, управляван от ищеца велосипед „Бианчи
Леопард“, с рама: Р 7507601, вследствие което ищецът изгубил равновесие и
паднал заедно с велосипеда на платното за движение, като получил тежки отравматични увреждания,
Съгласно заключението велосипедът се е движел с около 10км/ч. Л.а. марка
„Пежо 406“ се е движел с около 20-30км/ч.
От техническа гледна точка причините за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на л.а. марка „Пежо 406“ с органите на управление на
автомобила, който не е задействал спирачната система своевременно, за да намали
скоростта и заобиколи велосипедиста, както и отклонение
на погледа наляво.
Съгласно заключението, при движение с около 20км/ч водачът на л.а. марка
„Пежо 406“ е могъл да забележи велосипедиста от около 20м. Ударът е бил
предотвратим ако водачът е наблюдавал пътят пред себе си, а не само посока
наляво и е пропуснал движещият се по пътя с предимство велосипедист.
От първоначалното и допълнително
заключение по приетата СМЕ се установява, че вследствие ПТП,
като пряка и непосредствена последица от същото Д.Г.С. е получил следните
травматични увреждания: „Политравма. Травматичен шок.
Закрита многофрагментарна фрактура на лявата ацетабуларна /тазобедрена/ ямка
на таза – обхващаща предната, задната колона и фрактура на долното рамо на
лявата лонна /срамна/ кост на таза. Закрита фрактура
на лявата ключица. Охлузвания и подкожни хематоми на лявата ключична
област и на лявата част на таза“.
Травматичните увреждания са тежки и трудни за лечение, т.к. и двете фракутри са многофрагментарни и
подлежат на оперативна интервенция. Такъв тип фрактури водят до кръвозагуба и „хеморагичен шок“, налагащ своевременно кръвопреливане.
Травматичните увреждания са довели на пострадалия „временна опасност за
живота“, „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от 30
дни“ /в случая 8 месеца/, „трайно затруднение на движенията на левия крайник за
срок по дълъг от 30дни“ /в случая 4 месеца/, „временно разстройство на здравето
неопасно за живота“.
При приема в болницата ищеца е
постъпил в увредено общо състояние. Извършени са множество изследвания, при които
е установено и придружаващо заболяване „Хипертиреоидизъм“.
Поради увреденото общо състояние е настанен първоначално в клиника по
интензивно лечение, а след двудневен престой там е преместен в клиниката по
ортопедия и травматология на същата болница. Опериран е на два сеанса – на на 15.08 и 16.08.2018г. Изписан е на 21.08.2018г., с
предписание в рамките на 35 дни след
изписването да не движи левия горен крайник и да не стъпва на левия долен
крайник за срок до 5 месеца. Предписана е поддържаща антикуагулантна
и обезболяваща терапия.
За периода от 14.01.2019г. до 21.01.2019г. пострадалият е провел
стационарно физиотерапевтично и рехабилитазионно
лечение по повод ограничени движения на лявата раменна става. Движенията в
лявото рамо останали с намален обем и сила, поради което от 25.02.2019г. до
28.02.2019г. е провел ново оперативно лечение, по повод: „Фрактура на лявата
ключица. Контрактура /обездвижване/ на лявата раменна
става“. Опериран е на 26.02.2019г., като е извършено: „Отстраняване на
металната плака и винтовете от зарасналата лява ключица и отстраняване на разрастналите се вилозни
съединителни повлекла в зоната на лявата раменна става“. След изписването е
насочен за нова рехабилитация.
Получените тежки телесни увреждания са довели на ищеца болки и страдания за
период от около 8 месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и проведените две костни операции, както и
около 2 месеца в началото на провежданата рехабилитаия
на двете костни увреждания. През останалите периоди ищецът е търпял спорадично
явяващи се болки при промяна на времето и преумора, които са се влияели от
обезболяващи и седативни средства. Наред с
претърпените болки през първите 2 месеца ищецът е провеждал лечението си при постелен режим, т.к. заради фрактурата на ключицата не
могъл да ползва патерици и да се самообслужва. В началото на 3-тия месец е
започнал да се придвижва с патерици, но без да стъпва на левия крак. Началното
натоварване на този крак е започнало в началото на 5-тия месец, а пълното – в
началото на 8-мия месец от лечението. Възможно е през първите 2 месеца от
лечението пострадалият да е ползвал чужда помощ при обслужването си в
ежедневието.
Към момента ищецът е възстановен. Дава оплаквания в лявото рамо и лява,
тазобедрена става при промяна на времето и преумора. В областта на лявата
раменна става и по предната и повърхност има напречно разположен кожен белег, 8
см, траен по вид. Ключицата е зарастнала окончателно
с малка деформация в предната повърхност от образувалият се калус.
Движенията на лява, раменна става са възстановени, но движението „абдукция“ /отвеждане встрани/ е с намален обем с 15
градуса. Това движение постепенно ще се възстанови с времето.
Фрактурите на предната и задна колона на лявата тазобедрена ямка са зарастнали окончателно с
остатъчна деформация и неравност на хрущялната част. Движенията на лява,
тазобедрена става са възстановени, но са болезнени. Ищецът не може напълно да
кляка, има затруднения при изкачване на стълби и се придвижва с видимо
накуцваща походка вляво. На последното ренгеното
изследване вече се установява развитие на ранни вътреставни
артрозни изменения и малки ошипявания
на ставния ръб, които ще са в основата на периодично явяващи се болки. Парактерно за този вид увреждане е, че артрозните
изменения постепенно се увеличават, преминават в остеортритни
промени, ставният хрущял намалява и започва триене между костта, което
причинява интензивни болки. Това с времето ще наложи тотална подмяна на ставата
с изкуствена такава, което може да се отложи във времето с прериодична
физиотерапия, балнеолечение и медикаментозно лечение.
От показанията на св. К.М.С.- майка на ищеца се установява, че видяла синът
си веднага след ПТП, в болницата. Бил целият в кръв, неадекватен, с изкривено
лице, в шок. В болницата останал 10 дни, докато му направят операции, а после
го взела в домът си, за да се грижат двамата със съпруга си за него. Взели го с
линейка и на носилка, защото не можел да се движи. Качили го до осмия етаж на
ръце, защото носилката не се събрала в асансьора. Отново на ръце го свалили и
качили на 14-тия ден, когато го завели в болницата за сваляне на конците. Бил
като труп. Три месеца на подлога. През това време, около месец не виждал децата
си, с които живеел до ПТП, за да не го виждат в това състояние и това го
измъчвало. Не могъл да присъства на първият им учебен ден и това го съсипало.
Изпитвал постоянни болки. Нощем виел от болка. В домът им идвал човек да го
раздвижва. Не можел да се изправи и стъпи на кракът си. Преди бил много добър
човек, благороден, работлив, весел. После се променил. Вече не бил същият.
Станал сприхав, тревожен, чудел се как ще издържа семейството си. Започнал
работа като шофьор на линейка след 9-тия месец.
От показанията на св. И.В.М. се установява, че като водач на л.а. марка
„Пежо 406“, с рег. № *******при маневрата десен завой погледнал наляво влизайки
по пътя с предимство. Тръгнал и в момента в който се обърнал надясно видял
велосипедиста, опитал да спре, но за съжаление не успял навреме. Ударил задната
гума на колелото и велосипедиста паднал с него.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е допустим. На 25,09,2018г. ищецът е
предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен
настоящият иск.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Кредитира изцяло и свидетелските показания, тези на св. Спасова при
условията на чл. 172 ГПК, като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите
доказателства по делото.
Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни увреждания на ищеца и извършени разходи за лечение на
тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът И.В.М. на л.а. марка „Пежо 406“,
с рег. № *******е нарушил правилата за движение установени в ЗДвП, като е
управлявал л.а. с несъобразена скорост, несъблюдавайки за уязвимите участници в
движението, като при извършване на маневра десен завой, навлязъл в платното за
движение на бул. „Г.М.Д.“, и в резултат застигнал и блъснал движещият се по
булеварда, управляван от ищеца велосипед „Бианчи
Леопард“, с рама: Р 7507601, вследствие което ищецът изгубил равновесие и
паднал заедно с велосипеда на платното за движение, като в резултат, като пряка
и непосредствена последица получил твърдяните
травматични увреждания: „Политравма. Травматичен шок.
Закрита многофрагментарна фрактура на лявата ацетабуларна /тазобедрена/ ямка
на таза – обхващаща предната, задната колона и фрактура на долното рамо на
лявата лонна /срамна/ кост на таза. Закрита фрактура
на лявата ключица. Охлузвания и подкожни хематоми на лявата ключична
област и на лявата част на таза“.
Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано.
Установява се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. марка „Пежо
406“. Същият е могъл да забележи велосипедиста от около 20м. Ударът е бил
предотвратим за него в случай, че е наблюдавал пътят пред себе си, а не само
посока наляво и е пропуснал движещият се по пътя с предимство велосипедист.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания,
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 40000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 80 000,00лв., която е
разлика над присъдените 40 000,00лв. до пълния претендиран
размер от 120000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за мъж на 45
години към датата на произшествието. Претърпените травматични увреждания са
тежки и трудни до лечение, довели поради масивната кръвозагуба до „хеморагичен шок“,
налагащ своевременно кръвопреливане. Травматичните увреждания са довели на
пострадалия „временна опасност за живота“, „трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок от 30 дни“ /в случая 8 месеца/, „трайно затруднение
на движенията на левия крайник за срок по дълъг от 30дни“ /в случая 4 месеца/,
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Получените тежки
телесни увреждания са довели на ищеца болки и страдания за период от около 8
месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и проведените две костни операции, както и около 2 месеца в
началото на провежданата рехабилитаия на двете костни
увреждания. През останалите периоди ищецът е търпял спорадично явяващи се болки
при промяна на времето и преумора, които са се влияели от обезболяващи и седативни средства. Наред с претърпените болки през първите
2 месеца ищецът е провеждал лечението си при постелен
режим, т.к. заради фрактурата на ключицата не могъл да ползва патерици и да се
самообслужва. В началото на 3-тия месец е започнал да се придвижва с патерици,
но без да стъпва на левия крак. Началното натоварване на този крак е започнало
в началото на 5-тия месец, а пълното – в началото на 8-мия месец от лечението.
През първите 2-3 месеца от лечението пострадалият е бил поставен изцяло в
зависимост от помощта на трети лица при обслужването си в ежедневието. Към
момента раните са зарастнали с остатъчни, незаличими
повърхностни белези и леки деформации. Движенията в раменната става и появилият
се дефицит при движението „абдукция“ /отвеждане
встрани/ - намален обем с 15 градуса, е с перспектива да се възстанови във
времето. Движенията на лява, тазобедрена става са възстановени, но болезнени,
като синдромът на болка ще продължи и ще се задълбочи във времето, което пречи
на ищеца да упражнява пълният обем движение – клякане, изкачване на стълби,
ищецът се движи с видимо накуцване вляво.
Травмата е довела до ранни вътреставни артрозни изменения и малки ошипявания
на ставния ръб, които са основа за болка и с времето ще наложи тотална подмяна
на ставата с изкуствена такава. Наред с физическите болки ищецът безспорно е
търпял и емоционални и психически такива – неудовлетвореност, страх за
бъдещето, отчуждение от близки и познати.
Безспорно е между страните и съдът въз основа събраните писмени
доказателства приема за установено, че ищецът е сторил във връзка с лечението
си, за заплащане на медицински консумативи и медикаменти, имуществени разходи в
твърдяният размер от 3821.43лв. При това положение
доказан по основание и размер е и искът за имуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главните претенции, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди считано от
изтичане на 15-дневният срок по чл. 487, ал. 1, т. 1 КЗ, за произнасяне на
застрахователя по извънсъдебната претенция за обезкщетение
на ищеца или от 10.10.2018г., до окончателното им
изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. П.С.в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
4006.42лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 5700,00лв., формирани от платен за
защита от адвокат хонорар и разноски в производството.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. П.С.в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 1418,00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 3683.40лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат и разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1753,00лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 407,00лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от
иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, адв.
П.С., сумата 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 3821.43 /три хиляди осемстотин двадесет и един, 0.43лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 13,08,2018г., около 08.30ч, в гр.София, по ул. „Проф. Христо
Вакарелски“, посока от ул. „21-ви век“ към бул. „Никола Габровски“, в района на
кръстовището с бул . „Г.М.Д.“, причинено виновно от И.В.М.,
при управление на л.а. марка „Пежо 406“, с рег. № *******който в нарушение
на ЗДвП, без да спре и движейки се с
несъобразена скорост, несъблюдавайки за уязвимите участници в движението, при
извършване на маневра десен завой, навлязъл в платното за движение на бул.
„Г.М.Д.“, и в резултат застигнал и блъснал движещият се по булеварда,
управляван от ищеца велосипед „Бианчи Леопард“, с
рама: Р 7507601, вследствие което ищецът изгубил равновесие и паднал заедно с
велосипеда на платното за движение, като получил тежки отравматични
увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/*******валидна от 20,03,2018г. до
19,03,2019г., ведно със законната лихва върху главниците считано от изтичане на
15-дневният срок по чл. 487, ал. 1, т. 1 КЗ, за произнасяне на застрахователя
по извънсъдебната претенция за обезкщетение на ищеца
или от 10.10.2018г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на
неимуществени вреди за сумата 80000,00
/осемдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., които са част от общо претендираните в
размер на 120000,00 /сто и двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 10.10.2018г. до окончателното и
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П.С.– САК, в качеството на процесуален представител на Д.Г.С., ЕГН **********, сумата 1418,00 /хиляда четиристотин и
осемнадесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №
4, адв. П.С.ДА
ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 3683.40 /три хиляди шестотин осемдесет и три, 0.4/лв., представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1753,00 /хиляда
седемстотин петдесет и три/лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата
407,00 /четиристотин и седем/лв., представляваща заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: