Р Е Ш Е Н И Е
22.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
10 ноември 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива
Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 885 2020
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Жалбоподателят В.П.Х., с ЕГН **********,*** е обжалвал наказателно постановление № 20-5310-000866/21.08.2020 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП .
В жалбата се
отрича нарушението, като се сочи, че жалбоподателят не е знаел за
служебно прекратената регистрация. Твърди се, че автомобилът е на приятелката
му, която е закупила автомобила, но не го е регистрирала в определения от
закона срок, за което той не е знаел.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата, като моли да бъде
допуснат до разпит един свидетел.
Наказващият орган не е взел становище по жалбата и не е изпратил представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 3 – НП е връчено на жалбоподателя на 14.09.2020г., като жалбата е депозирана в същия ден -на 14.09.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 07.08.2020 г., около 18:50 часа, в община Бобошево, на път Автомагистрала „Струма“ А -3, км. 75+800, посока София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Фиеста”, с рег. номер С 3013 НС, собственост на Галина Димитрова, с ЕГН **********, като новия собственик не е спазил двумесечния срок да изпълни задължението си -регистрацията на автомобила е автоматично прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е установено чрез извършване справка с техническо средство РСОД (таблет).
На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. Н.Т., в състав със св. С.Н., който чрез РСОД (рилейна станция за отдалечен достъп) установил нарушението, тъй като след като е изповядана сделката за покупко-продажба на МПС нотариусът въвежда датата на сделката в масива на МВР, от който ден тече двумесечен срок за новия собственик за пререгистрация на автомобила. Ако срокът не бъде спазен при въвеждане на номера не излиза информация за собственик на автомобила, което води на извод, че автомобилът е служебно деригистриран от името на стария собственик. Актосъставителят направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена. Водачът на автомобила е бил ползвател и не е знаел, че автомобила е дерегистриран, същият представил документи при проверка
За констатираното св. Т., съставил АУАН серия АА, с бл. № 230222, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като е направил веднага възражение сочейки, че не е знаел, че новия собственик не е регистрирал автомобила в определения от закона срок. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и
които съдът кредитира изцяло.
В хода на съдебното следствие е разпитана св. Теодора Трайкова, която е собственик на автомобила, като заявява, че не е била уведомена от нотариуса, че в срок от два месеца след сключване на сделката следва да регистрира автомобила, за което не е уведомила водача на МПС. Горното се потвърждава и от актосъставителя и свидетеля по акта, като твърдят, че трето лице –ползвател на автомобила, няма практическа възможност да знае, че автомобила е служебно дерегистриран, ако не е двумесечния срок след закупуването му от собственика да го регистрира, тъй като автомобилът е с документи. Контролните органи установяват това нарушение с техническо средство РСОД (таблет).
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, е бил оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В конкретния казус при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. А именно нарушени са чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е било извършено. Не е посочена датата от кога регистрацията на автомобила е прекратена, респ. начина по който е установено нарушението, за да бъде установено дали АУАН е съставен в сроковете предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. От друга страна- не са приложени доказателства в тази посока, от която да е видно, датата на сключване на договора за покупко-продажба на МПС, приложена е справка, от която е видно собствениците на автомобила, но на същата не е е отбелязано датата на дерегистрацията на МПС. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.
Не на последно място за конкретното нарушение следва да се вземе предвид субективната страна на деянието. Това обстоятелство за служебно прекратена регистрация на МПС не е било известно на Х., тъй като същия бил с регистрационни номера и притежавал необходимите документи, а освен това тъй като жалбоподателят не е собственик на МПС и не му е вменено задължение да знае тези обстоятелства. Задължението за регистрацията на МПС след закупуването му, е на собственика, а не на ползвателя.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят Х. не е бил собственик на управлявания от него автомобил , тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144, ал.2 ЗДвП. Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение 07.08.2020 г. Х. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145, ал.2 ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да регистрира на свое име закупения от него автомобил. Липсват доказателства собственика Теодора Трайкова да е уведомила ползвателя на автомобила В.Х., че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145, ал.2 ЗДвП . Очевидно собственика Теодора Трайкова в не изпълнила това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията (без да е посочена дата) и без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 07.08.2020 г. жалбоподател. Към момента на проверката 07.08.2020 г. автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като ползвателят Х. е разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение –арг. от 14, ал.1 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от Х., то неправилно за него е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна и като неправилно.
Предвид изложеното НП следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Дупнишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5310-000866/21.08.2020 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил,, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на В.П.Х., с ЕГН **********,*** му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: